ВАС пита КС: Само административните съдилища ли могат да гледат административни дела
Изисква ли принципът на правовата държава само административните съдилища да гледат административни дела? Този въпрос постави Пленумът на Върховния административен съд (КС) в тълкувателно искане до Конституционния съд (КС) (пълния текст на искането виж тук).
Точната формулировка на питането на върховните съдии гласи: „Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд, предвиден в чл. 119, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията и специализираните административни съдилища, създадени по силата на чл. 119, ал. 2 от Конституцията?“.
КС вече образува по него дело №1 за 2022 г. и за докладчик беше определен Красимир Влахов.
В искането неизчерпателно се дават примери на случаи, в които законодателят е „изпратил“ административни дела за разглеждане в общите съдилища – обжалването на отказите за вписване в Търговския регистър (чл. 25, ал. 1 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел), на отказите за вписване на адвокат и на адвокатско дружество (чл. 7, ал. 5 и чл. 61, ал. 4 от Закона за адвокатурата), на прекратяванията на секретни патенти (чл. 24, ал. 7 от Закон за патентите и регистрацията на полезните модели), на заповедите за налагане на по-тежък режим на изтърпяване на наказанието и за изолация в единична килия (чл. 67, ал. 2 и чл. 120, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража) и на отказите за вписване на особен залог (чл. 29, ал. 1 от Закона за особените залози).
Тълкуването на КС обаче ще засегне не само тези заварени случаи на административни дела, които не се гледат от административен съд, а ще има отражение и върху бъдещи законови изменения.
Пример в тази насока е идеята на бившия министър на правосъдието проф. Янаки Стоилов (сега конституционен съдия) делата, свързани с конкурсите за върховните съдилища да се разглеждат от смесени състави от ВКС и ВАС. Тя беше представена на среща на Стоилов със съдии от ВКС. Тогава върховните съдии предложиха два варианта за разрешаване на проблемите с конкурсите чрез законодателни промени – делата да се разглеждат от смесени състави на ВКС и ВАС или жалбите срещу конкурси за административните съдилища да се разглеждат от ВКС, а тези срещу останалите – от ВАС (повече виж тук).
В искането си за тълкуване до КС върховните съдии изтъкват, че действащата нормативна уредба не е последователна и единна по въпроса за подведомствеността на споровете в административното правораздаване.
„Относно точния смисъл на нормите на чл. 4, ал. 1, чл. 119, ал. 2, чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията на Република България съществува неяснота, която е породена от факта, че те не отговарят изрично на поставеното тълкувателно питане и това прави възможно произволно им прилагане от страна на законодателя при определяне на подведомствеността на административноправните спорове. Конституционните разпоредби не определят ясно и недвусмислено въпроса за подведомствеността на споровете, правомощията на специализираните административни съдилища и обема на тяхната правораздавателна компетентност“, заявява ВАС.
Той подчертава, че системата на административното правораздаване е напълно изградена от повече от 15 години и защитава тезата, че принципът на правовата държава изисква, когато едно дело е административно, то да бъде разглеждано само от административен съд.
„С учредяването на системата на административните съдилища законодателят запази гражданските дела в компетентност на общите съдилища, а на административните съдилища възложи правораздаването по всички административните дела (чл.128 АПК)“, се посочва в искането. В него ВАС цитира серия от решения на КС, за които сочи, че подкрепят тази теза. Едно от тях е това по к.д. № 1/2013 г., в което е прието, че щом определени решения са административни актове, по силата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията те ще подлежат на обжалване пред административните съдилища, независимо от това, дали такава възможност е изрично предвидена в закона.
„Предвид факта, че Конституцията поставя само началото на изграждането на системата на административното правораздаване, в Основния закон не са въведени правила за подведомствеността на административноправните спорове, извън тези от компетентността на Върховния административен съд. Този въпрос обаче вече е регламентиран в устройствения закон на съдебната власт (чл. 63 и чл. 89 от Закона за съдебната власт) и в процесуалния закон на административното правораздаване (чл. 132 от Административнопроцесуалния кодекс). Съгласно тези разпоредби всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд, са родово подсъдни като първа инстанция на административните съдилища, които са определени от законодателя като съдилища с обща компетентност по всички спорове срещу актове и действия на административните органи, което от своя страна е еманацията на волята на конституционния законодател за изграждане на система на административното правораздаване“, изтъква Пленумът на ВАС.
И заявява, че принципът на правовата държава налага всички процесуални разпоредби в специалните закони, определящи подведомствеността и подсъдността на административноправните спорове, да бъдат в унисон с тези на ЗСВ и АПК.
В искането се сочи, че критерият кои спорове са граждански и кои административни е съвсем ясен – методът на регулиране на правоотношението и щом той е на власт и подчинение, делото е административно. Съответно едните се гледат по реда на ГПК, а другите на АПК. „Оттук идва и разликата в правораздавателната компетентност на съдилищата, натоварени да разрешават съответните гражданскоправни или административноправни спорове“, пишат върховните съдии.
И заявяват: „На конституционно ниво, разпределението на правораздавателната компетентност на съдилищата в сферата на гражданското, наказателното и административното правосъдие е осъществено с разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията, които ясно сочат на идеята на конституционния законодател, административното правораздаване да бъде структурирано и инстанционно обособено в самостоятелна система, на върха на която стои Върховният административен съд. По този начин конституционният законодател е отделил съдилищата с правораздавателна компетентност в административното правораздаване спрямо съдилищата от гражданското и наказателното правораздаване, по отношение на които върховен съдебен надзор осъществява Върховният касационен съд“.
64
Коментирайте
Задържането до 24 часа със заповед по ЗМВР също има странна подсъдност – първа инстанция Районен съд и втора – Административен съд. Делата са административни по АПК.
И какво от това?
Миналата година бюджетът на съдебната система беше над 800 млн лева, тази година искат повече, а за догодина си точат зъбите данъкоплатецът да даде един милиард за съдебната система-представяте ли си каква наглост. Новата власт, незабавно може да осигури 500 млн лв за бедните и пенсионери, ако намали субсидията на съдебната власт до 300 млн лева-което е пак изумителна сума(за сравнение-БАН е със субсидия от под 100 млн). 300 млн лева ще стигнат, а и ще останат ако се спрат привилегиите, и се извършат съкращения. Например парите за дрехи от 3000 лв, раздавани безотчетно на 15 000 инсталирани струват 45… Покажи целия коментар »
БАН са едни нищоправячи. И 100 млн са им много.
Не така. Инвестирането в науката е инвестиране в бъдещето. Говоря за природните науки, не за социалните.
Работата на следодателите и на разследващите полцаи е напълно еднаква съгласно НПК. Разследващите полицаи разследват над 95 процента от всички досъдебни производства, а следователи по-малко от 5 процента. Разследващите полицаи са поне 10 пъти по-натоварени от следователите и получавават около 3,4,5 пъти по-малка заплата от следователите, да не споменаваме бонусите на следователите – пари за дрехи – около 2800, 2,3 заплати за Нова Година – средно около 12000 лв., материална база, статут на несменяемост и др., които за разследващите полицаи не съществуват. Кой има интерес да държи разследващите полицаи в трета глуха и с вързани ръце със самото им създаване,… Покажи целия коментар »
Закриване на адм.съдилища, най-напред на ВАС. Това не са съдилища, а политизирани и бизнес/корупц./ органи. Това е инициирано от Чолаков, който загуби от последната смесена 5-членка,както ще губи и от всяко следваща такава. Дано КС да не се поддаде ,че иначе няма мърдане. А може и някой вече да е подкован да обжалва за Захарова, а при 5-членка Чолака/разбирай ДПС/ няма да пеят.
Честна дума, щях това да го напиша. Време е за закриване на административните съдилища, ВАдмС, прокуратурата към ВАдмС, изцяло закриване на следствието, намаляване на броя на Окръжните съдилища, редуциране на бройката прокуратури и прокурори, Намаляване и то драстично на окръжните съдилища, ВКС да се състои от до 12 съдии, а не от почти 200, закриване института на помощниците, апелативните съдилища да станат от сегашния брой до 1, хайде да са 2. Твърде малка ни е държавата, населението изумително малко -дори статистиката е учудена колко малко хора има в държавата, а имаме ОГРОМЕН бройй съдии, прокурори, съдилищ7а и прокуратури. А и… Покажи целия коментар »
Мамини сладки те, натовареността ли им куца що ли. Нещо много се разтревожиха. Има административни съдилища, в които човек не влиза освен работещите в тях.
Явно работата им идва в повече.
Време е за масови уволнения в съдебната система, на основание доказания от преброяването тежък демографски срив и икономическата криза, унищожила частния сектор. Хора няма в държавата, ама назначенията в съдебната система и финансовия рог на изобилието, бонусите безкрай не спират.
На пър во място сме по брой на магистрати на глава от населението, а и заплатите са повече, отколокото на запад. Например в Бразилия съдия получава чисто, след облагане с данъци – в левово изражение около 3500 лева месечно ‘–сумата е след облагане с 27 процента ДОД в Бр азилия, а това е сума ,на която във ВКС се смеят.
Методът на регулиране на правоотношенията, касаещи конкурсите, повишаването, понижаването и т.н. на магистрати, не е този на власт и подчинение. Подобно твърдение би било в противоречие с друг основен принцип на Конституцията, а и не само на нея. Висшият съдебен съвет не е част от администрацията и макар да са му възложени някои административни правомощия, те не намират проявление по отношение на магистратите. Публичноправните елементи в дейността на ВСС въобще не задължават законодателя да отнесе всички спорове по повод тази дейност до административните съдилища. И да, пълното проявление на тази идея означава всички спорове по ЗСПЗЗ и ЗАНН да се… Покажи целия коментар »
Методът на регулиране на правоотношенията, касаещи конкурсите, повишаването, понижаването и т.н. на магистрати, не е този на власт и подчинение.
За да напишете подобна глупост, вероятно сте цивилист или пеналист, което никак не означава, че разбирате от административно право.
ВСС е административен орган и като такъв издава административни актове, каквито са и решенията за повишаване, преместване или отказ да се повиши или премести магистрат. Същите подлежат на обжалване само пред ВАС – чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК.
Наистина отношенията между съдиите и ВСС са по-особени, което е отразено и в съдебната практика: Решение по гр. д. № 3469 по описа на Софийския градски съд за 2020 г.: „За разлика от работника или служителя, и за разлика от държавния служител, самият съдия е висш орган на държавната власт и носител на властнически правомощия. Той е длъжен да осъществява правомощията си в полза на гражданите, а не в полза на ВСС или на съответния съд. Редът за придобиването на статуса на съдия се извлича от ЗСВ, а не от КТ или Закона за държавния служител. Препращането към КТ е… Покажи целия коментар »
Така, значи само под статиите за Кирчо Шахмата, явно не можем да коментираме. Ок, Лекс. ББ може да бъде обект на критика, а КП-не. Това е малко като мораториум- да се тихи, докато се ориентира в ситуацията. Или може би админите подценяват нивото на читателите на сайта, смятайки, че ще се стигне до махленска разправия. Да живее новият „бащица“!
Колега, извинявай, ама ти си в правен, а не в шахматен форум. А да пишеш несвързани неща, за да не кажа глупости, напр. за шахмат и премиери и връзката им с правото, можеш във всяка тема, както всички виждаме. По-добре иди на психолог, защото явно имаш някаква фиксация, която не е към шахмата, и може да еволюира в нещо по-притеснително.
Коментарът ми касае избирателното предоставяне на възможност за упражняване на свобода на словото в технически аспект от страна на админите. Просто откривам известни корекции. За фиксация може да се спори доста. В този сайт сме били свидетели на какви ли не коментари с откровено неправен характер.
Дори да приемем, че е законодателно допустимо част от адм. спорове да се гледат от общите съдилища, а част от гражданските спорове /напр. по чл. 1 ЗОДОВ/ от адм. съдилища, то по-големият въпрос е друг. Той е, че и в тези хипотези предвиденият в чл. 124 и чл. 125 от Конституцията „върховен съдебен надзор“ може да бъде извършван само от този върховен съд, в чиято предметна област е съответния проблем. Сиреч – върху адм. правораздаване, дори и осъществявано от общите съдилища, този върховен съдебен надзор може да се извършва само от ВАС, а не от ВКС, вкл. и на ниво… Покажи целия коментар »
Това тълкуване не е съответно на КРБ – „Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване“ Когато даден спор е подсъден (или ако искате го наречете неправилно подведомствен) на общите съдилища, не е налице „административно правораздаване“, а „гражданско“ правораздаване. От тази базисна постановка всеки може да си направи следващите изводи сам.
Явно бъркате нещата концептуално. Дали правораздаването е „гражданско“ или „административно“ не е това на кой съд е подсъден спорът, а какъв е предмета му. По тази причина делата по ЗСПЗЗ са административни по АПК /това и изрично го пише в закона/, макар и гледани от общите съдилища. Отказите за вписване в ТР са актове на административни органи на АВ – няма спор, че тези органи не са съдебни, нито че дейността на АВ е административна, защото не може да бъде никаква друга. Както и да ги наименоваме – охранителни или марсиански, те със сигурност са актове на адм. орган. Споровете… Покажи целия коментар »
То лошото е, че камара административни съдии почти нищо не отбират от търговско право, па ще уеднаквяват практика. Това е ТЗ, а туй, че го администрира агенция… То и вписването на искови молби ако ще ми решава ВАС, кое остава – само частните правоотношения, дето администрацията не се меси в тях ли? Еее, много се извинявам. А Дария е велика!
Великата Дария съвсем скоро ще изпратим на заслужен велик пенсионерски отдих. Алилуя.
Което е добре за всички.
Това за Дария е закачка към този, дето пише да го била прощавала.
Чудесно, смесен 5-членен състав ще разглежда жалби срещу конкурсите, а ВАС ще осъществява „върховен надзор за законност“ – така си трябва, чрез тълкувателни решения. Ето, това се казва концепция.
Най-големият аргумент, че ВАС осъществява функциите по чл. 125 КРБ върху всички съдилища, разглеждащи спорове за законност на актове на адм. органи, е съществявалото до 2007 г. положение. Тогава нямаше адм. съдилища и делата се гледаха от общите съдилища на първа инстанция, а ВАС им беше касацията, а не ВКС. И по тези спорове ВАС издаваше ТР, задължителни за общите съдилища, а не ВКС – нали. Не виждам защо днес. положението трябва да е по-различно по отношение на конституционните функции на ВАС, които не са се променили. Друг въпрос е кой трябва да е първа инстанция.
Колега, нещо не сте в час! Как е възможно да твърдите, че длъжностните лица по регистрацията към АВ са административни органи и издавали административни актове? Тогава защо цялата процедура е по ГПК, а не по АПК? Моля Ви, малко по-сериозно……
Да не бъркаме нещата. Никъде в ЗТРРЮЛНЦ не пише, че регистърното производство е по ГПК и ДЛР прилагали ГПК. Процедурата е по ЗТРРЮЛНЦ и по наредба, издадена въз основа на него. Само редът за разглеждане на жалба срещу отказ е по ГПК пред общите съдилища.
то хубаво чл.125 очертава сферата на компетентност на ВАС, но чл.124 КРБ подчинява и ВАС на ВКС.
чл. 125 „Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното ПРАВОРАЗДАВАНЕ“ Въпрос на законодателна ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ е даден спор, пък макар и административен, да се разглежда от общите съдилища. И този подход не противоречи на принципа за правовата държава – върховният надзор ще бъде осъществен от ВКС. Останалото е очевиден претекст да се запази монопола върху кадруването в съдебната система. Наивен и показателен за същността на тази върховна съдебна инстанция. Но тя и без друго е много натоварена, справедливо би било да се облекчи, за да може ВАС да се концентрира върху многобройните… Покажи целия коментар »
Интересно е да се знае колко съдии са участвали на Пленума и как са гласували. Резултатът от гласуването е пряк тест колко съдии във ВАС са послушни палета на Чолаков. Не се сещам за друга причина да гласуват за това питане към КС.
Ти не си за съдия – ти си за служител на АКФ и да бичиш хонорари от Козяк
Да допълня – всеки грамотен юрист, та било то и съдия при ВАС, може да тълкува Конституцията, а не да иска от КРБ да я възпроизвежда – чл. 125, ал. 2 КРБ „Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в ЗАКОНА“. Ако другите актове не са посочени в закона, като подлежащи на разглеждане от административните съдилища, респ. от ВАС, би противоречало на КРБ уредена подсъдност извън ВАС за обжалване на актове на МС и на министрите. Другото е плява…
Дамм – и делата по ЗСПЗЗ, които са на районните да се върнат на административните, а класациите по ЗАНН – на НО в общите съдилища
на административните ЗСПЗЗ-тата, че голяма каша е там…
Докладчик – Красимир Влахов Подател на искането – Пленум на Върховния административен съд Предмет на искането – Искане за даване на задължително тълкуване на чл.4, ал.1, чл. 119, ал.2, чл. 120, ал.1 и чл. 125 от Конституцията на Република България във връзка с отговор на следния въпрос: „Изисква ли принципът на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, всички спорове за законността на актовете и действията на административните органи да бъдат подведомствени на административните съдилища, включващи Върховния административен съд, предвиден в чл. 119, ал. 1 и чл. 125 от Конституцията и специализираните административни съдилища, създадени по силата… Покажи целия коментар »
Кой пък ви пита дали сте доволни от личността на докладчика, пигмеи такива
Обжалването на отказите за вписване в Търговския регистър не е административно дело.
Не е, но много лесно може да стане. Имам усещането, че се драпа по посока на това отказите на ДЛР към Агенция по вписванията да се обжалват пред административния съд, а не пред окръжния, защото там има големи интереси.
Колегите тук коментират, че истинският мотив за искането на усмихнатите мошеници от „ВАС“ ООД е да се попречи на предложението смесени състави да гледат делата за конкурсите.
Всичко останало в питането до КС било тинтири-минтири.
Я разясни защо това цели искането. Пак говорим глупости, без да се мотивираме, нали?
Е така е
Крайно време е да постави въпросът с паралогичното положение да се позовлява съдилища да гледат дела срещу самите тях или от които имат интерес. Така е и по ЗОДОВ, така е при конкурсите за административното правораздаване. И това няма да е нарушение на принципа на правовата държава, а предотвратяване на конфликт на интереси и на корупционен риск
Питам аз – не е ли по-добре търговски, а не административни съдии да гледат отказите за вписване в ТР? Въпросът е риторичен и рискуваме вместо да изпишем вежди, да избодем очи!
По-добре е.
Не просто е по-добре, а е задължително. Това не са изобщо административни дела. Вписването е охранително производство, и обжалването при охранително производство по дефиниция не е административно дело. Изумително е,че в България има съд, който мисли,че жалбите срещу отказите за вписвания са административни дела. Не са, и никога няма да бъдат,независимо,че вписванията се извършват по извънсъдебен път.
Законодателят може по целесъобразност да променя подсъдността. Няма никаква пречка и колегата правилно даде пример със ЗАНН.
ПО искане на самия ВАС през 2018 г. беше променена подсъдността на делата срещу няколко регулатора и ги пратиха в АССО, където по принцип не им е мястото според правилата на местната подсъдност. Има ли проблем – няма… Тъй че
Вие май не правите разлика между подведомственост и подсъдност. ВАС питат за подведомственост, а подсъдността на АССО е съвсем друга бира.
Ще имаме ли война ВКС vs ВАС?
Ако видим, причината ще е изцяло във ВАС, не че ВКС са цветя за мирисане, но ще обясня защо: Не може ВАС да бастисва всички конкурси и за АС, и за ВКС и то с безумни аргументи за жребия за комисиите и сам да гледа делата за собствените си конкурси за адм.с. и за ВАС и те да вървят като по мед и масло. Останалите съдии не са идиоти! А те ни взеха точно за такива. Тази ситуация най-малкото показва, че има проблем в това един съд да се произнася по обявени по предложение на собствения му председател конкурси, макар… Покажи целия коментар »
Дано делото в КС отиде при Соня Янкулова 😊
Целта е ясна – ВАС иска да попречи смесени състави да гледат делата за конкурсите
Да
Чолаков се опитва да спаси контрола върху конкурсите, който ще загуби заради безчинствата на слугите му.
Ми те делата за конкурсите колко да са административни. Някой би казал, че са по скоро трудови отколкото административни, защото щом „критерият кои спорове са граждански и кои административни е съвсем ясен – методът на регулиране на правоотношението и щом той е на власт и подчинение, делото е административно“, то при конкурсите в съдебната система по скоро се касае за конкурса по КТ /чл. 89 и сл./ отколкото до някакъв административен акт. Още повече, че съдиите и прокурорите работят по трудово правоотношение и работодател е ВСС и се прилага КТ, а не по административно и не се прилага ЗДС.
И как точно ще попречат с решение на КС, бе идиот???
Ами когато методът на регулиране на правоотношението е на власт и подчинение, делото е в административните съдилища, когато не е – в общите.
А делата по ЗАНН кой ги гледа бре?
П.С. Тези от административните съдилища да не са се презорили ит работа? Пословично в АС по места си рахатуват. Единствено Апелативните съдилища са по-лежерни.
A военните се потят от сутрин.., та сега работят от вкъщи, за да не настинат навън
А, да. Военните тотално забравих, че още „действат“….
Абсолютно
Направо да ги закриват. Само разходи ни носят.
Гледа гиии… Баба ти.
Ех ех, като измениха 25 ЗТР за разноскште бяха търговски дела, защото трябваше адм. съдилища да се разтоварят от много дела по ЗОДОВ за същите разноски.Сега виждам същите дела по 25 ЗТР били
административни……Какви са вси пак???