Ново тълкувателно решение
ВАС: Недобросъвестните управители и прокуристи отговарят за данъци и осигуровки на фирмата с лихвите
Върховните съдии излязоха и с тълкувателно решение за санкциите за нелоялни търговци и отклониха искане на омбудсмана
Когато управител, прокурист, търговски пълномощник или представител или член на орган на управление укрие информация от данъчните, която е бил длъжен да обяви и заради това не могат да бъдат събрани данъците и осигуровките, които дължи фирмата, той отговаря за непогасените задължения с лихвите. Това прие Върховният административен съд (ВАС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), което ще възобнови разглеждането на много дела, които бяха спрени до постановяването му.
Освен това върховните съдии приеха тълкувателно решение за срока за съставяне на акт за установяване на нелоялни търговски практики по Закона за защита на потребителите и отклониха искане на омбудсмана за тълкуване на разпоредби от Закона за чужденците.
Решението по ДОПК
Най-дългоочаквано беше решението по тълкувателно дело №7/2019 г. за личната имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на дружеството.
То гласи: „Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник“.
Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е не само при укриване на информация, но и за сделки увреждащи имуществото на фирмата, заради които тя не може да плати данъците и осигуровките, които дължи на държавата. Въпросните сделки са три вида:
- плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент,
- отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните;
- действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
Отговорност за тези действия (за разлика от хипотезата на укриване на информация от данъчните) с имуществото си носят и мажоритарни съдружници или акционери, когато те са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите „против“.
Големият спор между върховните съдии, който доведе до противоречива практика, беше за това дали когато отговарят за непогасените данъчни и осигурителни задължения на дружеството в тези хипотези, управляващите дължат и лихвите за забава.
Мнозинството във ВАС прие, че задължението им включва и лихви, но 10 върховни съдии – Мариника Чернева, Бисерка Цанева, Донка Чакърова, Тодор Петков, Свилена Проданова, Бисер Цветков, Василка Шаламанова, Румяна Лилова, Росица Драганова и Таня Комсалова, застъпват обратната позиция и са подписали решението с особено мнение.
В тълкувателното решение ВАС подчертава, че тази лична имуществена отговорност за задължения на юридическо лице е особен случай. Освен това тя е субсидиарна и обезпечението и принудителното изпълнение се насочват първо срещу имуществото на задълженото юридическо лице. А отговорността на третото лице се установява с ревизионен акт.
За да стигне до извода, че отговорността на третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК включва и лихвите за забава на главния длъжник, ВАС стъпва на други две разпоредби от кодекса – чл. 16 и чл. 14. Третата алинея на чл. 16 ДОПК предвижда, че отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. „Третото лице по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице от вида по чл. 14, т. 3 ДОПК, тъй като е лице, което отговаря за непогасените задължения на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2. Това е лице, което, съгласно дефиницията на чл. 16, ал. 1 ДОПК, отговаря за задълженията за данъци и осигурителни вноски на носителя на задължението (задължено лице по чл. 14, т. 1 ДОПК) или на лице, задължено да удържа и внася данъците или задължителните осигурителни вноски (задължено лице по чл. 14, т. 2 ДОПК), които не са внесени в срок. На основание чл. 16, ал. 3 ДОПК отговорността на третото лице обхваща данъците, задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им“, пишат върховните съдии.
Те анализират систематично разпоредбите в глава четвърта от ДОПК „Задължени лица“. И заявяват: „Следвайки хронологията на видовете задължени лица по чл. 14 ДОПК, нормата на чл. 18 ДОПК „Отговорност на лицата, задължени да удържат и да внасят данъци или задължителни осигурителни вноски“ определя отговорността на задължените лица по чл. 14, т. 2 ДОПК, а следващата норма на чл. 19 ДОПК регламентира „Отговорност на трето лице“ – лице, което отговаря за непогасените задължения на юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК и точно съответства на определения в чл. 14, т. 3 ДОПК вид задължено лице. От изложеното следва, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 ДОПК е предвиден от закона случай, по смисъла на чл. 16, ал. 1 ДОПК, в който трето лице има задължение за внасяне на данъка и задължителните осигурителни вноски на задължени юридически лица по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, които не са внесени в срок“. И на основание чл. 16, ал. 3 ДОПК посочват, че отговорността обхваща и установените лихви за забава върху непогасените задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на главния длъжник.
Според десетимата върховни съдии на особено мнение обаче отговорността по чл. 19 ДОПК е различна от тази на третото лице по чл. 16 ДОПК – и по субект, и по материални предпоставки и по обхват. „Лицата по чл. 16, ал. 1 ДОПК имат задължение за внасяне на данъци и на ЗОВ на лицата по чл. 14, т.т. 1 и 2 ДОПК и затова в обективните предели на отговорността им по чл. 16, ал. 3 ДОПК за данъчните и осигурителните задължения на главния длъжник и лихвите върху тези задължения. За отговорността по чл. 19 ДОПК е ирелевантно дали субектът на отговорността има и задължение за внасяне на данъци и на ЗОВ на лицата по чл. 14, т.т. 1 и 2 ДОПК“, обясняват те. И посочват, че задължението за лихви е за главния длъжник – юридическото лице, а не и за субсидиарно отговорните управители, прокуристи и други членове на управителните органи.
Срокът за съставяне на акт за нелоялни търговски практики
„Срокът за съставяне на акт за установяване на административно нарушение в случаите по чл. 210а от Закона за защита на потребителите започва да тече от откриване на нарушителя съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания“, гласи решението на ВАС по тълкувателно дело №3/2019 г. (пълния текст на решението виж тук).
То засяга актовете, издавани от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), за серия от нелоялни търговски практики, които се наказват с глоба от 500 до 15 000 лв., а когато са извършени от еднолични търговци и юридически лица, имуществената санкция е от 1000 до 30 000 лв.
ВАС беше сезиран за противоречията в практиката от главния прокурор. Част от съдиите приемаха, че преди да бъде издаден акт за нарушението трябва да има заповед на председателя на КЗП за налагане на забрана прилагането на нелоялна търговска практика. Според тях именно от датата на издаването ѝ започва да тече тримесечният срок по чл. 34 ал.1 ЗАНН за съставянето на акт за установяване на административно нарушение, но не поставяха като изискване влизането в сила на заповедта. Другата теза беше, че тримесечният срок по ЗАНН тече от откриването на нарушителя и не е необходимо издаването на друг акт.
В тълкувателното решение ВАС заяви, че производството по издаване на заповед за забрана прилагането на търговската практика по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП се развива по правилата на АПК, а това за налагане на административно наказание – по Закона за административните нарушения и наказания. „Налице са две самостоятелни производства, като това по Административнопроцесуалния кодекс не е предпоставка за образуване на административнонаказателно производство по Закона за административните нарушения и наказания. В първия случай се издава индивидуален административен акт за прилагане на принудителна административна мярка, като целта е бързина на производството, за да се забрани нелоялна търговска практика. Във втория случай се упражнява санкционно правомощие на държавата и се развива самостоятелно административнонаказателно производство“, пишат върховните съдии.
Те подчертават, че служителите на КЗП имат цялата информация за нарушението, те извършват проверки. Т.е. именно в резултат на техните действия се открива нарушителят.
„Това значи, че още преди издаване на заповедта по чл. 68л ЗЗП нарушителят е бил вече открит и от този момент на откриване е започнал да тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН. …Недопустимо е Комисията за защита на потребителите, позовавайки се на заповедта, издадена в производство по чл. 68л ЗЗП, да се възползва от нерегламентирано от закона изключение за по-дълъг срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Такива аргументи биха били относими към установяване на нарушението, но не и относно откриването на дееца, който безспорно е бил известен към момента на проверката, поради което именно от тази дата следва да се изчислява тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН“, заявява ВАС.
С друго тълкувателно решение ВАС прекрати дело №1/2019 г. по два въпроса, поставени от омбудсмана, във връзка с разпоредби на Закона за чужденците за настаняването на малолетен или непълнолетен от чужда държава в специален дом към дирекция „Миграция“. Причината – по първия вече няма противоречива практика, а по другия никога не е имало (пълния текст на решението виж тук).
16
Коментирайте
Добри парични санкции са предвидили.
Да, българинът се взима в ръце само когато го ударят по джоба.
Браво за това решение.
Гледам колегите плюят и недоволстват, аз да кажа, че съм доволен при всяко ТР! По-добре да има поне предвидимост, ако ще да няма справедливост, отколкото да ги няма и двете. От мен да го знаете
Боже за какви глупости има противоречива практика! Бях пропуснал ТД по ЗЗП, ще ми отлагат АУАН, за да се издаде ПАМ! Велико…
Aми колкото повече се мотат, толкова повече време има да се реши проблемът угодно за всички замесени 🙂 Пак е са плащане, ама не у поле.
Отново сме в станалата класическа ситуация особеното мнение да е по-издържано от самото решение! Как решихте, че субектите по чл. 16 са същите като по тези по чл. 19?! Безумие
НАП-аджиите си искат и лихвите и услужливо им нещата се извъртат в този смисъл.
Да, има много лобизъм в случая.
Не знам защо твърдите, че е по-издържано, но определено смятам, че правдивото е на мнозинството.
Не ми дреме дали отговорността включва лихвите за забава, или не, но твърдението за еквивалент на отговорните субекти по чл. 16, 16 и 19 ДОПК е несъстоятелно, при това съм твърде деликатен
ОЛП + колко искаш да ти праснат, за да осъзнаеш, че приходната администрация в България е лихварска
Леле, НАП-а те гонят за стотинки от преди години. А и лихви се трупат даже.
Няма ли лична отговорност, няма и мотивация недобросъвестните да станат добросъвестни.
Ситуацията обаче е, че скатават каквото могат, пък после фирмата да се оправя.
Отново противоречива практика. Но според мен не я уеднаквиха съвсем.