Без промени в закона за извънредното положение важни нормативни актове така и няма да влязат в сила
Проф. Иван Тодоров
Иван Тодоров е професор по административно право и административен процес.
Един от говорителите на работната група по създаване на АПК. Участник в изготвянето на предложението за промени на АПК и в работата на правната комисия по приемане на съществените промени в АПК, в сила от 2018 г.
Съавтор заедно с проф. Кино Лазаров на един от най-използваните учебници по Административен процес.
България като цяло взе адекватни мерки срещу Covid-19. Но когато се приемат мерки, е много важно това да става с валидни правни актове. Министърът на здравеопазването издаде над 100 заповеди, като немалка част от тях са нормативни актове. Например Заповед № РД-01-197/11 април 2020 г. (с която се допълва друга заповед № РД-01-124/13. Март 2020 г.) на министъра на здравеопазването, с която се въвежда задължително носене на маски. Тя без съмнение е нормативен административен акт, защото в нея се предвижда многобройни и повтарящи се действия да се извършват за период от време и неограничен брой хора. Т.е. очевидно не става въпрос за еднократно действие, което е условие за издаването на общ административен акт.
Безспорно нормативен акт е и заповедта на министъра на здравеопазването от 26 април 2020 г., с която се променят предходни заповеди и се регламентира посещението в паркове. Във въпросната заповед подробно се уреждат многобройни повтарящи се действия на неограничен кръг правни субекти. В заповедите министърът очевидно невярно заявява, че заповедите се издават като общи административни актове, като едно от правните основания посочва чл.73 от АПК.
Елементарен факт е, че този вид заповеди въвеждат изисквания за повтарящи се действия за неограничен кръг правни субекти, т.е. няма спор, че са нормативни актове. Това, че министърът на здравеопазването ги е нарекъл заповеди, е очевидна правна грешка, но наименованието не променя същността им било на наредби, било на инструкции.
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. не отменя текстовете на Закона за нормативните актове (ЗНА). А съгласно чл. 37, ал.1 от ЗНА „нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в Държавен вестник“. Като безспорно това е условие за влизане в сила на нормативния акт, дори да има обратно действие. Факт е, че заповедите на министъра на здравеопазването с нормативен характер се прилагат, нищо, че не са влезли в сила. Но когато се издават наказателни постановления за неспазването на невлезли в сила нормативни актове, не виждам как ще издържат в съда. Самите заповеди на министъра на здравеопазването също може да бъдат атакувани в съда, който да установи, че не са влезли в сила.
Освен това всеки нормативен акт се издава при спазване на определена процедура, като напр. обществено обсъждане. Естествено, че при извънредно положение често мерките трябва да се вземат незабавно. В АПК само за общите административни актове се предвижда, че „когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за осигуряване на живота и здравето на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта“ (чл. 73). Но такава разпоредба за нормативните административни актове липсва.
Затова е наложително в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение да се приемат специални разпоредби, че нормативни актове, издавани от министъра на здравеопазването по време на извънредното положение, отнасящи се до епидемията на Covid-19, влизат в сила с публикуването им на сайта на Министерството на здравеопазването без да се публикуват в Държавен вестник. Също в закона следва да се предвиди, че процедурата по приемане само на тези нормативни административни актове, може да не бъде спазвана. Още по-добре ще е да се каже кои точно процедурни правила няма да се прилагат. Една такава малка промяна ще направи излишно да се твърди, че очевидни нормативните актове били общи административни актове. Добре е да се помисли при промяна в закона с изрична норма да се придаде обратно действие на влизането в сила на нормативните административни актове на министъра на здравеопазването.
Недопустими са случаи, при които в заповед на министъра на здравеопазването се забраняваше разходката в паркове за всички, но на сайта на министерството се казваше, че е възможно да се разхождат домашни любимци в парка. Следваше това да се упомене в нормативния акт, а не в съобщение, публикувано в сайта на министерството, с което се създава опасна правна привидност и неяснота. Вина от гражданите в този случай не би могла да се търси, защото те добросъвестно са прочели, че могат да разхождат домашните си любимци в парка.
Административното управление не може да се осъществява без административен контрол. За съжаление след първите няколко дни контролът за носене на маски рязко намаля. И половината разхождащи се просто не спазват тази разпоредба. Не мога да не се съглася с казаното от ген. Мутафчийски на 26 април: „Гърците, сърбите, италианците, французите стояха затворени, ние – не. Едни от най-либералните мерки, но всъщност навреме наложени, дадоха резултат. В момента са на път да се провалят, защото сега съвсем не се изпълняват мерките. Вчера, докато отида от вкъщи до болницата срещнах около 25 души. 20 от тях нямаха маски, четирима ги носеха като лигавник и само една жена я носеше правилно“. Да се разчита само на съзнанието на гражданите да пазят останалите е несериозно. Спазването на ограничителните мерки зависи от контрола. Отговорността за контрола не е на гражданите, а на държавата, която следва да наложи спазването на законността. Нека не се случва както при пазарите, където поради това, че административните органи и общините не взеха мерки да се спазват правилата за безопасност при епидемия, трябваше да се затворят за определено време.
„Лекс“ преди време вече писа, че няма логика да се допуска разходката на домашни любимци, а да не се допуска разходката на майки с малки деца. Всички педиатри са на единно мнение, че децата, особено до двегодишна възраст, имат нужда от излагане на слънце и за предотвратяване на редица заболявания като рахита и за повишаване на силата на имунната система. Това недоглеждане се коригира на 26 април 2020 г., като в парковете се разрешиха разходките на родители с деца, поединичното спортуване, което означава и разходките поединично и се регламентираха часовете на категориите разхождащи се и посоките на движение.
И наистина принципът за съразмерност на АПК изисква административните органи да упражняват правомощията си справедливо. Няма нищо справедливо в това да се даде приоритет на нуждите на животните пред нуждите на децата. Всички специалисти са категорични, че децата имат нужда да излизат на свеж въздух и да се излагат на слънчева светлина. Ако правилата в парковете се спазват, това няма да доведе до увеличаване на рисковете. Но ако се спазват. Което, както вече споменах, зависи от ефективността на контрола, който трябва да е безкомпромисен, както следва да бъде в една държава, която претендира да е правова.
Националният оперативен щаб се противопоставя на масовото отваряне на парковете, защото се притеснява от струпване на хора. Но в България движението по улиците не е забранено и поради това струпването на хора се съсредоточава по някои от централните улици на големите градове, където гражданите се разминават или движат много често на по-малко разстояние от 1,5 – 2 м. Проблемът с парковете е, че децата и младите хора се събират извън алеите на скрити места. Ако стриктно се спазват мерките в парковете, т.е. ако има реален и ефективен контрол, не би следвало да има проблеми. На първо място трябва да има достатъчно контролни органи и щателно да проверяват територията на парковете.
Има разминаване между заповедта на министъра на здравеопазването за парковете и мерките, които бяха обявени от столичната община.
Съгласно заповедта на министъра парковете може да се посещават от деца до 12 години, придружавани от родител (или член/ове) на семейството, но не повече от двама възрастни, в часовия диапазон от 9,30 ч. до 18,30 ч. всеки ден, а също и от собственици на кучета, но не повече от един, във времето до 9,30 ч. и след 18,30 ч., всеки ден.
Столичната община даде указания, според които препоръчителна възраст на разхожданите децата е до 12 години, т.е. децата може и да се по-големи от 12 години. Разрешава се и разходката на бременни жени в същия часови пояс, като този за децата. Освен това парковете може да се посещават от единично спортуващи до 9:30 ч. и след 18:30 ч. Очевидно заповедта на министъра има приоритет, защото с нея се въвежда централна регулация, въз основа на закон. Докато указанията на кметовете се издават въз основа на заповедта на министъра и не могат да ѝ противоречат. Противоречията объркват гражданите и създават неяснота какво да правят контролните органи. Целесъобразно е след като се разрешава разходката на деца, заповедта на министъра да допусне и разходката на бременни жени. С оглед на яснота при правоприлагането, тези от тях, на които бременността не им личи, би следвало да имат документ от лекар, който да я удостоверява. Трябва да се реши и въпросът за индивидуално спортуващите, вкл. и тези, които спортуват чрез ходене. На практика се разрешава индивидуалната разходка до 9.30 ч. и след 18.30 ч. Наложително е или министърът да промени заповедта си, или столичната община да преведе указанията си в съответствие с нея.
За съжаление немалко от административните органи не са изпълнили разпоредбата на чл.18а, чл.29, ал.2 и други текстове от АПК, уреждащи възможността за изпращане на електронни съобщения и съответно за електронно развитие на цялото административно производство пред административния орган. И сега се вижда как това води до струпване на хора пред административни органи с всички рискове от това. Въвеждането на електронните съобщения в съдебните производства, включително подаването на жалби и искове по електронен път, също се забави през годините, като последните промени предвиждат това да стане от началото на следващата година.
Един от основните принципи на Административния процес е на последователност и предвидимост. По Великден се допусна непоследователност при прилагането на ограничителните мерки. В четвъртък преди Великден, когато беше ясно, че много от хората, които имат апартаменти и вили извън София, ще решат да излязат от столицата, на практика се пускаха всички, които декларират, че пътуват по работа. Като се видя очевидното – че десетки хиляди са напуснали София, се въведе часово ограничение. След това ограничението беше отменено, защото не можеха да влизат и излизат хората, които работят на различно от стандартното работно време. Сега предстои на практика още по-дълъг празник – много хора ще почиват между 1 и 6 май. Още повече, че много жителите на столицата и големите градове имат свободни професии, като в допълнение голям брой от работещите минаха на работа on line.
Оптимално решение за пътуванията не се взема лесно, защото факторите са много, от различен характер са и са противоречиви. Психолозите казват, че когато човек е ограничен в нещо и примерно да излезе извън големия град, той си създава убеждение, че точно в този момент е наложително да направи нещо извън града – там, където иска да отиде за разнообразие. И всеки е убеден, че или точно той няма да разпространи зараза, или пък не му пука. Така че отново ще има десетки хиляди, които ще искат да напуснат София. И това ще започне още в сряда – на 29 април. В желанието си тези хора забравят, че многочасовото висене на излизане и влизане в столицата е едно доста неприятно преживяване.
Епидемиолозите говорят за разрастване на епидемията в страната. От друга страна по данни на международната маркетингова агенция Nielsen в САЩ през март тази година, поради ограниченията заради пандемията, употребата на алкохол се е увеличила с 45% спрямо март 2019 г. Това също нанася сериозни вреди на здравето. Вероятно подобен е процентът на увеличение при употребата на наркотици. Само починалите пряко след употреба на наркотици в ЕС са към 20 000 души, а косвените случаи са много повече. Смъртните случаи в резултат на злоупотреба с алкохол са още повече.
От друга страна ограниченията в пътуванията доведоха до сериозно намаляване на загиналите при катастрофи. За март 2020 г. жертвите от ПТП са 26, като процентното намаление е 39% в сравнение с март 2019 г. Ако това намаление се запази през годината, нищо чудно спасените човешки животи при катастрофи в резултат на ограниченията да се окажат съпоставими с починалите в резултат на коронавируса.
Излизането с декларации от градовете не е много добър вариант. По-добра работа ще вършат удостоверения от работодателите, които ще носят отговорност. Който и да подава декларации или удостоверения, следва да се предвиди в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение с промени в НК, че неверните декларации и удостоверения от работодатели по актове на министъра на здравеопазването, издавани по време на извънредното положение във връзка с епидемията, ще водят до наказателна отговорност.
Може би при вземане на решение трябва да се погледне какво става в другите държави. Сериозните ограничения в Гърция доведоха до рязко намаляване на новозаразените в последните дни – например за 26 април Гърция има 11 случая срещу 58 в България. Гърция въведе по-късно от България сериозни ограничения, което първоначално доведе до ескалиране на заразата. Но след това наложи сериозни рестрикции, включително затваряне на църквите по Великден и много по-сериозни ограничения за пътуване по великденските празници. И резултатите не закъсняха.
Най-успешна профилактика на коронавируса беше постигната в 95-милионен Виетнам – само 245 заразени и нито един починал. Виетнам спря още през януари всички пътнически превози с Китай, а през март спря и пътническите превози с останалите държави. Наложи строга карантина в районите, където имаше заразени. Всичко това беше постигнато с минимални разходи за тестване. Ако България беше въвела подобни ограничения в пътуванията по същото време, епидемията щеше да е още по-малка. За съжаление България все още поддържа пътнически превози със засегнати държави. А ограничените пътнически превози в настоящия момент не са от съществено значение за икономиката, но може да са източник на зараза.
Южна Корея постигна големи успехи с масово тестване на населението и откриване на голяма част от заразените – нещо, което България се забави да направи. Но пък поддържаше относително по-либерален режим на ограничителните мерки.
Вижда се, че като цяло най-ефективни са мерките, които ограничават придвижването на хора, но това не е единственият фактор. Има много други, които следва професионално да се преценят от специалистите в различните области. Би следвало административните органи да се консултират внимателно с тях и основно с епидемиолозите – доколко стриктни и какви следва да са ограниченията по празниците, така че да съответстват съразмерно на опасностите от разпространяване на епидемията при пътуване на десетки хиляди хора извън големите градове и основно от София. При всички случаи, с оглед на предвидимост и сигурност, а и с оглед на подготвеност, е важно, когато се вземе едно решение за излизането и влизането в големите градове, то да не се променя в последния момент. Промените в последния момент причиняват сериозни вреди на гражданите и на икономиката.
В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение има отделни недомислени разпоредби, които могат да доведат до фалити на фирми, без да има полза за гражданите. Например според чл. 25 „Туроператор, който трябва да възстанови заплатена сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено поради обявеното извънредно положение, може да предложи на пътуващия ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на друго споразумение за туристически пакет – заместител, между туроператора и пътуващия, туроператорът възстановява не по-късно от един месец, считано от датата на отмяната на извънредното положение, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име.“ А какво става, когато гражданинът си иска парите, но туроператорът е платил на чуждестранен хотел или на авиокомпания и съобразно договора или законодателството на съответната държава, сумата не подлежи на връщане. Възможно е и съответните сключени договори или чуждо законодателство да не предвиждат възможност за отлагане на пътуването и/или престоя в хотел. Откъде туроператорските фирми ще възстановят тези суми на гражданите, като няма откъде да ги вземат. Няма да могат, но пък могат да бъдат осъдени и ще изпаднат в несъстоятелност и след пандемията няма да могат да осъществяват дейност. Никой не печели от това. Ето защо, законовата разпоредба следва да отчете тези очевидни положения.
Един от интересните въпроси е възможно ли е по време на пандемията да се мине без извънредно положение. От една страна няма как по време на пандемия да не се ограничават правата на гражданите. Например, като стоят затворени за по-дълго време магазините или като се преустанови за по-дълъг период дейността на един МОЛ (търговски център), туроператор или хотел, трябва да има по-бързи механизми за отреагиране, за да не се стигне до фалит на съответната фирма и много по-трудното възстановяване на дейността след пандемията. Сега например Законът за мерките и действията по време на извънредното положение дава възможност в чл. 120в, ал. 1 „При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.“ Като се прекрати извънредното положение, пандемията няма да свърши и ограничителните мерки няма как да се вдигнат.
Законът за мерките и действията по време на извънредното положение въвежда правомощия за министъра на здравеопазването, които са изрично уредени в Закона за здравето и могат да се прилагат само при въведено извънредно положение. Например съгласно ал. 6 на чл.63а от Закона за здравето само в случай на обявено извънредно положение мерките могат да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства. По силата на ал.7 на същия член само при обявено извънредно положение мерките може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите.
При наличието на епидемия такива правомощия на министъра на здравеопазването са наложителни. Ето защо, ако се реши да бъде отменено извънредното положение, тези правомощия на министъра на здравеопазването следва да се запазят като мерки, които да се налагат по време на епидемия и без да има обявено извънредно положение. По време на епидемия, дори и без да има обявено извънредно положение, следва да уреди възможността нормативните административни актове на министъра на здравеопазването да влизат в сила по ускорена процедура.
За да не се стига до заповеди, които са целесъобразни, но противоречат на закона, каквато беше забраната български граждани да влизат от Турция по време на религиозен празник, следва да се даде възможност по време на епидемия в България или в друга държава временно да се забранява от министъра и на български граждани да влизат от тази друга държава на територията на страната.
Извън посочените изключения, Законът за здравето дава почти същите възможности за налагане на ограничения от министъра на здравеопазването при епидемия, каквито той има и сега.
На първо място, ал. 1 на чл. 63а от Закона за здравето дава една широко формулирана възможност за министъра на здравеопазването при възникване на извънредна епидемична обстановка – да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. На местно ниво компетентност да въвежда противоепидемични мерки има и директорът на съответната регионална здравна инспекция. Има относими разпоредби и в Закона за защита при бедствия.
Правното основание за санкциониране на нарушителите на противоепидемичните мерки се намира в чл. 209а от Закона за здравето, който предвижда глоби от 300 до 2 000 лв. Ако се реши да бъде отменен Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, следва да се предвидят завишени глоби и имуществени санкции при някои действия, нарушаващи актовете на министъра на здравеопазването, касаещи мерки по време на епидемия.
28
Коментирайте
Къде в заповедта от 26.04. виждате възможност парковете да се посещават от бременни жени и спортуващи? Такова нещо няма, а изброяването е изчерпателно – деца до 12г. с придружител и собственици на кучета. Заповедта възлага на кметовете само създаване на организация за изпълнението й, но не и възможност за разширяване на кръга от посетители. Та питам аз, откъде ги правите изводите за бременни и спортуващи?
Анджък де, а трябва
Бременните и индивидуално спортуващите са споменати в указанията на кмета на София, което противоречи на заповедта на министъра.
Трябва да съберем кураж и да преживеем тези времена. Според мен ще се понатрупа рутина и опит, както у хората да спазват мерките, така и в управляващите. Все пак може би ще се проточи всичко. Докато намерят ефикасна ваксина или ефикасно лекарство.
Да, защото се мисли масово, че всичко ще се размине скоро. Страшно е за хората, че няма да могат да идат активно в почивка и то не само за сектора от към финансова гледна точка, но и за психичното здраве на масата. Тя трябва само да работи и да спи. Това е живот на бройлер. А и какъв кеф ще има да ходиш в чужбина, когато трябва да спазваш дистанция, услугата „ол инклузив“ как ще се прилага? Трудно. Следователно почитателите и трудно ще могат да и се насладят. Става изцяло безмислено да се пътува в чужбина. Поне може да се… Покажи целия коментар »
„Страшно“ е това, че има десетки милиони безработни, голяма част от които не са можели да си плащат наема, сметките и храната още докато са имали работа. „Страшно“ е това, че малкият и среден бизнес е обречен на задължителна смърт, за сметка на окрупняването на бизнеса на няколко известни единици. „Страшно“ е това, че има сектори като авиацията, които няма да могат да се възстановят в следващите 5 години (тези, които не са фалирали, имам предвид).
Факт е, че се говори за това, че може да се наложат тези мерки за по-дълъг период от време, от колкото масово си мислим. Сега смятаме, че до Юли всичко ще е по старому, а се оказва, че вероятно ще седим в това положение с месеци. На практика излизанията и свободното пътуване от страната ще става бавно и срещу някакви сертификати. Ще се наложи и социална дистанция. Възможно е и не само Великден да празнуваме у дома и да не се виждаме с близките си, но и Коледа. Което е ужасно. Говори за това, че дълго ще трябва да преживяваме… Покажи целия коментар »
Ох, мисля, че министъра е добър човек, но не беше подготвен съвсем за подобна ситуация. Много от нас не са. Но пък по-младите от него успяват да лавират и да се приспособяват, а той милия не съвсем. Самият факт, че каза, че се задължават хората да носят маски, а след няколко часа това бе отменено, а след седмица и половина отново въведено, говори за една несигурност в мерките и това какво трябва и какво не да се прави по време на точно тази пандемия. Учебниците не са ни учили за това. Пандемия с подобен мащаб се случва сравнително рядко. Веднъж… Покажи целия коментар »
И аз мисля, като колегата, че е по-лесно в ЗМДВИП да се посочи, че заповедите по време на Извънредно положение са ОАА.
А не е ли по-лесно в ЗМДВИП да се посочи изрично, че заповедите на министъра за времето на ИП са ОАА.
Хаха, ама и това се казва нововъведение. Естествено, че не. Освен това съм съгласен, че въпросът трябва да се реши генерално. По всичко изглежда, че ни чака още един пик на епидемията през есента и ако се уреди по-лека процедура за тези НАА на министъра, ще е от полза за напред
Четох обаче статистика днес, че напусналите София по Великден съвсем не са толкова много и се чудя дали подаваната от властите информация е коректна, а не цели и превантивно плашене на хората. Пътувате>ръст на заразата>повече рестрикции за по-дълго време.
Ами то интересното е, че при 20-30 случая на заразени се обяви извънредно положение. Сега при 1300 искат да разхлабват мерките. И се питам – не бе ли по-редно да се въведе това извънредно положение в началото на Април. Защото това, което бе цел – да не се претоварва здравната ни система, сега ще се провали.
Ама нали разбирате, че няма реално 1300 случая в момента. По-скоро има по-малко, а това общо число след 2 години може да възлиза и на 2 милиона само в България и 1 милиард в световен мащаб, но за 24 месеца период. Не активни случая в конкретния ден.
Има такъв момент. А и това си е чист психически тормоз.
Разминавания да искате, професоре. Разминахме се въобще с правото при това извънредно положение. Вземат се адекватни мерки, поне болшинството от тях, не говоря за липсващите икономически мерки в подкрепа на бизнеса, а за противоепидемичните, но не могат да се облекат в правна форма. Няма ли юристи в МЗ? Никой ли не ги пита?
А бе щом в НК записаха глоба от 10 до 50 000 лв. при изрична разпоредба, че глобата не може да е под 100 лв., какво да говорим за заповедите на Киро Ананиев. Кой е той, че да е по-добър от цял парламент
Нормотворците ни са в дълбок зимен сън.
Има очевидни правни недоразумения в „заповедите“ на МЗ и въпреки това се процедира сякаш нищо не се е случило. Нали претендираме да сме правова държава. А няма цивилизованост и развитие без зачитане на правото. Да не говорим за непрестанните промени в заповедите, които създават осезаема правна несигурност.
Всъщност подходът в статията е доста добронамерен и предлага разрешение на „умните“ глави в парламента, вместо просто да им се подиграе, както заслужават. Те заслужават и да им паднат всички АУАН и НП
Всъщност, разнобоят с кучетата и хората в парковете, беше решен едва вчера, когато Ананиев изрично си коригира заповедта.
Ананиев има още много да коригира.
Хайде сега да отворим спора за НАА и ОАА, че наскоро прочетох, че нямало как да са НАА. А тук баш професор ви казва, че някои от заповедите са си точно това и без публикуването им в ДВ са едно правно нищо. Да видим сега ще прочете ли някой или актовете ще падат като зрели круши
Прави впечатление изключително ниското ниво на нормативните актове по време на извънредното положение като се започне от заповедите на здравния министър и се стигне до закона, който се наложи да бъде преправян няколко пъти.
Ми какво да се каже за човек, който със своя заповед уреди незабавното изпълнение на първите си 50 заповеди. Който само изменя една с друга и доведе до пълен хаос. Народонаселението трябва да ги чете като пъзели, да си ги разпечати и да ги реди и да драска с химикалка – това още важи, това не важи, тук така се промени.
Добре е изявени юристи като проф. Тодоров да дават становища по най-важните в момента теми, а още по-добре би било депутатите да ги прочетат и разберат.
Това с разбирането е малко „мисията невъзможна“.
Защо не излизат новите коментари? Вчера писах и ми го няма.