Видеозаснемане и излъчване на преброяването съгласно Изборния кодекс
За автора
Маргарита Хубенова е доктор по информационно право от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Сертифициран професионалист по защита на личните данни за Европа (CIPP/E) и Сертифициран мениджър по управление защитата на лични данни (CIPM) от Международната асоциация на професионалистите по лични данни (IAPP). Консултант в сферата на защитата на личните данни.
Въпросът за видеонаблюдението на изборния процес придоби актуалност при провеждане на последните избори. И макар че предстои произнасяне от Съда на Европейския съюз (СЕС) по зададените от Върховния административен съд преюдициални въпроси[1], с измененията на Изборния кодекс[2] (ИК), законодателят дава изрична възможност за извършване на видеонаблюдение, както и видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време. Наличната в ИК уредба поставя въпроса може ли да се извършат такива на предстоящите избори на 11 юли 2021г. и ако да – какви условия следва да бъдат изпълнени.
1. Видеонаблюдение vs. видеозаснемане или видеоизлъчване в реално време
Преди да бъде анализирана уредбата, създадена с ИК, е необходимо разглеждането на използваните основни понятия. Изборният кодекс използва понятието „видеонаблюдение“ в разпоредбата, която оправомощава Централната избирателна комисия (ЦИК) да определи условията и реда за видеонаблюдението при преброяването на гласовете, а Министерският съвет е задължен да извърши техническото обезпечаване на видеонаблюдението – чл. 57, ал. 1, т. 34 от ИК. Понятието е използвано и в чл. 72, ал.1, т. 26 от ИК, който задължава районните избирателни комисии (РИК) да предадат на ЦИК и „техническите носители от камерите за видеонаблюдение“. Подобно задължение е предвидено и за Общинските избирателни комисии (ОИК) в чл. 87, ал. 1, т. 32 от ИК..
При регламентиране на действията на районните, общинските и секционните комисии при отчитане на изборните резултати, ИК използва понятията „видеозаснемане“ и „видеоизлъчване в реално време“.
Нито едно от посочените понятия не е нормативно дефинирано в кодекса. В областта на личните данни, видеонаблюдението се разглежда като „Систематичното автоматизирано наблюдение на определени зони посредством оптични или аудиовизуални устройства…[3]“, като то включва както наблюдение в реално време, така и създаване на запис. Т.е. видеонаблюдение може да бъде извършено и чрез видеозаснемане, и/или чрез видеоизлъчване в реално време.
Използването на различни понятия от законодателя поставя въпроса дали видеонаблюдението, което ЦИК ще уреди, е различно от видеозаснемането и видеоизлъчването в реално време, които са вече уредени в ИК? Отговорът на този въпрос ще даде отговор и на въпроса имат ли задължения РИК (съответно ОИК) да предоставят техническите носители от камерите от видеозаснемането или това се отнася само за видеонаблюдението?
При езиково тълкуване, както беше посочено, разлика не може да бъде намерена[4], но ако няма разлика, защо са използвани различни понятия и защо задължението на ЦИК влиза в сила след обвяване на резултатите от преброяването (както и не е ясно как резултатите от преброяването ще се отразят на условията и реда за видеонаблюдение при преброяване на гласовете, че да са условие за влизане в сила на разпоредбата), а разпоредбите за видеозаснемане и видеоизлъчване вече са в сила?
При отчитане на факта, че законодателят използва различни понятия, за целите на настоящия анализ, приемам, че видеонаблюдение и видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време са различни явления, и доколкото липсва каквато и да е яснота по отношение на видеонаблюдението, то не е разгледано.
2. Уредба на видеозаснемане и видеоизлъчване в реално време в ИК
ИК съдържа няколко разпоредби, които изрично уреждат видеозаснемането и видеоизлъчването в реално време като начини за предоставяне на пряка видимост на лицата, които имат право да присъстват в изборните помещения. Видеозаснемане и видеоизлъчване в реално време е предвидено в чл. 272 от ИК (при отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването от секционните избирателни секции), в чл. 288а от ИК (при приемане и проверка на протоколите на секционните избирателни комисии и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство в районните избирателни комисии). Аналогични разпоредби са предвидени за изборите за общински съветници и кметове – чл. 431 от ИК за осигуряване на пряка видимост от секционните избирателни комисии и чл. 446а от ИК – за осигуряване на пряка видимост от общинските избирателни комисии. Всички посочени разпоредби са в сила и могат да се прилагат, без да са необходими допълнителни условия, като напр. методически указания от ЦИК.
Посочените разпоредби съдържат част от необходимата информация за организирането на дейностите по обработка на лични данни чрез видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време.
На първо място, те могат да бъдат извършвани при отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването в изборното помещение съответно при приемане и проверка на протоколите на СИК и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство в РИК/ОИК. Дейностите, за които е разрешено видеозаснемане и излъчване в реално време, определят началния и крайния момент на видеозаснемането/видеоизлъчването в реално време.
На второ място, посочените разпоредби ясно указват категориите субекти на данни, които могат да бъдат обект на видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време – лицата, които имат право да присъстват в изборното помещение при отваряне на изборните кутии, съответно при приемане и проверка на протоколите на СИК от РИК. Тези лица са определени изрично като вид участници в изборния процес – членовете на СИК, на РИК (чл.288а), съответно ОИК, кандидати, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели, регистрирани анкетьор от регистрирана социологическа агенция и представители на средствата за масово осведомяване, но и като определяем брой лица. С изключение на членовете на изборните комисии, чиито действия са обект на наблюдение, останалите могат да бъдат обект или не, съобразно осигурената организация в конкретната изборна комисия.
На трето място, ИК определя целта на дейностите по обработка – осигуряване на пряка видимост на лицата, които имат право да присъстват в изборните помещения, за непосредствено възприемане на действията на членовете на изборните комисии при отчитане на изборните резултати.
На четвърто място, ИК определя пред кого могат да бъдат разкрити данните – пред лицата, които имат право да присъстват в изборното помещение.
На пето място, посочените разпоредби уреждат два алтернативни начина за обработка на данни – чрез видеозаснемане (което предполага създаване на запис и възможност за възпроизвеждането му след прекратяване на дейностите, които са обект на заснемане) и излъчване в реално време, при което се дава възможност за директно възприемане на дейностите от лица, които не присъстват на мястото, на което те се извършват.
На шесто място, ИК изрично изисква спазване на правилата за защита на личните данни при извършване на видеозаснемане/наблюдение в реално време. Независимо дали се извършва видеозаснемане или видеоизлъчване в реално време, чрез тези дейности се извършва обработка на личните данни на лицата, присъстващи в изборните помещения. Т.е. при извършването им следва да бъдат съобразени изцяло изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД.
Накрая, видеозаснемането и видеоизлъчването в реално време не са задължителни. Съгласно посочените по-горе разпоредби, видеозаснемането/видеоизлъчването е посочено като един от начините за осигуряване на пряка видимост, не и като задължително изискване. Това поставя въпроса кой може да вземе решение за извършването на видеонаблюдение. Отговорът е без съмнение всяка изборна комисия – районна (съответно общинска) и секционна избирателна комисия. Решението за извършване на видеозапис/видеоизлъчване в реално време трябва да бъде взето при спазване на ред за вземане на решения от изборните комисии (напр. СИК прилагат реда, предвиден в чл. 99 ИК.)
3. Прилагане на изискванията за защита на личните данни при извършване на видеозаснемане или видеоизлъчване в реално време
Изискванията за защита на личните данни, които трябва да бъдат съобразени при извършването на видеозаснемане и видеоизлъчване в реално време се съдържат в Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Директива 95/46/EО[5] (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД, регламентът) и в Закона за защита на личните данни[6] (ЗЗЛД, законът).
За определяне на приложимата уредба, е необходимо да бъдат определени конкретните дейности по обработка, които се извършват. И макар че липсва конкретна информация, наличната уредба позволява общо разглеждане на прилагането на принципите за защита на личните данни от администратора на личните данни (в разглеждания случай, администратор е всяка изборна комисия, която извършва видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време. В този смисъл са и Указанията на ЦИК и КЗЛД, в които комисиите са определени като самостоятелни администратори въз основа на нормативната уредба).
Принципът за ограничение на целите изисква данните да бъдат събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели. Целта на дейностите по обработка вече бе посочена – осигуряване на пряк достъп за наблюдение на отчитането на изборните резултати на определените в ИК лица. Интересен въпрос е дали изборната комисия може да определи различни цели, напр. за доказване, че не са извършени нарушения на изборното законодателство при отчитане на резултатите. Определянето на допълнителни цели за обработката на личните данни е допустимо съгласно ОРЗД, когато допълнителните цели са съвместими с целта, за която са събрани, като съвместимостта се преценява по определени критерии (чл. 6, параграф 4) – все пак трябва да бъде отчетено, че отговорът на този въпрос ще има категоричен вид след произнасянето на СЕС дали е допустимо въвеждането на забрана за извършване на такива дейности от надзорния орган.
Законосъобразността на обработката се осигурява чрез определяне на основание за извършването на тези дейности по обработка – изпълнение на нормативни задължения на администратора (чл. 6, параграф 1, буква „в“). Извършването на видеозаснемане/разпространение не е задължително, но осигуряването на пряк достъп е задължително. Тъй като видеонаблюдението е начин за осигуряване на пряк достъп, то се извършва в изпълнение на нормативно задължение на администратора.
Прилагането на останалите принципи за защита на личните данни ще зависи от решението на съответната изборна комисия.
За да бъде извършено видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време с цел предоставяне на пряк достъп, е необходимо изборната комисия да вземе решение дали ще се извършва предаване в реално време, или ще има запис. Макар че ИК изрично дава възможност за извършване на видеозаснемане, целта на обработката може да бъде постигната без да се извършва запис на данните. Изискването за пряк достъп се отнася единствено за момента на преброяване на бюлетините/отчитане на резултатите. В този смисъл, запазването на данните не е необходимо за постигане на целта, за която се извършва. Разбира се, изборните комисии може да имат аргументи за извършване и на видеозаснемане.
На следващо място, изборната комисия трябва да определи обхвата и елементите на системата за видеозапис/видеоизлъчване в реално време. Обхватът и елементите на системата ще зависят в голяма степен от организацията на съответните дейности – напр. с оглед избягване на струпването на хора, комисията може да вземе решение лицата, които не са членове на комисията да наблюдават процеса от друго помещение. Предварителното определяне на обхвата на камерите и информирането на заинтересованите лица за него, ще позволи на лицата да избягват наблюдаваните територии (ако не са задължени), както и да адаптират своето поведение[7]. Определянето на елементите на системата започва с определяне на конкретната технология, като трябва да се избере тази, която в най-голяма степен осигурява защитата на личните данни. Конкретният начин ще определи и част от останалите изисквания, напр. какви технически и организационни мерки за сигурност на данните следва да бъдат осигурени, като конкретните мерки също трябва да бъдат определени от администратора.
Възможен вариант е използване на камери в помещението, в което се обработват резултатите и показване на изображенията на монитор в друго помещение, без да се извършва запис. В този случай е достатъчно да бъде осигурена сигурност на данните при преноса им от камерата до мониторите съобразно начина на извършване на този пренос. Друга възможност е извършването на видеоизлъчване в реално време чрез пренасяне на сигнала с интернет базирани съобщителни услуги (приложения от типа на Viber, Мessanger, Skype, имейл), при което се използват личните устройства на членове на изборната комисия. В този случай, при взимане на решение, изборната комисия трябва да съобрази как ще се гарантира сигурността на използваните лични устройства (и как да не се допусне прекомерна намеса в лични живот на собствениците им), кое точно приложение ще се използва, и чии профили ще се използват, по какъв начин ще се извърши свързването с Интернет и как ще се гарантира сигурността при преноса на данните.
Независимо дали ще се извърши заснемане или само предаване, администраторът трябва да определени отговорни лица – за изграждане и техническо поддържане на системата, съответно за проверка, ако системата е вече изградена (напр. ще се използва системата за видеонаблюдение на училището, в което разположена съответната СИК), за отстраняване на технически проблем при използването ѝ в деня на изборите за изтриването на видеозаписа, когато е създаден такъв.
Решението най-общо трябва да обхване и вида на създаваните данни – дали да се създава само картина или да се записва и звук. Принципът за необходимост на данните изисква от администратора да обработва данни, които са подходящи, свързани с и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Предвид особеностите на конкретната ситуация, обработката на звук ще бъде оправдана, тъй като целта на обработката е осигуряване на пряк достъп, който замества физическото присъствие.
Изборните комисии трябва да определят какви ще бъдат действията им в случай на техническа повреда – ще се преустанови броенето до отстраняване на нарушението или ще бъде осигурен алтернативен начин за осигуряване на пряка видимост, вкл. какъв ще е този начин.
Определянето на срок за съхранение на данните е сред основните прерогативи на администратора, като данните се съхраняват за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни. В разглеждания случай, определянето на срок за съхранение ще е необходимо при извършване на видеозаснемане. ИК не определя какъв да е този срок, не е предвидено изискване записите да се предават на РИК, съответно ЦИК, т.е. ще се приложи общото правило, че срокът не може да е по-дълъг от необходимия за постигане на целта, за която е създаден. В разглеждания случай необходимостта от осъществяване на пряк достъп отпада с приключването на работата на съответната изборна комисия по отчитане на изборните резултати.
Накрая, решението на изборната комисия трябва да съдържа гаранции за правата на физическите лица, които са обект на видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време. Администраторът следва да предостави задължителната съгласно регламента информация. Това може да бъде извършено чрез нарочно Съобщение за поверителност, или чрез решението на изборната комисия, в случай че то съдържа необходимата информация. Необходимо е да бъде уреден и редът, по който лицата могат да упражняват правата си. Когато не се извършва видеозапис, упражняването на права няма да бъде възможно. Ако има заснемане и данните се запазват в определен срок след обработката на резултатите от съответната изборна комисия, на субектите на данните се предоставя информация за начина, по който могат да упражнят правата си. Информацията трябва да бъде поставена на видно място в изборното помещение, така че информацията да е лесно достъпна за субектите на данните.
4. Заключение
Видно от извършения анализ, нормативната уредба не съдържа детайлни правила за извършването на видеонаблюдение/видеозаснемане в реално време, а предвижда общо изискване за осигуряването на защита на личните данни при извършването им. Осигуряването на изискванията от изборните комисии изисква съобразяване на множество фактори, което прави използването на видеозаснемане/видеоразпространение малко вероятно. В мотивите към законопроекта[8], с който се създава възможност за извършването им е посочено че: „Мотивите са продиктувани от прилаганата през годините практика да се злоупотребява с израза „пряка видимост“, като правоимащите лица се допускат в изборното помещение, но се разполагат на разстояние, отдалечено от мястото, на което се преброяват бюлетините и това създава невъзможност за наблюдение на действията на секционната избирателна комисия по отчитането на гласовете.“ Създадената уредба не може да разреши посочения проблем. Първо защото, извършването на видеозаснемане/видеоразпространение в реално време зависи от волята на членовете на комисиите, и ако те решат да злоупотребят с правото на пряка видимост, няма да вземат решение за извършването им. Второ, дори да има воля за извършването им, осигуряването на изискванията за защита на личните данни без насоки и указания, е дейност, която изисква конкретна експертиза.
Макар че ЦИК разполага с правомощие да даде указание на изборните комисии за провеждане на изборите, вкл. как да бъде извършено видеозаснемането/видеоизлъчването в реално време, методическите указания за изборите на 11 юли 2021 г., които са вече утвърдени[9], не съдържат правила за извършването на видеозаснемане и видеоизлъчване в реално време. В допълнение, ЦИК и КЗЛД имат правомощие по приемане на методически указания за осигуряване на защита на личните данни. Указанията относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес от февруари 2021 г, са приети (съвместно от ЦИК и КЗЛД) преди въвеждането на нормативна възможност за видеозаснемане. Те не са актуализирани и посочват, че подобни дейности ще нарушат законодателството за защита на личните данни. Т.е. в тази си част те не могат да бъдат използвани от изборните комисии при изпълнение на задължението за осигуряване на изискванията за защита на личните данни. Така законодателят уж решава определен проблем, като създава уредба, но самата уредба не позволява решаването му.
[1] Виж. Определение от 23.04.2021г по административно дело 3603/2021 на ВАС
[2] Обн. ДВ. бр.19 от 5 Март 2014г., последни изм. и доп. ДВ. бр.36 от 1 Май 2021г.и изм. ДВ. бр.37 от 7 Май 2021г.
[3] Насоки № 3/2019 относно обработването на лични данни чрез видеоустройства на Европейския комитет по защита на данните, стр. 7
[4] При съобразяване на медийни публикации след приемането на измененията, може да се направи предположение, че видеонаблюдението се отнася до случаите, в които изображенията, създадени чрез камерите в изборните помещения са публично достъпни, а видеозаснемането/видеоразпространението е предназначено само за лицата, които имат право физически да присъстват в изборните помещения. При всички случаи такова разбиране би било ирелевантно, предвид липсата на юридически аргументи в негова подкрепа.
[5] ОВ L 119, 4.5.2016, с. 1–88
[6] Обн. ДВ. бр.1 от 4 Януари 2002г, последно изм. ДВ. бр.93 от 26 Ноември 2019г.
[7] Насоки № 3/2019 относно обработването на лични данни чрез видеоустройства на Европейския комитет по защита на данните, стр. 30
[8] Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, сигн. 154-01-9, достъпен на: https://parliament.bg/bg/bills/ID/163562, последно посетен на 07.07.2021г.
[9] Методически указания на Централната избирателна комисия по прилагане на Изборния кодекс за секционните избирателни комисии извън страната за изборите за народни представители на 11 юли 2021 г., приети с Решение № 395-НС от 5 юли 2021 г.; Методически указания на Централната избирателна комисия по прилагане на Изборния кодекс за секционните избирателни комисии в страната за изборите за народни представители на 11 юли 2021 г. при гласуване със специализирани устройства за машинно гласуване, приети с Решение № 341-НС от 28 юни 2021 г.; Методически указания на Централната избирателна комисия по прилагане на Изборния кодекс за секционните избирателни комисии в страната за изборите за народни представители на 11 юли 2021 г. при гласуване с хартиени бюлетини, приети с Решение № 342-НС от 28 юни 2021 г.
18
Коментирайте
Много полезна информация. Особено преди предстоящите избори.
Като се прави закон на коляно и от лаици – така се получава
Полезно да се знае
Чака ни поредната фалшификация. Просто няма да е в полза на ГЕРБ, а на други крадци
Дано да не сте прав. А и повечето хора да се насочат към машинното гласуване.
Дано имаме едни честни избори най-после.
След толкова години фалшификации…
Каквото и да снимате и правите, не знам как ще се оправят хората само с машина.
Не е толкова трудно.
Не знам, но ме съмнява, че ще се ограничат нарушенията.
Дано всичко на изборите е наред
Силно се надявам.
Как и да го въртите и сучете, големите партии са си се снабдили с нужните им гласове
Тоест купили?
Дано се спрат машинациите около вота най-после
Честно ще е
Какво е туй „информационно право“, че и доктори имало по него? Някой може ли да ми разясни?
Thanks for sharing.I found a lot of interesting information here. A really good post, very thankful and hopeful that you will write many more posts like this one.
https://www.mygiftcardsite.one/