ВАС отхвърли жалба на съдийка, неповишена заради изтърпяно и заличено наказание
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на съдийка срещу отказа на Висшия съдебен съвет (ВСС) да я повиши, защото е имала предходно наказание, което вече е изтърпяно и дори заличено. Решението на съда е окончателно.
Става дума за Елена Стойчева, която в момента е съдия в Софийския градски съд (СГС).
През 2018 г. Съдийската колегия на ВСС обяви конкурс за повишаване в апелативните съдилища. Стойчева е един от кандидатите, като към онзи момент тя работи в окръжния съд във Варна. Същевременно срещу нея имаше и висящо дисциплинарно производство.
Докато трае конкурсът, тя беше преместена по реда на чл. 194 от Закона за съдебната власт от Варна в СГС. Междувременно приключи и дисциплинарното производство. Стойчева беше наказана с намаляване на заплатата с 10% за седем месеца. На 25 ноември 2019 г. ВАС окончателно потвърди наложеното наказание.
На 10 декември 2019 г., само две седмици след произнасянето на ВАС, Съдийската колегия гласува повишаването на магистрати в апелативните съдилища. Местата са десет и конкурсната комисия е класирала Елена Стойчева на избираемо място. Но етичната комисия е дала частично отрицателно становище за притежаваните от нея нравствени качества заради наложеното ѝ дисциплинарно наказание.
Заради това Комисията за атестирането и конкурсите (КАК) беше внесла два варианта на решение – повишава и не повишава Стойчева.
На заседанието на 10 декември 2019 г. председателят на ВАС Георги Чолаков заяви, че няма да я подкрепи именно заради наказанието.
Атанаска Дишева тогава посочи, че всъщност Елена Стойчева е изтърпяла наложеното наказание и то вече е заличено. Това е така, тъй като жалбата ѝ до ВАС не спира изпълнението му и реално от ноември 2017 г. до юни 2018 г. съдийката е получавала намалено възнаграждение, а от юни 2019 г. наказанието ѝ вече е заличено.
Въпреки това, единодушно Съдийската колегия реши тя да не бъде повишена в апелативния съд във Велико Търново.
Елена Стойчева обжалва и твърди, че кадровиците необосновано са отказали повишаването ѝ, като не са взели предвид факта, че към момента на дискусията тя вече е изтърпяла наказанието и то е заличено. Казва още, че не са изяснени всички факти и обстоятелства по случая и отбелязва още нещо – отказът да бъде повишена, по същество, представлява нова санкция за нарушенията, за които вече е понесла дисциплинарна отговорност и това я лишава от възможността да бъде повишена както в конкурса, в който е участвала, така и занапред, тъй като заличеното и изтърпяно наказание винаги ще фигурира в кадровото ѝ досие.
Тричленен състав на ВАС с председател Румяна Папазова и членове Николай Гунчев и Десислава Стоева (докладчик) обаче отхвърля жалбата ѝ.
ВАС твърди, че решението на колегията е мотивирано и това е станало с отрицателните изказвания на членове на ВСС, които са базирани именно на това – „неизпълнение в пълнота на правилата за поведение, произтичащи от принципа на компетентност и квалифицираност“.
Върховните съдии цитират етичния кодекс, според който магистратът трябва да се стреми към повишаване на професионалната си квалификация и подготовка и трябва да предприема необходимите мерки за поддържане и повишаване на своите познания, умения и лични качества за правилното изпълнение на правомощията си.
В решението на ВАС няма отговор на твърденията на Стойчева, че по логиката на решението на колегията изтърпяното и заличено наказание ще препятства успешното ѝ участие не само в този, но и в бъдещи конкурси. Върховните съдии обстойно коментират правомощията на Съдийската колегия като изтъкват, че тя има оперативна самостоятелност да решава кого да повишава и няма задължение да се съобразява със становището на Комисията за атестирането и конкурсите. Единственото задължение на СК е да спазва поредността на класирането.
„Комисията по атестирането и конкурсите като специализиран консултативен орган към СК на ВСС има правомощия и задължения да изготви такова становище, но съдържанието му се определя от преценката и формираната обща воля на членовете да се произнесат по определен начин. Ето защо, КАК е изпълнила задължението си, събрала се и е приела решение, с което предлага на СК да проведе гласуване по поредността на класирането, като на свободните 10 длъжностни „съдия“ в апелативните съдилища – гражданска колегия, се повишават класираните кандидати до попълване на свободните места“, отбелязва ВАС.
И обяснява, че в правомощията на СК на ВСС е да се съобрази с това решение на комисията, но колегията, в рамките на своята оперативна самостоятелност, извършва преценка дали да повиши даден кандидат, или не.
„В настоящия случай кадровият орган е приел решение да не повиши кандидата Елена Стойчева, а да повиши следващия в класирането кандидат, който отговаря на изискванията на чл.162 и чл.164 от ЗСВ. Само кадровият орган, в случая СК на ВСС, има правото самостоятелно да прецени кой от предложените от комисията кандидати притежава необходимите нравствени и професионални качества за заемане на конкурсната длъжност, тъй като съгласно чл.193, ал.3 от ЗСВ съответната колегия на Висшия съдебен съвет приема решение за повишаване или за преместване на съдия, прокурор или следовател по поредността на класирането до попълване на местата. Единственото задължение на СК на ВСС е да се съобрази с поредността на класирането, извършено от конкурсната комисия като няма право да „прескача“ кандидати и да преминава към гласуване на следващ кандидат, нарушавайки определената поредност. Както е видно от протокола, за Апелативен съд-Велико Търново са повишени К. Пенева, Д. Генчева, следвана от И. Солакова и К. Лазарова, именно по поредността на класирането“, изтъкват още върховните съдии.
Те приемат за неоснователно възражението на Стойчева, че Съдийската колегия е била длъжна да се съобрази с класирането на комисията и да повиши нея вместо следващия в списъка. От ВАС отбелязват, че ако се приеме това становище, би означавало да се обезсмисли правомощието на съответната колегия на ВСС да повишава или да премества съдия, прокурор или следовател, което противоречи на нормата и смисъла на закона.
Като неоснователно определят и възражението, че решението няма мотиви. ВАС посочва, че такива има и те се съдържат в изказванията на членове на съвета, както и в приложените документи.
„В случая, членовете на СК на ВСС са се изказали аргументирано защо формират отрицателно становище, като въпросът не е в това дали е изтърпяно, съответно заличено наложеното ѝ дисциплинарно наказание, а е съсредоточен във факта на неговото скорошно потвърждаване от Върховния административен съд (на 25.11.2019 г.) и в неговия характер, сочещ на неизпълнение на т.6.2 от КЕПБМ, в която е записано, че магистратът трябва да се стреми към повишаване на професионалната си квалификация и подготовка и трябва да предприема необходимите мерки за поддържане и повишаване на своите познания, умения и лични качества за правилното изпълнение на правомощията си. Както се посочва и в мотивите по т.5 от Тълкувателно решение №1/2006г., правомощието на ВСС за назначаване, имплицитно включва правото на преценка относно моралните качества на предложения от комисията кандидат, поради което той не е обвързан от предложението на председателя на конкурсната комисия да издаде във всички случаи позитивно решение за назначаване. Изборът е предоставен на свободната преценка на съвета относно професионалните и нравствените качества на кандидата. За свободния и категоричен избор на членовете на СК на ВСС в този контекст „говори“ недвусмислено и проведеното явно гласуване с 12 гласа „против“ тази кандидатура“, заключава ВАС.
22
Коментирайте
Опааааа, още ЕДИН НЕУДОБЕН на системата… Заслужава си да коментирам част от мотивите в решението на ВАС, 3 чл. състав, в които „Върховните“ обсъждат погасено по давност наказание, което заличава занапред последиците му, без на практика да осъществят инстанционен контрол върху решението на ВСС. В потрес съм! Каква е тази милиционерщина? Както ВСС, така и съставът на ВАС са навързани като „……“, както народът го е казал. Сега добронамерено: Абе хора, вие дали спазвате нормите на Етичния си кодекс и повишавате професионалната си квалификация? Дълбоко се съмнявам, тъй като от съдържанието на Вашите актове прозира обстоятелството, че сте забравили основополагащи… Покажи целия коментар »
Становището на етичната комисия е напълно правилно. Такъв човек не може да бъде повишен.
Въобще не виждам тази как има очи да подава жалба?
Въпросът е принципен и не трябва да се действа с оглед личността. Съдията има наложено наказание, изтърпяно е и е заличено. Тя не може да бъде цял живот „наказвана“ заради нещо, което вече е приключило. Това означава да лишиш този съдия от възможност да бъде повишен доживот. А това не е справедливо.
Според мен трябва да има и някакъв преглед дали се е поправил през периода на изтърпяване на наказанието. Ако не се установят други отклонения, защо въобще се взима предвид заличено наказание и не се обезсмисля заличаването така. Е ми да ги оставят да важат до края на кариерата им тогава, какво си играят на шикалки и ще ги заличават.
Преди всичко този „преглед“ не бива да е субективен, както често се получава.
За мен тя е права, а не комисията
Бихте ли се аргументирали?
Излишна патардия за мен. Според мен при изтърпяно наказание може да бъде повишена. Още повече, че явно има данните щом е класирана на избираемо място
Да така е. Ще и седи в досието до живот. Затова се мисли и преценява когато се прави каквото и да било
Не разбрах какво е направила, че се е стигнало да бруталното наказание да и намалят заплатата?
Ами, просто недейте да четете между редовете.
Много не написани решения в срок. Мързеливичка е като цяло.
Добре де няма ли тая Етична комисия някакви линии след които не може да препоръчва и наказва някой, който е провинен преди време?
Мисля, че жената има право да кандидатства и да бъде назначена. За мен има логика в това, кяото казва тя.
По мое мнение тя си е изтърпяла наказанито, но Етичната комисия винаги може да я спира за нещо, случило се преди година или две, а след време за нещо случило се преди 20 години. И работата на тази комисия трябва да има някакви параметри. Не може да се наказва някой за нещо от преди маса години.
Според мен тя е трябвало да мисли преди да се стигне до там, че предизвиканото от нея наказание да я направи негодна за заемане на по висш пост
За мен това наистина е повторно наказание към нея. Тя е изтърпяла един път наказанието си и то вече няма давност. Сега за вотир път я наказават, като не я повишават
Права е. Нали вече е изтърпяла наказанието си
Единственото, което ми идва да кажа е егати! Ми че ти цял живот можеш да не спечелиш конкурс заради едно наказание, ми къде е заличаването на последиците от дисциплинарната санкция, за ВАС явно няма ни реабилитация, ни дявол…
Поправянето къде е, питам аз? Все пак явно колегата, която помня с ненаписани дела, се е поправила, не е наказвана отново, доста странни съждения
Типично, за част от българската административно правоприлагащата мисъл – ако органа е компетентен, спазил е процедурата и има мотиви – акта му е законосъобразен т.е. може да реши каквото си поиска. Докога с тоя централизъм, тоталитаризъм, егалитет/наречете го както искате ! Къде остана въпроса за относимите доказателства (в случая може ли факт които е заличен и вече не съществува в правния мир да мотивира правилно решение) Докога с тая законосъобразност поради целесъобразност!!!