ВАдС: Не е необходимо признанието на дълга да е отправено до кредитора, за да се прекъсне давността
Не е необходимо признанието за дълга да е отправено до кредитора или негов представител, за да се прекъсне давността. Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище (пълния му текст виж тук) по тълкувателно дело №4/2019 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
То трябва да отговори на въпроса: „До кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл.116, б. “а“ ЗЗД?“. Повод за образуването му станаха противоречията във вижданията на състави на Гражданската и на Търговската колегия. Някои от тях твърдят, че то трябва да е отправено до кредитора или негов представител, а други, че няма значение по какъв повод е направено и пред кого, както и до кого е адресирано, а единственото изискване е изявлението на длъжника да е еднозначно (повече за различните виждания виж тук).
Становището на Висшия адвокатски съвет е, че правилна е втората позиция.
Преди да се обоснове адвокатурата посочва, че признаването на вземането по смисъла на чл.116, б. „а“ ЗЗД е материалноправно действие от групата на юридическите постъпки.
„Признаването на вземането е едностранно изявление на длъжника, чрез което той констатира висящото си правоотношение с кредитора. С него се декларира факт – съществуването на правоотношение. Констатацията трябва да бъде еднозначно изразена. Признанието може да се извърши както изрично, с думи, така и мълчаливо, с конклудентни действия. Изричното признаване на вземането е неформално, но може да бъде констатирано в документ“, посочва ВАдС.
И подчертава, че правните последици от признаването на вземането – прекъсването на давността, не зависят от волята на длъжника, а настъпват по силата на закона и се определят по съдържание от закона. „Признаването на вземането прекъсва давността, независимо дали длъжникът желае, допуска или знае, че давността ще бъде прекъсната. Това е така не само когато признанието е мълчаливо, но и в случай че е изрично“, обяснява съветът.
Той сочи, че признаването на вземането от длъжника е еднородна постъпка с изявлението на кредитора за удостоверяване на изпълнението на задължение – разписка, и връщането на документа за дълга.
ВАдС подчертава, че признаването на вземане се различава от признанието на иска, което е пpoцесуално действие – волеизявление, отправено към съда, с което ответникът отказва да се защитава по предявения иск. Освен това то има за предмет субективни права, а не факти.
„Разкъсването на връзката между изявлението и правните му последици и удостоверителният характер на изявлението обезсмисля адресирането му до кредитора. Защото давността се прекъсва, без значение дали кредиторът е съгласен, приема или знае за това. По тази причина е ирелевантно кога, по какъв повод и пред кого е признат дългът – пред кредитора или пред трето лице (свидетел)“, заявява ВАдС.
И обяснява, че изявлението за признаване на дълга може да бъде направено пред държавен или съдебен орган – например пред граждански съд, съдебен изпълнител, следовател или наказателен съд, пред данъчен орган чрез вписването му в справка-декларация по Закона за ДДС.
„Обстоятелството, че длъжникът е осчетоводил задължението си, съставлява признание за дълга, към момента на неговото първо отразяване в счетоводните книги, но не съставлява признание на бездействието на длъжника да осчетоводи извършени в последствие плащания, прихващания, опрощавания или други погашения, поради което дългът продължава да се води счетоводно и продължава да бъде включен в данните за общата задълженост. Издадено извлечение от счетоводните книги обаче, в което дългът фигурира отделно или е включен в задължеността към отделно посочен или отделно посочени кредитори, съставлява признание на дълга, което прекъсва давността“, се заявява в становището.
ВАдС специално подчертава, че съвсем отделен е въпросът за доказателствената сила на самото признание или на документа, който го съдържа. „Документът доказва по несъмнен начин признанието, но признанието не доказва по несъмнен начин възникването и съществуването на дълга. Като доказателствено средство за съществуването на дълга, признанието се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Няма никаква материална доказателствена сила „признаването на вземане“ в случаен документ, напр. частно писмо, в което авторът на изявлението отказва да предостави помощ, защото той самият има дългове. Дори в такова писмо да се признава съществуването на конкретно задължение, то няма материална доказателствена сила и нито съставлява доказателство за наличието на дълг, нито съставлява признание и съответно не прекъсва давността“, пише адвокатурата.
29
Коментирайте
ВАдвС неправилно тълкува закона. Това не го казвам аз ,това го каза ВКС-и то на ТРИ ПЪТИ в мотивите по делото за оспорване на адвокатските избори.
Платен лобизъм от банко-колекторския сектор.
Това е голяма смешка- не правни аргументи по същество,а счетоводно фискало опосредяване във вреда на гражданите,за което не съществува Адвокатурата като цяло.Но нека не забравяме ,че ВАдвС не е самата и цялата Адвокатура,заради което ще настъпи разцепване на две или три крила скоро.Щото ВАдвС е посочен в ЗА като ЮЛ.А този двоен стандарт им дава правна възможност ,при смесеният юридически състав, да са двойнствено настроени- една част в защита на монополи и банково- колекторски структури. Втора- в защита на управляващата върхушка с цел привилегии.И едва трета,незабележима част в защита на гражданите,но повърхностно и САМО по нареждане на съда срещу престация… Покажи целия коментар »
Заглавието е подвеждащо. Становището е правилно, трябва внимателно да се прочете, а не да се пише необмислено. Вижте ясно направените разграничения межуд частните изявления към трети лица и изявленията в документи, изходящи от длъжника и адресирани до държавни органи или за вписване в публични регистри. Не може длъжникът да си е включил задължението в счетоводните книги, да потвърждава задълженията в справките за счетоводните записвания при приключване на финансовата година и после да твърди, че задължението му било погасено, защото нямал изрично признание , адресирано към кредитора. Всъщност това е спорния въпрос в практиката, по който ВКС трябва да се произнесе.… Покажи целия коментар »
Горното е невярно съждение.При тълк.дела станивището трябва да е относимо към питането,а не чрез други аргументи да се размива същността.А питането е как …по този начин ли,както в тези дела,или по другия,както при други.Но всичко завършва през справедливото умозаключение.Но НАД нац.право се прилага правото на ЕС.Т.е.в правото на ЕС се тълкува х а р м о н и ч н о. Това значи че завършва със защита на правата човешки – Те са неотменими,значи са НАД праеата на други структури..ВАдвС би следвало да е естествен защитник на правата,а не защитник на фиска или на преследването на длъжника . И за… Покажи целия коментар »
Висшия адвокастки съвет отдавна е вече Висш колекторски съвет.
Позор.Срамота! Лобизъм !
Очаквано е ВАдС да вземе страната на кредиторите, иначе казано, на банки и колектори. Да не припомням тълкувателните дела, образувани по инициатива на същият този ВАдС
Аз съм на точно обратното мнение. Признанието трябва да е отправено към кредитора. Иначе съществува възможност за злоупотреби от страна на кредиторите, ама нормално е ВадС да вземат страната на кредиторите.
Да, напълно лобистко прокарване.
Аз също първоначално се опасявах от подобни злоупотреби, но са налице ясни разграничения. Злоупотреба е почти невъзможна.
Защо да е нормално? От къде извеждате подобен правен аргумент.Адвокатурата се състои от защитници,а не от обвинители.Защитниците бранят човешки права.Кредиторите имат права да финансират предприемачи,но в и н а г и. налагат насилствено свои неравноправни искания,често непосилни за длъжника.И дори променят ЕДНОстранно лихвата -възнаградителна,наказателна.А основната лихва се надгражда без съгласие от длъжника с пунктове 10 , като законна , и длъжникът се унищожава.Обезпеченото вземане е чрез запис на заповед, възбрани на дв.вещи и договорна ипотека, като всичко се инициира заедно?!?!?! .Променят разноските таксите и пр.( В три банки съм работила.Отвратена съм,щото съм правист.Шефът,обаче,ми заяви- тук правото не важи,скъпа) .Та, искате… Покажи целия коментар »
Важно е какво ще каже ВКС, а не мнението на ВАдвСъвет.
Да, решението ще бъде интересно.
Супер.
Супер излагация.
Щом казват…
Добра работа.
В полза на кредиторите.
Щом не е необходимо,ок.
За мен това е добре.
Адекватна работа.
Вие четете ли въобще?
Добра работа. Да, добра работа.
Много издържано
Добре
Що ти и за тъпото им искане за абсолютната давност ли си съгласен?
През последните години становищата на този съвет по граждански дела са доста издържани. Не съм следил за другите материи, но тук над 90% успеваемост! Поне едно нещо да им е наред
Имало давност……Е как ще има като сте измислили хиляди начини да я прекъсвате постоянно ..Формулата за вечния длъжник сте измислили! Нищо друго! Чак пък и спорят кои действия прекъсват давността! Никой в България не може да се позове на давност! Такава НЕ съществува!