С ново тълкувателно решение
ВАС въведе реална възможност за защита при отнемането на достъп до тайни
Когато решава дали правилно е отнет или отказан достъп до класифицирана информация, Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) не може да го прави без участието на адресата и без да даде възможност за събиране на доказателства. Това постави Върховният административен съд (ВАС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), с което слага край на практиката ДКСИ да разглежда жалбите за отнет допуск до тайни в закрито заседание, без да уведоми засегнатия и без той да има право на становище по доказателствата или на искания за събиране на други.
Следва да се припомни, че през 2016 г. за първи път беше въведен съдебен контрол над решенията на ДКСИ, с които се потвърждават или отменят решенията на службите да отнемат достъп до класифицирана информация. Те може да бъдат оспорени пред тричленен състав на ВАС, чието решение е окончателно. За шестте години, в които действа съдебният контрол обаче съдиите във ВАС се разделиха във вижданията си дали по тези дела са приложими правилата на АПК за оспорване на индивидуалните административни актове – чл.34 (участие на страните в производството), чл.35 (изясняване на фактите и обстоятелствата) и чл.36 АПК (събиране на доказателствата), или само тези в специалния Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ).
„Административното производство пред Държавната комисия по сигурността на информацията по обжалване на индивидуални административни актове за отказ, прекратяване или отнемане на издадено разрешение за достъп до класифицирана информация се развива по реда на чл. 62 – 67 от Закона за защита на класифицираната информация, който не изключва приложението на общите разпоредби на чл. 34 – чл. 36 и чл. 45 – чл. 46 от Глава пета, Раздел I АПК, относими към правото на участие на адресата на акта и събирането на доказателства в административната фаза на административното производството пред ДКСИ, при спазване принципа „необходимост да се знае“, постанови сега ВАС и сложи край на споровете в практиката.
В тълкувателното решение върховните съдии подлагат на критика регламентацията в ЗЗКИ на контролното административно производство пред ДКСИ и я определят като непрецизна.
„Въпреки че съставът на ДКСИ е законово определен в чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗЗКИ по параметри брой и образование, спорен е въпросът за степента на независимост на ДКСИ като евентуален критерий за извършване на правораздаване от този орган, предвид статута на персоналния му състав и с оглед разпоредбите на чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 ЗЗКИ, дефиниращи ДКСИ като държавен колегиален орган, осъществяващ политиката на Република България за защита на класифицираната информация, с персонален състав, определян с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя“, изтъква ВАС.
Той анализира уредбата в ЗЗКИ и стига до извода, че обжалването на отнемането на допуска до тайни пред ДКСИ е „административен контрол, осъществяван от държавен орган с обособено място в изпълнителната власт, изрично натоварен от законодателя със специфичната контролна функция върху определена категория административни актове, с оглед особеното естество на възникналите правоотношения при предоставяне на достъп до класифицирана информация, като актът по чл. 66, ал. 2 ЗЗКИ, с който се произнася този орган при реализиране на контролните си правомощия, е административен“.
След това ВАС напомня, че АПК (чл. 219 и чл. 220) допуска за установяване на касационните основания само писмени доказателства и не допуска доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с тях. Т.е. когато се произнася, ВАС прилага материалния закон само въз основа на вече установените факти в производството, завършващият акт на което е предмет на касационен контрол.
„Тази процесуална механика практически изисква да е налице такава законодателна уредба за предходното – в разглеждания случай контролно по своя характер, производство, която да въвежда като част от това производство процедура по доказване с участие на страната с оглед необходимостта и изобщо възможността за произнасяне на контролния орган със законосъобразен акт“, посочват върховните съдии.
Те специално разясняват как се осъществява балансът между правото на защита и защитата на националната сигурност: „… страната в контролното административно производство има право да получи достъп до административната преписка, включително да изразява становища пред ДКСИ, да представя доказателства и да иска събирането на такива, но тези процесуални действия на страната следва да се извършват при спазване изискванията за защита на класифицираната информация по чл. 83 ЗЗКИ, Глава шеста, Раздел III „Персонална сигурност“, чрез прилагане принципа „необходимост да се знае“, съобразно разпоредбата на чл. 39а ЗЗКИ“.
ВАС подчертава, че е задължение на ДКСИ да осигури възможност за ефективно упражняване правото на защита на страната в рамките на двуседмичния срок, в който е задължена да се произнесе по жалбата.
„Държавната комисия по сигурността на информацията следва да разгледа всички доводи, твърдения, обяснения и възражения на жалбоподателя, наведени както в жалбата, така и в контролното производство след подаване на жалбата, и да събере относимите и допустими релевантни за конкретния казус доказателства, включително представените от жалбоподателя, ако същият в конкретното производство е извършил това процесуално действие. Запознаването на жалбоподателя с фактическите основания, които са причина за постановяване на акта, предмет на контрол пред ДКСИ, с оглед осигуряване конституционното право на защита, трябва да бъде осъществено по начин, изключващ узнаване в детайли на използваните оперативни способи и средства за събиране на данни, които са послужили като основание за издаване актовете по чл. 57, ал. 1 ЗЗКИ, чл. 59, ал. 1 ЗЗКИ и чл. 60, ал. 1 ЗЗКИ, в унисон с даденото разрешение в относимите актове на Конституционния съд на Република България и по-конкретно в т. 3 от мотивите на Решение № 3 от 25.09.2002 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 11/2002 г.“, указват върховните съдии
Те подчертават, че изискването на ЗЗКИ ДКСИ да провежда закрити заседания не изключва възможността тя да изиска сведения и пояснения от страната на основание чл. 44 и чл. 45, ал. 1 АПК „при преценка на ДКСИ относно тяхната необходимост и значение за изясняване обективната истина“.
Освен това върховните съдии изрично заявяват, че решенията на ДКСИ трябва да са мотивирани, защото това дава гаранции за защитата на правата на засегнатия.
21
Коментирайте
Политикът е Бойко Рашков.
„Според Георгиев достъпът на Бойко Рашков до класифицирана информация е отнет преди две години и решението не е било обжалвано.
Георгиев каза още, че първата информация, която е била поискана от него от служебния премиер Стефан Янев, е за разбиването на руската група – т.нар. шпиони.“ – https://bnr.bg/post/101473315/vicepremierat-boiko-rashkov-e-s-otnet-dostap-do-klasificirana-informacia
„спорен е въпросът за степента на независимост на ДКСИ … с персонален състав, определян с решение на Министерския съвет по предложение на министър-председателя“
Не е спорен. ДКСИ е политически орган, може да е квитесенцията на политиката. Стоян Денчев, „академика“ на ДС, ако не се лъжа, не случайно има афинитет към този орган:
„Малко преди да бъде освободена от поста си през 2012 г. дългогодишният директор на ДКСИ Цвета Маркова става доктор.
В Университета по библиотекознание. Не се изненадвайте, научен ръководител й е проф. Стоян Денчев.“ – https://webcafe.bg/obshtestvo/1041940946-magnaurskata-shkola-na-dans.html
Дали ДКСИ е пробит или не – решението е ваше, дано не сте късопаметни.
Доволен съм от решението.
Хубавото е, че се дават гаранции за защитата на правата на засегнатия.
Да, решението преодолява буквализма на специалния закон, ограничаващ правата на страната по делото
Крайно време беше тази практика да се уеднакви.
Чудесно
Внесе се яснота
Според мен е добре да има някакъв контрол
Кой знае дали вече и ДКСИ не е пробита от руската пропаганда и агентура. Както писаха днес от Дневник само зелени човечета липсват. Всякакви други канали и методи за руска пропаганда са ползвани на българска територия. То и резултата е виден де. Хора, които подкрепят един сатрап да бомбардира мирни граждани и да убива. И се гордеят с това. До такава степен е стигнало скапването на умовете на някои наши съграждани, че вече за тях е едно да се радваш на Ботев, Вазов, Левски, а също така и на Путин и да си татуираш български лъв, който ходи редом до… Покажи целия коментар »
ДКСИ отдавна е пробита, но от ДС. Това няма да го научите от цитираната от вас медия.Светлина по въпроса без догатки хвърля https://webcafe.bg/obshtestvo/1041940946-magnaurskata-shkola-na-dans.html
Интересно ВАС дали и колко решения на комисията е отменил за тези първи 7 години…
То пък една сигурност на информацията…
Имаме агенция по сигурноста на информацията?
Учудващо. И аз не знаех.
Добро решение
Абе бутаме някак. Ще се борим и с това. В държавата на самопреценящите си…как да е.
То пък една държава…
За мен е добро решение
Трябва да има контрол
Ново
-
Апелативният съд: Делото срещу Петьо Еврото може да продължи, въпреки пороците в обвинението
-
„Авторитетният“ срещу „елегантния“ вариант – осми провал на избора за председател на парламента
-
При прехвърляне на имот с цел обезпечаване на заем ползват ли се следващите му купувачи от правилото на чл. 17, ал. 2 ЗЗД
Според мен ВАс ще го разформироват, без никаква злоба го казвам, висял съм с години за решение при тях – строго са професионалисти, но са излишен властови център.
Първо, това е във връзка с обидата на един политик, че не го допуснаха до информация.
Локум-сервиз, напълно поръчкови, това нищо лошо, знаем се – имаме и ние защита срещу корупцията, не е в това работата.