Заради неяснота в закона
ВКС: Възраженията по исковете, съединени с делбата, се правят до първото заседание
По-дългият срок за възражения по делото за делба важи и за обективно съединените с него искове, заяви състав на Върховния касационен съд (ВКС) в решение за развитие на правото (пълния му текст виж тук).
Пред върховните съдии Бранислава Павлова, Теодора Гроздева (докладчик по делото) и Владимир Йорданов е поставен въпросът дали по съединените с делбата искове възраженията се предявяват до изтичане на срока за отговор на исковата молба (по чл.131 ГПК), или до първото съдебно заседание (по чл.342 ГПК). Т.е. дали за тях важи общият срок за всички искови производства, или по-дългият, предвиден за делбените.
Тримата върховни съдии специално подчертават, че ще му отговорят, защото по него въобще няма съдебна практика, а същевременно има неяснота в закона и произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Преди дадат отговора си Павлова, Гроздева и Йорданов припомнят, че съдебната делба е особено исково производство, за което има специални разпоредби в ГПК (Глава двадесет и девета от ГПК от чл.341 до чл.355). Една от тях е чл. 342 ГПК, която въвежда по-дълъг преклузивен срок за предявяване на възраженията.
Те посочват и че с иска за делба могат да бъдат съединени множество други искове, които са свързани с него: за оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.
„След като тези искове са съединени за общо разглеждане с иска за делба, по отношение на тях също важат всички специални правила, предвидени за производството за съдебна делба – тъй като е недопустимо по отношение на предявени за общо разглеждане в едно производство искове да важат различни процесуални правила. Поради това следва да се приеме, че преклузивният срок за предявяване на възражения срещу съединените с иска за делба други искове също изтича до първото по делото съдебно заседание (съгласно чл.342 ГПК), а не с изтичане на срока за отговор на исковата молба (съгласно чл.131 ГПК), тоест за възраженията по тези искове важи по-дългият срок по чл.342 ГПК“, пише в решението.
ВКС отговаря на този въпрос заради казуса на жена от Лом. Тя е завела дело за делба на имуществото, оставено в наследство след смъртта на родителите ѝ, като е предявила и искове за възстановяване на запазена част и за прогласяване на нищожност на няколко дарения и продажби.
Районният съд в Лом отхвърля исковете ѝ и сочи, че този за възстановяване на запазена част от наследството е погасен по давност – подаден е 20 години след смъртта на майка ѝ и 10 години след тази на баща ѝ, а срокът за предявяването му е 5 години. Първата инстанция приема, че възражението за изтекла давност не е преклудирано с изтичането на срока за отговор на исковата молба, а е направено своевременно в първото по делото заседание. Освен това приема, че ищцата не е доказала, че запазената ѝ част е накърнена.
Тя обжалва и един от аргументите ѝ е, че възражението на ответниците за погасяване по давност на иска по чл.30, ал.1 ЗН не е следвало да бъде разглеждано, тъй като е направено след изтичане на срока за отговор на исковата молба.
Окръжният съд в Монтана потвърждава решението първата инстанция, но в решението си въобще не обсъжда твърдението във въззивната жалба, че възражението за изтекла давност е преклудирано.
ВКС подчертава, че като не се е произнесъл по този довод във въззивната жалба, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Той обаче също приема, че възражението за изтекла давност не е преклудирано и затова оставя в сила решението на окръжния съд, защото въпреки нарушението, крайният резултат от него е правилен.
16
Коментирайте
Тя пък може ли да закъснее толкова със срока?
Е, не всеки знае тези подробности. Но наистина е трябвало да се обърне по-рано към адвокат.
Напълно съм съгласен, че е недопустимо по отношение на предявени за общо разглеждане в едно производство искове да важат различни процесуални правила.
Според мен не е редно да се случи това, което се случва. Еми случва се.
Поредната каша
Липсата на съдебна практика, както и неяснотата в закона доведоха до това.
Ама как преклудиране по различно време бе…
Съда не прилага закона адекватно
Това взе да става много честа практика.
Законът не е неясен, а отсъства разпоредба изобщо, което не пречи на съда досега помоему да го прилага адекватно
Да видим сега как съдът ще прилага решението на СЕС за ЕЗА. Няма НС да промени закона, така че всичко е в ръцете на съда
Много ясно, бе, бате, как възраженията по различните искове в едно производство да ти се преклудират по различно време? Ще стане лудница
Ми ей така, много лесно. Можеше да решат и друго, все едно не си ги знаем. Но в случая съм съгласен
Е, не, щеше да е много странно наистина да приемат преклудиране по различно време. Всякакви странности са излизали от ВКС, но тази щеше да е прекалена
Преклудиране по различно време е пълна катастрофа
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Тази жена от Лом съм аз. И на трите инстанции съдиите не отреагираха на факта, че ИЗОБЩО НЯМА ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ДАВНОСТ! Въпреки, че многократно посочвам с главни буквии двойно по-голям шрифт този факт. Имам заверени копия на протоколите от заседанията и там ответната страна едва на първо ОСЗ прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРЕКЛУЗИЯ. Другият ответник изобщо не прави възражение нито в отговора, нито в първо ОСЗ. А знаете, нали, че погасителна давност и преклузия са две различни неща. Отделно от това, в касационната жалба не съм поставяла въпрос за срок за преклузията на възражението – дали/или. И смятам, че ако има… Покажи целия коментар »