ВАС: Прокурор е поставил в реална опасност заседание по дело със „самоотлъчка“ от работа
Съдът окончателно потвърди „забележка“-та за обвинител, който вместо в съдебната зала, отишъл до ИВСС
Прокурор е поставил в реална опасност провеждането на съдебно заседание по дело, защото вместо да се яви по него, над три часа и половина подавал имуществената си декларация в Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС). Това става ясно от решение на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), с което окончателно е потвърдено наказанието „забележка“ на обвинителя Кирил Димитров от Софийската градска прокуратура (СГП).
Случаят е от 2018 г. През април градският прокурор на София изготвил график за участието на обвинителите в съдебните заседания, който бил разпратен по служебните пощи на всички магистрати. Самият Кирил Димитров още на 4 април бил уведомен, че на 27 април ще трябва да участва в съдебно заседание, което той удостоверил с думите „Добре. Запознат“.
На въпросната дата в 9,30 ч. обаче Димитров не се явил в съдебната зала. Десет минути след обявеното начало на заседанието, започнало издирването му. Най-напред за отсъствието му била уведомена В. Иванова – главен специалист по организационната дейност в кабинета на градския прокурор. Тя установила, че този ден Димитров не се намира в СГП, не го открила и на мобилния му телефон. Тя се обърнала към и.ф. градския прокурор към онзи момент Явор Димитров. След като и той не успял да намери Кирил Димитров, в съдебното заседание влязла зам.-шефката на СГП Даниела Димитрова.
Около 13-13.05 ч. Кирил Димитров най-накрая се появил. Той отишъл в кабинета на Даниела Димитрова да ѝ благодари, че е влязла вместо него в съдебното заседание.
Нещата обаче не приключили с извинение. По разпореждане на градския прокурор започнала вътрешна проверка, при която били събрани доказателства за извършеното нарушение от Димитров. Към онзи момент срещу него имало други две дисциплинарни производства, заради това проверяващите предложили той да бъде наказан с „намаляване на заплатата“. Заради това градският прокурор внесъл предложение за образуване на дисциплинарка срещу Кирил Димитров за неизпълнение на служебните задължения.
Пред дисциплинарния състав прокурорът казал, че не се явил в съдебната зала, защото не му е било докладвано делото и съответно не е бил уведомен за заседанието и освен това е бил в Инспектората към ВСС, за да подаде имуществената си декларация.
Съставът обаче не е приел посочените от Кирилов причини за отсъствието му, защото те „нямат приоритетно значение пред задължението на наблюдаващия прокурор за участие в определено съдебно заседание, поради което не водят до обосноваване на извод за наличие на уважителни причини за отсъствие от работа“.
Нещо повече, дисциплинарният състав е намерил възраженията му „за неспазване на установената в СГП процедура за уведомяване на прокурорите за участие в съдебни заседания за неоснователни и некореспондиращи със събрания по дисциплинарното производство доказателствен материал“.
Производството пред състава е приключило през януари 2019 г., а на 27 ноември с.г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет наложи наказание „забележка“ на Димитров.
Той обжалва, но първо тричленен състав, а сега и петчленен състав на ВАС потвърдиха решението на колегията.
Според касационния състав с председател и докладчик Диана Добрева и членове Таня Вачева, Илиана Славовска, Анелия Ананиева и Христо Койчев, решението на първата инстанция е правилно, а фактите са безспорно доказани: „Прокурор Димитров не се е явил на работа в сградата на СГП на 27 април 2018 г. за времето от 9.30 до 13.05 часа, като за същия ден е било насрочено съдебно заседание с негово участие, в което той не се е явил, без да информира предварително административния си ръководител за невъзможността да участва, като с това е поставил в реална опасност провеждането на заседанието по делото“.
ВАС подробно се спира на аргументите на Димитров, с които той иска отмяна на наказанието. Един от тях е, че има неяснота по отношение на твърдяното нарушение и по-специално за това, че е трябвало да уведоми прекия си ръководител за отсъствието от работа.
„Правилото за задължително уведомяване на административния ръководител от прокурор, за когото е налице обективна невъзможност да се яви в насрочено съдено заседание, произтича от нормата на чл. 144, ал. 2 от ЗСВ. В разглеждания случай, прокурор Димитров не е съобразил поведението си с горното правило (с което той се счита запознат по силата на заеманата длъжност), като не е уведомил административния ръководител за обстоятелствата, препятстващи участието му в съдебното заседание по дело в СГС, насрочено за 27 април 2018 година. Действително, разпоредбата на чл. 144, ал. 2 от ЗСВ не е цитирана в решението на дисциплинарния съвет по дисциплинарно дело на ВСС, както и в решението на ПК на ВСС на 27 ноември 2019 г., но сам по себе си този пропуск не съставлява порок на акта, годен да обоснове неговата материална незаконосъобразност. Основно положение в административното право е, че непрецизната правна квалификация, дадена от административния орган, не съставлява съществено нарушения на материалния закон, водещо до отмяна на издадения акт. Оспореният пред съд административен акт следва да бъде проверен за съответствие с изискванията на закона, което включва и преценката за съответно приложимите към установените факти и обстоятелства материалноправни норми. При извършването на тази преценка съдът не е обвързан от дадената в административния акт правна квалификация на фактите“, заявява ВАС.
Съдът посочва, че в случая правните изводи, до които е стигнал тричленният състав, не се различават от тези, посочени в решението на ПК на ВСС за налагане на наказание. И допълва, че правилно колегията е преценила, че Кирил Димитров е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ (неизпълнение на други служебни задължения) във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (нарушение на трудовата дисциплина е неявяване на работа).
Върховните съдии приемат за неоснователни твърденията на Кирил Димитров, че няма законово задължение „да търси предварително съгласие или разрешение от прекия си ръководител, за да подаде годишна декларация пред ИВСС“.
„Това възражение почива на погрешното схващане, че дисциплинарното наказание в случая му е било наложено за поведение, изразяващо се в неуведомяването на административния ръководител, че отива в ИВСС да подаде годишна декларация. От съвкупния материал по дисциплинарната преписка е видно, че вменените като дисциплинарни нарушения действия на прокурор Димитров се състоят в неявяването му на 27 април 2018 г. на насроченото за 9.30 часа съдебно заседание по дело на СГС, за което именно обстоятелство не е уведомил своевременно и надлежно административния си ръководител, с оглед обезпечаване участието на прокурор по делото. Ирелевантни в случая са оплакванията на касатора, свързани със задължението на магистратите да подават годишни декларации пред ИВСС, тъй като обстоятелства в тази насока и конкретно във връзка с подадената от Димитров декларация за 2018 г., не са посочени като фактически основания за издаване на процесния административен акт“, отговаря ВАС.
Върховните съдии отхвърлят и аргумента, че дисциплинарното производство е забавено, заради което са нарушени административнопроизводствените правила. ВАС посочва, че сроковете в ЗСВ са инструктивни, а освен това липсва прекомерно забавяне, което да компрометира принципите на бързина и ефективност при осъществяване на дисциплинарната отговорност.
„Следва да се има предвид, че макар и последното заседание на дисциплинарния състав по образуваното срещу Кирил Димитров дисциплинарно дело да се е провело на 22 януари 2019 г., 14-дневният (инструктивен) срок по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ за приемане на решение от дисциплинарния състав не е започнал да тече, считано от тази дата. На страните по дисциплинарното дело е дадена възможност да изготвят и представят писмени бележки в 7-дневен срок от съобщението за това, на което прокурор Димитров е отговорил с молба за удължаване на срока за представяне на писмени бележки. Молбата му е удовлетворена, като срокът е удължен до 11 март 2019 г., на която дата привлеченото към дисциплинарна отговорност лице е депозирало писмено становище. Следователно, неточно е да се твърди, че задължението на дисциплинарния състав да изготви решението си по чл. 319, ал. 1 от ЗСВ в конкретния случай е възникнало на датата на последното заседание – 22 януари 2019 г.“, казва ВАС.
Съдът не приема и друг довод на Димитров, свързан с промени в ЗСВ. Става дума за измененията от пролетта на миналата година, с които на съответните колегии беше дадено правомощието да налагат наказание „забележка“, нещо, което до този момент беше от компетентността на административните ръководители. Според Димитров, понеже съставът се е забавил с разглеждането на дисциплинарката, промените в ЗСВ са влезли в сила и така вече ВСС налага най-лекото наказание.
„Очевидно недоволен от това обстоятелство, прокурор Димитров счита, че налагането на дисциплинарното му наказание „забележка“ от страна на ПК на ВСС по силата на новоприетия чл. 320, ал. 3, т. 2, б. „б“ от ЗСВ съставлява нарушение, тъй като не ПК на ВСС би била компетентният да наложи това наказание орган, респ. ПК на ВСС би се произнесла с различен от приетия акт, в случай че дисциплинарното производство бе приключило преди 8 април 2019 година. Подобен довод за неправилно приложение на материалния закон е несъстоятелен. В случая, дисциплинарно наказващият орган е действал в съответствие с влязлата в сила преди приключване на дисциплинарното производство материалноправна норма, възлагаща му компетентността да налага и най-лекото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗСВ. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаване на акта. Съответни на приетите от 8 април 2019 г. изменения на закона са и действията на дисциплинарния състав, който съобразно отмененото правило на чл. 314, ал. 6 от ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 9.08.2016 г.) не е върнал преписката на административния ръководител на СГП, с оглед преценката за липса на основания за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание от това по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ – „забележка“. Настъпилите в хода на воденото срещу прокурор Димитров дисциплинарно производство изменения в приложимата нормативна уредба, касаещи определяне на компетентния да наложи съответното дисциплинарно наказание орган, не засягат по какъвто и да е начин правото му на защита в това производство (което е било надлежно гарантирано), нито имат каквото и да е отношение към извършване на преценката на компетентния административен орган за това, доказани ли са или не в конкретния случай материалноправните предпоставки, довели до ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата“, заключава ВАС и решението му е окончателно.
19
Коментирайте
Свикнали са да си вършат лични неща през работно време.
Супер нелепо оправдание, че е имал неяснота по отношение на твърдяното нарушение.
Супер наглост. Дори да не си вдигнеш мобилния телефон.
Е, само със „забележка“ ли ще мине?
Те така ще се самоотлъчват когато си поискат.
Декларациите не се ли подават онлайн, защо е висял толкова много пред ИВСС?
Да, по същата логика може да виси и в кръчма с мотива, че си попълва документите. Този явно си е рецидивист.
Не бе мани другото, ама не е прилично да изтъпанчиш някакви хора да те чакат диванча прас, а ти да ис подаваш декларации
Нелепо е. Извинете
Не харесвам, когато някой си върши странична работа по време на основната му работа
This is so ugly. This is realy bad news for this judge
Определено не е редно така да се постъпва. Той на първо място има работа и задължения. Тов аможе и по друго време да го върши
Пълно неглижиране. А все пак от неговото поведение зависят човешки съдби.
Безобразие
Недопустимо поведение. Просто е недопустимо!
Звучи, като да е някаква блейка тоя човек бе. Не така
А, така му е удобно просто.
Да да, този случай нали го нищиха
Това СА БОКЛУЦИ – – – Купени!!!!!