БСП внесе промени в НПК за съкратеното съдебно следствие
Съкратеното съдебно следствие, което води до намаляване на наказанието, да не се прилага при умишлени убийства и тежки телесни повреди. Такава промяна в Наказателно-процесуалния кодекс са внесли шестима депутати от БСП начело с лидера Корнелия Нинова.
Темата е особено актуална напоследък, след като извършителите на няколко жестоки убийства, като това на русенската журналистка Виктория Маринова, се възползваха от съкратеното съдебно следствие, за да получат по-леки присъди.
От БСП предлагат в чл. 369а от НПК да се запише следното: „Съкратеното съдебно следствие в случаите на чл. 371, т. 2 не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда“.
Т.е. независимо че подсъдимият признава изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тях, съкратеното съдебно следствие няма да може да се прилага при убийства и тежки телесни повреди.
Същевременно обаче БСП предлага да се запази възможността за провеждане на съкратен процес, когато подсъдимият и адвокатът му, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство (чл. 371, т. 1 от НПК).
До май 2010 г. чл. 369а от НПК предвиждаше: „Съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние“. Но беше отменен.
В мотивите си към проекта от БСП припомнят, че съкратеното съдебно следствие беше въведено в НПК през 2006 г. в опит да се осигури бързина при разглеждането на наказателните дела и да се разтовари системата на наказателното правораздаване.
От левицата обаче подчертават, че възможността съкратеното съдебно следствие да се прилага за всички престъпления още през 2006 г. породи социално напрежение и провокира професионален дебат. „Голяма част от хората, включително практикуващи юристи смятат за неприемливо и неоправдано автоматичното налагане на по-леки наказания, независимо от тежестта на извършеното престъпление, само поради това, че подсъдимият е признал фактите по обвинението. Налага се усещането, широко споделено и възприемано, че извършителят не получава справедливо наказание, съответстващо на тежестта на извършеното от него престъпно деяние“, пишат депутатите от БСП.
Според тях неограниченото прилагане на съкратеното съдебно следствие, съчетано с автоматичното налагане на по-леко наказание, съгласно чл. 58а от НК, води в някои случаи до нарушаване на принципа на съответствие на престъплението и наказанието, а от там и възпрепятства постигането на целите на наказателното правораздаване.
„Съкратеното съдебно следствие има своето място в наказателния процес и не следва да се отрича напълно съществуването му. Въпросът е да се намери балансът между правото на справедлив процес в разумен срок и справедливостта при наказването. Предложената редакция на чл. 369а постига този баланс.
Не може и не трябва налагането на справедливо наказание, особено в случаите на изключително тежки по своите последици деяния, да се жертва заради бързината и ефективността на процеса“, изтъкват от БСП.
И допълват, че именно заради това новият текст на 369а от НПК ограничава прилагането на съкратеното съдебно следствие в два случая – умишлено причинени смърт и тежка телесна повреда.
„Ограничението ще важи само за едната хипотеза на тази процедура – когато подсъдимият е признал фактите по обвинението и се е съгласил да не се събират доказателства по тях, доколкото само при нея като последица се явява автоматичното налагане на по-леко наказание, предвидено в чл. 58а от Наказателния кодекс“, сочат депутатите от левицата.
6
Коментирайте
Положението в законодателството ни е такова – две напред, една назад. Първо е предвидено съкратено съдебно следствие за всички престъпления, след това е ограничено, след това ограничето пада, а сега пак го добавяме. След някоя друга година може пак да го махнем…
Не се ли „разви“ по подобен начин и уредбата на споразумението в наказателния процес?!
В много от случаите е редно да се направи изключение и да не се дава възможност за съкратено съдебно следствие. Рецидивисти излизат на улицата след като не са понесли заслуженото си наказание и може да извършат отново престъпление.
Важно е да се вземе впредвид тежестта на извършеното престъпление.
Изключително разумно предложение. Дано да се приемат тези промени.
Няма лошо, само че разглеждането на делото по общия ред не гарантира нито бързото му приключване в едно заседание на всяка от инстанциите, нито завършването му с осъдителна присъда, а още по-малко пък налагането на максимално наказание на подсъдимия. Това упражнение веднъж вече го играхме и нямаше особен ефект.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Съкратеното съдебно следствие помага на обвинението тогава, когато доказателства се събират трудно. Резултатът може да се окаже ръст на ненаказаните за умишлени убийства и тежки телесни повреди…