Брат и сестра се съдили 26 години за запазена част от наследство
Почти 26 години е продължило в софийските съдилища дело между брат и сестра за наследството на баща им.
От Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) съобщиха днес, че това е най-дълго продължилото производство от проверените в последните 4 месеца 131 заявления за забавени дела.
Процесът е започнал в Софийския районен съд (СРС) през 1993 г. и е продължил точно 25 години, 11 месеца и 26 дни.
На 1 септември 1992 г. бащата починал и завещал всичко на сина си, а дъщеря му след това завела дело за възстановяване на запазена част от наследството.
В продължителността на делото е включен и период от над 14 години, през който то е било спряно поради водено пък от 1992 г. преюдициално дело в СРС, което също е забавено и е приключило едва през 2002 г. От ИВСС посочват, че основната причина за продължителността на преюдициалното дело е свързана с действията на съда по организация на съдебните заседания.
След това пък са минали още 7 години, докато районният съд възобнови спряното дело за наследство, като това е станало чак през март 2009 г. От инспектората обясняват това забавяне с липсата на извършвани периодични справки за движението и приключването на делото по преюдициалния спор. Съдът е допуснал пропуски и при организацията на 14-те съдебни заседания.
След повече от 19 години районният съд отхвърлил иска на дъщерята на починалия за възстановяване на запазената част от наследството. Тя е обжалвала решението на СРС и делото е поело към градския съд, който го е разглеждал още 5 години и 9 месеца. ИВСС констатира забавяния и там.
„В това производство са проведени 10 съдебни заседания, като те са насрочвани в интервали от 4 до 8 месеца. Освен това, решението по делото е постановено 1 година и 7 месеца след изтичане на законоустановения 30-дневен срок“, пише в отчета на инспектората.
Все пак в края на 2017 г. градският съд отменя решението на СРС и постановява ново, с което възстановява на дъщерята на починалия 1/6 идеална част от наследството. Синът пък е обжалвал решението на втората инстанция и делото е стигнало до Върховния касационен съд (ВКС). В началото на тази година върховните съдии са отменили и решението на СГС, тъй като въззивният съд не е взел предвид направените дарения от починалия баща, когато е изчислявал дължимото наследство на дъщерята.
„В този случай не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията“, посочват върховните съдии, за да стигнат до окончателния извод, че дъщерята трябва да получи точно 228 839 лева от наследството.
18
Коментирайте
26 години – едно поколение се е сменило, наследниците са остарели, чудно е даже, че още са живи, като се има предвид средната продължителност на живота у нас.
Добре че са ВКС да им покажат що е качествено правораздаване.
Поредното проточило се дело заради организацията на заседанията.
Защо отказват да взимат под внимание при атестацията ето такива забави. Ето, тези хора са подали заявление за обезщетение за бавно правосъдие и в крайна сметка ние плащаме. Не е ли по-справедливо да се отразява това безобразие и на магистрата, който го е допуснал.
Аз пък съм твърд привърженик на регресния иск. Когато осъдят България в Страсбург, после да го отнася този, който е виновен за осъждането. Така Цветанов нямаше да има апартамент с асансьор 😉
СРС може би пак ще се оправдаят с високата натовареност. Това дело направо счупи рекорда.
Ето я рецептата за намаляване на делата в СРС – четат гражданите нещо такова и си правят сметката дали да се впускат в приключението.
Да, така ще се облекчат съдилищата. Но ще се водят само дела с ясен изход, няма да се развива практиката с интересни казуси.
Имало едно време на изток е положението.
На никого не му дреме за нищо у нас. Сигурно съдиите, които са гледали делото първоначално са се пенсионирали междувременно.
Поне сумата си струва, дано е останало нещо за възстановяване.
И за 25 години не успели и да го решат като хората, та ВКС им го пререшил.
Те ако можеха, щяха да го решат бързо и правилно.
В тези случаи е важно да се съобщават и имената на съдиите, защото не е редно тяхната мърлящина да се пренася върху останалите.
Не се ли пише мърляВщина? Иначе си прав.
Да бе. А ССБ и другите закрилници сигурно ще го позволят.
Е чакай малко, за 25 години по инстанциите това дело се е гледало вероятно от няколко десетки съдии – всички ли са виновни питам? А ако се окаже че е гледано от някой, който сега е във ВКС, какво ще кажеш?!
Хубава добавка към пенсията ще получи жената. Тамън ще има да хвърли през прозореца като ѝ се обадят братята.