Ново тълкувателно решение
ВКС: Един съсобственик може да предяви ревандикационен иск за предаване на владението срещу друг
Съдът може да уважи ревандикационен иск за предаване на владението на съсобственик срещу друг, но само ако ответникът е нарушил владението на ищеца, като е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му. Това прие Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Точната формулировка на диспозитива гласи: „При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца“.
Решението е подписано с особено мнение от 13 върховни съдии (виж по-долу).
Както „Лекс“ писа, до момента съдиите в Гражданската колегия застъпваха различни виждания за това дали въобще един съсобственик може да предяви ревандикационен иск за предаване на владението срещу друг. Според някои от тях собственикът на част от имот не може да претендира нито владението, нито държането от притежателя на другата част. Т.е. той не може да търси защита с иск по чл. 108 от Закона за собствеността, а само да иска разпределение на ползването по чл. 32 от ЗС (повече виж тук).
За съсобствеността и владението
Противоречията в практиката се отнасят до обикновената дялова съсобственост и затова, преди да се произнесе дали съсобственик може да предяви ревандикационен иск, ВКС се заема да изясни някои базисни положения. Той напомня, че при обикновената съсобственост всеки носител на общото право на собственост има точно определена идеална част от него. „Дори когато са различни по размер, правата на отделните съсобственици са еднакви по своята същност. Всеки съсобственик притежава, макар и в обем на припадащата му се идеална част, всяко едно от трите правомощия, които дава вещното право на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта. Правата на съсобствениците са взаимно свързани и взаимно се ограничават“, посочва ВКС.
След това се спира на правото на владение, т.е. на „правото на собственика да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа власт върху вещта“. „Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно реализиране и на другите правомощия на собственика. Затова лишаването на титуляра от правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно посегателство върху неговото право на собственост“, пишат върховните съдии.
Те специално подчертават, че правомощието владение следва да се различава от владението като фактическо състояние. И заявяват: „Съсобственикът притежава правомощие да владее, защото е собственик на идеална част, а не защото упражнява фактическа власт върху обекта на собствеността. При съсобствеността то винаги е съответно на притежаваната идеална част от правото на собственост, независимо в какви реални граници съсобственикът осъществява фактическа власт върху вещта. Дори реалната власт да му бъде изцяло отнета, съсобственикът не губи правомощието си да владее“.
В решението се напомня, че съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическа власт върху цялата обща вещ, но при съобразяване със същото право на останалите съсобственици, т.е. не трябва да им пречи също да си служат с нея. Затова ВКС посочва, че когато съсобственикът държи вещта не като своя, а като обща и ограничава фактическата си власт върху нея според размера на участие на останалите съсобственици, е налице съвладение.
Защо съсобственик може да предяви иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението
ВКС посочва, че чрез ревандикационния иск по чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. „Не може да се приеме, че това средство за защита принадлежи само на изключителния собственик или на съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите, когато владението на последния е било отнето от друг съсобственик“, заявява мнозинството в Гражданската колегия и изтъква, че такова неравностойно третиране не намира подкрепа в закона и влиза в противоречие с принципа за всестранна и пълна защита на правото на собственост.
„Тъй като правомощието на съсобственика да владее е елемент от правото му на собственост върху идеална част, с иска по чл. 108 ЗС, предявен срещу друг съсобственик, той може да брани същия обект – съответната идеална част, върху която съществува и правото му на собственост“, се посочва в решението. ВКС подчертава, че нито един друг иск не може да замести защитата, която дава на съсобственик срещу друг ревандикационният иск – предаване владението върху идеална част от имота (наред с признаване правото му на собственост на притежаваната идеална част).
Той се спира на останалите искове за защита на други правомощия на собственика – по чл. 30 – чл. 32 ЗС.
„Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС урежда правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение, както и задължението му да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване (чл. 31, ал. 2 ЗС). С чл. 31, ал. 2 ЗС е защитено правото на лично служене с вещта, като е предвидена заместваща престация на това право. От своя страна чл. 32 ЗС има за цел единствено да уреди начина, по който ще се разрешават въпросите относно използването и управлението на съсобствената вещ при липса на единодушно решение за това на съсобствениците. Разпределението на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС предоставя възможност на съсобственика да упражнява фактическа власт в реални граници, т.е. да ползва общата вещ, което е различно от владението като правомощие, елемент от състава на правото на собственост“, пишат върховните съдии.
И напомнят, че един съсобственик може да предяви срещу друг и иск по чл. 109 ЗС, както и владелческите искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС, както и да заведе дело за делба, ако иска съсобствеността да бъде прекратена.
„Нито един от неизчерпателно изброените по-горе способи за защита не изключва възможността съсобственикът да прибегне до иска по чл. 108 ЗС срещу друг съсобственик за предаване владението на идеална част от имота. Не всички са и универсално приложими“, изтъква ВКС.
В тълкувателното решение се обяснява, че съсобственик ще има интерес от иск по чл. 108 ЗС, както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не го допуска също да упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника. Без значение е дали ответникът се явява владелец или държател на частите на ищеца, посочва ВКС.
Той разяснява и как става принудителното изпълнение на решение, с което е уважен ревандикационният иск – чрез съставяне на протокол от съдебния изпълнител за въвод във владение на съответната идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота.
„Ако бъде изцяло отречена възможността за уважаване на искането за предаване владението върху претендираната идеална част, това би означавало да се отрече и осъществяването на съвместно владение на имота (освен в случаите на доброволно такова), да се насърчи и на практика защити завладяването на имота от един или няколко съсобственици, при неспазването от тяхна страна на законовите задължения по чл. 31, ал. 1 ЗС; съсобствениците, завладели първи имота, да се окажат с повече права от останалите“, заявяват върховните съдии.
Те подчертават, че при предявен ревандикационен иск от един съсобственик срещу друг съдът следва да прецени, въз основа на изложеното от ищеца, дали спорът действително е за отнето владение или е за ползването на съсобствения имот. „Възможно е също така изложените обстоятелства да сочат на интерес от иск по чл. 109 ЗС, а не чл. 108 ЗС – при посегателства, които без да отнемат владение, пречат на съсобственика-ищец да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия“, посочва ВКС.
Особеното мнение
13 върховни съдии – Емануела Балевска, Светлана Калинова, Камелия Маринова, Веселка Марева, Гълъбина Генчева, Маргарита Соколова, Емилия Донкова, Мими Фурнаджиева, Василка Илиева, Таня Орешарова, Бранислава Павлова, Геновева Николаева и Веска Райчева, са подписали тълкувателното решение с особено мнение.
От него става ясно, че не намират отговора на мнозинството за достатъчно прецизен. Според тях точната формулировка гласи: „При иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част само в хипотезите, при които съсобственикът-ищец не може да получи защита на правата си по реда на чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 2 и чл. 34 от ЗС с оглед вида и степента на тяхното накърняване“.
В особеното си мнение те подчертават, че уважаването на искането за предаване на владението върху идеална част от имота при иск по чл.108 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг, е в пряка зависимост от обстоятелството дали търсената защита съответства на вида, степента и тежестта на нарушението на правото на владение.
„Ако един от съсобствениците е установил с едностранни действия свое самостоятелно владение върху целия имот с намерение да го свои, изключвайки владението на останалите съсобственици, последните имат правен интерес, именно с оглед естеството и тежестта на нарушението на техните права, да предявят по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху собствените си идеални части от имота. Но ако действията на ответника не сочат на нарушение на правото на владение на предявилия иска съсобственик, а на нарушение на други права, които могат да бъдат защитени по реда на чл.31, ал.2, чл.32, ал.2 и чл.34 ЗС, или вече са били защитени по този ред, искането за предаване на владението върху притежаваната от съсобственика-ищец идеална част от имота не може да бъде уважено“, заявяват 13-имата върховни съдии.
54
Коментирайте
С протокол за въвод ЧСИ-то ще определя кой съсобственик каква реална част да владее. Това е грубо погазване на основни правомощия, принципи и норми. И отваря вратите за откровен произвол. Хайде познай ЧСИ как ще определи кой какво да владее – дали няма да обслужи единствено взискателя, който му възлага изпълнението. Това става с делба – съдебна процедура с максимално висок ефект и интензитет, или с разпределение на ползването – пак съдебна процедура, но на спорна администрация. И в двата случай съдът взема предвид всички относими към спора обстоятелства.
Toвa oбeзcмиcля нa пpaĸтиĸa дeлбaтa и paзпpeдeлeниe нa пoлзвaнeтo. Πo тeзи дeлa oбиĸнoвeнo нямa cпop зa coбcтвeнocт, нитo ce cпopи зa влaдeниeтo ĸaтo пpaвoмoщиe. Дa пoлзвaш нaй-тeжĸия вeщeн иcĸ caмo зa дa пoлyчиш влaдeниeтo нa идeaлнитe cи чacти ĸaтo фaĸтичecĸo cъcтoяниe, e пoдмянa и cмecвaнe нa ocнoвни и вeĸoвни пpaвни инcтитyти. И ceгa ĸaĸвo – cъдeбният изпълнитeли ли щe oпpeдeля ĸoй ĸoя peaлнa чacт oт имoтa дa пoлyчи cъoбpaзнo пpитeжaвaнaтa oт нeгo идeaлнa чacт?! Toвa e пълeн aбcypд, зaщoтo възлaгa нa cъдeбния изпълнитeл cъдeбни фyнĸции. Πpocтo нямaм дyми…
В Бразилия- Върховния съд е от общо 11 съдии. Там се гледат всякакви дела-граждански, наказателни, административни, в добавка ВС на Бразилия е и по съвместителство и Конституционен съд. Населението на Бразилия е огромно, и 11 съдии се справят да гледат всички дела на гражданите на Бразилия(почти всяко дело в Бразилия може да стигне до ВС там). В България-голям брой съдии-колкото няколко роти, в добавка два върховни съда, в добавка-отделен КС, в добавка-личитиране на делата, стигащи до Върховните съдилища, а сме малка държава, с малко хора, а и законите са малко, и несложни(вижте който и да е закон в САЩ-колко трудно… Покажи целия коментар »
В Бразилия -заплатите на съдии са според зависи-но са около 14 000 реала,, в някой случаи и повече. Източник https://www.erieri.com/salary/job/judge/brazil
В момента долар струва 0,18 реала. Тоест съдия получава около 2800 долара. Данъкът в Бразилия за тази сума е 27 процента. Чисто в Бразилия съдия получава малко над 2000 долара, или 3400 лв заплата.
И аз съм на мнение, че една шепа бабички и старци във ВКС-то, винаги намират за нещо да се захванат и да сътворят в някое „гениално“ право. Тук въпросът между редовете е дали искът по чл.108 ЗС е общ и искове като този по чл.32, ал.2 ЗС и др. подобни са специални спрямо него или не. И най-важното дали ищецът има право да избира какъв иск да предяви. Ясно е че в особеното мнение, групата с бабичките е приела, че само ако няма специален иск е приложим искът по чл.108 ЗС, докато мнозинството е приело обратното/за щастие/, че искът по… Покажи целия коментар »
Приема се от ВКС, че между етажните собственици не е допустим ревандикационен иск – защитата е чрез вземане на решение от ОС и евентуалното му обжалване или с негаторен иск, а между обикновените съсобственици може да се води. Т. е. по отношение на две твърде близки групи правни субекти се застъпват противоположни становища. Има достатъчно искове за защита на правата на съсобственика, включително и владелчески, и няма нужда от т. нар. „общ“ иск по чл.108 от ЗС, тъй като предаването на владението върху идеална част от нещо си е абсурд, както житейски, така и юридически. Логично е достъп до имота… Покажи целия коментар »
Смешно ми е като напишат или чуя някой да каже, че „имало противоречива практика“. Каква противоречива практика? Това, че някаква бабичка от ВКС, недоучила, недомислила и незнаеща написала някаква бабина простотия не означава, че има „практика“.
Тези от ВКС са за масово уволнение… Сътворили са поредната глупост! Има си други начини за защита на правата на съсобственика, които уреждат всички възможни хипотези и добавянето на нова възможност, която САМО ПРЕПОКРИВА част от тях, е абсолютно безсмислено. За какво му е на съсобственика иск по чл.108 от ЗС, като може и е логично да предяви такъв по чл.109 от ЗС – с твърдение, че другият му пречи да ползва собствената си идеална част и искане за преустановяване на действията, с които се прави това – би било много по-ясно и ефективно, както за доказване, така и за… Покажи целия коментар »
Осъдителен диспозитив по иск по чл.109 от ЗС:
ОСЪЖДА X да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Y да упражнява правото си на собственост върху 1/2 ид. част от следния недвижим имот – апартамент…, изразяващи се в недопускането на ищеца до съсобственото на страните жилище, както и да му предаде ключ за същото.
Кратко, просто и ясно – и за доказване, и за изпълнение…
Не е като витиеватото осъждане на ответника да предаде владението върху 1/2 ид. част от имота – смях, смях, смях….
Това, което сте написал, може да се приложи и за вещен иск срещу трето на общността лице – „СЪЖДА X да преустанови неоснователните действия, с които пречи на Y да упражнява правото си на собственост върху ЦЕЛИЯ имот – апартамент…, изразяващи се в недопускането на ищеца до СОБСТВЕНОТО му жилище, както и да му предаде ключ за същото“. Т.е. да разбираме, че всички ревандикационни искове са негаторни ли? Очевидно е, че отнемането на владението е нарушение на правото на собственост, поради което „собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право“, но това… Покажи целия коментар »
Напротив, това тълкувателно решение прокара практиката, която се появи в последните 10-15 години. Преди това винаги се е застъпвало становището, че искът по чл.108 от ЗС най-общо казано е такъв на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, и не може да бъде предявяван срещу съсобственик, защото той има основание да владее и да ползва вещта. Виж например Тълкувателно решение № 91 от 01.10.1974г. по гр. д. № 63/74г. на ОСГК – „Искът по чл. 108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу трето лице което владее без основание. С този иск собственикът възвръща в свое владение онази вещ, която е излязла… Покажи целия коментар »
Това тълкувателно решение утвърди практиката на ВС и ВКС от последните 70 години. Изключенията в обратен смисъл са малко – напр. р. 585-1956-ІV + още две от 2007 г. и 2009 г. В правната теория също се приема, че съсобственик може да предяви иск по чл.108 срещу друг съсобственик – вж. акад. Любен Василев, Георги Боянов, Стоян Ставру. След образуване на тълкувателното дело има публикувани три статии в специализирани списания, в които също се дава положителен отговор на въпроса.
ТР от 1974 г., което сочите, не разглежда ревандикацията между съсобственици.
Закон за собствеността чл.31. Всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин ДА НЕ ПРЕЧИ на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. чл.109. Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което МУ ПРЕЧИ да упражнява своето право. Та, както казах вече, логично и правилно е съсобственик да може да защити правата си срещу друг съсобственик чрез негаторен иск по чл.109 от ЗС, каквато е практиката по отношение на етажните собственици за общите части на ЕС. Такъв е смисълът на закона и пренаписването му чрез нелепата конструкция за… Покажи целия коментар »
чл.108. Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Та съсобственикът „си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение“ – чл.31, ал.1 от ЗС, която разпоредба се явява и основанието за това – ВЛАДЕЕ собствените си идеални части и ДЪРЖИ тези на другия съсобственик, но не го допуска в имота, за да го ползва, съобразно правата му. Очевидно е, че защитата следва да е с негаторния иск, евентуално и с разпределение на ползването по чл.32, ал.2 от ЗС – решението има изпълнителна сила. Ревандикационен иск няма как да… Покажи целия коментар »
Моля, престанете да се излагате! Разбрахме мнението Ви, но то не съответства на закона – все едно някой първокурсник тълкува посочените правни норми. А пък за това, че облигационни искове и молби за спорна съдебна администрация, прекъсвали придобивната давност, въобще не искам и да говоря – „Предявяването на иск по чл.31, ал.2 или по чл.32, ал.2 от ЗС също прекъсва придобивната давност…“. По-горе подробно се разясни, че при това, предложено от Вас, тълкуване няма разлика между чл. 108 и чл. 109 ЗС. Форумите не са само за обучение, а за общуване на практици. Предявявайте „негаторни“ искове за предаване на владение,… Покажи целия коментар »
До Анонимен 08 януари 2022 12:25 Очевидно е, че не само се правиш на тъп/а… Тълкувал съм закона така както е написан и какъвто му е смисълът, а не както ти и някакви други кратуни като теб го ПРЕНАПИСВАТЕ. По-горе обясних, че ревандикация на идеална част от вещ е абсурд – юридически и житейски (логически). Може да искаш предаване на владението на цялата вещ или реална, обособена част от същата, от лице, което осъществява фактическа власт върху нея без основание. При уважаване на иска третото лице предава вещта, отстранява се от имота и т. н., престава да го ползва. Съсобственикът… Покажи целия коментар »
Като няма спор, че страните са съсобственици, а ответникът ползва цялата вещ и не осигурява възможност на другия съсобственик за това, без да оспорва правата му, за какъв чеп му е на ищеца установителен диспозитив за правото на собственост?! Реално няма интерес от такъв. Достатъчна му е негаторката по чл.109 от ЗС, която според теб, троле, била всъщност ревандикация, за да си осигури достъп до съсобствения имот и да получи ключ за него. Това впрочем се споменава и в мотивите на ТР. Ако има спор за собственост и/или за размер на квоти, се предявяват установителен иск за собственост и такъв… Покажи целия коментар »
А ако е завладял по-голяма от приспадащата му се част и същевременно допуска до останалата част от имота другите съсобственици? Какъв размер идеални части, които се владият неправомерно, конституират годна претенция за ревандикация в духа на това тълкувателно решение? С други думи, къде е дефинирано мерилото за наглост? 🙂
На око? 😉
Поздравления за решението. Най-накрая да уеднаквят практиката.
Това ТР е от полза за клиентите ми, така, че- имам добра новина за тях и съответно- приходи за мен. А троловете, които пишат коментари от моя нерегистриран ник и считат, че това е начина да ме злепоставят и дискредитират, не се забелязват като коментатори под тази статия- за да си платят сметките за тока и парното, се иска приходи от троленето им в размер на 24/7/12- кирилпетков не плаща парички за само 3 часа тролене на ден;D
Ти май не си у ред?… Нерде ВКС, ТР, ревадникационен иска… нерде Кирил Петков, тролове, сметки за ток?
До “Анонимен 07 януари 2022 11:57“ Тъп троле, освен да тролиш, друго можеш ли- като например да напишеш поне едно изречение, включващо юридическа терминология, или казваш- ааа, това не е по твоята част- ти не си юрист, а просто платен трол, комуто нищо от юридическата материя не е ясно;0
Колега, държите се много невъзпитано и меко казано се отклонявате от темата както горният колега е констатирал.
Изобщо не виждам как ще се установява и доказва в практиката и по конкретното дело, че ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца, за да намери приложение диспозитива на това ТР. Все пак говорим за идеални, а не за реално обособени части. В този смисъл, особеното мнение е доста по-практически и житейски ориентирано. Другото са теоретични абстракции.
“….Изобщо не виждам как ще се установява и доказва в практиката и по конкретното дело, че ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца,…“ Аз пък виждам и знам как се доказва. Когато и Вие имате достатъчно практика по ревандикационни и посесорни искове, и Вие ще знаете.
Абсолютно. Доказва се, както се доказва всеки друг факт, вкл. владение на трето лице.
Впрочем в момента съм страна по такова дело лично. Още сме на първа инстанция и не знам какво ще реши съдията, но конкретно по нашия случай ми се струва, че точно доказването на владението на съсобственика (който беше само съсед и пак държеше и нашия имот, а после купи дела на част от нашите съсобственици) е единственото нещо, което не е проблем. 😉
Или с други думи – такъв иск на практика се предявява, ако не те пускат да ползваш имота или част от него. Това ще доказваш, а не че Х, който има 3/16 идеални части, употребява имота с интензивност като за 7/16. 😉
До “Кукуригу 07 януари 2022 11:56“ Колега, не разяснявайте на неюристи специализирана юридическа материя. Нека остане ясно очертана и видима границата между коментарите от правоспособни юристи, и коментарите на онези, които се представят за правоспособни юристи във форума, а в действителност не са такива и тролят по някакви политически теми 24/7 само под статиите за бившите/ настоящите управляващи.
То голямо самочувствие, голямо перчене. Виждали сме ги в залата клепат на парцали и излизат звуци като аааа, ъъъъ недей човек, ще пре***ш делото
Идеалната част в практиката не е толкова „идеална“, колкото на някои им се иска. Тя също си има самостоятелно битие. Назначава се строително-техническа експертиза, обследва се размера на помещението и се приспада на идеалните части на съсобствениците, за да се установи има ли очевидно нарушение или не. Какъв е проблемът? Ако си преградил половин квадрат от един 10 м2 съсобствен селски имот, за да си съхраняваш дървата за зимата, не си ограничил достъпа на другите съсобственици до останалата част от имота, те също го ползват активно, и т.н., ще уважи ли някой ревандикация дори и след това ТР, според теб?
Какви са вариантите? Да го уважи, защото все пак се пречи на ползването на тази площ, а останалата се ползва съответно от всички, или да го отхвърли, защото няма владеене на чужда идеална част, а ползването на собствената не изключва и стоварване на дървата + преграда. Особено ако и другите имат възможност да си преградят по някой ъгъл. 😉 В така описания случай по-скоро клоня към второто – отхвърляне. Може би тук преценката ще е на око – кое преграждане е пречене на владението и кое е вид обикновено ползване, надали ТР казва: „винаги уважавайте, щом си е заградил два… Покажи целия коментар »
„щом си е заградил два квадратни сантиметра“
Като се съберат егоцентрици, обикновено трудно се намира правилно решение, подкрепено от всички.
Ето ви едно твърдение, което е напълно вярно „когато съсобственикът държи вещта не като своя, а като обща и ограничава фактическата си власт върху нея според размера на участие на останалите съсобственици, е налице съвладение“. То обаче как се установява на практика при положение, че няма разпределение – тази стая за теб, онази за мен. Голяма каша прогнозирам
То затова, братко, животът трябва да се живее, а не да се теоритизира без да си излизаш от кабинета в съдебната палата
Абе те излизат. Нали разбирате, че те излизат….
Защо бе, кое пак не ви уйдисва?
Е да, така е.
Не сте прав, но нямам време да обяснявам.
Тегава история…
Ох, котьо, как го виждат да стане това – пълна абстракция, която как ще се приложи на практика, изобщо не ми го побира главата. В това отношение – практичното, особеното мнение ед много по-адекватно
Ами виж кои са го подписали – Светлана Калинова и Балевска, надали има друг който да разбира вещното повече от тях. И напълно нормално те са много по-адекватни
И сега започва писане на решения с позоваване на особеното мнение
Има нещо.
Категорично предстои голямото посане.
Белевска е великан, да великан!
Страхотен човек и юрист.
Не съм чела още нито решението, нито особеното мнение, прехвърлих само статията, но според цитираното не ми изглежда да има чак огромно противоречие между особеното мнение, подписано от тях, и диспозитива на решението. Сега, те сигурно са обсъдили и особеното мнение и със сигурност знаят по-добре от мен какво са искали да кажат, но ми се струва, може да греша, че и при постановеното ТР пак съдът може да прецени, че всъщност спорът е за ползване или за нещо друго. Струва ми се, че по-скоро те, според цитираното, наблягат само на прецизност на диспозитива. После обаче ще чета, сега съм… Покажи целия коментар »
…на диспозитива на самото ТР, не на това по 108.
Съгласен!
Какво е? „ед много по-…“??? wtf?
Съгласен съм
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Вижте искането за образуване на ТР-то с цитираната практика по състави. Тезата на Белазелков е безупречна – който тръгне да си търси по 108 идеалните части, признаване в установителната част и отхвърляне в осъдителната.