ВАС с нови тълкувателни дела – за тайните решения, данъчната ревизия, някои такси по дела и актовете на ДКСИ
Четири нови тълкувателни дела образува Върховният административен съд (ВАС). Те са посветени на широк кръг теми – съдебните актове, които не се публикуват заради класифицирана информация, възможността данъчните да установяват при ревизия прикрити трудови договори, таксите за касационно обжалване по дела за дискриминация и оспорването на отказите за допуск до тайни.
За тайните съдебни актове
„Подлежат ли на публикуване и каква част от тях съдебните актове по дела, по които е приложена класифицирана информация?“, е попитал върховните съдии бившият служебен министър проф. Янаки Стоилов и остро е разкритикувал административните съдилища, че „скриват“ тези актове. Той дори сочи, че няма как да приложи изчерпателен списък с решения, които не са публикувани заради класифицирана информация, именно тъй като те не са оповестени.
По неговото предложение е образувано тълкувателно дело №4/2021 г. на ВАС.
В него проф. Стоилов, който вече е конституционен съдия, изтъква, че публичността на делата е основен принцип на правовата държава и тя се отнася както до провеждането на заседания, така и до свеждането на съдържанието на съдебните актове до знанието на обществеността.
Той сочи, че анализът на Закона за съдебната власт (чл. 64, ал. 1) и на Закона за защита на класифицираната информация (чл. 31, ал. 1) води до извода, че решението дали един съдебен акт ще бъде класифициран, съответно публикуван, се взема от съдебния състав по делото.
„Обичайната практика на съдебните състави на административните съдилища е да положат гриф за сигурност и не публикуват под никаква форма съдебни актове по дела, по които са приложени доказателства, представляващи класифицирана информация, независимо от това дали и в каква степен тези доказателства се обсъждат в съдебния акт. Така, той се класифицира изцяло на общо основание, без да се отчита общественият интерес от публичност на дейността на съдебната власт. Въпросните съдебни актове обикновено не се публикуват и след като изтече срокът на класифицирането им“, пише проф. Стоилов.
Той е категоричен, че тази практика на административните съдилища е неправилна и излага серия от аргументи от решения на Европейския съд по правата на човека, включително и по няколко казуса, довели до осъждане на България. Стоилов се позовава и на тълкувателното решение на Наказателната колегия на Върховния касационен съд от 2014 г., в което тя заяви, че съдебната практика да не се публикуват изобщо съдебните актове по дела, съдържащи класифицирана информация, е несъвместима с принципа за тяхната публичност (пълния текст на решението виж тук).
Могат ли данъчните при ревизия да установят прикрити трудови договори
Могат ли по време на ревизия данъчните да обявят, че с граждански договор се прикриват трудови правоотношения? Това е въпросът, който трябва да получи отговор от ВАС по тълкувателно дело № 6/2021 г.
То е образувано по предложение на съдия Милена Златкова от Първо отделение на ВАС до Звеното за анализи и тълкувателна дейност на съда, което е потвърдило, че има противоречия във вижданията на върховните съдии.
Въпросът по него е формулиран по следния начин: „При установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, разполагат ли органите по приходите с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, или такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на чл.405а от КТ?“
Според едното становище квалифицирането на граждански договор като трудов е преюдициален въпрос по отношение на определяне с ревизионен акт от органите по приходите на задължения за осигуровки, но едва след като инспекцията по труда установи това по специалния ред на чл.405а от КТ, данъчните могат да определят задължения за осигуровки и данъци за довнасяне. Органите по приходите обаче не са компетентни да обявяват за трудови правоотношения такива по граждански договори инцидентно в ревизионното производство, твърдят тези съдии.
Според други техни колеги обаче в рамките на правомощията си за установяване на данъчни и осигурителни задължения с ревизионни актове, органите по приходите могат да констатират инцидентно, че с привиден граждански договор е прикрито фактическо трудово правоотношение. В подкрепа на тезата си те излагат и аргументи за съотношението между прикрито и привидно правоотношение и че привидните договори са нищожни и всеки може да се позове на тази нищожност.
Каква е процедурата за оспорване пред ДКСИ на отказ за допуск до тайни
„По каква процедура се развива административното производство пред ДКСИ по обжалване на индивидуални административни актове за отказ, прекратяване или отнемане на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация и по-конкретно по реда на глава V, раздел I АПК „Индивидуални административни актове”, или по реда на чл.62-67 от специалния ЗЗКИ?“. По този въпрос ще се произнесе ВАС по тълкувателно дело № 7/2021 г.
Противоречията в практиката на ВАС по него са констатирани от председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Борис Димитров. Те са факт от 2016 г., когато беше въведен съдебен контрол над решенията на комисията, с които тя отхвърля жалбата на засегнатия, на когото е било отказано разрешение за достъп до класифицирана информация или му е отнето вече издадено такова.
От 17 септември 2016 г. обаче актовете на ДКСИ може да бъдат оспорени пред тричленен състав на ВАС, чието решение е окончателно.
Спорът между върховните съдии е дали по тези дела са приложими правилата на АПК за оспорване на индивидуалните административни актове, или само тези в специалния Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
Ако се следва само ЗЗКИ, няма задължение за ДКСИ да разгледа жалбата в открито заседание, да уведоми жалбоподателя, той няма право на становище по доказателствата или на искания за събиране на други. Така върховните съдии, според които в случая не са приложими общите правила на АПК, приемат, че когато ДКСИ не извърши тези действия, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на правото на защита.
Други техни колеги обаче са на мнение, че за производството пред ДКСИ по обжалване на откази или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, е приложима процедурата по АПК за издаване на индивидуални административни актове.
Те изтъкват, че изискванията на процедурата по АПК – чл.34 (участие на страните в производството), чл.35 (изясняване на фактите и обстоятелствата) и чл.36 АПК (събиране на доказателствата), са гаранция за законосъобразност на решението и на действията на ДКСИ. Затова според тях комисията трябва да проведе производство в открито заседание, при гарантирано право на участие и защита на всички засегнати от обжалвания акт страни, в условията на равнопоставеност и състезателност.
Дължат ли се такси за касация по делата за дискриминация
По тълкувателно дело №5/2021 г. на ВАС въпросът е поставен е от омбудсмана Диана Ковачева. Тя настоява върховните съдии да кажат дали се дължи такса от 70 лв. за касационно обжалване на решенията на Комисията за защита от дискриминация.
Питането ѝ е формулирано така: „Дължи ли се държавна такса по чл. 227а или по чл. 235а от АПК в производствата по Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), в частност разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр? Прилага ли се за касационните производства по глава дванадесета и тринадесета от АПК по повод обжалване на актове на Комисията за защита от дискриминация по реда на чл. 68 от ЗЗДискр.?“
То е предизвикано от противоречията в практиката на ВАС след влизането в сила през 2019 г. на промените в АПК, с които таксата за касация беше записана в кодекса. Самият Закон за защита от дискриминация и преди и сега регламентира, че за производства пред съд по неговото приложение не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.
Според част от върховните съдии влизането в сила на промените в АПК не променя положението и такси по тези дела продължават да не се дължат. Те стъпват на правилото, че специалният закон дерогира общия (Lex specialis derogat legi generali) и изтъкват, че новият общ закон – АПК, не отменя заварените при приемането му норми от по-стария специален закон – ЗЗДискр.
Други техни колеги обаче след 1 януари 2019 г. вече изискват по 70 лв. такса са касационно обжалване. Те пък стъпват на правилото, че по-новият закон отменя по-стария (Lex posterior derogat legi priori). И сочат, че новият акт – АПК, без да указва изрично кои правни норми отменя, предвижда правила, уреждащи по различен начин хипотезите, които са уреждани до момента от стария закон. Т.е. според тези върховни съдии с влизането в сила на разпоредбите на чл. 227а и на чл. 235а от АПК мълчаливо е отменена тази на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр., която освобождава от заплащане на държавни такси.
15
Коментирайте
Безспорно практиката трябва да се уеднакви.
Интересни решения. Ще видим какво ще се случи.
Ами хубаво ще е и НАП при проверка и установяване на проблеми да действа, не само парите да гледат.
Надали ще си променят досегашната практика.
За мен Инспекция по труда, НАП и дори НОИ трябва да работят заедно и да се допълват. Ако НАП примерно открие някакво наруение, което по-скоро касае юрисдикцията на НОИ или Инспекция по труда, то нека да сигнализират. Не е добре, когато се работи на принципа „аа ние виждаме тука, че има някакъв проблем с договорите, обаче това си го отнесете към Инспакция по труда.“
А вие познавате ли някой, който работи в НАП? Защото аз познавам и трябва да ви кажа, че само до това им е на служитеите, които ходят на проверки. Масово гражданите си мислят, че в НАП не правят нищо, чешат се по цял ден и изискват някакви бележки от бизнеса и им налагат санкции. Не е така. Имат ужасно много работа, която често не се смогва. Остава само да им се струпа и това да сигнализират точно те НОИ и ИТ.
Определено имат хората работа, като не става дума тук за това да си помагат, посредством дълги и протяжни процедури. Трябва бързо да се предава сигнал примерно към НОИ ако има нередност или към ИТ чрез ако щете една бланка. Тя се пуска на отдела за сигнали да речем или там както си го организират двете служби и готово. Бланка с текст, че при проверка еди коя си в……….. (името на фирмата) бе установена и липсата на……….. (описва се с няколко думи какъв е проблема). Нищо повече. Не е нужно да товарят служителите на едната организация или на другата с безмислени… Покажи целия коментар »
Не, защото има и друго – НАП или НОИ или Инспекцията вижда проблем при проверка, а може и просто нещо да ги усъмни. Обаче не подават сигнал към колегите си от другата служба. И чакат работник или работодател или заинтересована страна да подаде сигнал примерно към НАП. Е защо да се чака? Те на това разчитат некоректните работодатели. Повече ги е страх от НАП, отколкото от Инспекция по труда. Могат да бутнат едни пари на инспекторите от Инспекцията по труда и са готови. А това, че укриват приерно данъци или нещо подобно бива скрито. Чака се НАП да си им… Покажи целия коментар »
А като им сипеш задача да подават сигнали към друга институция, те няма ли кротичко да се правят, е не са открили нередност и да не подават никъде нищо. Забравяте, че на теория всичко е супер. Министри и шефове измислят някаква структора и смятат, че тя ще е супер и защо пък да не се случи това или онова. Съда също може да вземе такова решение и да разпореди. Но в битова ситуация от обикновен човек/служител, просто се затварят очите и не се прави това, което на теория трябва да се случи. Ние и хубави закони имаме против пияни шофьори,… Покажи целия коментар »
Общата им работа трябва да е нещо, като на принципа ФБР, ЦРУ, Национална сигурност в САЩ. Подпомагат се, макар и между служителите някога да има напрежение. Още повече, че има доста служители от НАП, които преди са били в НОИ.
Само така ще има качествени резултати.
Пичовете се разковаха от тълкувателни
“…Според едното становище квалифицирането на граждански договор като трудов е преюдициален въпрос по отношение на определяне с ревизионен акт от органите по приходите на задължения за осигуровки, но едва след като инспекцията по труда установи това по специалния ред на чл.405а от КТ…“ и аз мисля така и застъпвам това становище. Нека се уточнят първо преюдициалните въпроси за същността на един договор, а след това да се продължи/ прекрати производството пред НАП, предвид съдържанието на съдебното решение по преюдициалният въпрос, влязло в законна сила.
Абсолютно!
Решенията ще бъдат интересни.