ВАС: Вече нямаме спор за лихвите по адвокатските хонорари за дела по ЗАНН отпреди промяната за разноските
Върховният административен съд (ВАС) вече единодушно приема, че по старите случаи отпреди 3 декември 2019 г., когато адвокатският хонорар за дело по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) се претендира с иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), той се дължи с лихва. И тя се начислява от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление.
Това обяви самият ВАС в тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), с което отклони искане на главния прокурор Иван Гешев от 2020 г. за уеднаквяване на практиката. Както е известно, с промени в ЗАНН от 2019 г. беше регламентирано, че по делата срещу наказателни постановления се присъждат разноски. Преди тези изменения обаче съдът нямаше право да осъди административния орган, който е наложил на гражданин или юридическо лице незаконна глоба или имуществена санкция, да им плати разходите, които са направили, за да водят дела и тя да бъде отменена. Така, след като наказателното постановление „паднеше“, единственият начин да си получат парите за разноски беше да заведат иск по ЗОДОВ.
Именно по тези дела възникна противоречива практика за това, дали когато се уважи иск по ЗОДОВ за адвокатския хонорар се присъжда лихва и съответно от кой момент се дължи – дали от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление или от завеждане на исковата молба.
Една част от съдиите приемаха, че лихва не се дължи, защото независимо от това, че се търси обезвреда по ЗОДОВ, това си остават невъзстановени съдебни разноски. А отговорността за разноски е акцесорна и обективна и включва единствено действително направените разходи на спечелилата страна. Застъпващите обратната позиция, изтъкваха, че в случая става дума за имуществени вреди от незаконно наказателно постановление, а не за възстановяване на разноски и следователно те трябва да се обезщетят изцяло и с лихва. Но тук пък беше спорен въпросът за това от кой момент се начислява лихвата.
Иван Гешев постави тези противоречия на вниманието на съда през 2020 г. Днес той обаче отказа да постанови тълкувателно решение по тях, защото е те са преодолени. „Предвид обстоятелството, че след образуване на тълкувателното дело и до произнасянето по допустимостта на искането, вече е установена трайна съдебна практика на Върховния административен съд и липсват противоречиви решения на отделни съдебни състави относно дължимостта на лихвата и началния момент, от който същата се присъжда в производствата по ЗОДОВ противоречивата съдебна практика сред съдебните състави на Върховния административен съд по този въпрос е преодоляна“, пише в тълкувателното решение, с което се отклонява искането.
И ВАС заявява: „Към настоящия момент единодушно се възприема становището за дължимост на законна лихва върху платените в административно-наказателните съдебни производства адвокатски възнаграждения (преди изменението на ЗАНН, с което се предвижда възможност същите да се претендират като съдебни разноски), като началният момент, от който същата законна лихва се дължи, е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено като незаконосъобразно, стига лихвата да е поискана от тази дата“.
По това тълкувателно дело ВАС трябваше да отговори и на друг спорен въпрос, поставен пред него от главния прокурор, който обаче междувременно намери законодателно разрешение. Става дума за това по какъв ред следва да се търсят разноските за адвокат при отмяна на отказ на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) от Агенцията по вписванията – дали с иск по ЗОДОВ, или по тези дела следва да се присъждат разноски в полза на спечелилата страна в самото производство за отказа.
Една част от съдиите приемаха, че в случая става въпрос за едностранно производство и липсва насрещна страна, която да понесе разноските. Те сочат, че предвид разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, според която Агенцията по вписванията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на длъжностни лица по регистрацията по реда на ЗОДОВ, то разноските за адвокатски възнаграждения и държавна такса, направени за обжалване на отказ на ДЛР, са вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Тези съдии изтъкват, че в случая единствено с иск по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 1 ЗОДОВ може да бъдат възстановени разноските за неоснователно повдигнат съдебен спор. Доколкото вредите се изразяват в платена сума за обжалване на отказ за регистрация, който е отменен от съда като незаконосъобразен, то адвокатското възнаграждение и държавната такса са вреда за ищеца, след като плащането им намалява неговото имущество и без постановяване на този незаконосъобразен отказ не биха били сторени, мотивираха се те.
Според други съдии обаче направените в гражданското производство разноски не следва да се присъждат в ново по ЗОДОВ. Те застъпваха тезата, че чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ се отнася само за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на ДЛР, а не претенции за разноски.
Тези съдии сочат, че отговорността за разноски произтича от неоснователно предизвикан правен спор и може да се осъществи само във висящ процес, при своевременно направено искане, но не и с отделен иск. Те не определят производството по обжалване на отказ на ДЛР като охранително, а като спорно и следователно в него могат да се претендират разноски. „Доколкото, специалният закон – ЗТРРЮЛНЦ не препраща към всички разпоредби на ГПК (в т.ч не препраща и към охранителните производства по чл. 530 и следващите, както и към чл. 541 от ГПК), а само към разпоредбите на глава двадесет и първа “Обжалване на определенията“ от ГПК, то при това положение сторените в това съдебно производство разноски могат да се претендират по реда на чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 4 и чл. 81 от ГПК по силата на препращащата норма на чл. 275, ал. 2 от ГПК“, обясняват те.
Именно тяхното виждане беше възприето от законодателя и от 15 декември 2020 г. е в сила нова ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, която регламентира, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК“.
„Цитираната нова алинея урежда реда за присъждане на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което изключва възможността те да бъдат претендирани по исков ред по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ“, сочи ВАС и обяснява, че нуждата от тълкувателно решение по въпроса е отпаднала.
18
Коментирайте
ВАдмС не само ,че трябва да бъде закрит, но стажът, положен във ВАдмС следва с едно изречение законов текст да се фингира като недействителен, плюс и лустрация за работа в съдебна система и адвокатура. Уволненията следва да са без изплащане на обезщетения. Също и да се предвиди атестационен изпит по цялото право за инсталираните там, като с цел обективност изпитващи са извън съдебната система-адвокати и университетски преподаватели в анонимен писмен изпит да изпитат инсталираните. При провал (тоест при оценка по 4,50-недопустимо е съдия да има знания за по-малко от четворка!)дипломата да се анулира, а получените заплати-да бъдат връщани, до суми… Покажи целия коментар »
Здравейте госпожице сър
Ние предоставяме нашата финансова помощ на всички хора, които имат нужда от кредит от 5 000 лв. до 3 000 000 лв., но честно и сериозно.
За повече информация се свържете с нас на имейл: financeofficiel116@gmail.com
Добра новина.
Ух, успокоих се, че спор вече няма
Направените в гражданското производство разноски не следва да се присъждат в ново по ЗОДОВ
Единодушно свалиха каскетите, така ли
ТРИ ПЪТИ УРА ЗА „Л Е К С“!!!!!
Ами, да… когато произтича от неоснователно предизвикан правен спор
!!!
„Към настоящия момент единодушно се възприема становището за дължимост на законна лихва върху платените в административно-наказателните съдебни производства адвокатски възнаграждения (преди изменението на ЗАНН, с което се предвижда възможност същите да се претендират като съдебни разноски), като началният момент, от който същата законна лихва се дължи, е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено като незаконосъобразно, стига лихвата да е поискана от тази дата“.
Поклон до земи за ВАС
Продължаваме напред!
Колкото юристи, толкова мнения
Супер!
Гешев пак го резнаха.
Не му върви на този човек с исканията и това е!
Крайно време беше да се уеднакви практиката.
Въобще не е уеднаквена. Отклонили са искането.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ С МОТИВИТЕ НА ТОВА ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ДАВАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ЗАКРИТ ПОРАДИ НЕКАДЪРНОСТ. СТРАННО Е СХВАЩАНЕТО НА СЪДИИТЕ, ЧЕ МАКАР ПЪРВОНАЧАЛНО ДА Е БИЛО НАЛИЦЕ ПРОТИВОРЕЧИВА СЪДЕБНА ПРАКТИКА, ТО В ПОСЛЕДСТВИЕ Е БИЛО ПОСТАНОВЕНА СЪДЕБНА ПРАКТИКА, КОЯТО ПРИЕМАЛА, ЧЕ ЗАКОННА ЛИХВА СЕ ДЪЛЖИ ВЪРХУ ПРЕТЕНДИРАНОТО АДВОКАТСКО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ КАТО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ В ПРИЧИННО-СЛЕДСТВЕНА ВРЪЗКА С НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. СЪГЛАСНО ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ ЩОМ КАТО Е НАЛИЦЕ ПРОТИВОРЕЧИВА ПРАКТИКА ТОВА Е ОСНОВАНИЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ, ЧИЯТО ФУНКЦИЯ Е ДА УЕДНАКВИ СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПО ПРИЛАГАНЕТО НА ЕДНА ИЛИ ДРУГА ПРАВНА НОРМА. С ПОСТАНОВЯВАНЕТО… Покажи целия коментар »