На първа инстанция
ВАС отмени продуктови такси за превозвачите
Тричленен състав на Върховния административен съд отмени текстове от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, приета на 12 април 2016 г. от Министерския съвет, съобщиха от съда (пълния текст на решението виж тук).
Отменените разпоредби са чл. 3, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 2, чл. 12, ал. 2, т. 1 и Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1, т. 2 от наредбата.
Те предвиждат при регистрация на ТИР-ове и автобуси (моторни превозни средства от категориите M2 и N2, и M3 и N3) да се плащат продуктови такси за рециклиране. Отменените разпоредби засягат автобусите за превоз на пътници с над 8 места, както и моторните превозни средства, предназначени за превоз на товари над 3,5 тона.
Т. нар. продуктова такса беше атакувана в съда от Съюза на международните превозвачи.
ВАС прие, че отменените текстове от наредбата влизат в пряко противоречие със Закона за опазване на околната среда (чл. 56а) и Закона за управление на отпадъците (чл. 54, т. 1 и 2, чл. 58, ал. 3 и чл. 59).
„Задължението за еднократно заплащане при първа регистрация на такса – именувана „екотакса“, в размер и по ред, определени с акт на Министерския съвет, е създадено с чл. 56а, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС). Субекти на задължението са лицата, притежаващи моторни превозни средства, които чрез своето устройство, действие или използвано гориво причиняват замърсяване на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промяна в климата. Екотаксата постъпва в предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда“, обяснява ВАС.
И подчертава, че Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса не е издадена по делегация от ЗООС, а от чл. 59, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). „Продуктовата такса по ЗУО също е екологична такса, но тя е въведена като икономически инструмент за разрешаване на екологичните проблеми по оползотворяване и рециклиране на отпадъците, предмет на правна регулация по ЗУО. Изгорелите газове в атмосферния въздух не са сред регулираните отпадъци по смисъла на § 1, т. 17 от ДР от ЗУО и не представляват „масово разпространени отпадъци“ по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на същия закон. От мотивите (докладите) към проектите на Наредбата се вижда, че за отпадък се считат изгорелите газове при експлоатацията на автомобилите предвид вида и мощта на двигателите от посочените категории M2 и N2, и M3 и N3. Това основание за налагане на продуктова такса влиза в пряко противоречие не само с чл. 56а от ЗООС, но и с чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗУО, който изключва прилагането на ЗУО за отпадъчни газове, изпускани в атмосферния въздух“, заявяват върховните съдии.
Те обясняват, че отношенията във връзка с показателите и норми за качеството на атмосферния въздух, както и ограничаването на емисиите, са регулирани от Закона за чистотата на атмосферния въздух. За останалите замърсители, причинявани от употреба на МПС – за гуми, отработени масла, има други продуктови такси.
Освен това ВАС констатира, че въобще не е ясно как е определена продуктовата такса за автобусите и ТИР-овете. „В настоящия случай размерът на таксата е определен с наредба, като във финансовата обосновка липсва всякаква информация относно механизма за определянето му. Действително, няма пречка националното законодателство да въвежда специфични продуктови (еко) такси, които не са предвидени от директива на ЕС, но размерът на таксата трябва да е определен по нормативно регулиран и обоснован метод“, пише съдът.
12
Коментирайте
Айде, че Грета ще дойде и ще видите всички вие.
Накумиха се да отменят наредба от преди три години. Е, по-добре късно, отколкото никога.
И то каква! Без никаква финансовата обосновка.
Поредния пример за бързина и адекватност на административното правораздаване. Думи нямам…
не зная какви са таксите за замърсители, причинявани от употреба на МПС. Обаче вчера като се развали времето в София въздухът можеше с нож да го режеш. А някои се опитват да живеят здравословно 🙂
За това трябва да отиват парите от тази такса, а не за провеждане на семинари.
А това предприятие за управление на дейностите за околната среда, наречено ПУДООС, е една от най-големите хранилки и далавери, ама никой не се занимава с него. Защо ли?
Защото участват в обща далавера с други, които са им чадър.
Проблемът е, че откакто е въведена тази екотакса, няма никаква яснота за какво се харчат парите от нея и какви са тези дейности, описани в наредбата. Уж за рециклиране на колите, ама май не.
Ха, много интересно, това може ли да се отнесе и към автомобилите?
По-скоро не, но не пречи да бъде питан съдът. Обаче кой да го сезира?
Още една победа на родния бизнес срещу евроизедниците!