ВАС окончателно потвърди закриването на районната прокуратура в Чепеларе
Жителка на Чепеларе окончателно загуби делото за закриването на местната районна прокуратура и откриването на нейно място на териториално отделение. Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) потвърди определението на тричленен, с което жалбата на Теодора Калайджиева е отхвърлена поради липса на правен интерес и поради факта, че решенията на Висшия съдебен съвет за преструктуриране на органи на съдебната власт са от вътрешнослужебен характер и не подлежат на съдебен контрол.
През април 2017 г. Прокурорската колегия взе принципно решение за прилагане на унифициран модел на реформа на съдебната карта. В същината си той представлява окрупняване на районните прокуратури като за център се избира онази, която се намира в съответния областен град.
В началото на лятото на миналата година колегията реши от 1 януари 2019 г. пилотно да бъдат закрити 11 районни прокуратури – в Белоградчик, Кула, Дряново, Трявна, Тервел, Ардино, Брезник, Трън, Мадан, Чепеларе и Тополовград. На тяхно място се откриват териториални отделения. Тези в Дряново и Трявна да бъдат към РП-Габрово, ТО в Тервел ще е към РП-Добрич, това в Ардино – към РП-Кърджали, Брезник и Трън минават към РП-Перник, Мадан и Чепеларе към РП-Смолян, а Тополовград към РП-Ямбол.
Пленумът на ВСС подкрепи предложението на Прокурорската колегия като ѝ възложи поетапно да предприеме и следващи стъпки, които реално да доведат до закриването на районните прокуратури и откриването на териториални отделения. Става дума за закриване на набирателни, транзитни и сметки за наличност, разпределяне на ползването на имотите на тези 11 районни прокуратури, променяне на договорите за предоставяне за безвъзмездно ползване на сгради на общини, нови щатни разписания, видове и брой длъжности за прокурори и служители и т.н.
Теодора Калайджиева от Чепеларе обжалва решението за закриване на местната районна прокуратура, но през декември м.г. тричленен състав на ВАС прекрати делото с мотив, че тя няма правен интерес и защото става дума за акт с вътрешнослужебен характер.
Петчленният състав на ВАС с председател Йовка Дражева, Марина Михайлова (докладчик) и членове Диана Добрева, Здравка Шуменска и Анна Димитрова оставят в сила определението на първата инстанция.
Липсва правен интерес, некоректно е твърдението за нарушени права
ВАС подробно анализира чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, според който разпоредбите на кодекса не се прилагат за актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица.
Върховните съдии изтъкват, че изключването от съдебен контрол на вътрешноведомствените актове не е абсолютно, те биха могли да бъдат оспорени, ако засягат права, свободи и законни интереси на граждани и фирми. ВАС напомня, че в този смисъл се е произнесъл и Конституционният съд по к.д.№18 от 1995 г., който казва, че, за да се прецени дали един административен акт подлежи на съдебен контрол, решаващ е правният ефект от него – дали засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица. „От този критерий следва да се ръководят и съдилищата. В тези случаи гражданите и юридическите лица могат да упражнят правото си на защита по чл. 56 от Конституцията чрез съдебното обжалване на административния акт – чл. 120, ал. 2 от Конституцията“, се казва в решението на КС от 1995 година.
ВАС напомня, че Конституционният съд изрично е предоставил преценката за това дали един административен акт нарушава права и интереси на гражданите на компетентния съд след изясняване на конкретните обстоятелства.
„Следователно по отношение на настоящия правен спор определяща роля е засягането на субективните права или задължения на частната жалбоподателка от оспорените решения на Пленума на ВСС. В тази насока следва да се подчертае, че това засягане или наличието на правен интерес следва да бъде пряко и лично за оспорващия. Съобразно правната теория, с подаването на жалба, лицето иска установяване на негово лично право, за което той твърди, че е нарушено или застрашено, т.е. следва да е налице личен и пряк интерес, който обосновава заинтересоваността от оспорването. Засилен е личният елемент, в смисъл, дали е налице засягане на конкретни права или интереси на конкретния гражданин или организация. Не е достатъчно правният интерес да се обосновава само с незаконосъобразността на административния акт по принцип. В настоящия случай жалбоподателката не обосновава нарушаване на нейни лични права или законни интереси, които са нарушени или застрашени от оспорените решения на Пленума на ВСС. Твърденията в първоначалната жалба, че с промяната на структурата на прокуратурата в района на град Чепеларе, ще бъде ограничено правото ѝ на жалба, са общи и неконкретни“, сочи петчленният състав на ВАС.
И добавя, че в този смисъл и правилата за допустимост на жалбите в европейското законодателство са строги, като се основават на принципа на правната сигурност. В противен случай отмяната на административен акт може да има неблагоприятни последици за трети лица, с което този принцип ще бъде нарушен, изтъкват върховните съдии.
Не е нарушено правото на справедлив процес
В този ред на мисли те цитират решение на Съда на Европейския съюз от 2005 г., в което се казва, че правният интерес трябва да е личен и да съществува по време на целия съдебен процес. Във въпросното решение съдът в Люксембург пояснява и: „Правният интерес на ищеца или жалбоподателя трябва да съществува c оглед на предмета на иска или жалбата към момента на подаването ѝ, тъй като в противен случай същата би била недопустима. Този предмет на спора трябва да продължава да съществува, също както и правният интерес, до обявяването на решението, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество, което предполага искът или жалбата да може чрез резултата си да донесе полза на страната, която го е подала. В случай обаче, че правният интерес на жалбоподателя отпадне в хода на процеса, решение на първоинстанционния съд по съществото на спора няма да му донесе никаква полза„.
Използвайки аргументите на СЕС, върховните съдии отхвърлят искането на Теодора Калайджиева за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по два въпроса:
- Следва ли чл. 47, § 2 от Хартата за основни права в ЕС във връзка с чл.6, § 1 от ЕКПЧ да се тълкува в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по чл.2, ал.2, т.3 АПК или съдебна практика по прилагането ѝ, която препятства правото на жалба поради това, че предмет на оспорване е административен акт от организационен характер?
- Допуска ли чл. 47, § 2 от ХОПЕС във връзка с чл. 6, §1 от ЕКПЧ да бъде отказано право на жалба срещу акт на държавен орган/администрация, с който се осъществяват структурни реформи, по препоръка на Европейската комисия, когато структурните реформи касаят орган на съдебната власт?
„Националната правна уредба не препятства правото на жалба при предмет на оспорване на вътрешноведомствен акт, включително и когато с този акт се осъществяват структурни реформи в орган на съдебната власт по препоръка на Европейската комисия. Разпоредбата на чл. 628 ГПК дава правомощия на българския съд прави запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. По аргумент от нормата на чл. 628, ал.3 ГПК, съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Няма спор, че настоящият състав като последна касационна инстанция е длъжен да отправи запитване до СЕС, но съдът намира, че не е налице спор по тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз, тъй като разпоредбите на чл. 6, § 1 ЕКПЧ, както и на чл. 47 от ХОПЕС, визиращи правото на всеки гражданин на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита пред съд, са ясни и недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване. ВАС приема, че те са приложими и по отношение на актове от вътрешноорганизационен характер, но при условие за допустимост на оспорването, регламентирано както от националното законодателство, така и от правото на ЕС. Поради това съдът приема липса на нарушение на правото на справедлив съдебен процес, предвид липсата на правен интерес за частната жалбоподателка да оспори процесните актове“, заключават върховните съдии.
5
Коментирайте
Това дело си беше обречено от самото начало.
Закривай!
Интересно според ВАС как в случая се обосновава пряк личен интерес – трябва да си обвиняем ли? Или например жертва на престъпление, за което има висящо производство? Това е акт с толкова много адресати, че на практика са неопределени и правен интерес би трябвало да има всеки жител на общината. Това го казвам принципно, иначе съм привърженик на закриването на дребни прокуратури с по един-двама прокурори
Време е да започва реформата на съдебната карта. А и тази прокуратура бе напълно излишна.
Колко безмислено е обжалването на преструктурирането на прокуратурата??? Не че съм съгласен, че жената няма правен интерес, в качеството ѝ на гражданин. Обаче по какъв начин това преструктуриране нарушава тези права? А иначе – няма хора с държавата, те искат във всяка паланка прокуратура…