ВАС прие, че прокурор не трябва да бъде наказан, но го посъветва да бъде по-критичен към работата си
Върховният административен съд (ВАС) отмени „забележка“ на обвинител, наложена му за забавени четири досъдебни производства заради несъразмерно наказание и пропуски в доказателствата. При все това, ВАС заявява, че всеки магистрат трябва да бъде критичен към професионалната си дейност, която изисква решаването на дела и преписки в разумен срок.
Казусът е на Иван Тасков от Софийската градска прокуратура (СГП). През 2021 г. Инспекторатът към Върховната касационна прокуратура извършва проверка в СГП. В доклада си инспекторите посочват, че има данни за неизпълнение на служебните задължения от страна на Тасков по четири досъдебни производства. За три от тях се твърди, че след като делата са му докладвани, той се е забавил с шест-седем месеца с произнасянето по тях. За четвъртото пък се казва, че не е поискал удължаване на срока за разследване и не е упражнил надзор върху работата на разследващия полицай.
След като получила доклада на инспектората, градският прокурор Илияна Кирилова сформирала тричленна комисия, която да установи всички факти и обстоятелства. С 2 на 1 гласа комисията предлага Тасков да бъде наказан. На особено мнение е Албена Тараланска от СГП, която изтъкнала, че „непроизнасянето в законоустановения срок на най-натоварените прокурори в СГП се дължи на големия брой дела и неравномерната натовареност на прокурорите в СГП, а не на нежеланието им да работят“. Тараланска пояснила, че колегата ѝ Иван Тасков е допуснал пропуски в работата си, но те се дължат на обективни обстоятелства и заради това не трябва да бъде наказван.
При все това, отчитайки и факта, че на Иван Тасков вече му е било обръщано внимание за забавяния и недостатъци в работата, градският прокурор на София му налага наказание „забележка“ за бездействие, което е довело до неоправдано забавяне на досъдебните производства. Заповедта е изпратена на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която има последната дума.
На 10 ноември 2021 г. обаче ПК на ВСС отменя наказанието. Кадровиците подкрепят изводите на комисията по дисциплинарна дейност, която в случая с Тасков посочва, че неспазването на сроковете „безспорно е проява на форма на бездействие при нормативно вменено задължение за активно поведение по служба“. Но във всеки отделен случай трябва да се отчитат редица обстоятелства, като продължителност на забавянето, причини за допускането му, общата натовареност на органа и индивидуалната натовареност на конкретния магистрат.
„Комисията е установила, че в настоящата хипотеза от съществено значение е фактът, че допуснатите от прокурор Тасков забави не могат да бъдат приети за значителни, което да е довело до засягане правата на страните по забавените дела. Приела е, че в преписката се съдържат достатъчно данни, доказващи, че натовареността на прокурор Тасков е по-висока от средната натовареност на СГП, както и за средната натовареност на останалите прокурори в страната. Мотивирала се е и с обстоятелството, че не е взето предвид и изразеното от прокурор Тараланска особено мнение от 15 септември 2021 г. относно недобрата организация на работата в СГП и становището ѝ, че забавянето на произнасянето в законоустановения срок от магистрата Тасков е последица от големия брой дела и неравномерната натовареност на прокурорите от СГП, водеща до обективна невъзможност за справяне на възложения обем работа“, разказва ВАС мотивите на комисията.
Аргументите ѝ са споделени от Прокурорската колегия, която отменя наказанието „забележка“.
Градският прокурор на София обжалва решението пред ВАС, но то е потвърдено от тричленен състав на съда с председател Георги Георгиев и членове Юлия Тодорова (докладчик) и Десислава Стоева.
Върховните съдии отхвърлят възражението на Илияна Кирилова, че решението на ПК на ВСС не е аргументирано, като припомнят, че за мотиви се приемат и тези, посочени в предложението на дисциплинарния състав, а в случая на ресорната комисия. ВАС не е съгласен и че решението е взето без да се посочат фактически и правни основания за това.
Основният спор по случая е, обяснява съдът, за причините, поради които Тасков се е спазил сроковете в НПК и дали това негово поведение правилно е било квалифицирано от градския прокурор като бездействие, довело до забавите.
ВАС се спира на три от забавени досъдебните производства като изтъква, че шефката на СГП не е посочила в какъв срок счита, че Иван Тасков трябва да се произнесе, още повече че прокурорът е този, който преценява материалите по делата и не е обвързан със становището на разследващите полицаи – мнение за предаване на съд или за прекратяване на производството. Върховните съдии допълват и че градският прокурор на София не излага съображения за фактическата и правната сложност на делата, което също има значение при определяне на срока, в който прокурорът е задължен да се произнесе.
Що се отнася до четвъртото дело, за което се твърди, че Иван Тасков не е упражнил надзор върху дейността на разследващия полицай, ВАС отбелязва, че шефката на СГП не сочи какви действия е бил длъжен да предприеме прокурорът, освен проведените два разпита на свидетели, съобразно неговите надзорни функции върху работата на разследващия полицай. „Задължението на наблюдаващия прокурор за удължаване на срока за разследване по чл. 234, ал. 4 НПК и съответно отправяне на искане за това, е в зависимост от фактическата и правната сложност на делото. При липса на твърдения и доказателства от страна на дисциплинарнонаказващият орган в тази насока, доводите му за неизпълнение на задължението на Тасков по чл. 234, ал. 4 НПК не се споделят от настоящия състав“, заявяват върховните съдии.
Те констатират, че през 2020 г. и 2021 г. натовареността на Иван Тасков е над средната не само в страната, но и в самата СГП.
„Пропуск при осъществената дисциплинарна дейност от страна на председателя на СГП е, че не са изготвени статистически данни относно общия процент на забавяния на магистрата спрямо решените в срок преписки и дела за процесния период, поради което се препятства и оценъчната дейност на съда да анализира в пълнота фактите, които се сочат като основание за налагане на съответното дисциплинарно наказание на магистрата. Спазвайки изискванията на чл. 309 ЗСВ ПК на ВСС правилно е преценила тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които то е извършено с оглед изключителната натовареност на магистрата в съответния орган на съдебната власт. Тази натовареност води и до обективна невъзможност прокурорът да се справя в срок с възложените му и проверени преписки, доколкото от страна на административнонаказващият орган не са били представени доказателства, че неспазването на изискването за срочност при осъществяване на процесуалните действия от негова страна, сочи на системност“, допълва ВАС.
Нататък върховните съдии припомнят, че наказанието трябва да е съразмерно на тежестта на нарушението, формата на вината и други обстоятелствата, според изискванията на чл. 309 на ЗСВ.
„При преценката на конкретните нарушения на прокурор Тасков по посочените четири броя преписки се установява, че наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ е несъразмерно на констатираното със заповедта бездействие, с което органът обосновава и дисциплинарната отговорност на магистрата. За да се постигнат целите на дисциплинарното наказание по ЗСВ, а именно постигане на по-висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, преустановяване на нарушенията и осъществяване на превенция, то следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие се създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция“, казва ВАС.
И приема, че решението на Прокурорската колегия е правилно, защото обстоятелствата, поради които е установена забавата по три преписки, а по четвъртата не е извършен контрол, не обосновават налагането на наказание „забележка“.
„Казаното по-горе обаче не отнема задължението на магистрата да бъде критичен към своята професионална дейност, която изисква да правораздава в разумен срок, като съблюдава предвидените в процесуалните норми срокове“, заключават върховните съдии.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.
19
Коментирайте
Майтап си правят със съдбите на хората и не носят никаква отговорност. Засилили се да го наказват със „забележка“ божеее боже 😀 Гарван на гарван забележка не прави ахахаха
Явно топката остава в шефката на СГП.
Винаги има някой, който опира пешкира.
А какво разбира парашут-следователката от шпиц десантна шайка КТБ, И. Кирилова от прокурорска работа, че и ще наказва!
Бави досъдебните производства а после се чудим защо делата се бавят.
Много разочароващо решение. Ако беше за съдия надали щеше да е същото.
Гешев дали е наясно. че всеки магистрат трябва да бъде критичен към професионалната си дейност?
Т. нар. административни ръководители a.k.a. шефчета, преди да наказват, да си прегледат организацията на работа и любимците, които пличкат с топла водичка
Напоследък все се натъквам на случаи, в които избраните за ръководители просто не могат да се справят, все се вайкат или искат друг да им свърши работата – поредно доказателство, че подборът се прави по някакви други критерии
Субективизмът при атестациите винаги ме е вбесявал.
За други пък ще седи въпросът с калпаво решените дела, щото нали пък трябва всичко да е в срок, а за калпавите няма дисциплинарки. И така се получава омагьосан кръг, от който излизане при сегашното положение – няма.
Забатачил дела, но му се разминава. Прави впечатление, че към прокурорите ВАС е особено снизходителен, а към съдиите – не.
Отново двойният аршин.
Ей това изречение трябва да се повтаря на двете колегии на ВСС до откат, току-виж го запомнили: „За да се постигнат целите на дисциплинарното наказание по ЗСВ, а именно постигане на по-висока ефективност и експедитивност в работата на магистрата, преустановяване на нарушенията и осъществяване на превенция, то следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и след безспорно доказано нарушение, тъй като само този начин на действие се създава убеждение за безпристрастно наложена и справедлива санкция“.
То така излиза, че претоварените никога не биха били наказвани.
E, доброутро – стига забавянето да не се дължи на немарливост, а на претовареност – за какво наказание ще говорим? Виновен ли си, че си затрупан с работа, която е невъзможно да се свърши в срок?
Нищо не пречи немарливият да е и претоварен и тогава всичко забатачено ще бъде оправдавано само с натовареността.
Всичко е въпрос на организация. Някои съдии работят и от вкъщи.
няма смисъл,абсолютна гавра,лицето не работи,получава заплата за това и няма вина