В решение за развитие на правото
ВКС даде важни разяснения за европейската заповед за плащане
Какъв е искът, който се подава след възражения срещу Европейска заповед за плащане (ЕЗП) – осъдителен или установителен, и как се развива производството по него – по общия исков ред или по правилата на заповедното производство. На тези въпроси, които са от значение за развитието на правото, отговори състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), председателстван от зам.-шефката на съда Дария Проданова (пълния текст на решението виж тук).
Делото е по иск на производителя на млечни продукти „Кремио” АД. В полза на дружеството има издадена ЕЗП за негови вземания към чешка фирма за близо 28 000 евро. Ответникът обаче подава възражение и трябва да се развие исков процес. Затова от „Кремио“ предявяват установителен иск за вземането си. Софийският градски съд уважава частично иска за малко под 23 000 евро и така и двете страни са недоволни и обжалват.
По искане на Софийския апелативен съд от „Кремио“ посочват, че поддържат иска си като установителен. Това става причина въззивният съд да приеме, че първата инстанция се е произнесла по недопустим иск, защото според него този след възражение срещу ЕЗП (чл. 626 ГПК) трябва да бъде осъдителен. САС изтъква, че след като е подадено възражение, европейската заповед за плащане не е изпълнителен титул и дължимостта на вземането следва да бъде предмет на осъдителен, а не на установителен иск. Затова обезсилва решението на СГС и прекратява делото.
Недоволни от българското дружество се обръщат към ВКС и поставят пред него въпроса дали искът по чл. 626 ГПК е осъдителен или установителен и как се развива производството след като бъде подадено възражение за ЕЗП – по реда на общия исков процес или на заповедното производство.
Преди да отговори ВКС посочва, че в Регламент № 1896/2006 г. (чл.12 ал.4 б.”в”) е предвидено пренасяне на спора пред гражданския съд в случай на подадено възражение срещу издадена ЕЗП. „Използваният термин е „редовен граждански процес” пред компетентния съд на държавата-членка по произход. Правилото на Регламента е частично възпроизведено в чл.626 ГПК, предвиждащ продължаване на производството пред родово и местно компетентния български съд, без българският законодател да дефинира понятието „редовен граждански процес”. Тази непълнота допуска различно тълкуване – дали производството следва да се развие по общия ред на Част ІІ ГПК – Общ исков процес или по реда на изпълнителното производство – Част V, Гл.ХХХVІІ ГПК – Заповедно производство“, пишат върховните съдии Дария Проданова (председател на състава и докладчик по делото), Кристияна Генковска и Мадлена Желева.
И отбелязват, че заповедното производство, както и това по ЕЗП може да се развият по общия ред или по този за търговски спорове, в зависимост от това дали вземането произтича от търговска сделка, или не.
Стъпвайки на мотивите за въвеждането на регламента и целите му, върховните съдии заявяват, че най-близката процесуална аналогия е със заповедното производство. „И в двата случая, спорното исково производство е факултативно с оглед изхода от първата фаза – оспорена ли е издадената по заявление на кредитора заповед за плащане, съдържаща изпълнителен титул. Т.е. и в двата случая се касае за несъвършено двуфазно производство в съотношение обуславящо/обусловено. Обусловена е втората (искова) фаза, която е в зависимост от провеждането на първата и то, ако тя е приключила с издаването на осъдителен акт и той е оспорен своевременно. В случай, че е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение/плащане или издадената заповед не е своевременно оспорена от длъжника, спорно производство по установителен иск не се развива“, обяснява ВКС.
В решението се подчертава, че има и разлика между заповедното производство и това по регламента. Тя е в това, че с промените в ГПК от 2009 г. в чл. 416 изрично беше посочено, че при подадено възражение издадената заповед запазва изпълнителната си сила – и тази по чл. 410 ГПК, и тази по чл. 417 ГПК, като условието да бъде приведена в изпълнение е да приключи исковото производство. ВКС изтъква и че едва през 2009 г. искът след възражение срещу заповедта е квалифициран като установителен.
Затова Проданова, Генковска и Желева заявяват: „Исковото производство по чл.626 ГПК при подадено в срок на възражение по чл.16 от Регламент № 1896/2006 год. срещу издадена европейска заповед за плащане се развива по правилата на заповедното производство по Гл.ХХХVІІ ГПК с отчитане спецификите на ЕЗП, като не е необходимо търсенето на пълен идентитет на реквизитите в двата случай. Препращането в Регламента е към процесуална аналогия с националния закон, а не към процесуален идентитет“.
И заключават, че и искът след възражение по ЕЗП трябва да е осъдителен. „Искът, основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен като осъдителен именно предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на ЕЗП, чиято изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на исковия процес по подаденото възражение. Това не променя характеристиката му на обусловен и факултативен, съобразно характеристиката посочена по-горе. Когато заявеният петитум е установителен, а обстоятелствената част на исковата молба се основава на вземане, за което е издадена европейска заповед за плащане, в този случай се касае за несъответствие по смисъла на чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК обуславящо прилагането на чл.129 ал.2 ГПК“, посочват върховните съдии.
Макар и да се съгласяват напълно с преценката на САС, че искът на българската фирма е трябвало да е осъдителен, те не потвърждават прекратяването на делото, а го връщат на втората инстанция. Причината за това е, че тя е дала неправилни указания на дружеството – вместо да му укаже да приведе петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената и част (чл.129 ал.2 ГПК), тя е поискала то да уточни правния си интерес от провеждането на установителен иск (т.е. дадени са указания по чл.130 ГПК).
„С оглед спецификата на заповедното производство и разпоредбата на чл.417 ГПК, предвиждаща предварителното издаване на изпълнителен лист, чрез съдебната си практика ВКС наложи разбирането, че и в хипотезите и на чл.410 ГПК и на чл.417 ГПК искът предявен по реда на чл.422 ГПК е установителен и ако бъде предявен като осъдителен, касае се за нередовност на исковата молба и на страната следва да се укаже да приведе петитума в съответствие с обстоятелствената ѝ част. Както в националното производство, така и в производството по ЕЗП, извън компетентността на заповедния съд е посочването на характеристиката на иска, който следва да бъде предявен. Ако в акта му се съдържа такова посочване, то не е обвързващо“, пише ВКС.
И затова връща делото на САС във фазата на подготвителното заседание.
22
Коментирайте
Велико умозаключение И скромно ще добавяя : смисълът и значението на ВКС е да определя и насочва към приложимо право от фактите, в съотносимо тълкуване на онова национално право,което съвпада с ценностите ба ЕДС. А те са не “ забранителни“ ,а с цел поправяне на процесуален ред ит нисш към висш акт на разума да се постигнат хармоничните цели на съзиданието…
Добре е, че са се позовали на най-близката процесуална аналогия е със заповедното производство.
То няма друг начин.
Производството било като нашето заповедно, ама иска трябвало да е с осъдителен петитум???
Опитах се да разбера защо и не ми стана ясно! Пълен миш -маш са сготвили пак.
Иска след ЕЗП се развивал по правилата на заповедното, ама бил осъдителен….аре пак качамаци….ако ЕЗП няма изпълнителна сила, каквато има Заповед за изпълнение, значи трябва да е Осъд.иск, ако има – УИ. И тези евротъпотии с техните локумджийски регламенти са едно пишман-право, ама нали уж ще правим ЕС..
Дали пишман правото не е установителен иск след заповед за изпълнение? (В българския закон от 30-те години на ХХ век пак се е трансформирал в осъдителен.)
Е, не е понеже заповедта е изрично записана като изпъл.основание в ГПК – друг е въпроса защо е такова, но е… докато ЕЗП не е изпъл.осн., и затова се налага иска да е осъдителен
Може невинаги да съм съгласен с Дария Проданова, но мога с чиста съвест да кажа, че е съдия със здрав разум, а това е базата за постановяване на ясни актове, които да се следват от долните инстанции
Не мога да се съглася с тези хвалебствия. Каква е логиката при заповедите по 410 и 417 ГПК да се води установителен, а тук да е осъдителен. Режимът трябва да е еднакъв. Това е каша, говорим за едно и също по същество. Ако ВКС намеква и че искът по бг заповед трябва да е осъдителен, да си го каже, а не за едините тъй, а за другите иначе
То ще каже човек, че българският народ се е юрнал на ЕЗП-тата…
На мен ми се струва, че ВКС е сготвил един голям миш-маш
Не им е за първи път.
В крайна сметка, смисълът на правото е да се стигне до справедливостта -ако фирмата трябва да получи парите си, нека съдът се произнесе, а не заради спора за установителен или осъдителен иск, да се прегради възможността изобщо да се разреши същината на въпроса.
Разликата е в правнопрекратяващото за ЕЗП действие на подаденото възражение и правоотлагащото действие на възражението по обикновените заповеди. След възражение по ЕЗП европейската заповед все едно се прекратява и не служи за титулзатова ти трябва диспозитив „Осъжда“, докато при нашите заповеди след като имаш потвъдително съдебно решение по установителния иск това е достатъчно и си получаваш вземането предмет на заповедта по чл. 410 или чл. 417 ГПК. Европейския подход и вариант е правилния нашето заповедно просто трябваше да го препише, но Уви и това не направиха.
Тя е перфектна просто. Голям професионалист.
Същественият въпрос е за характера на иска. Освен това, не може съдът злорадо да пита, ама ти верно ли установителен подаде, а те хората са го направили заради заповедното, защото именно с него трябва да се прави аналогия. Иначе делото не е за връщане, ама ВКС спасява положението и дава шанс на САС да си оправи процеса
Защото става въпрос за голяма фирма, чието вземане е ясно и рискуват скандал, затова е цялата схема с връщането… Иначе после можеше пак гнили ябълки и туй онуй
Кремио имат много добра сметана за готвене и за сладкиши
Недоволни от българското дружество се обръщат към ВКС и поставят пред него въпроса дали искът по чл. 626 ГПК е осъдителен или установителен и как се развива производството след като бъде подадено възражение за ЕЗП – по реда на общия исков процес или на заповедното производство.
Анджак де? Как?
Ами прочети и ще разбереш, то става ясно, освен ако нямаш базова невъзможност за четене с разбиране.
Супер
Това е един чудесен пример за необходимостта от съответстващо на ПЕС тълкуване на вътрешна правна норма, определящи за което са „смисълът“ и „целите“ на съюзната уредба (извлечени от мотивите на съюзния акт), отвъд буквата на конкретната съюзна норма! С всички тълкувателни методи, които Правото на ЕС предлага/изисква…