ВАС образува седем тълкувателни дела наведнъж
Седем тълкувателни дела наведнъж образува Върховният административен съд (ВАС) след като от повече от две години такива нямаше. От встъпването на новия председател Георги Чолаков приоритет беше реформата в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), а след влизането в сила на мащабните изменения в началото на годината върховните съдии вече се насочват към уеднаквяването на практиката. За целта в съда беше създадено и специално аналитично звено, което прегледа всички сигнали за противоречия при произнасянето на самия ВАС, както и на административните съдилища.
Оказва се много институции, както и върховни съдии, са се натъкнали на разнородна практика, която трябва да бъде уеднаквена с тълкувателно решение. Сигнали са изпратили главният прокурор Сотир Цацаров, Висшият адвокатски съвет, омбудсманът Мая Манолова и Националната агенция за приходите (НАП).
Най-много тълкувателни дела – три, ВАС образува по сигнали на Сотир Цацаров.
По първото той поставя пред върховните съдии следния въпрос: „Недопустима или нередовна е касационна жалба, подадена персонално или чрез пълномощник, от една страна (юридическо лице, държавно учреждение или орган в тези структури), при липса на тъждество с участвалите в производството пред първоинстанционния съд страни, респективно, без разглеждане или без движение следва да бъде оставена такава жалба?“.
По него главният прокурор се е натъкнал на противоречива практика на петчленни състави на ВАС. Част от върховните съдии приемат, че след като жалбата не е подадена от същия административен орган, а от друг (примерно в чиято структура се намира той) е недопустима, а според други тя е нередовна.
„Субективното право, да се подаде касационна жалба, се упражнява единствено по преценка на носителя му, а не е въпрос на редовност на жалбата и не се контролира от съда“, изтъкват съдиите, според които такава касационна жалба е недопустима. Тяхната теза стъпва на това, че в административното съдопроизводство, за разлика от гражданското, има разлика между органа, издал административния акт и юридическото лице, в чиято администрация се намира той. Затова те посочват, че в тези случаи делото се прекратява, а жалбата не се оставя без движение, тъй като е налице сезиране от ненадлежна страна, а това е порок, който не може да бъде отстранен.
Други състави на ВАС обаче приемат, че тези случаи касационната жалба е просто нередовна. Според тях активната процесуална легитимация на касационния жалбоподател не може да бъде отречена автоматично, без да му се даде изрична възможност да отстрани недостатъка в жалбата. Те се позовават на чл. 171, ал. 4 АПК, който задължава съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им.
За докладчици по образуваното тълкувателно дело №4/2019 г. са определени Йовка Дражева и Емилия Кабурова.
Другото искане на главния прокурор е Върховният административен съд да отговори на въпроса: „Имат ли юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), в чиито предмет на дейност се включва осъществяване на граждански контрол върху дейността на местната власт, анализ за съответствие на действащите общински наредби с нормативни актове от по-висока степен и предприемане на действия по оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове на местната власт, правен интерес да оспорват всички подзаконови нормативни актове, действащи на територията на страната?“.
По въпроса дали такива фондации или сдружения имат правен интерес да оспорват всякакви нормативни актове на местната власт има две виждания в практиката. Някои съдии изтъкват, че надзор за законност върху дейността на администрацията, без оглед на личен интерес, може да упражнява само прокурорът. Следователно, за да се допусне оспорване от друг, актът трябва да може да засегне негово право, свободи или законен интерес или да му създава задължение. Тези съдии посочват, че в подобна хипотези неправителствената организация не може сама да оспори подзаконовия нормативен акт, но може да се обърне към прокуратурата, която да го направи.
Други магистрати признават правния интерес от оспорване на наредби на местната власт на подобни фондации и сдружения, като изтъкват, че те действат в обществен интерес и са създадени за тази цел. Те не защитават техни „лични” интереси, а целите, които с регистрирането им са станали техни законни интереси. „Сдружението не е процесуален субституент на обществото или на трети лица. То защитава собствените си законни интереси – неговите законно признати цели, които счита, че могат да бъдат засегнати от съществуването на незаконосъобразен нормативен административен акт“, посочват тези съдии.
За докладчици по този въпрос са определени Димитър Първанов и Пламен Петрунов, а за него е образувано тълкувателно дело №5/2019 г.
По последното питане на Цацаров е образувано тълкувателно дело №3/2019 г., а проектът на тълкувателно решение е възложен на съдия Росица Драганова. По него ВАС ще трябва да отговори на въпроса: „Откога започва да тече срокът за съставяне на акт за установяване на нарушение в случаите по чл. 210а от Закона за защита на потребителите – от датата на издаване на заповед по чл. 68л от Закона за защита на потребителите от председателя на Комисията за защита на потребителите за забрана прилагането на нелоялна търговска практика или от откриване на нарушителя, съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН“.
Както става ясно от формулировката на самия въпрос, част от съдиите приемат, че за да се състави акт (който може да завърши с налагане на имуществена санкция за от 1000 лв. до 30 000 лв.) преди това трябва да има заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) за налагане на забрана прилагането на нелоялна търговска практика. Според тях именно от датата на издаването ѝ започва да тече тримесечният срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН за съставянето на акт за установяване на административно нарушение, но не поставят като изискване влизането в сила на заповедта.
Другата теза, застъпвана в съдебната практика, е, че тримесечният срок по ЗАНН тече от откриването на нарушителя и не е необходимо издаването на друг акт т.е. заповед на председателя на КЗП.
Личната имуществена отговорност на управители, прокуристи, търговски представители и пълномощници на фирми при недобросъвестно деклариране пред данъчните (по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК) стои в основата на тълкувателно дело №7/2019 г. Върховни съдии са сигнализирали аналитичното звено, че има противоречива практика на ВАС по въпроса дали отговорността по чл.19, ал. 1 и ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник.
Според част от върховните съдии отговорността на тези лица не включва установеното задължение за лихви на главния длъжник – дружеството. Те изтъкват, че отговорността по чл. 19, ал. 1 е частен случай на отговорност за чужди задължения и затова разпоредбата трябва да се тълкува стриктно. А в нея е предвидена отговорност за несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, но не и на лихвите върху тях. „Като не е предвидено изрично, че отговорността по чл. 19, ал. 1 обхваща и лихвите върху установените, но несъбрани публични вземания за данъци, такава отговорност на ревизираното лице е незаконосъобразно ангажирана“, изтъкват те. И специално отличават отговорността по чл. 19 ДОПК, от тази по чл. 14, т. 3 ДОПК, в чийто обхват са включени и лихвите, и разноските.
Според другото становище отговорността на управители, прокуристи, търговски представители и пълномощници по чл.19, ал.1 и 2 включва и установеното задължение за лихви на дружеството. То стъпва на чл. 14., т. 3 и на чл. 16, ал. 1 ДОПК. „Според чл.16, ал.1 от ДОПК задълженото лице по чл.14, т.3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъка или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. В цитираната разпоредба са уредени две хипотези, първата от които касае хипотезите в чл.19, ал.1 и 2 от ДОПК, в които е предвидено задължение за заплащане на чуждо данъчно или осигурително задължение при определените в двете алинеи условия“, обясняват съдиите, застъпващи тази теза.
За докладчици по делото да определени Мадлен Петрова и Бисер Цветков.
По друго искане на председателя на ВАС беше образувано тълкувателно дело №6/2019 г. То е за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Нищожен ли е ревизионен акт, издаден на регистрирано лице – получател по облагаема доставка, на основание чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност, когато с предходен ревизионен акт на същото лице не е коригирано извършеното от него приспадане на данъка, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен от друго лице данък, в случай че въпросният акт не е издаден по реда на чл. 133 и чл. 134 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за изменение на задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт?“.
За противоречието в практиката по този въпрос сигналът е дошъл от НАП. В искането на Георги Чолаков за образуване на тълкувателно дело се сочи, че чл. 177 от ЗДДС предвижда особен вид юридическа отговорност на трето лице – получател по облагаема доставка, за чужди задължения. „Тя по съществото си не представлява събиране на данък, а цели третото задължено лице да поправи вредите, причинени от пряко задълженото за данъци лице поради невнасяне на дължимия данък, когато за третото лице са били налице фактите от хипотезата на специалната норма на ЗДДС“, посочва той и обяснява, че този институт изпълнява специфична обезпечително-гаранционна функция, като цели елиминирането на щетите от данъчна злоупотреба, осъществена по конкретна облагаема доставка и е в съответствие с правото на Европейския съюз. Чолаков се позовава на решение на Съда на ЕС, в което се приема, че чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО/, позволява законодателство, което предвижда, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целия ДДС, дължим във връзка с тази доставка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък.
„От друга страна, съгласно чл. 133 и 134 от ДОПК задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, установени с влязъв в сила ревизионен акт, може да бъде изменено само по инициатива и на основанията посочени в тези разпоредби“, се посочва в искането за образуване на тълкувателно дело.
В практиката на ВАС са оформени две становища. Според едното влязъл в сила ревизионен акт за задължения за ДДС за определен данъчен период е пречка за издаване на последващ ревизионен акт на същото лице, с който се осъществява отговорността му по чл.177 от ЗДДС, освен ако повторният ревизионен акт е издаден при условията и по реда на чл.133 – чл.134 от ДОПК. „Неизпълнението на условията и реда по чл.133 и сл. прави повторният ревизионен акт нищожен поради липса на материална компетентност на издалите го органи по приходите“, твърдят застъпващите тази теза съдии.
Според техни колеги обаче влезлият в сила ревизионен акт за установяване на задължения по ЗДДС за определен период не е пречка за издаване на друг друг по общия ред, на същото лице, за ангажиране на отговорността му по чл.177 ЗДДС по фактури за доставки от същия данъчен период. „Това следва от принципната липса на идентичност между основанията на юридическата отговорност при издаването на двата ревизионни акта“, изтъкват те.
Докладчици по делото са съдиите Свилена Проданова и Благовеста Липчева.
Два са въпросите, които омбудсманът поставя пред Общото събрание на ВАС:
- Налице ли е правен интерес от страна на малолетен или непълнолетен чужденец, който фактически е настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци към дирекция „Миграция“ на МВР (СДВНЧ), да обжалва заповедта за настаняване, с която в СДВНЧ е настанен пълнолетния чужденец, записан в акта като негов придружител? Ако отговорът на този въпрос е отрицателен, то следва ли да се счита, че независимо от това правен интерес възниква в хипотезите, когато малолетното или непълнолетното лице оспорва своята придруженост и свързаност с пълнолетния чужденец, в чиято заповед е вписан от издаващия административен орган? В случай, че отговорите на горните два въпроса са отрицателни, какъв е редът за защита на малолетното или непълнолетното лице срещу фактическото му настаняване в СДВНЧ?“
- „При прилагане на чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ в тежест на административния орган ли е да установи каква е конкретната връзка съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците между малолетното или непълнолетно лице и пълнолетния чужденец, посочен от органа като негов придружител? Представлява ли докладната записка на полицейския орган официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК вр. чл. 144 АПК, за да се ползва с обвързваща доказателствена сила по отношение на твърденията за свързаност между пълнолетния чужденец и малолетното или непълнолетно лице?
Именно по тях е образувано тълкувателно дело №1/2019 г. на ВАС. Проектът на решение по него ще пишат върховните съдии Даниела Мавродиева и Весела Андонова.
Както „Лекс“ писа, преди повече от година Висшия адвокатски съвет поиска тълкуване дали е дискриминация работниците, които не членуват в синдикати, да си плащат, за да се присъединят към колективния трудов договор. Точната формулировка на питането на адвокатурата е: „Предвиждането (договарянето) в Колективен трудов договор (КТД) на присъединителна (парична) вноска за индивидуалното присъединяване към него от лице/лица, които не са членове на синдикалните организации (синдикатите), страна по последния КТД, представлява ли проява на пряка дискриминация към тези лица по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с § 1, т. 7 от ЗЗДискр и съответно нарушаване разпоредбите на чл. 18 от ЗЗДискр; чл. 8, ал. 3 от КТ; чл. 50, ал. 2 от КТ и чл. 57, ал. 2 от КТ?“.
Висшият адвокатски съвет сочи, че по него има противоречива практика и част от съставите на ВАС приемат, че да се изисква от работник, който не е член на синдикат, да си плати, за да се присъдени към колективния трудов договор, е пряка дискриминация, а други застъпват обратната теза. Въпросното изискване се залага в самия колективен трудов договор, като най-често вноската е месечна и е процент от основната месечна заплата на работника.
Сега по него е образувано тълкувателно дело №2/2019 г. на ВАС и докладчици по него са Илиана Славовска и Еманоил Митев.
7
Коментирайте
чолаков се забави, но поне има движение. при колев не помня колко време нямаше дела, а и произнасянето беше… забавено е меко казано. но честно казано, очаквах по-смислени въпроси
Хм, хм, неправителственият сектор май ще бъде порязан по реда на надзора за законност 😉 Май хич не е слчуайно, че това искане идва от цацаров…
Майчето пък се загрижила за правните интетеси на чужденците. Нали оправихме нашите.
Напротив. Изключително важно е да се установи редът за защита на малолетното или непълнолетното лице при така създалата се ситуация.
Е, как се изсилиха тези! Надявам се след като за решаването на такива дела има специално звено, решенията им да излизат по- бързичко от преди.
Много точен ход е създаването на такова звено. Дори по-рано трябваше. И в доктрината е писано по въпроса- цяла глава в АПК неоснователно се отмени, а нуждата е явна…
Лекс, благодарности за прецизното представяне.
Ще се преработят през новия сезон. Но е хубаво да се решават тези въпроси своевременно. Може да се окаже, че 7 дела са недостатъчно, за да покрият най-наболелите и съществен въпроси, по които има противоречива практика.