ВАС обяви жалбата срещу външния конкурс в административните съдилища за недопустима
Върховният административен съд (ВАС) не допусна до разглеждане жалбата на съдията от Софийския районен съд (СРС) Васил Петров срещу обявения външен конкурс в административните съдилища поради липса на правен интерес и защото решението на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) не подлежи на обжалване.
Както „Лекс“ писа, Васил Петров атакува три решения на СК на ВСС: за определяне на свободните места в административните съдилища, за обявяване едновременно на конкурсите за първоначално назначаване и за повишаване в тях и самото обявяване на външния конкурс за заемане на 31 места. По този случай във ВАС беше внесена друга жалба, пак от Васил Крумов Петров, но се оказа, че някой е злоупотребил с името му (виж повече тук).
По отношение на истинската жалба на съдията тричленен състав на ВАС с председател и докладчик Росен Василев и членове Сибила Симеонова и Юлия Тодорова първо изтъква, че по Конституция СК на ВСС назначава, повишава, премества и освобождава магистратите. Същевременно в Закона за съдебната власт (ЗСВ) е определен редът, по който се провеждат конкурсите, както и техните видове – за първоначално назначаване, преместване и повишаване.
Според чл. 178, ал. 1 от ЗСВ кадровият орган определя броя на свободните длъжности за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване. В чл. 178, ал. 2 от закона пък се казва, че свободните места се определят поотделно според нуждите на всеки съд за всяко от нивата. Председателите на съдилища пък са длъжни до 30 септември да уведомят ВСС за бройките, които предстоят да бъдат освободени следващата година (чл. 188, ал. 1 ЗСВ). А СК на ВСС пък определя броя на свободните длъжности към датата на обявяване на конкурса за всеки отделен съд за заемането им чрез повишаване. Когато липсват кандидати за преместване, свободните места се заемат чрез конкурс за повишаване.
ВАС изтъква, че по този начин в закона е установен механизъм, по който Съдийската колегия осъществява правомощието си по повишаване на съдиите и по първоначалното им назначаване.
„Систематическото тълкуване на цитираните разпоредби налага извода, че законодателят е възложил определянето на броя на свободните длъжности в съответните органи на съдебната власт за заемането им чрез конкурс в изключително правомощие на съответната колегия на ВСС. Освен това законодателят не регламентира и не ограничава Съдийската колегия при определяне броя на длъжностите за заемане след конкурс за първоначално назначаване, съответно на длъжностите, които да се заемат след конкурс за повишаване в длъжност „съдия“ в съответните съдилища. Това е преценка по целесъобразност, която е функция на правомощието на колегията по „осъществяване на кадровата политика“ в съдилищата. Тази преценка по целесъобразност е обусловена от преценката за натовареността на системата на съдилищата и потребностите на конкретния съд от длъжности за съдии в конкретния период“, посочва ВАС.
В конкретния случай с взетите решения Съдийската колегия обезпечава работата на административните съдилища и тези решения нямат характеристиката нито на общи, нито на индивидуални административни актове по смисъла на АПК, обясняват върховните магистратите.
„Решенията са издадени при упражняване на оперативната самостоятелност на СК на ВСС по прилагане на ЗСВ и постигане на целите му, поради което не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, съответно не са годни за обжалване пред съд. С тези решения Съдийската колегия фактически е упражнила правомощията си по чл. 30, ал.1 и ал. 5, т. 7 и т. 9 от ЗСВ, тъй като е определила свободни длъжности в административните съдилища. В изпълнение на законовото си задължение за заемане на тези длъжности Съдийската колегия е обявила провеждането на конкурса за първоначално назначаване и заемане на тези длъжности. Проверката за законосъобразност на тези актове се извършва в производството по оспорване на крайния индивидуален административен акт по реда на чл.187 във вр. с чл. 186а, ал.6 от ЗСВ“, казва тричленният състав.
Той приема за неоснователни доводите, че решенията на СК на ВСС са общи административни актове. Като посочва, че спрямо тях не е налице посоченият в чл. 65 от АПК основен критерий – да се създават права или задължения, или непосредствено да засягат права, свободи и законни интереси на неопределен брой лица.
ВАС изтъква, че решенията на СК на ВСС не са и индивидуални административни актове, защото не попадат в обхвата на определеното в чл. 21, ал. 1 от АПК – а именно нямат естеството на волеизявление по смисъла на ал. 2 и ал. 3 на чл. 21 от АПК, нито представляват отказ на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.
Решенията са взети при упражняване на оперативната самостоятелност на СК на ВСС по прилагане на ЗСВ и постигане на целите му, и поради това не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, категоричния са върховните съдии.
И допълват, че решенията на СК на ВСС по никакъв начин не се засягат субективни права или законни интереси на Васил Петров. „Жалбата е недопустима, тъй като оспорващият не е правосубектен. АПК определя процесуалната правоспособност на оспорващия в чл. 153, ал. 1, като уточнява, че оспорващият е страна по делото. Този, който е носител на правото на оспорване, е и процесуално правоспособен. С посочените решения на СК на ВСС не се засягат права или законни интереси на лица, имащи качеството на страни в административния процес по смисъла на АПК. Съдията, в това число жалбоподателят, осъществява конституционно възложени му функции по правоприлагане и правораздаване и в това си качество няма пряк, личен и непосредствен интерес, които подобни административни актове би могъл да наруши или застраши“, пише ВАС.
И сочи, че Васил Петров няма и правен интерес от обжалването на решенията, защото във външния конкурс могат да участват само хора, които не са действащи магистрати и които отговарят на определени в ЗСВ изисквания.
„Жалбоподателят е действащ магистрат. За него в служебното му качество не е законоустановено субективно право на оспорване на актове от категорията на процесните. Права и законни интереси има физическото лице, което упражнява правомощия на съдия, но неговите лични права и законни интереси не са правомощия на магистрата“, заключава ВАС.
Определението може да бъде обжалвано пред петчленен състав в седмодневен срок.
22
Коментирайте
Проблемът не е в конкурса за външни, а в това, че конкурсите за повишаване се точат 2 и повече години
Жалбата не е недопустима. Човекът си има павен интерес. Излагат се този път. Да я бяха разгледали и да се бяха обосновали по същество защо не е незаконосъобразен актът.
Много ви стяга чепика при махмурлук! ВСС и въобще съд, прокуратура и следствие се превърнаха в държава в държавата. Назначават се по роднинско-партийна линия и се самовъзпроизвеждат! Без смесване на кръвта. Никъде по белия свят не се учи за съдия, прокурор. Навсякъде по целия свят се учи „право“ с което упражняваш разни юридически професии. Откъде накъде въз основа на гениите от ВНС ще станеш на 25 години несменяем с диплом от ПУЦ и ще се пенсионираш с 100 бона на калпак независимо, че през тези повече от 40 години си натворил маса безобразия. Барабар с къщите на първа линия на… Покажи целия коментар »
Със сигурност ще обжалва.
Резултатът няма да е по- различен.
Въобще не съм съгласен, че с решенията на СК на ВСС по никакъв начин не се засягат субективни права.
И това ми било доктор по административно право и процес. Пълен срам, направили да го на пестил ВАС. Не бива такива хора да стават административни съдии
Явно колегата Петров не е наясно, че решенията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не подлежат на обжалване.
Голяма галимация.
Супер
Добра работа на ВАС.
Как може така да се злоупотребява с името на човека
Според мен са прави.
Твърдо подкрепям решението на ВАС.
Напълно прави са.
Правилно
Жалбата е недопустима, тъй като оспорващият не е ПРАВОСУБЕКТЕН.
#край #поправителен #гражданскоправообщачаст
Абсолютно
Тъй, тъй малко изстрел в тъмното на колегата Петров
Не знам на какво се дразнят колегите
Той писалият е един в повечето постове и е писал все едно и също.
Д-р Петров явно не е чувал за понятието „оперативна самостоятелност“ на административния орган, както и че е невъзможен съдебния контрол върху нея. Ужас!!