Бременните работнички могат да бъдат уволнявани при колективно уволнение, стига то да е мотивирано от работодателя и критериите да не са свързани с бременността, а да са икономически, технически, производствени и пр.

Това е решил Съдът на Европейския съюз (СЕС) след преюдициално запитване на Висшия съд на Каталуния относно дело, заведено от работничка, която оспорва уволнението си от испанското дружество „Bankia“.

Фирмата започнала консултации за колективно уволнение в началото на 2013 г. и имала постигнато споразумение и с представителите на работниците за критериите за подбор на уволнените и тези, които ще имат предимство за оставане на работа. Бременната към ноември 2013 работничка получила уведомление за уволнение. В него било посочено, че в провинцията, в която е наета, е необходимо значително намаляване на персонала и че в резултат от оценяването, извършено в предприятието, жената е получила една от най-ниските оценки в провинцията.

Тя оспорила уволнението пред Трудовия съд в Матаро, Испания, който обаче се произнесъл в полза на фирмата, а след това бил сезиран и Висшия съд на Каталуния. Именно той е поискал от Съда на ЕС да тълкува забраната за уволняване на бременни работнички, предвидена в Директива 92/85 за безопасността и здравето на бременните работнички. Тя  забранява уволняването на работнички за периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство, освен в изключителни случаи, които не са свързани с тяхното положение и са разрешени от националното законодателство или с установената в страната практика.

В решението си СЕС посочва, че директивата позволява бременна работничка да бъде уволнена при колективно уволнение, но то в никакъв случай не може да е обосновано с бременността на работничката. Няма обаче нарушение на директивата, ако решението за колективно уволнение, засягащо и бременна работничка, е взето в периода от началото на бременността до края на отпуска по майчинство, когато причините са писмено посочени, а мотивите са основателни. Това според съда са изключителните случаи, изтъкнати и в директивата.

Процедурата за колективно уволнение е описана в Директива 98/59, като съдът посочва, че двете директиви, тълкувани във връзка една с друга, изискват работодателят да изложи писмено несвързаните конкретно с бременната работничка причини за колективното уволнение (икономически, технически, организационни или производствени причини), и да посочи на съответната работничка обективните критерии, въз основа на които е извършен подборът на работниците, които ще бъдат уволнени.

В отговор на друг въпрос на Висшия съд на Каталуния, СЕС постановява също, че не е допустима национална правна уредба, която не съдържа принципна забрана за уволнение на бременна работничка и на работничка родилка или кърмачка, а предвижда само възстановяване на работа при незаконосъобразно уволнение. СЕС подчертава, че в директивата двете мерки са разграничени – от една страна е защитата срещу самото уволнение, като превантивна мярка, а от друга страна, защитата от последиците от уволнението, като възстановителна мярка. Държавите членки пък са длъжни да въведат двойната защита.

В тази връзка съдът допълва, че превантивната защита е от особено значение, предвид риска за физическото и психическото състояние на бременните, родилките или кърмачките, включително сериозния риск от подтикване към доброволно прекъсване на бременността.

В същото време, съдът в Люксембург казва, че е допустима национална правна уредба, която при колективно уволнение не предвижда предимства за оставане или преместване на друга работа за бременни, родилки или кърмачки. Според СЕС държавите членки са длъжни да покрият само минимални изисквания за защита, а разширяването им е вече тяхно право.

Коментирайте

avatar