Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди отмяната на наказание на военен прокурор като прие, че той не е уронил престижа на съдебната власт, а напротив, защитил е по-висша ценност – здравето на болен затворник, като го е пратил на лечение.

Казусът е на Антон Радойнов от Военно-окръжна прокуратура- София, който беше наказан със „забележка“, потвърдена от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС).

На 22 декември 2020 г. във ВОП-София е постъпила молба от затворник с искане да бъде прекъснато изтърпяването на наказанието му за 7 дни, за да може на 9 януари 2021 г. да постъпи за лечение в болница.

На 23 декември 2020 г. шефът на ВОП-София Адалберт Кръстев с разпореждане възлага преписката на военния прокурор Антон Радойнов.

Той на свой ред, на 29 декември 2020 г. иска от медицинската комисия към главната дирекция „Изпълнение на наказанията“ становище за здравословното състояние и необходимостта от лечение на осъдения.

На 7 януари 2021 г. във ВОП-София постъпва отговор от лекарската комисия и на следващия ден Радойнов изготвя постановление, с което на основание чл. 199 и чл. 447, ал. 3 от НПК прекъсва наказанието на затворника за 7 дни, считано от 9 януари 2021 г. Препис от постановлението е изпратен на администрацията на затвора и на осъдения за сведение. В мотивите си военният обвинител изтъква, че прекъсва наказанието, защото непроизнасянето или несвоевременното произнасяне би нарушило съществено правата на лишения от свобода.

На 8 януари м.г. Радойнов докладва на ръководителя на ВОП-София и на зам.-шефа на Военно-апелативната прокуратура (ВоАП) Данчо Данов за извършените от него действия. Но тогава възниква проблем.

На 11 януари 2021 г. Данов, при осъществяването на инстанционен контрол, констатирал „нищожността“ на постановлението на Радойнов и изпратил преписката по компетентност на шефа на ВОП-София. Същевременно изготвил и доклад, с който уведомил за случая военно-апелативния прокурор Елин Алексов.

Ръководителят на ВОП-София Адалберт Кръстев на свой ред приел, че според чл. 448, ал. 1 от НПК изключително правомощие на окръжния прокурор по местоизтърпяване на наказанието е да се произнася по исканията за прекъсване на наказанията и това правомощие не може да се делегира.

На 11 януари м.г. Кръстев изпратил писмо до началника на затвора, с което го уведомил, че постановлението на Радойнов е издадено в несъответствие на чл. 448, ал. 1 от НПК и трябва да бъде върнато на Военно-окръжна прокуратура за осъществяване на инстанционен контрол. А затворникът трябва да бъде върнат зад решетките.

Две седмици след това Военно-апелативна прокуратура подава сигнал срещу Радойнов до ръководителя на ВОП-София. Адалберт Кръстев образува дисциплинарно производство срещу военния обвинител и със своя заповед от 1 март 2021 г. наказва Радойнов със „забележка“, като твърди, че той е нарушил един от принципите в етичния кодекс, а именно – за компетентност и квалифицираност. Освен това шефът на ВОП-София приема, че в случая е накърнен престижът на съдебната власт, защото незаконосъобразният прокурорски акт е достигнал да знанието на лишения от свобода, администрацията на затвора, както и до лекарската комисия към затвора.

На 7 април 2021 г. ПК на ВСС потвърждава наложеното наказание „забележка“.

Антон Радойнов обжалва пред ВАС и тричленният състав отмени наказанието като изтъкна, че в случая няма извършено дисциплинарно нарушение, нито пък е уронен престижът на съдебната власт. Напротив, според ВАС Радойнов е защитил престижа на съдебната система. Тричленният състав дори намеква, че отговорността в конкретния случай е на шефа на ВОП-София (виж повече тук).

След жалби от Прокурорската колегия и от военно-окръжния прокурор на София, казусът стина до петчленен състав на ВАС.

Но той изцяло споделя мотивите на първата инстанция и потвърждава отмяната на наказанието.

Следва да се сподели изводът на тричленния състав, че действията на прокурор Радойнов не обективират фактическия състав на дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ. Правилен е изводът на съда, че по преписката няма данни прокурор Радойнов да е нарушил някой от принципите, регламентиран в КЕПБМ“, посочват върховните съдии Йовка Дражева (председател на състава), Донка Чакърова, Галина Карагьозова (докладчик), Мартин Аврамов и Юлия Раева.

Те уточняват, че дори да се приеме, че някой от принципите е нарушен, в случая този за компетентност и квалифицираност, както твърди шефът на ВОП-София, то това не е достатъчно, за да се определи деянието на Радойнов като нарушение на етичния кодекс (чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ). ВАС допълва, че за да е уронен престижът на съдебната власт, нарушението трябва да е извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг хора. Това е така, защото авторитетът на определена власт е субективната оценка, която обществото ѝ дава, посочват върховните съдии и добавят, че за да се промени тази оценка, е необходимо постъпката на магистрата, с която е нарушен етичният кодекс, да е достигнала до съзнанието на определен кръг от хора извън съдебната власт.

В случая няма данни поведението на магистрата да е извършено пред публика, или да е станало достояние на широк кръг лица, извън съдебната система, както правилно е приел тричленният състав. Действията на магистрата са насочени към опазването на правата на лишено от свобода лице, чрез прекъсване на наложеното наказание на лишения от свобода за седем дни, с цел лечение, което не може да бъде квалифицирано като накърняващо престижа на съдебната власт“, изтъква ВАС. И пояснява, че необходимостта от лечение категорично е доказана чрез медицинска документация и становище на лекари.

Разпореденото от наказания прокурор прекъсване на наказанието, стигнало до знанието на лишения от свобода и на лекарската комисия, дала становището за необходимост от лечение, които са сочени като кръга от лица, чрез които е уронен престижа на съдебната власт, не може да се квалифицира като такова действие – уронващо престижа на съдебната власт.

Обратното, следва да бъдат споделени изводите на тричленния състав, че посоченото действие е в защита на по-висша ценност, каквато е здравето и правото на осъденото лице, в сравнение с нарушаването на реда за произнасяне, което впрочем е станало по разпореждане от административния ръководител, за което са налице данни в дисциплинарното производство. Наказаният прокурор е действал със съзнанието, че действията му ще бъдат санирани“, заключава ВАС. Решението му е окончателно.

22
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Прокурор няма правомощие да прекъсва лечение в бол
Прокурор няма правомощие да прекъсва лечение в бол
11 юни 2022 8:09
Гост

Прокурор няма правомощие да прекъсва лечение в болница. Прекъсването на веднъж започнало болнично лечение е възможно само и единствено от лекар, и то не под натиск на прокурор, а когато медицинските протоколи налагат! Дори и в закона пише, лекар взима решение за болния, без значение дали болния е престъпник, или законопослушен гарждан! –––––––––––––- ПрекЪсването на лечението е НЕЗАКОННО, и е необиснимо защо това не е проанализирано! Не се спори,че въпросния затворник е имал здравословен проблем, посочен в предишната статия по темата, няма спор, и няма съмнение-затворникът НЕ е симулирал, а наистина е много болен. След като е прекъснато изпълнението на… Покажи целия коментар »

потресаващо беззаконие
потресаващо беззаконие
11 юни 2022 8:24
Гост

цитат от статията: Прокурорът разпоредил “ затворникът трябва да бъде върнат зад решетките.“. НЕЗАКОННО е! Веднъж попаднал в болница , при каквито и да е обсотятелства,дори и при нарушена процедура, лечението следва да продължи, докато лекар прецени! Ако трябва-сложете му охрана в болнична стая, но веднъж попаднал в болница, решенията се взимат от лекар, а не от прокурор. Прокурор не може да решава вместо лекар дали да продължи лечението или не. , при никакви обстоятелства, дори и заради процедура не може да бъде прекъснато от прокурор, а от лекар. Когато лекарят изпише болния, тогава го открвайте в затвора, но докато… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
10 юни 2022 20:53
Гост

Винаги са били ограничени ментално военните, видяхме ги, когато кацнаха в ОП.Още не знаят, къде се намират.

Гост
Гост
10 юни 2022 18:43
Гост

Пак Данов в дъното на помията с крещящата си некомпетентност!!!

Анонимен
Анонимен
10 юни 2022 17:24
Гост

Шефа не стига че е извършил нарушение като вместо да се произнесе лично в срок, неправомерно си е прехвърлил задълженията на друг, с цялата си наглост наказва човек, който му е свършил работата. И каскетите в ПК разбира се потвърждават, защото въпросният шеф е пръв дупелизец на Главния.

Страхил
Страхил
10 юни 2022 13:41
Гост

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет пак е наказала не когото трябва.

Жокера
Жокера
10 юни 2022 13:30
Гост

Егати тъпото, окръжният прокурор делегирал на прокурор от същата прокуратура да се произнесе, а после образувал дисциплинарка срещу него, че не трябвало да го прави… Прилича на добре скалъпнена схема за натопяване на произнеслия се прокурор, санирана с мълчаливото съгласие на потвърденото от ПК на ВСС наказание. Това, че началникът никога не е виновен, може да съществува само в една пост-комунистическа държава, каквато България, уви, дори и след 30 години „преход“, продължава да бъде. Добре, че все още що-годе има независим съд.

Норди
Норди
10 юни 2022 13:14
Гост

Тъжа. Тъжа, че има много говеда

Анонимен
Анонимен
10 юни 2022 13:14
Гост

От последния абзац излиза, че адм.ръководител е разпоредил на прокурора да се произнесе… остава неясно защо после въобще е инициирал дисцп.п-во като е знаел и поел ангажимент за саниране на действията?

Вандер
Вандер
10 юни 2022 13:14
Гост

Браво на военния

Ники
Ники
10 юни 2022 13:41
Гост

А не като полицаите, които бият наред.

Мишева
Мишева
10 юни 2022 13:13
Гост

Първо сме хора и после сме служители

Лазар
Лазар
10 юни 2022 13:42
Гост

Добре е да си го припомняме по-често.

Кавандира
Кавандира
10 юни 2022 13:13
Гост

Любопитен казус

Law
Law
10 юни 2022 13:12
Гост

Ще припомня, че целите на наказанието включват на първо място – превъзпитание и поправяне на осъдения. Целите на наказанието в Средновековното наказателно право са били- виновният да се затрие и накаже по най-жестокия начин. Обаче сега живеем в 21-ви век, с принципа на демократизма и хуманността в наказанията. Следователно осъденият трябва да получава и медицинска помощ, когато се налага, за да може да се запази общото му здравословно състояние и да успее да се поправи, превъзпита, та да излезе един ден в обществото като стойностен, осъзнат, поправен и целенасочен гражданин.

Спиридонова
Спиридонова
10 юни 2022 13:09
Гост

Страшна каша. Докато прочета какво е станало, страшна хроноогия трябваше да изчета. Изгубих 10 минути от живота си, които няма да ми се върнат

Кавандира
Кавандира
10 юни 2022 13:13
Гост

Казуса е любопитен. А вие сте незадоволена госпожа!

Кирева
Кирева
10 юни 2022 13:09
Гост

Еми да, щом е станало тихо, то проблем няма. Нищо, че сега вие го известявате на всички, самият акт е станал тихо.

Джулев
Джулев
10 юни 2022 13:08
Гост

Какъв авторитет има съдебната система?

Димо
Димо
10 юни 2022 13:42
Гост

В последно време никакъв.

Ставрев
Ставрев
10 юни 2022 13:04
Гост

Идеята на това да се лекува затворниак е той да бъде здрав за да излежи присъдата си. А не да го оставим да се затрие за отрицателно време.

Чикура
Чикура
10 юни 2022 13:03
Гост

Е айде щото е затворник да го убием, а ?