Бизнес, медии и спортни клубове срещу ограниченията за лотобилетите
Вълна от недоволство срещу промените в Закона за хазарта, внесени от "Обединени патриоти"
Предложенията на „Обединени патриоти“ за промени в Закона за хазарта, с които се ограничава продажбата на лотобилети и талони за хазартни и лотарийни игри и на практика се забранява рекламата им, предизвикаха остра реакция от организации от бизнеса и спорта. Призивите им са за оттегляне на законопроекта и за широка дискусия, а една от компаниите, които организират лотария, дори започна петиция срещу него.
Основните промени в Закона за хазарта, които по инициатива на вицепремиера Валери Симеонов бяха внесени от депутати от групата на „Обединените патриоти“, са две. С първата се въвежда изискване лотобилетите да се продават само в лицензирани от Държавната комисия по хазарта обекти. В момента няма подобно ограничение и те се разпространяват в магазини, лафки, будки, в пощенските клонове, бензиностанции, хипермаркети и на много други места. В проекта не се създава специална процедура за лицензиране на обекти за продажба на лотобилети и това на практика означава, че те ще могат да се разпространяват само на места, които вече имат лиценз за хазартна дейност на друго основание – тото и букмейкарски пунктове, игрални зали, казина и т.н.
Втората промяна, която предлагат патриотите, е да се забрани не само пряката, но и непряката реклама на игрите. Няма да се допуска и показване на печелившите участници, което според вносителите в момента се е превърнало в недопустима пряка реклама на хазарта. Ще може да се обявява само наименованието на играта и публичното теглене на тиража. „За да не се стигне до пълна забрана на допустимата реклама на хазартни дейност, което не е в обществен интерес (например спонсорско изписване името на фирмата върху спортни фланелки, пана, преграждения и други плоскости по време на спортни и културни мероприятия и пр.), законопроектът въвежда забрана само за тази реклама, която се отнася до продукти и стоки, които не са свързани с хазарта, но съдържа търговски послания, съобщения или препоръки, в които пряко или косвено се използва името на фирмата-организатор на хазартната игра или наименованието на играта“, твърдят вносителите.
КРИБ: Това ще е тежък удар върху легалния хазарт, медиите и спортните клубове
Категорично възразяваме срещу предлаганите законови промени за ограничаване на рекламата и на разпространението на лицензираните лотарийни игри, заявиха от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) в отворено писмо до премиера Бойко Борисов, заместниците му Валери Симеонов и Томислав Дончев и шефовете на три парламентарни комисии – икономическата, правната и социалната, Петър Кънев, Данаил Кирилов и Хасан Адемов.
От КРИБ излагат серия от аргументи срещу законопроекта на „Обединени патриоти“. „Ако бъде приет новият законопроект за промени в Закона за хазарта, внесен от депутати от НФСБ, ще бъде нанесен тежък удар на лицензираните хазартни оператори в България за сметка на нелицензираните такива. В целият свят една от мерките в борбата с нелегалния хазарт е даване на възможност на легалните, плащащи данъци хазартни оператори да се рекламират чрез средствата за масова информация. Забраната за реклама на легалните хазартни оператори ще намали значително приходите в бюджета от данъци“, обясняват от бизнес организацията.
Те сочат, че подобни промени са в противоречие с европейските модели на правна уредба на игралната индустрия. „В ЕС този сектор е най-силно регулиран, действащите в момента в България регулации на лотарийните игри са едни от най-строгите в ЕС, а корпорациите, които държавата е лицензирала за тази дейност, са стриктно контролирани от данъчните органи и работят на светло“, пише още в отвореното писмо.
В него се цитират данни, че ако през 2012 г. данъкът, платен от хазартните оператори е бил под 20 млн. лв., то през 2017 г. – пет години след началото на мащабната им реклама, той е бил 200 млн. лв. И от КРИБ заключават, че компаниите, които организират лотарийните игри, са едни от най-крупните данъкоплатци и ограничаването на тяхната дейност ще доведе до сериозни загуби за бюджета, а оттам и за обществото.
От работодателската организация прогнозират, че тежки последици ще има и за много медии, които излъчват реклама на лотарийни игри, както и че загуби ще понесат и спортните клубове и всички рекламни агенции.
„Тежки последици ще има и за множество малки търговци, които разчитат много на продажбите на лотарийни билети, за да развиват своя бизнес. През 2017 г. над 70 млн. лева са изплатени под формата на комисионни на разпространителите на лотарийни билети. Ако предлаганите промени станат факт, това на практика ще означава и ликвидация на много работни места“, заявяват от КРИБ.
Бизнесът определя като порочна законодателна практика да се внасят промени, които засягат широк кръг предприемачи и граждани, без да е извършена предварителна оценка за тяхното въздействие и да са оценени фискалните ефекти от прилагането им.
Футболният съюз: Оттеглете промените!
Българският футболен съюз и клубовете, членуващи в него, призоваха в отворено писмо до президента Румен Радев, председателя на парламента Цвета Караянчева, премиера и омбудсмана Мая Манолова внесените предложения да бъдат оттеглени.
От БФС заявяват, че организаторите на лотарийни игри плащат най-високите данъци в България. За разлика от всички останали фирми, които плащат 10% корпоративен данък само върху печалбата, лотариите се облагат с 15% върху всички приходи от билети, пишат от спортната организация.
И изтъкват, че около 60% от приходите от тези игри отиват за изплащане на печалби на участниците, но останалите средства са реклама и спонсорство за българския спорт. „Така е във всички останали държави-членки на Европейския съюз, и тъкмо поради това навсякъде държавата не само регулира, но и подкрепя развитието на лотарийните игри. Подобна е ситуацията и с лицензираните букмейкъри за спортни залагания, които инвестират сериозни средства под формата на спонсорство не само за Българския футболен съюз, но и в редица футболни клубове, като по този начин подпомагат техните бюджети“, заявяват от съюза. Според БФС „политици – водени от неясни интереси, се опитват на практика да ликвидират българските лотарии и букмейкъри, като забранят рекламата им“.
„Моля, оттеглете тези предложения! Не съсипвайте едни от малкото икономически субекти, които генерират устойчиви и солидни приходи в държавния бюджет и заедно с това реално подпомагат спорта и българския футбол, който така или иначе няма достъп до бюджетни средства и през годините се е справял със собствени ресурси“, призовават от БФС.
И АБРО е против промените, иска широка дискусия
Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) също изпрати отворено писмо срещу законопроекта. То е адресирано до вицепремиера Валери Симеонов, който е инициатор на промените, премиера Бойко Борисов, председателя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова, финансовия министър Владислав Горанов и председателя на Комисията по култура и медиите Вежди Рашидов.
„Като представители на бизнеса в България и като организация, обединяваща медии, които формират приходите си основно от продажбата на рекламно време, не можем да подкрепим подхода за предприемане на внезапни мерки, касаещи рекламата, предложени без дебат и консултации с всички заинтересовани страни“, се казва в писмото. От АБРО настояват за широка дискусия, защото със законопроекта се засягат и противопоставят различни обществени интереси. Според тях мотивите на законопроекта се разминават съществено с предложените текстове, а противоречията в него могат да доведат до превратно тълкуване и прилагане.
От АБРО акцентират на предложеното отпадане на ал. 6 от чл. 10 на закона, според която като част от Националните етични правила за реклама и търговска комуникация се разработват специални правила относно рекламата на хазартни игри. Според асоциацията с това предложение се отменя прилагането на разработените допълнителни етични правила и стандарти по отношение на рекламата на хазартни игри.
Друго предложение, което коментират е за промяна в Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). То гласи, че отпада текстът, според който ЗРТ не се прилага за хазартните игри. Според АБРО липсват мотиви за това предложение, а смисълът на текста е да бъдат изключени услуги, чиято основна цел не е предоставянето на предавания.
„Прибързаното приемане на неясна редакция на закона няма да доведе до ползи за обществото. Ефектът на законопроекта ще е двусмислено тълкуване и прилагане, липса на яснота и предвидимост за лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри. Неясните текстове ще доведат и до недобро осъществяване на надзорните функции на компетентния орган“, се казва още в писмото на АБРО.
Очаквано и самите организатори на лотариите реагираха на промените. От една от компаниите дори организираха петиция, в която призоваха гражданите за подкрепа. „Политици искат да ликвидират лотарията, като забранят свободното ѝ разпространение в търговската мрежа, както и рекламата ѝ. Подобни мерки няма нито в Европейския съюз, нито в САЩ“, се казва в призива към хората да се подпишат срещу промените в Закона за хазарта.
Икономист: Не е направена оценка за ефекта от промените
Потърсен за коментар от „Лекс“ икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев подчерта, че голяма слабост на проекта е, че липсва оценка за въздействието му. „Няма нито едно число. На практика такава оценка няма“, каза Ганев. Той каза, че първият очакван ефект от него ще е изчезването на доходи на телевизиите, в които рекламират организаторите на лотоигрите. „Тези игри са най-големият рекламодател в големите телевизии. Те ще бъдат губещи, ще трябва да търсят заместваща реклама. Но остава отворен въпросът дали е възможно с такъв тип мерки да се спре процес, който, независимо дали е морален или не, съществува в цял свят“, каза Ганев. Той посочи, че всъщност търкането на билетчетата е присъщо най-вече на представителите на средната класа.
В мотивите на законопроекта авторите му правят паралел с режима на рекламата на хазарта и тази на тютюневите изделия, но не е и по отношение на местата за продажбата на лотобилети и цигари. „Трудно е да търсим директна връзка между тютюн и хазарт, би било малко популистко. Цигарите са най-тежко облаганият продукт – 84% от това, което плащаме за цигари са акцизи и данъци. Едва 16% са за продукта. Да, те може да се купят от много места, но след като веднъж сме решили да ги ограничаваме с огромен акциз, не може да се търсят и допълнителни затруднения за потребителя. Нямаме въведен „сух“ режим, все пак. Освен това да не забравяме всичките им плашещи надписи и картинки“, коментира Петър Ганев. И подчерта, че ако приходите на хазната от хазарт са около 180 млн. лв., то тези от цигарите са 2,8 – 3 млрд. лв.
9
Коментирайте
А пък аз съм виждала как в едно село в центъра има лафка и опашката, наредена сутринта за пенсии, буквално се пренесе наобед на лафката. Виждала съм цели торби пълни с билетчета в къщата на една баба. Виждала съм цял списък с хора на версия в селския магазин след като още в началото на месеца са сурвакали лафката. Хората са казали „никога не е късно да станеш за резил“. Хазарта не познава пол или възраст също като болестта. И ако довчера беше забавно, беше игра, сега вече не е, сега е абсолютна мания. Бих казала само евала на бизнесмена, който… Покажи целия коментар »
От Фейсбук:
„Народ, който няма 1 лев за хляб, но има 3 лева за талонче за лотария, няма да загине“
А дано, ама надали. Като търкат талончета няма да имат пари за хляб, камо ли за пасти.
Истината е по средата. От една страна пристрастяването към хазарта е не по-малко силно, отколкото към алкохола и цигарите. Десетки хиляди хора в България са с разбит живот заради хазарта. Необузданата реклама на хазрата е и начин да се научат младите да разчитат на късмет вместо на усилия. Масовите потребители на хазарта са хората, които не са особено интелигентни – не могат да вдянат изначално, че като играят няма как да не губят. Но отделянето на пристрастяващите хормони е главно от играта и очакването и по-малко от самото спечелване – така че там самият хазарт, а не толкова печалбата е… Покажи целия коментар »
Не съм съгласен. На мен пък ми е много удобно сутрин като си взимам кафе от Лафка да си купувам и талонче.
Е как няма да има против. Нали ще им секне кранчето.
Виждал съм с очите си как възрастна жена си брои стотинките за хляб, за да има пари за картонче от Националната лотария.
Естествено, че трябва да има ограничение на местата за продажба. А не около училищата децата да търкат талончета.
при положение че от данъци влизат 200 млн. значи от джобовете на българина са изтекли минимум 2 милиарда.