Решение за развитие на правото
ВКС за последиците от невнасяне на възнаграждение за особен представител на ответника
Какви са последиците, ако ищецът не внесе възнаграждение за особен представител на длъжника и може ли да се стигне до обезсилване на постановено решение на това основание? Тези въпроси са поставени пред състав на Върховния касационен съд (ВКС), който приема да им отговори, тъй като е установил, че по тях няма практика (пълния текст на решението виж тук).
Казусът, заради който са поставени, идва от Благоевград. Окръжният съд там е обезсилил решение на районния съд в Сандански именно заради неизпълнение на указанието за внасяне на възнаграждение на особения представител на ответника.
Производството пред районния съд е за делба. С решението си по него той допуска делба на нива и в тази част то е влязло в сила, но и отхвърлен иска за делба на изградените в нивата три оранжерии (тъй като не представляват недвижими имоти по смисъла на чл. 110 ЗС).
Недоволни, ищците обжалват акта по отношение на оранжериите, но Благоевградският окръжен съд връща жалбата, тъй като те не са изпълнили указанията за внасяне на възнаграждение за особения представител на ответника. Той е назначен, тъй като ответникът е призован по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, доста често срещана в практиката хипотеза.
Втората инстанция обаче не само връща въззивната жалба и прекратява делото, но и обезсилва първоинстанционното решение в частта по иска за делба на оранжериите. И ВКС констатира, че единствените мотиви, които излага за това са, че „с оглед етапа на производството – обжалване на решение на първостепенен съд” ще трябва да се обезсили и първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Така пред върховните съдии Камелия Маринова (председател на състава), Веселка Марева (докладчик) и Емилия Донкова e поставен въпросът дали невнасянето на възнаграждението за особен представител води до обезсилване на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Върховните съдии са категорични, че то няма как да доведе до подобна последица.
„Когато при администриране на подадената въззивна жалба жалбоподателят не отстрани констатираните от съда нередовности на жалбата, тя подлежи на връщане – чл.262, ал.2, т.2 ГПК. Връщането има за последица преустановяване суспензивния ефект на подадената жалба и от момента на влизането му в сила ще влезе в сила и постановеното съдебно решение, което е било предмет на обжалване – чл.296, т.2 ГПК. Същото е разрешението и когато въззивната жалба е върната поради неизпълнение на указание за внасяне на възнаграждение за особен представител, назначен по чл. 47, ал.6 ГПК“, заявяват те.
И подчертават, че това връщане има за последица влизане в сила на обжалвания акт и по никакъв начин не може да обоснове обезсилването му. „Недостатъкът, станал причина за връщане на въззивната жалба, касае единствено образуваното въззивно производство, но не се отразява на допустимостта на постановеното първоинстанционно решение“, изтъкват тримата върховни съдии.
Затова те на свой ред обезсилват решението на Благоевградския окръжен съд и подчертават, че в случая той изобщо няма право да се произнася по решението на първата инстанция, а следва единствено да върне жалбата и да прекрати въззивното производство. „Затова извършеното от него обезсилване е изцяло извън процесуалните правила, регламентиращи дейността на втората инстанция. Първоинстанционното решение не е процесуално недопустимо, за да бъде обезсилвано – то не е постановено при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено такова право“, се посочва в решението.
31
Коментирайте
Няма противоречие в практиката на ВКС. Трябва да се прави разлика дали въззивната жалба е подадена от ищеца или от особения представител. Последиците от невнасяне на депозит за възнаграждение за особен представител в двата случая са различни. При подадена въззивна жалба от особен представител на ответника и невнасяне от ищеца на вънаграждение за особения представител за въззивното производство тогава решението на първоинстанционния съд ще бъде обезсилено и производството прекратено (първоинстанционното решението в този случай е било постановено полза в полза на ищеца). Когато въззивна жалба е подадена от ищеца и впоследствие не внесе депозит за особен представител за ответника за… Покажи целия коментар »
Не може хем така, хем иначе. Ако и двете страни обжалват, какво ще стане по Вашата логика – ще обезсилим първоинстанционното решение в частта, обжалвана от особения представител, поради нередовност на исковата молба, докато в обжалваната от ищеца част решението ще влезе в сила, нищо че е въз основа на същата искова молба, защото тук нередовността е на въззивната жалба, а не на исковата молба?
Различният подход, в зависимост от това в какво процесуално качество е ищецът във въззивното производство, води до шизофрения.
Много точно разграничение на двете хипотези, при които ищецът отказва да внесе възнаграждението за особения представител на ответника.
Произнасяне на състави на ВКС в посочения от ОС-гр. Благоевград смисъл има, но не са по чл. 290 ГПК или чл. 274, ал. 3 ГПК. С Определение № 61 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 148/2018 г., I г. о., ГК, съдът е указал на ответниците по касационната жалба да внесат депозит за възнаграждение на особения представител на касатора по дело за делба, като ги е заплашил, че при неизпълнение ще обезсили постановените по делото решения на предходните съдебни инстанции. За да постанови това определение съдът е приел, че невнасянето на депозита представлява нередовност на исковата молба.… Покажи целия коментар »
И сега не се разбра – споделяте ли тази неправилна практика, ако наистина е в смисъла, в който посочвате?!
Не съм казал, че я споделям, а че я има. Публикувам я заради коментарите какъв бил съдията-докладчик. Не го познавам човека, може да е всякакъв, но трябва да се опитваме да бъде обективни.
Грешка в копирането, първият акт е Определение № 105 от 6.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 534/2015 г., IV г. о., ГК
Хм, въобще тази практика не е релевантна към случая – казусът по цитираното Определение е различна, но и правилна: потвърдено е разпореждане на новоинсталирания съд, с което е върната ИМ, защото не е внесен депозит за назначаване от съда на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. „В този случай разноските за възнаграждение за представителя са за сметка на ищеца и ако той не представи доказателства за внасянето им в законния срок, исковата молба подлежи на връщане. Така установената практика е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното определение, поради което няма основания за… Покажи целия коментар »
„новоинсталирания“ – първоинстанционния (не зная как се е получила тази грешка?!)
Доколкото разбрах от колеги /не съм сигурен дали е така/, въпросното благоевградско „изпълнение“ пак било на тамошната им „звезда“ – съдия Владимир Ковачев. Боже, събери си вересиите …
“…„Недостатъкът, станал причина за връщане на въззивната жалба, касае единствено образуваното въззивно производство, но не се отразява на допустимостта на постановеното първоинстанционно решение“, изтъкват тримата върховни съдии….“ И аз мисля така и поддържам становището, изразено в коментарите с автори “Анонимен 28 януари 2022 10:43“ и “54665
28 януари 2022 10:47“.
Абе няма измъкване от такси.
Определено пак е станало мазало в Благоевград
Ищесът няма да иска сам да внесе, както е писал колега долу
Определено има казус тук
Е, как ще обезсилят, това е абсурдно. И е нормално май да няма практика.
Е някой казват, че имало практика.
Радвам се, че ВКС ще отговори.
Всъщност по въпросо е налице практика на ВКС и тя беше в смисъл, че невнасането на депозит за ос. представител представлява нередовност на исковата молба и така е правилно. Знаете ли кога ищецът ще внесе депозит за въззивната инстанция, ако първоинстанционно решение е в негова полза? Никога. Това е поредното решение, което отваря кутията на пандора и много съдии ще го приложат без да вложат мисъл.
Абсолютно вярно е това.
Спокойно колега, ако не внесе депозит, решението в негова полза няма как да влезе в сила, така че, ще-не ще, след „известно“ време ще внесе..
Така е. По-добре рано, отколкото късно. 😀
В случая ищецът обжалва, не плаща, а съдът обезсилва решение в частта, заради която делото е стигнало до него.
Просто съдът ще даде указания, че ако въззиваемият-ищец, доволен от първоинстанционното решение, не внесе определеното за особения представител на въззивника възнаграждение, ще осъди ищеца по реда на чл. 77 ГПК. Ако иска съдът да прилага правилно закона, има достатъчно способи, за да не се достига до подобни актове – като това на БлОС.
Ако вие сте особеният представител, който пуска жалбата на ответника и ще чакате от умрял писмо, ще мислите по другия начин.
В случая обаче ВКС е прав, защото жалбата е от ищеца, така че няма как да се обезсили решението, връща се жалбата. Обратното важи ако жалбоподател е ответника, т.е. особения му представител, защото особената защита е на разноски на ищеца.
От процесуална гледна точка, това е правилното разрешение – ако въззиваемият не внесе депозита, остава задължен и бива осъден по чл. 77 ГПК. От икономическа гледна точка, обаче, заплахата от осъждане по чл. 77 ГПК не е никаква заплаха. Напротив, въззиваемият би предпочел да бъде осъден по чл. 77 ГПК, тъй като е ноторно, че тези вземания почти не се събират от публичния изпълнител и загубата ще остане за бюджета на съда, докато ако внесе депозита загубата ще остане за него, защото вероятността да си събере разноските от призован по реда на чл. 47 ГПК ответник клони към нула.
Да, но тя е относително към случаите, когато депозитит не е внесен в първоинстанционно производство, а не в случай на въззивна жалба.
Ей, в Благоевград пак влязоха в новините.
Еми как иначе
Интересно е кои са героите. Там имаше и една звезда, която обичаше да демонстрира оригинална мисъл.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Къде видяхте в отговора на въпроса ВКС да прави разграничение дали жалбоподателят е ищец или ответник. Още повече, че казусът е за делба, а там страните имат двойно качество. Съжденията им са принципни по въпроса и според мен неправилни.