ВАС прекрати делото за бонусите в съдебната система
Правилата, с които се определят, не са нито нормативен акт, нито общ административен акт, изтъкват върховните съдии
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) остави без разглеждане жалбата на петима съдии срещу правилата за определяне на допълнителните трудови възнаграждения в системата в частта, в която забраняват да бъдат давани премии на магистратите, срещу които има висящи дисциплинарни производства. Съдът прекрати делото като определението за това може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
През декември 2019 г. Мирослав Петров, Иванка Болгурова и Мария Иванова от Софийския районен съд (СРС) и Александър Ангелов и Любка Голакова от Софийския градски съд (СГС) атакуваха във ВАС правилата, като в жалбата си отбелязаха, че тази забрана нарушава редица принципи. Например, че никой не може да бъде третиран като наказан, преди да му бъде наложено наказание по надлежния ред. Нарушени са и презумпцията за добросъвестно изпълнение на служебните задължения, и принципът за изплащане на дължимо допълнително трудово възнаграждение, и др.
Срещу всички тях има образувани дисциплинарни производства, които до момента не са приключили окончателно. Някои са висящи от две години и половина.
Предмет на делото на петимата съдии са правилата за определяне на бонусите, които бяха приети от Висшия съдебен съвет на 21 ноември 2019 г. В тях се изброява в кои хипотези не се изплащат допълнителни трудови възнаграждения, като едно от тях е при образувана дисциплинарка с предложение за налагане на наказание „освобождаване от длъжност“ и при висящо дисциплинарно производство до приключването му. Това е новост в правилата, защото преди те даваха възможност на ръководителите да преценят дали да определят, или не премии на съдиите и прокурорите, срещу които има неприключили дисциплинарки.
В жалбата си до ВАС петимата изтъкнаха, че в правилата магистратите с висящи дисциплинарки са приравнени на тези, срещу които вече има влязло в сила наказание и на осъдените за умишлени престъпления.
Тричленен състав на Върховния административен съд – Георги Георгиев (председател), Тодор Тодоров (докладчик) и Стела Динчева, обаче отхвърлят жалбата.
Съдът изтъква, че правилата са приети на основание Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и уреждат реда, начина и източниците на средства за изплащане на допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати.
„Изменението им е било продиктувано от извършеното тълкуване на разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗСВ с Решение № 17/08.11.2018 г. по конституционно дело № 9/2018 г. на Конституционния съд, който е дефинирал еднократното обезщетение при прекратяване на магистратското правоотношение като „благодарствено парично обезщетение“, но не е обсъждал периодичните (ежегодни, при постигнати резултати или друг вид) обезщетения, дължими на магистратите, когато не са налице предпоставки за освобождаване от длъжност.
Касае се за различни по основание, размер и фактически състави обезщетения и търсеното на аналогии между еднократното обезщетение при освобождаване от длъжност и годишното или друг вид обезщетението при продължаване изпълнението на длъжността нямат еднаква правна природа. Регулацията на чл. 225 ЗСВ касае само първия вид обезщетения“, отбелязва ВАС.
Нататък съдът се спира на старата редакция на разпоредбата в правилата, според която по преценка на административния ръководител магистрат с висяща дисциплинарка може да получи премия при отчитане на индивидуалния му принос. „По този начин е бил гарантиран както общественият интерес, изискващ неизразходване на обществен финансов ресурс за съдии, прокурори и следователи, които не са показали съответстващо изпълнение на своите професионални задължения, така и за самите магистрати в случаите на забава от кадровия орган приключването на производствата за ангажиране на тяхната дисциплинарна отговорност (в хипотези, в които магистратското правоотношение не е било прекратявано)“, посочва съдът.
Правилата обаче нито са нормативен акт, нито имат белезите на общ административен акт, изтъкват върховните съдии.
„Правилата в оспорената им част не отговарят на кумулативно изискуемите критерии за нормативен акт. Те нямат вторичен подзаконов характер, не съдържат общи, абстрактни правила за поведение, нямат и задължителен характер. Те се отнасят до ограничен кръг правни субекти, така както са изброени в чл. 2 – административните ръководители, съдиите, прокурорите, следователите, в т.ч. младши съдии, младши прокурори, младши следователи, наричани за нуждите на тези правила магистрати, съдебните и прокурорските помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията, членовете на ВСС, главния инспектор и инспекторите в Инспектората към ВСС, служителите на Националния институт по правосъдие и съдебните служители. ВСС допуска прилагане на правилата само при наличие на финансови средства по § 01 – 00 „Заплати“ по бюджетите на органите на съдебната власт, след изплащане на всички задължения, за постигнати резултати – текущо, за годината и/или за постигнати резултати по конкретни задачи“, мотивира се ВАС.
Според съдебния състав правилата не носят белезите и на общ административен акт, защото не е налице залегналият в чл. 65 АПК основен критерий за еднократно действие на акта, с който се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица. „Правилата са приети при упражняване на оперативната самостоятелност на ВСС по прилагане на ЗСВ и имат белезите на такива по чл. 13 АПК във връзка с чл. 2, ал.2, т.3 АПК и не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Разпореденото с тях се преценява при оценка законосъобразността на всяко основано на тях действие, при съобразяване нормите на ЗСВ в производствата по оспорване на индивидуалните административни актове или решенията, завършващи процедурите по ДМС“, казват върховните съдии.
Те отбелязват, че преценката за законосъобразността на правилата, в качеството им на акт по чл. 13 АПК, може да бъде извършвана във „всяко съдебно производство в рамките на инцидентния контрол и при констатирани пороци, неприлагането им от правораздавателните органи би се явило процесуалноправно и материално-правно задължение“.
11
Коментирайте
И все пак ВАС е казал в прав текст, че правилата в този им вид са полюция. Похвалвайки специално старите правила те са дали нишан на който иска да жали отказа на адм. р-л да му даде ДМС, че ще сполучи
Интересно ми е кои мозъци (конкретни имена) измислиха тези правила
Така, така… Значи едно безобразие, противоконституционно при това, под формата на правила може да просъществува докато не се стигне до „инцидентен контрол“. Да разбирам, дами и господа върховни съдии, че насърчавате сега всички съдии с висящи ДП да оспорят заповедите на административните ръководители? Ми хайде, бе колеги, направете го!
Точно така. Ако имаш ДП образувано конюнктурно или на лична основа, което съвсем не е рядкост, хоп – няма ДМС. Ама виновен ли си? Това някой тепърва ще решава, но ти вече си финансово наказан. Няма ли конституция за вас, бе!
Абсурдно е при висящи дисциплинарни производства да се получават бонуси.
А и те не се образуват току- така. Явно си има конкретна причина
Винаги има
Моля? Чуваш ли се какво говориш? И при положение че се стигне до отмяна на наказание, натрупаните и неполучени бонуси, ще се дават ли на колегите? Или, каквото било, било?
Очакваше се решението да е точно такова. Въпреки, че тези ще обжалват със сигурност.
Резултатът ще е същия. Няма нужда да се напъват излишно.
Те са за уволнение , а тръгнали бонуси да търсят . Нека да си потърсят по исков ред бонусите , пък да видим дали ще успеят при азбучната истина , че ДМС и бонусът е ПРАВНА ВЪЗМОЖНОСТ , а не субективно право ;))