В становище до ВКС
ВАдС: Неплатените авансово от взискателя такси се ползват с привилегия, а вземането за такса смет – не
Неплатените авансово от взискателя такси се ползват с привилегия от първи ред, но само ако са начислени за конкретния изпълнителен способ, с който е получена сумата, която подлежи на разпределение. Тази позиция застъпва Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище (пълния му текст виж тук) по тълкувателно дело №2/2021 г. на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
По него върховните съдии трябва да отговорят на четири въпроса, свързани с разпределението в изпълнителното производство, по които именно адвокатурата първоначално констатира наличие на противоречия в практиката (повече за тях виж тук).
Единият от тях е за това дали неплатените авансово от взискателя такси се ползват с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Според част от съдиите те се удовлетворяват предпочтително, а според други – след всички привилегировани вземания.
Пред ВКС адвокатурата застъпва първото виждане, но прави важна уговорка – вземането за тези такси се ползва с привилегия само ако таксите са начислени с оглед конкретния изпълнителен способ, при осъществяването на който е получена сумата, подлежаща на разпределение.
Причината за това е изменението от 2017 г. в чл. 79, ал. 1, т.3 ГПК. Тогава беше предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато са за изпълнителни способи, които не са приложени.
ВАдС е категоричен, че таксите по изпълнението при всички случаи представляват разноски (виждането, че не са разноски стои в основата на тезата на съдиите, според които те не се ползват с привилегия), винаги са за сметка на длъжника и като разноски подлежат на удовлетворяване с поредност по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
И напомня, че ако таксите не са били внесени авансово от взискателя, чл. 79, ал. 2 ГПК предвижда изрично, че се събират от длъжника.
„Събирането на вземанията от длъжника става чрез реализирането на съответен изпълнителен способ – продажба на недвижим имот, на движима вещ и пр. Сумите, получени от продажбата на имуществото, принадлежащо на длъжника, подлежат на разпределение (чл. 460 ГПК), ако сумата е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели. Щом като съдебният изпълнител може да събере вземането, представляващо неплатени авансово такси, от самия длъжник, то това „събиране на сумите“, предвидено в чл. 79, ал. 2 ГПК, може и следва да бъде извършено именно при разпределение на сумите, получени от осъществения изпълнителен способ (независимо дали се касае за продажба на недвижим имот, движима вещ и пр.)“, посочва ВАдС.
И заявява, че логиката на законодателя да включи разноските по принудителното изпълнение с първа по ред привилегия от стойността на продавания имот е проста – без тези разноски, изпълнителният способ въобще няма как да бъде осъществен и никой от взискателите няма да получи каквито и да било суми, „затова взискателят, който е започнал изпълнителното производство и е предприел съответния изпълнителен способ, има право на разноските, които е направил за това“. „Обстоятелството, че взискателят не е бил внесъл авансово дължимите суми за такси за изпълнението, не променя характера на вземането като такова за разноски, нито поредността за удовлетворяването му. Този извод следва от правилото, че разноските по изпълнението са винаги за сметка на длъжника и взискателят може да ги събере пряко от длъжника, ако не са внесени предварително (чл. 79 ГПК). Същото е приел и ВКС в т. 6 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – че с право на предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят“, пише ВАдС.
В становището се изтъква и друг аргумент – по закон не се събират авансови такси за вземания за издръжка, за заплати и за предаване на дете. Така ако се приеме, че тези такси не се ползват с първа по ред привилегия, ще се окаже, че съдебният изпълнител не може да си събере разноските (които на практика сам е поел), а това очевидно не е справедливо.
Другият въпрос, на който трябва да отговори тълкувателното дело, е дали вземането на общините за таксата за битови отпадъци се ползва с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.
Адвокатурата дава категоричен отговор – не. Тя напомня, че разпоредбите, които уреждат привилегиите, въвеждат изключение от общото правило, че цялото имущество на длъжника служи за общо удовлетворение на неговите кредитори, а изключителните разпоредби не могат да се тълкуват разширително.
В становището се отхвърля виждането на някои съдии, че понеже такса смет е обявена за законодателя за публично общинско вземане (чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК), това значи, че подобно на вземането за местен данък се ползва с привилегия. В него се подчертава, че таксата „битови отпадъци“ е възнаграждение за предоставена услуга от общината и ако законодателят е преценил, че това вземане следва да се ползва с привилегия при изпълнение по реда на ГПК, щеше да го предвиди изрично.
„Таксата „битови отпадъци“ се удовлетворява принудително с привилегия като публично вземане, когато изпълнението върху недвижим имот се осъществява по реда на ДОПК. Конкуренцията обаче между производствата по ДОПК и ГПК е разрешена с разпоредбата на чл. 191 ДОПК, която, по отношение на удовлетворяването на общината за такса „битови отпадъци“, не предвижда някакви особени правила, нито препраща към чл. 219 ДОПК, за да е мислимо въобще, че вземането за такса „битови отпадъци“ е приравнено на вземането на общината за данъци върху имота“, обяснява ВАдС.
„Какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение – ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение?“, е друг от въпросите по тълкувателното дело.
Позицията на Висшия адвокатски съвет е, че съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата и може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение.
Той започва анализа си с правилата на стария Закон за гражданското съдопроизводство, който е предвиждал, че „ако съдът намери жалбите за уважителни, прави съответните изменения в извършеното от съдията-изпълнител разпределение и му връща изпълнителното дело за предаване на разпределените суми на правоимащите“.
„Сегашната уредба не е изрична, но при тълкуване на разпоредбите една с друга и при изясняване характера на производството по разпределение на сумите от реализиран принудителен способ, се стига до същия извод – че въззивният съд, респ. апелативният съд, извършва цялостна проверка на разпределението, независимо от наведените в жалбата оплаквания, защото винаги действа като съд по същество на спора“, посочва ВАдС.
Той изтъква, че чл. 463, ал. 1 ГПК предвижда, че жалбата срещу разпределението се разглежда от окръжния съд по реда на чл. 278 ГПК. „Редът по чл. 278 ГПК предвижда въззивният съд сам да реши въпроса по жалбата, ако отмени обжалваното разпределение. За да може да реши сам въпроса по жалбата, съдът ще трябва да бъде свободен да направи цялостна преценка на разпределението, а не да се ограничи единствено до направените в жалбата оплаквания, затова при разглеждане на жалба срещу разпределение съдът разполага с правомощие служебно да провери правилността на разпределението, включително като събере доказателства и при установена неправилност – да изготви ново разпределение“, заявява адвокатурата.
Тя отчита, че препращането в чл. 463 ГПК е към разпоредбата на чл. 278 ГПК в цялост, което предполага и прилагане на правилата за обжалване на решения, а те ограничават съда относно проверката на правилността до направените в жалбата оплаквания. „Налице е обаче произнасяне от страна на ВКС с Тълкувателно решение 6 от 2017 г. на ОСГТК, в което е прието, че „ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частни жалби“. При това положение, с оглед препращащата разпоредба на чл. 463 ГПК към чл. 278 ГПК и даденото от ВКС задължително тълкуване за дейността на въззивния съд при разглеждане на частни жалби по реда на чл. 278 ГПК, отговорът на въпроса за обхвата на проверката, която извършва въззивният съд (респ. апелативният съд) при разглеждане на жалби срещу разпределението, е еднозначен – въззивният съд извършва цялостна проверка на разпределението, без да е ограничен от направените в жалбата оплаквания“, категорична е адвокатурата.
Последният въпрос по тълкувателното дело е „Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от съдебния изпълнител, респ. след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение – да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на съдебния изпълнител, респ. на окръжния съд за извършване на ново разпределение?“.
Виждането на ВАдС е, че в този случай съдът действа като пълен въззив. „При обжалване на разпределение и отмяна на обжалвания акт съдът сам решава въпроса по делото, като разполага с правомощия при установена неправилност да измени или изготви изцяло ново разпределение“, заявява той.
„При наличието на изрично правило, че съдът сам решава въпроса по жалбата, като за целта и сам може да събира доказателства (чл. 278, ал. 2 ГПК), отговорът относно характера на производството би следвало да е еднозначен – производството по обжалване на разпределение има характер на пълен въззив.
Да се приеме обратното, че производството при обжалване на разпределение има контролно-отменителен характер (каквото по принцип е обжалването на действията на съдебния изпълнител) и ако въззивният (респ. апелативният) съд отмени разпределението, следва да го върне на съдебния изпълнител за ново произнасяне, освен че e неправилно по изложените по-горе съображения, би довело и неприемливи практически резултати – до безкрайно протакане на принудителното производство, защото всяко ново и ново разпределение пак би подлежало на обжалване, каквото няма как да е била целта на законодателя“, изтъква адвокатурата.
Становището е изготвено от зам.-председателя на ВАдС Валя Гигова.
41
Коментирайте
„Тя напомня, че разпоредбите, които уреждат привилегиите, въвеждат изключение от общото правило, че цялото имущество на длъжника служи за общо удовлетворение на неговите кредитори, а изключителните разпоредби не могат да се тълкуват разширително.“ Ако това правило се приложи и за разноските по изпълнението , защо тогава се претендира всички те , а не само „разходите за“ извършване на конкретните действия за събирането на вземането ?! Нали не може „разноски по“ да се тълкува разширително? Логически дионаси се получават, когато говорим за погасяване в частни и публични взаимоотношения, от ЧСИ и от държавна институция. Ако някой не е разбрал, отново правят… Покажи целия коментар »
„Анонимен 27 март 2022 11:05“- коментарът е мой. 🙂
Това са разсъждения не на юрист, а на кръчмар.
Брей. Не думайте. Усвщаю лично отношение към проблема. Интересно не съм аз този, който прави сметки какви разходи за какво са необходими, за да бъде свършена дадена работа, т.е. кръчмарско мислене. Желателно е търсенето на справедливостта при тълкуването на закона, да не се принизява изцяло до счетоводен баланс от рода на „пито-платено“. Виждам Вие разсъждавате по този начин. Там, където има недостатъци в уредбата е редно в рамките на установените правила да се постигне смекчаване на крайностите и отчитане на интереса на всички засегнати страни. Реалните разходи на ЧСИ за изпълнението се различават много-хартия, служители, принтери и т.н. Това на… Покажи целия коментар »
*разходи на ЧСИ не се различават много….
В кой точно нормативен акт регламентиращ принудителното изпълнение открихте термина „разходи“. Откриването на синоними не превръща кръчмаря в юрист. Надничането в чуждото канче ви е заслепило, не спамете по теми които не са ви ясни.
Мисля, че изрично уточних, че в закона е написано „разноски по“, като след това изразих лично мнение, че е редно да се прави разлика между между двата израза, защото очевидно в аргументацията, включително и Вашата се спекулира много, че едва ли не всички авансови такси ( а Дичев искаше е по т.26) се водят неотменно право за функционирането на ЧСИ. Единствено обърнах внимание, че едно са „разходи за“ изпълнението, друго е „разноски по“ процеса. Ако тези разноски не са платени авансово от взискателя, идеята, че едва ли не той е натоварен нормативно да плаща на ЧСИ за да си взема… Покажи целия коментар »
В контекста на Вашата реторика кой как разсъждава – кръчмарят гледа да изкара повече пари, а юристът да направи от черното -бяло или в най-лошия случай сиво. Ако моите коментари Ви изглеждат като спомене, тогава сте странно“заслепен“ помията която се излива тук, включително и отговор от рода-“ кст не ти харесва , не задлъжнявай“. Това е малко като преглед при лекар
– Как се чувствате днес?
– Добре съм
Радвам се. Следващия, моля.
P.S. И „разходи за“ не е еквивалент на „разноски по“. Не се правете на ударен, моля, като замитате нещата под килима, когато не Ви харесва.
С риск да досадя на някого. Да, признава, не се занимавам с принудително изпълнение, не знам колко да приходите и разходите на ЧСИ-тата извън известното в публичното пространство за „угоените бирници“, чувал съм и за силното им лоби, което няма как да потвърдя. Въпреки всичко това, аз нямам негативно субективно отношение към работата им. За щастие не съм живял и работил през комунизма , за да завиждам нс този или онзи. Това, което определено ме смущава и като човек и като юрист ( кръчмар според Вас) е изначално заложената неяснота, която дразни. Дано с това ТР нещата се се изчистят.… Покажи целия коментар »
Ако не се предприемат изп.действия до заплащане на авансовата такса ще се обезмисли изп.процес. Неяснота няма, има грешно тълкуване на закона от някой състави, което доведе и до въпросното тълкувателно решение. „Угоени бириници“ има, има и „угоени адвокати, магистати“ и т.н., дай да закрием държавата, за да не се угой някой. За ваши успокоение „угоените“ са малко на брой.
Съгласявам се с Вас, че е в интерес на взискателя, нещата да стават бързо и има логика да не се чака авансово плащане с цел събиране на вземането в кратки срокове. Не съм детайлно запознат, но от целанието да се оптимизира дейността по принудително изпълненние ЧСИ от своего рода посредник между кредитора и длъжника е по-скоро привилегирован кредитор на кредитора и двамата събират парите от длъжника. Според мене има поле за развитие в областта като се стимулира реалното плащане на авансовите такси и ако взискателят бездейства, те да са по-високи, като се запази мястото на ЧСИ да ги събира пръв.… Покажи целия коментар »
ВАдС защитават ЧСИ ..
Я ми кажете, как ще се ползва с привилегия разноска, която НЕ Е ПЛАТЕНА?
ЧСИ са го оцърнали на кредитна институция на взискателите.
Щом претендираш разноска, тя трябва да е направена.
Същото е и с адвокатските хонорари.
Всеизвестно е, че адвокатите си пишат хонорари в пъти по-големи от реално платеното.
И по-важното при спечелване на делото присъдените разноски за адвокат не отиват към понеслата ги страна, а по банкова сметка на адвоката, който и през ум не му минава да ги върне.
Това е данъчна измама и ако НАП направят пповерка на всички 14 500 адвоката и един чист няма да има.
Мошеници!
Много ясно, че разноската е направена /труда на ЧСИ, негови служители, материали, консумативи и т.н./, какво значение за привелегията има дали е платена авансово. Защо си мислиш, че юристите на свободна практика трябва да работят без пари.
бъркате „разноски по“ с „разходи за“ изпълнението.
Плащайте си дълговете и няма да дължите разноски на ЧСИ
Становището е вътрешно противоречиво. Относно вземането за такса битови отпадъци се възприема, че нормата /чл. 136, ал. 1, т.2 ЗЗД/ е изключителна и не следва да се тълкува разширително. Това е правилното становище, т.к. в нея са изрично посочени вземанията за данъци, докато всички останали публични вземания /вкл. за такси/ се ползват с привилегията по т. 6. Малко по-горе, обаче, същият този ВАдС предлага разширително тълкуване на чл 136, ал. 1. т 1 ЗЗД по отношение на неплатените авансови такси, въпреки също толкова ясната регламентация на вземанията /“разноски“ … „направени“/. Както е изяснено още с ТР 6/2012 на ОСГТК на… Покажи целия коментар »
Становището е в полза на ЧСИ-тата, които не събират авансово такси, но искат да са първи на опашката за тях при разпределението. С две думи – напазарено становище, защото правната логика изцяло отсъства.
llllllllll
Прав си таксите не се включват в разпределението, а се отчисляват от събраната сума преди това, това е азбучна истина. Въпроса поставен в тълкувателното дело е абсурден и е породен от друго абсурдно тълкувателно решение. Малоумна е идеята ЧСИ да работи, да събере парите, да ги даде на взискателите, а той да си ги търси по някъкав друг начин. Ясна е омразата към ЧСИ, в цялата история на човечеството бирниците са били мразени, но без тях не може.
Значи начисляваш и надписваш неплатени авансови такси ( несъбирането на авансови такси е дисциплинарно нарушение според ЗЧСИ и едно предходно тълкувателно решение) и ти позволяват да е привилегия първи ред ???
С тези тълкувателни решения дописваме закона ли , що ли?
Не търси тука логиката. Становището на ВАдвСъвет е изцяло в полза на кредитори, банки и всякакви мародери, а излиза, че и в полза на ЧСИ-тата.
Много добро становище, дано и ВКС да го възприемат. Добре мотивирано-ясно, логично и кратко обяснено. Да видим.
След като таксата „битови отпадъци“ е възнаграждение за предоставена услуга от общината, то общината да си поема задълженията. А не контейнерите с отпадъци да преливат през почивките дни.
Фандъчката е по вземането, а не по даването.
Интетесно, какво ще решат по въпросс за
вземането на общините за таксата за битови отпадъци.
Ха- за пръв път и 4те становища на ВАдвС да съвпаднат с моите правни становища по конкретните правни проблеми…. Очовечават ли се, маниципират ли се , що ли- но промяната е факт и то промяна- в положителна посока. Ми освен браво, какво друго да им кажа- да видим сега и ТР какво ще каже…
Още когато беше образувано това ТД се изумих от безумните съждения, с които някои състави са изкарали, че вземането за несъбрани авансово такси от взискателя не било разноски?! Същото и за ТБО, която опитват да въздигнат в данък. А бе как се откъснахте толкова от живия живот и останахте служи на властта, а не народа
Това са рефлекси от социализма. Прав е бил Моисей, че трябва 40 години да се обикаля из пустинята докато не достигнеш Обетованата земя. Всички родени в робство трябва да си идат, за да заживеем свободно. В тази връзка долу Путин! Да живее свободна Украйна!
Укронацист най-обикновен, който никога не е бил в Украйна /за разлика от мен/ и следователно, нищо не разбираш. Ти си не по-.малко промит мозък, а за приказките за Мойсей, няма да видиш нищо и ти.
Щом така са решили така ще действаме
Единствено спорен ми се струва въпросът с това дали съдът действа като пълен въззив, но подкрепям колегите, че гледна точка на процесуалната икономия е безумие да връща. Тъй че – подкрепям
Подрепям
Ма научете се бе, не може да действа, като пълен въззив.
Дали да не се види колко е редно да се събира такса смет примерно в апартамент, в който не бживее никой по цяла година или в който живее един човек, но таксата не е за човек, а за кубатура. Сиреч хвърляш по една пластмасова бутилка на месец (примерно) но плащаш, все едно правите боклук 4 човека.
Е то човек…каквото и да кажем, ще е малко
Това е изключително несправедливо.
Ох тази такса смееет…
Развиваме правовата държава. Правилно.
Дали?
Определено интересно решение
ВАдвС пак са се продали за жълти стотинки. Както бях писал в коментар под статията на ЧСИ Дичев, е редно да се прави разлика между разноски/разходи ПО/ЗА изпълнението. Да, в ГПК и ЗЗД е използван изразът „разноски по изпълнението“, което означава, че може да се тълкува както си решим, защото е с най-широк смисъл. По мое мнение целта на привилегията е да се възстановят разходите, направени непосредствено за събиране на вземането. Те по своето естество са обикновени такси, чиято функция е осигурят безпрепятственост на изпълнението. Наясно съм, че това звучи кощунствено и дори комунистическо, но при всички положения е крайно… Покажи целия коментар »