Бивш член на ВСС заведе дело срещу ВСС заради 57 000 лева
Румен Боев поискал сумата като обезщетение, но не получил отговор
Бившият член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Румен Боев е завел дело срещу Висшия съдебен съвет заради 57 000 лева, показа проверка на „Лекс“.
Боев иска кадровият орган да му изплати сумата като обезщетение по новата разпоредба в Закона за съдебната власт – чл. 225, ал. 4, която предвижда допълнителна компенсация при последващо освобождаване от магистратска длъжност. Но тъй като не е получил отговор на молбата си, е завел дело за мълчалив отказ във Върховния административен съд (ВАС).
Тричленен състав на съда обаче отхвърли жалбата му като определението му не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
Началото
Кариерата на Румен Боев е минала изцяло в съдебната власт. През 1981 г. е започнал като младши прокурор в районната прокуратура в Пловдив, бил е зам.-шеф там, а в от 1986 до 1998 г. е бил последователно военен следовател и военен обвинител. През април 1998 г. става заместник-апелативен прокурор на Пловдив, а от 2009 г. за три години е редови обвинител там.
През 2012 г. е избран за член на Висшия съдебен съвет. Както той, така и много негови колеги тогава се възползваха от правото си да получат еднократните към онзи момент обезщетения за прослужени години (чл. 225, ал. 1 ЗСВ) – до 20 брутни заплати, според стажа, става ясно от имуществените декларации.
След края на мандата му през есента на 2017 г. Румен Боев се върна на работа в апелативната прокуратура в Пловдив, като година по-късно отново стана зам.-шеф. През юли Прокурорската колегия го пенсионира, считано от 8 септември и го отличи с „личен почетен знак златен – първа степен“ и 1000 лева награда.
Междувременно в началото на тази година беше променен Законът за съдебната власт и в чл. 225, ал. 4 беше предвидено допълнително обезщетение. Разпоредбата гласи: „При последващо освобождаване от длъжност съдията, прокурорът, следователят, членът на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторът от Инспектората на Висшия съдебен съвет получава обезщетение в размер на разликата между размера на полученото обезщетение по ал. 1 и размера на обезщетението, определено към датата на последващото освобождаване“.
Позовавайки се на този текст от закона, Боев поиска от ВСС да му изплати допълнително 57 398, 24 лева обезщетение. Той не беше единственият, който подаде такава молба. Същото поиска и Димана Йосифова, съдия от СГС и бивш инспектор от ИВСС, която също наскоро се пенсионира.
Но както молбата на Боев, така и тази на Йосифова не бяха разгледани по една проста причина – след промените в закона ВСС сформира работна група, която да определи по какъв начин ще се изчисляват новите обезщетения. На 5 ноември Пленумът на ВСС прие въпросните правила (какво предвиждат те виж тук).
Междувременно обаче Румен Боев е депозирал жалба във Върховния административен съд.
Казусът в съда
От определението на ВАС става ясно, че Боев е искал от кадровия орган да изпълни чл. 225, ал. 6 от ЗСВ, според който редът и начинът на изчисляване на обезщетенията се определят с решение на Висшия съдебен съвет. Освен това е настоял Прокурорската колегия да констатира възникналото му право на обезщетение по чл. 225, ал. 4 ЗСВ в размер на 57 398, 24 лева. Но и по двете искания не е получил отговор и заради това е завел дело срещу мълчалив отказ както срещу ВСС, така и срещу Прокурорската колегия.
С определение от 11 ноември обаче ВАС обявява жалбата му за недопустима. В частта ѝ срещу ВСС, върховните съдии Росен Василев (председател на състава), Сибила Симеонова (докладчик) и Александър Митрев приемат, че липсва правен интерес. Това е така, защото Пленумът на ВСС вече е приел правила, които са публикувани и на сайта на съвета.
„С оглед гореизложеното жалбата срещу мълчалив отказ на Пленума на ВСС да приеме решение по чл. 225, ал.6 ЗСВ се явява недопустима поради отпаднал в хода на производството правен интерес от обжалване. Предвид изложеното и на основание чл. 159, т.4 АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено“, посочва тричленният състав на ВАС.
По отношение на частта срещу Прокурорската колегия, съдиите приемат, че липсва годен за обжалване административен акт.
„Проявлението на установената законова презумпция по чл. 58, ал. 1 АПК се осъществява при наличието на елементите от нормативния състав, който включва подадено до компетентния орган искане за издаване на административен акт и непроизнасяне на органа в определения срок, т. е. по своето съдържание мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направеното пред него искане.
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет няма правомощия да се произнася по искания за парично обезщетение на магистрати по чл. 225, ал. 4 от ЗСВ“, мотивира се ВАС.
И обяснява, че съдиите, прокурорите и следователите имат особен служебен статус, поради което e специфичен и характерът на правоотношенията им. В ЗСВ е уредена процедурата по назначаване на магистратите – с решение на съответната колегия, посочени са и основанията за освобождаване, обясняват върховните съдии.
Те добавят, че „правоотношенията на съдиите, прокурорите и следователите са самостоятелен вид правоотношения по изпълнение на платена държавна служба в реализация на функциите им при осъществяване на съдебната власт като отделен вид държавна власт“. ВАС изтъква, че независимо от спецификите на правоотношенията, магистратите полагат труд в изпълнение на възложените им функции, осъществяват законовите си задължения, получават възнаграждение, ползват различни видове отпуски, могат да бъдат командировани и др., поради което в чл. 229 от ЗСВ изрично е предвидено субсидиарното прилагане на Кодекса на труда за неуредените въпроси в съдебния закон.
„Съгласно чл. 161 ЗСВ, магистратът осъществява дейността си в определен орган на съдебната власт. По силата на чл. 136 ЗСВ прокуратурата на Република България е единна и структурата й е в съответствие с тази на съдилищата. В нормата на чл. 137 ЗСВ е разписано изрично, че прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
Имуществените претенции от прекратяването на заеманата от жалбоподателя Румен Боев длъжност – заместник-апелативен прокурор на АП-Пловдив и размера на полагащото му се обезщетение по чл. 225 ЗСВ, обосновават характера на спора като трудов.
Естеството на правоотношението, от което произтича в частност претендираното от оспорващия субективно право, е нормативно приравнено на трудово правоотношение. Възникването, съдържанието и прекратяването на това правоотношение по отношение на заеманата длъжност се регламентира от ЗСВ, но по отношение на обезщетението по чл.225, ал. 4 от ЗСВ, се прилагат нормите на Кодекса на труда, като компетентен да определи размера му е административният ръководител на съответният орган на съдебната власт“, казва ВАС.
И пояснява, че в случая искането на Румен Боев не се основава на правоотношение, чието регулиране се извършва с издаването на индивидуален административен акт, поради което мълчанието на Прокурорската колегия на ВСС, не може да се квалифицира като мълчалив отказ и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Заради това ВАС приема, че липсва годен за обжалване административен акт и оставя жалбата без разглеждане като прекратява делото.
Определението може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.
18
Коментирайте
Таз шия не е от туршия тоз врат не е от зарзават 😁🎃
Луд за пенция 😁🎃
Хем мне е в правото си, хем е нагъл.
Със сигурност ще обжалва този.
Егати скъпият отговор- 60 бона.
Тоя знае ли къде се намира изобщо
Тия пари народа ще ги извади вместо да оправят някоя болница
Този не е ли малко нагъл?
За пари човек какво ли не прави.
Жив и здрав
Като нищо и да ги вземе
И аз искам тия хиляди. Кой ги раздава, а
Писна ми от тъпи новини. Като иска пари да иде да ги спечели
Офффф……. От глупост на глупост бее
Така се раздават хилядарките
Тумбак
Пълен
Егати толупа, никакви пари,как се е ояло само протежето на Росен Димов, за всичките години в АП Пловдив.
Да внимава къде ходи по Коледа, да не го сбърка някой и да го заколи
за новогодишната трапеза.