Ново тълкувателно решение
ВКС: Договорът на незапретен, но с трайна неспособност да разбира действията си, е унищожаем
Из Закона за задълженията и договорите
чл. 26. Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.
чл. 31. Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си.
Унищожението на такъв договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.
Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Т.е. правото да се иска унищожение на договора се погасява с тригодишна давност. Това прие в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) мнозинството в Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС)
С него се затвърждава преобладаващата практика, която стъпва на познатия критерий „съзнавано“ и „несъзнавано“ отсъствие на воля, за да разграничи нищожните от унищожаемите сделки.
Съвсем друг подход и съответно резултат от тълкуването предлагат 10 върховни съдии – Геника Михайлова, Десислава Попколева, Розинела Янчева, Таня Орешарова, Веска Райчева, Владимир Йорданов, Бонка Йонкова, Иванка Ангелова, Росица Божилова и Даниела Стоянова. Тяхното виждане е, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е нищожен (чл. 26, ал. 2, изр, 1, пр, 2 ЗЗД). А договорът е унищожаем по чл. 31 ЗЗД, когато тази неспособност е временна и преходна. Затова те са подписали тълкувателното решение с особено мнение (виж по-долу).
Както „Лекс“ писа, именно заради решение по дело с докладчик Геника Михайлова, ВКС се зае да преосмисли критериите за разграничение на нищожните и унищожаемите договори поради липса на воля при сключването им, за да не е в основата на преценката на съда формалният акт на поставяне под запрещение (повече виж тук). Тълкувателното решение обаче запази стария подход.
„Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни договорите, при които липсва съгласие (чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД), а са унищожаеми договорите, сключени от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си (чл. 31, ал. 1 ЗЗД)“, заявява мнозинството в Гражданската колегия.
И подчертава, че правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора. А ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.
„Кратката тригодишна давност за правото да се иска унищожение от лицата, които формално са дееспособни, но при които невъзможността да разбират или ръководят действията си е трайна и/или необратима, цели своевременно и за много по-кратък период от три години да се вземат мерки, за да могат да бъдат охранявани в цялост техните интереси и същевременно да се защитава правната сигурност. Според законодателя бездействие в продължение на повече от три години е недопустимо“, е един от мотивите на върховните съдии.
За нищожността поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД те сочат, че е налице, „когато външно волята на дееспособното лице е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение“. „Волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при „съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване“, обяснява ВКС.
И заявява, че разликата с хипотезата, при която договорът е с дееспособен, който при сключването му не е могъл да разбира или да ръководи действията си, е, че е дадено съгласие, но без разум, т.е. липсва елементът „съзнаване”. Следователно договорът е унищожаем.
„Използваният от доктрината и съдебната практика разграничителен критерий – „съзнавано“, респективно „несъзнавано отсъствие на воля“ – съответства напълно на значението на думата „съзнавам“, която означава „зная, разбирам какво върша, имам ясна представа за постъпките и състоянието си“. Ето защо фактическият състав на чл.31, ал.1 ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля“, пише ВКС.
В тълкувателното решение се посочва, че може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение. „Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние“, обясняват върховните съдии.
Те заявяват, че невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни – като алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и трайни. „В законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще“, заключава ВКС.
В решението се посочва, че този извод следва и от тълкуването на разпоредбите на чл.31, ал.1 и ал.2 ЗЗД в тяхната взаимовръзка (разпоредбите виж в карето). И се заявява, че след като втората алинея визира лице, за което е поискано поставяне под запрещение, то несъмнено и първата алинея се отнася до случаите на хора с трайна неспособност да разбират действията си, т.е. с интелектуални затруднения и психични разстройства.
„Законодателят изрично е предвидил, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. С включването на такъв договор като част от института на унищожаемостта се защитава правната сигурност, която предпочита обвързващата сила на изявената воля, дори когато вътрешната воля не е формирана нормално. В този случай договорът поражда действие, но неговото действие зависи от лицето с опорочено волеизявление“, заявява ВКС.
Той вижда опасност от нарушаване на правата на хората с увреждания, ако се възприеме, че са унищожаеми само договорите, сключени при кратковременен и преходен характер на фактическата неспособност.
„Ще бъдат лишени от дееспособност лицата с интелектуални затруднения и психични разстройства извън реда и обхвата на специално предвидената законова процедура за това по чл.336 – чл.340 ГПК. …Не може по тълкувателен път да се извеждат непредвидени изрично ограничения на дееспособността на тези хора. Всеки човек, независимо от наличието на интелектуални затруднения и психични разстройства, има право да упражнява лично правата си. Хората с увреждания не трябва да се възприемат като лица, отклоняващи се от медицинските норми, а като субекти, на които следва да се гарантира чрез комплекс от мерки, наравно с другите, възможността да упражняват лично правата си и да участват пълноценно в живота на обществото“, се посочва в тълкувателното решение. И отново се подчертава, че така се охраняват и правата на третите лица и сигурността на оборота.
„Приемането, че такива договори са нищожни би могло в определени хипотези да засегне интересите и на фактически неспособния поради свое трайно интелектуално затруднение и психично разстройство човек. Не е изключено да има случаи, в които след отпадане на фактическата неспособност, напр. излизане на човека от интелектуалното му затруднение или психично разстройство, или назначаването на настойник, той да иска да се ползва от получена или очаквана престация по договора, а насрещната страна или дори трето лице да се опита да му противопостави порока на сделката. Липсата на целения от страните правен ефект от нищожния договор може често да е причина за очевидно несправедливи резултати. Това са случаите, при които именно страната по договора, която е била недобросъвестна, се позовава на липсата на правно действие и съответно иска да отпадне възможността на другата страна да упражни спрямо нея правото си да иска реално изпълнение, да развали договора и да получи обезщетение за вреди“, пише ВКС.
И заключава, че „няма легални, теоретични или практически основания да се приеме, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е нищожен, а не унищожаем“.
Особеното мнение
Десетимата съдии, подписали решението с особено мнение, обаче подчертават, че тригодишният срок за унищожение на договора е предостатъчен за някой, който го е сключил, докато е бил пиян, дрогиран, под афект или други причини временно да не разбира действията си.
„Тригодишният, но и всеки друг срок обаче е без значение за лицето, чиято дееспособност е само формална. То е трайно неспособно да разбира или да ръководи действията си. Не осъзнава и значението на времето. Възприетият разграничителен критерий от ОСГТК на ВКС – „съзнавана“ и „несъзнавана липса на воля“ – провежда необяснима логика на законодателя. Едва ли законодателят разчита, че в 3-годишния срок на погасителната давност прокурорът или друго легитимирано лице успешно ще проведе иска по чл. 5 ЗЛС. Надлежната процесуална легитимация по този иск е ограничена (чл. 336 ГПК). Чести са случаите на договори, сключени от лица, чиито психически увреждания или старческо слабоумие ги поставят в трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си, и са жертви на т.нар. „имотна мафия“, пишат тези съдии.
И изтъкват, че едва ли законодателят допуска възможността шегобиецът и далият учебен пример безсрочно да се позоват на нищожността, а ограничава възможността за този, чиято дееспособност е само формална, с 3-годишния срок на погасителната давност. „Едва ли законодателят разчита също, че в този срок би настъпил „светъл момент“ за титуляра на правото по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. При някои психически увреждания „светлите моменти“ са изключение (олигофрения, дебилност, алцхаймер), а при другите са внезапни и кратковременни (старческо слабоумие)“, посочват те в особеното си мнение.
В него те дават и други аргументи в полза на тезата си – че при сключване на договор за вещни права, нотариусът е длъжен да провери дееспособността на явилите се пред него, а психическото увреждане, причинило трайна неспособност и старческото слабоумие, са лесно установими.
„Съконтрахентът също може лесно да се увери, че преговаря с лице, което е трайно неспособно да разбира или да ръководи действията си, и да откаже да сключи нищожния договор по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Едва ли законодателят придава предпочитание на правата на съконтрахента пред правата на лицето с психически увреждания или със старческо слабоумие“, заявяват десетимата върховни съдии.
И напомнят, че Конституцията предвижда, че лицата с психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото и с приемането на договорите сключени от тях за унищожаеми, такава не се постига.
35
Коментирайте
Тука не е нито форум за душевни тревоги на юристи, нито съвет за решаване на конкретни дела. Има си закони и правила, а ало не става- при арменския поп.
Разликата между нищожност и унищожаемост не е в трайността на опорочаването на волята, а във външното проявление на опорочаването. Грешката е унищожаема, защото е във вътрешния мир, но външно неявна, съконтрагентът (и бъдещите купувачи на неговите права) не знаят за нея. Договорът на шегобиецът е нищожен само когато и другата страна знае за шегата. Докато запрещението се базира на някакъв регистър, психичексата болест, колкото и трайна да е тя, може да остане непроверима за другата страна – напр. при сключване на договор от разстояние.
АДМ.ДЕЛО 4401 /2021 – – ВАС–ДЕЛОТО Е НЕ ЗАВЪРШЕНО!!!!!
НЕ ДАВАТ ПОСЛЕДНИЯ ДОКУМЕНТ – – ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ!!!!!!!
ВРЪЩАТ ДЕЛОТО В АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СИЛИСТРА – – ПЪЛНА НЕ’ОРМАЛНОСТ – – АДМ. ДЕЛО 13/2020 г.!!!!!!!!!! ТОВА НЕ Е ДЪРЖАВА!!!!!!!!!
АДМ.ДЕЛО 81 /2022 – – АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СИЛИСТРА!!!!!!!!!!!
Смисълът на закона е именно такъв, какъвто е посочен в мотивите на тълкувателното решение. Изложените в особеното мнение аргументи са житейски оправдани, но нямат правна почва. Заиграването с липсата на съгласие представлява дописване на закона и предполага въвеждане на изключително условни и обтекаеми разграничителни критерии, каквито законът не предвижда. На пръв поглед всичко изглежда елементарно – ако лицето е било интоксикирано – разстройството е временно, ако е страдало от психическо заболяване – разстройството е трайно. Но „трайно“ ли е медицинско състояние, което е поначало обратимо, но такъв обрат не е настъпил /например заради смъртта на лицето/? Каква може да бъде… Покажи целия коментар »
„Но „трайно“ ли е медицинско състояние, което е поначало обратимо, но такъв обрат не е настъпил..“ Няма значение. Русчев започна да разсъждава в тази посока, за да си пробута тезата за давностния срок. Временно означава, че е причинено от даден външен фактор, който го поддържа- интоксикация и т.н. Трайното, което може да е постоянно или продължително предполага спонтанност и хроничност- източникът е някакво заболяване. Както бях писал и под статията на Русчев според мен, не времетраенето, а степента на разстройството е от значение. Все пак преженката за валидността на сделката се прави към един конкретен момент-сключването й. Дали е временно… Покажи целия коментар »
Същината:
„Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние“, ….“
Хайде сега всички симатяги, които славословеха Русчев и неговото стсновище, пак да си помислят стават ли за тая професия или не.
Очевидно ВКС подхожда формално и не си позволява дописване на закона.
Като гледаме какви бисери ръсите, може би Вие трябва да си помислите дали има нужда да се напъвате в правен форум – понеже резултатът от това напъване , явно е кафяв 🙂
Дам, ad hominem аргументи.
ВКС започват напоследък да ме изненадват приятно с премерените си и разумни резултати от тълкувателната дейност. Значи можело, особено когато не се натиска за определен резултат от председатели и изкукали правници, които са щастие се пенсионираха. Това ТР е правилното и разумното с оглед оборота и защитата интересите на третите лица, които може хич и да не разберат, че макар и дееспособен – този срещу тях, не е в час към момента на сделката.
ВКС в крайна сметка тълкуват по ЗЗД, не го пренаписват. Топката е в законодателя, който е редно да съобрази, че бабите с деменция никой не ги поставя под запрещение и е несправедливо за тях/ за наследниците им да се ограничават исковете с 3 г. давност или със смъртта на лицето.
Напълно падкрепям. Да напомним на авторите и феновете на особеното мнение, че законът е пределно ясен и ВКС не може да го тълкува „изправително“ от съображения за справедливост. Отговорността за възможното несправедливо развитие на конкретни казуси е на законодателя.
Пак не разбраха кабинетните плъхове какво се опитваше да им обясни Русчев…
Русчев само той си разбира мисълта.
Ахахахахаха 😀 😀 Toва беше добро!
АДМ.ДЕЛО 4401 /2021 – – ВАС–ДЕЛОТО Е НЕ ЗАВЪРШЕНО!!!!!
НЕ ДАВАТ ПОСЛЕДНИЯ ДОКУМЕНТ – – ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ!!!!!!!
ВРЪЩАТ ДЕЛОТО В АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СИЛИСТРА – – ПЪЛНА НЕ’ОРМАЛНОСТ – – АДМ. ДЕЛО 13/2020 г.!!!!!!!!!! ТОВА НЕ Е ДЪРЖАВА!!!!!!!!!
АДМ.ДЕЛО 81 /2022 – – АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СИЛИСТРА!!!!!!!!!!!
Страхотно. Излагация.
Три години са досъатъчно време да се провери всичко
Ужасяващо. Само три години?
Съгласен съм, че хората с увреждания не трябва да се възприемат като лица, отклоняващи се от медицинските норми, а като субекти, на които следва да се гарантира чрез комплекс от мерки.
Е, сега самият съд ще се потрупа с работа, защото ще започнат едни жалби и искове от роднини на хора които са си продали апартаментите на гледачите или нещо подобно.
Държавата трябва да се грижи за хората с ауцхаймер, а не да ги отблъсква.
Истинска излагация. Това не може да е вярно. Не може да се остави човек, който не е в час с нещата и има проблем да си продава имота и това да не носи никакви последици.
Много разочароващо решение.
И как се очаква това да предотвртати престъпления и измами?
Трябва да се защищават хората с умствени проблеми. Явно някой са решили, че е по-добре обаче да защищаваме престъпниците.
Най-накрая! Две години го мотаят това решение.
Те по принцип не са от най-бързите.
Рай за измамницте
Поздравления за колегите, които са на особено мнение.
Разбирам хуманните мотиви на ОМ, но я си представете да бяха възприели нищожност, какво щеше да се случи! Ад под земята с искове и никаква сигурност за купувачите.
А на теб, како Сийке, не ти ли звучат цинично следните мотиви в ТР, с които се пуска всичко с тригодишна давност: „Кратката тригодишна давност за правото да се иска унищожение от лицата, които формално са дееспособни, но при които невъзможността да разбират или ръководят действията си е трайна и/или необратима, цели своевременно и за много по-кратък период от три години да се вземат мерки, за да могат да бъдат охранявани в цялост техните интереси и същевременно да се защитава правната сигурност.“?
Решение, което под претекста за правна сигурност, създаде сигурност за имотната мафия!
Явно си фен на особеното мнение. Впрочем, аз не съм, но и от друга страна, това което Геника и сие са написали е доста житейски издържано, защото нима ако един дебилен или с алцхаймер застане пред нотариуса, той е сляп и ще каже мчи ко, ще изповядам, той не е поставен под запрещение. Това е риторичен въпрос и проблемът е, че има такива нотариуси и затова на много сенилни старци им „откраднаха“ апартаментите и те измряха по улиците.
Сенилните не застават пред нотариус изобщо, там „завещания“ се правят…
АДМ.ДЕЛО 4401 /2021 – – ВАС–ДЕЛОТО Е НЕ ЗАВЪРШЕНО!!!!!
НЕ ДАВАТ ПОСЛЕДНИЯ ДОКУМЕНТ – – ОТКАЗ ОТ ПРАВОСЪДИЕ!!!!!!!
ВРЪЩАТ ДЕЛОТО В АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СИЛИСТРА – – ПЪЛНА НЕ’ОРМАЛНОСТ – – АДМ. ДЕЛО 13/2020 г.!!!!!!!!!! ТОВА НЕ Е ДЪРЖАВА!!!!!!!!!
АДМ.ДЕЛО 81 /2022 – – АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СИЛИСТРА!!!!!!!!!!!