Решения на съда в Страсбург по две дела
България ще плати над 43 000 евро за нарушено право на защита на собствеността
Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови осъдителни решения срещу България по две дела за нарушено право на защита на собствеността (чл. 1 от Протокол №1 към Европейската конвенция по правата на човека). И в двата случая става дума за отказ на властите да обезщетят собственици на отчуждени имоти, и по двете дела Страсбург приема, че лишаването на хората от тяхната собственост без компенсация по никакъв начин не може да бъде пропорционално на каквато и да е легитимна цел.
По делото Kopankovi v. Bulgaria ЕСПЧ отрежда държавата да плати общо обезщетение на наследниците в размер на 28 870 евро за имуществени и неимуществени вреди, отделно и 4615 евро разноски. По другото дело – Dimitar Yordanov v. Bulgaria, обезщетението е 8 000 евро за имуществени и неимуществени вреди и 1922 евро за разноски.
Копанкови срещу България
Мария Копанкова с двамата си сина и техните семейства живеели в къща с двор в Казанлък. По документи собственик на имота била Копанкова и внукът ѝ Станислав.
На 18 юли 1988 г. кметът на Казанлък подписва решение за отчуждаване на имота за задоволяване на жилищни нужди, срещу което семейството трябва да получи два апартамента в блока, който трябва да бъде построен на мястото на къщата им.
Семейство Копанкови се мести, къщата бива съборена, строителството започва с изкопни работи и… строежът замира. Междувременно Мария Копанкова починала. Нейните наследници – синовете ѝ Людмил и Кънчо, многократно се обръщат към кмета с искане да отмени решението си за отчуждаване на имота, като се позовават на §9, ал. 2 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията. Текстът гласи: „В случаите, когато недвижимият имот не е завзет до 30 октомври 1998 г., заповедта за отчуждаване и за обезщетяване се отменя и производството се прекратява от кмета на общината със заповед“. Така и не получават никакъв отговор, затова подават жалба в административния съд срещу мълчаливия отказ на градоначалника на Казанлък.
На 27 май 2010 г. АдмС-Стара Загора се произнася в тяхна полза. Съдът констатира, че Станислав Копанков и баба му, а впоследствие – и нейните наследници, не са получили дължимото им обезщетение във вид на двата апартамента. Магистратите изтъкват, че прехвърлянето на пари в блокирана жилищна спестовна сметка на тяхно име, както предвижда законът от онова време, не е равносилно на обезщетение. В крайна сметка съдът отменя и мълчаливия отказ на кмета, и заповедта за отчуждаване. Решението не е обжалвано и влиза в сила.
Копанкови обаче така и не получават нищо в замяна на срутения имот и през 2011 г. завеждат дело по ЗОДОВ срещу община Казанлък. Претендират за парично обезщетение, равностойно на стойността на къщата и на прилежащия терен.
По делото административният съд назначава експертиза, която оценила имота на 37 868 лева (19 370 евро). Въпреки това, на 26 януари 2012 г. съдът отказва да гледа делото по същество с мотива, че исковете са недопустими. Съдът се позовава на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, според който не може да се търси обезщетение на държавата и общините по този закон, когато с друг нормативен акт или указ е предвиден специален ред за обезщетение. А в случая редът за търсене на обезщетение е по отменения ЗТСУ, в §9, ал. 1 и 2 от преходните разпоредби на ЗУТ и в Закона за собствеността. „Претендираните от ищците вреди произтичат от бездействието на административния орган в хода на едно специално административно правоотношение, възникнало по повод отчуждаването на частен недвижим имот за задоволяване на държавни нужди. Редът за отчуждаването, респ. определянето и изплащането на дължимото се обезщетение в това производство и защитата на правата на засегнатите лица, при неизпълнение на задължението за определяне и предаване на равностойно имотно обезщетение от страна на административния орган е предмет на регулиране от специални закони – Закона за териториално и селищно устройство /отм./, Закона за собствеността и Закона за устройство на територията“, се казва в решението.
Съдът приема, че съгласно §9, ал. 1 от ЗУТ, когато отчуждителното производство е започнало при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел I от Закона за териториално и селищно устройство, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл. 102 от Закона за собствеността“. Другояче казано, гражданинът може да търси парична компенсация за отчуждения си имот вместо обещаната имотна, но в случая е трябвало да го направи по гражданскоправен ред, а не по ЗОДОВ.
Върховният административен съд потвърждава решението на първата инстанция. Той казва още, че не може да се търси отговорност от общината за недовършване на отчуждително производство, което е отменено. И оценява като правилен отказът на АдмС-Стара Загора да препрати делото на гражданския съд.
„Неоснователно е и искането в жалбата делото да бъде изпратено на компетентния съд от системата на гражданските съдилища на основание чл.135, ал.2 от АПК. Цитираната разпоредба е приложима в случаите когато съдът, пред който е заведено делото приеме, че същото не му е подсъдно. В настоящия случай инициираното производство е по реда на чл.1 от ЗОДОВ, което макар и недопустимо се разглежда по административен ред. Фактът, че първоинстанционният съд е насочил молителите към реда, по който могат да реализират правата си, не означава, че настоящото производство е подсъдно на общите съдилища. В този смисъл, ако бъде инициирано гражданско производство, молителите разполагат с възможността да поискат прилагането на настоящото дело към доказателствените материали по делото“, изтъква още ВАС.
В решението си съдът в Страсбург приема становището на правителството, че не са изчерпани всички вътрешноправни средства като се има предвид, че жалбоподателите е трябвало да сезират общите съдилища.
Но все пак, отбелязва ЕСПЧ, жалбоподателите са се обърнали към административните съдилища, които са компетентни да разглеждат дела по ЗОДОВ. Въпреки че жалбите са отхвърлени като недопустими, административният съд е бил длъжен да изпрати делото в гражданския съд.
Нататък ЕСПЧ казва, че семейството би могло да опита да замени обещаното обезщетение от два апартамента с парична компенсация, позовавайки се на §9, ал.1 от Преходните разпоредби на ЗУТ, но по-важното в случая е, че какъвто и подход да бяха избрали Копанкови, целта на законовите разпоредби е собственици на отчуждени имоти да получат адекватно обезщетение.
Нито Законът за териториално и селищно устройство от 1973 г., нито Законът за устройство на територията от 2001 г. предвиждат хипотези, в които собственици на отчуждени имоти не получават компенсация за отнетото им имущество, напомня съдът в Страсбург. Няма значение кой от двата алтернативни текста ще бъде използван като основание за търсене на обезщетение – дали §9, ал. 1, или §9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, но който и да е от тях, това не променя очакването на собствениците на отчуждения имот да получат пълното обезщетение.
„След над 20-годишно чакане да получат двата апартамента, жалбоподателите са се обърнали към съда, позовавайки се на едно от двете алтернативни законови основания. Според Копанкови тяхното решение е достатъчно оправдано предвид липсата на доказателства, че през този период община Казанлък е предприела стъпки да изпълни задължението си като построи жилищната сграда и предостави двата апартамента. Изправени пред пасивността на местната власт, което само по себе си би могло да постави въпрос за нарушение на чл. 1 от Протокол №1 от Конвенцията, жалбоподателите са се възползвали от онова средство за защита, което да сложи край на безизходицата, в която са се озовали – те са потърсили вариант за отмяна на решението за отчуждаване, основавайки се на §9, ал. 2 от ПР на ЗУТ… В подобна ситуация, в която е ясно, че първоначално дължимото обезщетение никога няма да бъде предоставено, Копанкови е трябвало да потърсят други средства за правна защита.
Въпреки това, не могат да бъдат обвинявани за избора, който са направили – че са се позовали на ал. 2 от §9, а не ал. 1 от същия текст от ПР на ЗУТ. Предвид специфичните обстоятелства на случая и прекомерната му продължителност във времето, през което жалбоподателите чакат да получат дължимото им обезщетение, Съдът не може да придава значителна тежест на техния избор на процедура. Важно е също така, че отмяната на отчуждаването на имота им е потвърдено от административния съд“, се казва в решението на съда в Страсбург.
Той изтъква още, че към момента, когато АдмС-Стара Загора разглеждал делото за отмяна на заповедта за отчуждаване, къщата, пристройката към нея и всичко, намиращо се на този терен, вече е било разрушено. А същевременно съдилищата, гледали исковете на Копанкови по ЗОДОВ, са ги отхвърлили.
Нататък ЕСПЧ приема, че е нарушен справедливият баланс между законната цел за своевременно приключване на процедурата за отчуждаване и правата на собственост на жалбоподателите. Копанкови са чакали над 20 години да получат първоначално дължимото обезщетение като през всичките тези години те многократно са подавали молби до община Казанлък да им предостави двата апартаменти, но без резултат.
Затова ЕСПЧ приема, че е нарушен член 1 от Протокол №1 към Конвенцията.
Той присъжда 20 870 евро имуществени вреди на семейството, като по искане на жалбоподателите сумата ще получи Людмил Копанков. От тях 19 370 евро са за къщата, която е била оценена точно на толкова от вещи лица, изготвили експертизата по делото за отмяна на заповедта за отчуждаване. Останалите 1500 евро са лихва за забава за получаване на обезщетението.
Отделно, всеки един от четиримата жалбоподателите ще получи по 2000 евро за неимуществени вреди, както и разноски в размер на 4615 евро.
Йорданов срещу България
Димитър Йорданов е роден през 1939 г. Той притежава земя с къща, плевня и обор в с. Голямо Бучино, Пернишко, където живеел до 1997 година.
В края на 80-те и началото на 90-те години държавата решила да открие въглищна мина край селото. Със свое решение от 8 май 1990 г. кметът отчуждил 90 имота, включително и земята на Димитър Йорданов. В замяна всеки един от собствениците трябвало да получи парцел на друго място, пари или апартамент в Перник. Предвидената за Йорданов компенсация била друг парцел и пари. Но в законоустановения едногодишен срок човекът не получил обещаната земя. Затова на 21 август 1992 г. поискал от областния управител да анулира заповедта за одържавяване. На 2 октомври с.г. областният управител действително отменил решението на кмета като се мотивирал с това, че Йорданов не е получил друг парцел, защото общината няма възможност да осигури такъв. Освен това областният управител казал, че собственикът на земята трябва да върне парите, които е получил като допълнителна компенсация. На 22 декември 1993 г. Димитър Йорданов ги възстановява и така остава да живее в къщата си.
Междувременното започнала експлоатация на мината, чрез детонация се добивали въглища, а с времето обектът се разширил и съвсем се доближил до имота на Йорданов.
Взривовете били всекидневие вече, а в резултат на това къщата започнала да се напуква, плевнята и оборът се срутили. В началото на 1997 г. Йорданов напуснал дома си, който вече бил опасен за обитаване.
Впоследствие човекът се свързал с мината и поискал обезщетение. Към онзи момент тя била държавна (приватизирана била през 2005 г.). От мината обаче отказали да го компенсират.
През 2001 г. Димитър Йорданов завел дело за непозволено увреждане срещу дружеството, което експлоатира мината.
В хода на процеса през 2002 г. Пернишкият окръжен съд изслушал свидетели, които твърдели, че домът на Йорданов е добре построен, но в последните години състоянието му много се влошило, стените се напукали, а плевнята и оборът се срутили.
Съдът назначил експертиза. Вещото лице обяснило, че къщата е строена в началото на 50-те години и няма сеизмична защита. Разстоянието между нея и периферията на мината било 160-180 метра. Това означавало, че постройката е разположена в рамките на т.нар. „санитарна зона“, която обхващала терен в радиус от 500 метра от ръба на мината. По закон в тази санитарна зона било забранено съществуването на всякакви жилищни сгради. „Охранителната зона“ на мината била пък в радиус от 600 метра.
Съдът обаче отхвърлил иска на Димитър Йорданов. Според магистратите действително щетите по къщата съвпадат във времето с началото на детонациите в мината. Но човекът не успял да докаже наличието на причинно-следствена връзка между двете събития. Т.е. според съда Димитър Йорданов не успял да докаже, че вина за състоянието на дома му носи мината. Представителите на мината пък твърдели, че къщата се напукала заради начина на построяването ѝ.
Апелативният съд потвърдил изцяло решението на първата инстанция като изтъкнал, че докато показанията на свидетелите могат да установят размера и времето на увреждане на имуществото на жалбоподателя, то не може да се докаже причинно-следствената връзка между тази вреда и детонацията в мината.
Върховният касационен съд обаче върнал делото на въззивната инстанция. Според него съдилищата не са отчели факта, че къщата е в санитарната зона и в зоната за сигурност, т.е. мината е работила в изключителна близост до дома на Йорданов. Освен това двете инстанции е трябвало да преценят дали дружеството, експлоатиращо мината, спазва законовите разпоредби за това.
Вторият състав на апелативния съд, поел делото, назначил нова експертиза, но вещото лице казало, че не може да определи точното разстояние между мината и къщата, защото е минало много време и имало липсващи документи. Все пак експертът казал, че домът на Йорданов е в санитарната зона, но взривовете се извършвали от специалисти. Съдът разпитал още един свидетел, който заявил, че откакто работи мината много къщи са се срутили. Пояснил, че детонациите са всекидневни, причиняват своеобразни земетресения, което на свой ред води до щети по постройки. Това се случило и с къщата на Йорданов.
В крайна сметка апелативният съд потвърдил отново решението на първата инстанция. Приел, че дружеството безспорно е нарушило законовите разпоредби като е работило толкова близо до жилищна сграда, но и Димитър Йорданов не успял да докаже връзката между взривовете и пукнатите по къщата и срутването на плевнята. Това можело да се дължи на износване с времето.
Този път ВКС изцяло потвърдил решението на апелативния съд.
Междувременно къщата се срутила, а имотът – съвсем изоставен.
Съдът в Страсбург отбелязва, че властите у нас са отговорни за състоянието на имота на Димитър Йорданов. Не само, защото отчуждаването се е провалило и мината е била държавна към онзи момент, а и защото не са упражнили контрол върху дейността ѝ. Детонациите са били всекидневни в близост до къщата, което довело до напускането ѝ от страна на жалбоподателя.
ЕСПЧ посочва, че всяка намеса на държавата в мирното ползване на имуществото трябва да бъде законосъобразна, т.е. да е при спазване на изискванията на националното право.
В конкретния случай националното законодателство изисква поддържането на защитни „санитарни зони“ около този вид обекти. Тези зони са опасни за околната среда и поради тази причина е забранено съществуването на жилищни сгради. В казуса на Димитър Йорданов изискването е било да има буферна зона от поне 500 метра, но то е било едва 160-180 метра като всекидневно е имало детонации, изтъкна още съдът в Страсбург.
Тук той цитира решението на втория състав на апелативния съд, в което се казва, че извършването на взривни дейности до жилищни сгради „безспорно“ е нарушение на родното законодателство. Затова ЕСПЧ приема, че има нарушение на правото на защита на собствеността и присъжда на Димитър Йорданов 8 000 евро обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и 1922 евро разноски.
7
Коментирайте
Е, не искам да бъда груба и не желая никого да обидя, но не ще се стреляме повече-не и НИЕ, в ЕС-тук няма див запад/макар че ако започнем да копаем, всякак ще намерим и самородно злато/.Чрез презрение ще ги „накажем“ТЕЗИ СЪДИИ.Защото ако не се отмени тяхната Т.Н. „несменяемост“сите сме загубени.ТЕ ВСЕ НЕЩО НЕ СА РАЗБРАЛИ-щом е гражданин обикновен-не са чули и не са видели.Щом е началник-майко мила-веднага осъждане на виновните.Та…презрението ни ще достигне точката на обрат-в ЕС съдиите правораздават в интерес на гражданите и съдят за какво ли не Държавата.И нашите съдии скоро ще си избираме на избори-ЗА ДА ИМАТ… Покажи целия коментар »
В България всичко щре се управи когато масаво започнем да стреляме срещу съфии и прокорори
Общината не можа ли да си преценини възможностите за осигуряване на друг парцел?
Пълно безхаберие и корупция царят на всякъде. Ако искаш да си свършиш работа в общината, задължително трябва да си платиш.
ЕСПЧ на няколко пъти посочва, че всяка намеса на държавата в мирното ползване на имуществото трябва да бъде законосъобразна. Но нашите така и не се научиха.
Не мога да разбера защо, след като законът задължава собствениците на одържавени имоти да получат обезщетение, властите и съдът у нас се правят на ни лук яли, ни лук мирисали. Сега за пореден път пак всички ние ще плащаме за масрафа им.
Забравих да кажа-не се вторачвайте в националните правни норми-над тях се прилагат с приоритет правните принципи, изведени от преамбюлите на Договорите, вложените идеи и духа на създаденият гениален проект ЕС, решенията на ЕК, становищата, Директивите, Регламентите- а в тях има толкова много велики ИСТИНИ, та дори от възторг онемявам. Водете дела , като посочвате основанието , изведено от гореизложените права, посочени и в ХОПЕС и КЗПЧ-там е истината.Никого не обиждам-вдигам глава и гледам не назад, а САМО напред и нагоре.Изпращам цялата си професионална обич на кого-ами на Юристите в РБ-на адвокатите, на съдиите, на прокурорите, на… управляващите-научете го това право…После… Покажи целия коментар »