„Без особено старание“ – защо баща, лишен с години от детето си, осъди България в Страсбург
Властите не са действали с особено старание и не са успели да предприемат всички разумно очаквани мерки. Така Европейският съд по правата на човека описва поведението на държавата в лицето на социални служби, Агенцията за закрила на детето, съдебните изпълнители, полицията и прокуратурата по отношение на баща, лишен в продължение на години от контакт с детето си.
Внучето си с години не са виждали и неговите баба и дядо, въпреки че и те, и синът им имат влезли в сила съдебни решения, в които се определя режим на срещи с детето.
Съдът в Страсбург констатира, че с неефективните действия на много институции, които привидно проявяват активност по решаването на проблема, е нарушено правото им на личен и семеен живот (чл. 8 от ЕКПЧ) и осъжда държавата да плати обезщетение от 5000 евро на бащата и детето и 3000 евро на бабата и дядото.
Констатациите му за практическата незаинтересованост на институциите да намерят работещо разрешение на проблемите с контактите на деца с единия от родителите им след раздялата на бащата и майката не са прецедент и вече започва да очертава системност на проблема – като пример може да бъде дадено решението по делото X и Y срещу България (виж тук). И по двете дела адвокат на лишения от контакт родител е Катина Бончева от адвокатско дружество „Екимджиев и партньори“.
Напразните усилия да общуваш с детето си
Историята за съжаление може да бъде определена като класическа. Мъж и жена живеят заедно, през 2006 г. им се ражда дете, през 2010 г. се разделят и то остава да живее с майката. Двамата родители се споразумяват за контакта между бащата и дъщерята – детето трябва да е при него два уикенда в месеца и през някои от празничните дни. Спогодбата е утвърдена от съда. С решение на съда са определени и контактите на бабата и дядото с внучката им на две вечери в месеца.
През 2013 г. обаче майката престава да води детето при бащата и неговите родители.
Оттогава тримата многократно са търсили съдействие от социалните служби, полицията и прокуратурата, за да осигурят правото им на контакт с детето.
През 2015 г. бащата завежда дело за попечителство над детето. След две години искането му е уважено от Софийския районен съд (СРС), който намира, че правата му за контакт не са спазени от 2013 г. Съдът сочи, че опитите на социалните служби, прокуратурата и на съдебния изпълнител да осигурят контакт с дъщеря му не са дали резултат, а тя има нужда да общува с баща си. Нещо повече – СРС констатира, че детето е развило синдром на родителското отчуждение в резултат на поведението на майката.
СРС установява, че редките срещи между баща и дъщеря обикновено продължават само няколко минути, а майката е възпитала негативно отношение на детето към баща му и не е съдействала то да го приеме в живота си. През 2018 г. Софийският градски съд потвърждава, че мъжът получава попечителство на детето.
Мерките – неадекватни, ненавременни и недостатъчни
В решението си ЕСПЧ заявява, че фактът, че след години невъзможност на бащата да общува с дъщеря си, накрая той е получи попечителството над нея, не отменя отговорността на държавата.
И сочи, че през периода, в който не е осигурен контакт с детето, в случая са били замесени редица институции. „Предприетите мерки обаче не са достатъчни или адекватни и навременни, за да доведат до изпълнение на решенията или да възстановят отношенията на бащата с детето, като и двете са в интерес на детето според различните органи“, констатира съдът в Страсбург.
Той пише, че бащата, бабата и дядото са демонстрирали търпение и разбиране и са сътрудничили на властите. Съдебният изпълнител обаче не е налагал редовно глоба на майката за неизпълнение на съдебните решения. Полицията я предупреждавала за законовите ѝ задължения, а прокуратурата, разглеждайки всяка преписка срещу нея поотделно, в повечето случаи е отказвала да образува наказателно производство. През 2018 г. Софийският районен съд я е оправдал по три свързани наказателни дела.
„Съдът счита, че социалните служби биха могли и е трябвало да играят решаваща роля при конкретните обстоятелства“, заявява ЕСПЧ. И се позовава на доклад на комисия към Държавната агенция за закрила на детето. В него е констатирано, че майката смята за ненужно детето да остане при баща си и баба си и дядо си, че тя често не го води да се среща със социалните работници и че нейното нежелание да насърчава срещите между баща и дъщеря е вредно за детето, което има сериозен риск да развие синдром на родителското отчуждение.
Още в този доклад се казва, че неефективните действия на социалните са позволили на майката да задълбочи отчуждаването на детето от баща му. „Социалните служби са чакали твърде дълго, за да издадат задължителни указания на майката и не са сигнализирали прокуратурата за отказа ѝ да изпълни съдебните решения. Пропуските са създали условия за нарушаване на правата на детето“, заявява ЕСПЧ.
Даден е и пример, че отначало момиченцето е отказвало да се среща с баща си, но когато за кратко е останало насаме с него, то се отпуснало и започнало да говори свободно с него. Въпреки това, нямало никаква психологическа работа с майката.
Нещо повече – съдът в Страсбург изтъква, че не са предприети никакви принудителни мерки спрямо майката, която не изпълнява решенията на съда. „Въпреки че принудителни мерки в чувствителния контекст на отношенията с деца не са желателни, не трябва да се изключва използването на санкции при противозаконно поведение от страна на родителя, който дължи изпълнение“, се посочва в решението.
В него се отправя и критика към прокуратурата, за чието поведение се казва, че не е разгледала всички жалби на бащата, бабата и дядото и не е „предприела адекватни и навременни действия“.
31
Коментирайте
Това е поредното и едва ли ще е последното решение на Съда в Страсбург срещу България с основание чл.8 от ЕКПЧОС – нарушено право на семеен живот и ни едно правителство и парламент от последните 10 години, откакто ги има тези осъдителни решения не предприема нищо за да промени семейното ни право. За да няма такива осъдителни решения спешно е нужно: – да се гарантира реалното изпълнение на съдебните решения за лични отношения между деца и родители, – възможност за незабавно постановяване на привременни мерки, – ефективни мерки срещу родителското отчуждение, – въвеждане на презумпция за споделено родителство, – гаранции… Покажи целия коментар »
Крайно време е при развод да се премахне ЗАТВОРНИЧЕСКИЯ РЕЖИМ на лични отношения баща с детето. Мъжът се развежда с жена си, а не с детето си. В Белгия има практика за споделено родителство* след развод-една седмица при майката, една седмица при бащата, а това значи и ,че никой не дължи издръжка-той дава издръжката с едноседмичното гледане, което се повтаря през седмица. Споделеното родителство се прилага при по-големи деца-над 3 г, до три години е допустимо майката да получава по-дълъг срок.
* сподебеното родителство не се прилага, ако родителят има пороци-например и не само-алкохолизъм, наркомания и тн.
При влошени отношения между бившите съпрузи/партньори, това е абсолютно невъзможно. А това е най-честата хипотеза
Напротив, тъкмо при влошени отношения между родителите е още по-наложително детето да има равно физическо време с всеки един от родителите си.
Само зная, че от цялата тази драма страда детето. Това ще го осакати за цял живот.
Само да вметна, че Решението на ЕСПЧ е от вчера – 01.02.2022г., а жалбата до него е подадена ноември месец 2016г. Само пет години и мялко е отнело на Съда да заключи в две страници, че институциите у нас са ужасно тромави и неефективни що се касае до предаването на деца за изпълнение на режим на лични отношения/упражняване на родителски права…
Жалбата е от 11 Май 2018г., а не от 2016г. Също е публикувана на сайта на съда и може да я прочетете.
Цитат от първи абзац от решението: „the application (no. 72059/16) against the Republic of Bulgaria lodged with the Court under Article 34 of the Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms (“the Convention”) on 21 November 2016 by four Bulgarian nationals….“
Откога е решението на съда, е без значение! Всички знаем, че в България съдебната система не раоти! Всички знаем, че много първосигнални елементи с пари, печелят дело след дело, само чрез сделки! Веригата е – баща, вещо лице, адвокат! Присъдената сума не е никак малка, ще има достатъчно за всички! Така че един съвет: момичета, внимавайте с какви „мъже“ си имате работа!
Че пък защо му е това дете?! Да си гледа живота и здравето! Деца колкото щеш!
Ама чужди…
Сукарев, ти си егати и “бащата” …
Детето ме е за осъществяване на подобни сделки! А те се извършват с помощта на адвоката, вещото лице и в случая „таткото“!
Това май е пореден такъв случай, в който се пренебрегват човешките права в България.
И сега пак ще плащаме ние заради калпавите ни институции.
Да, поредният случай, в който ЕСъд по правата на човека, пренебрегва правата на едно дете! Нещо повече! Дори адмирира и препоръчва принудителни мерки срещу човешко същество!
Абе държава с народ, който още смята за срамно, че ходиш на психолог, няма какво друго да направи и няма как да не сътвори поредната глупотевина. Ето виждате, че ако идеш на психолог ти се казва, че едва ли не си луд. Това са стари комунистически маниери и начин на мислене.
По- добре на психолог. А не да се стига до психиатър.
Тези институции вземат държавни пари. Обаче не вършат нищо.
В повечето случаи просто пречат вместо да помагат.
Определено мисля, че трябва да се направи някаква промяна и да започнат тези институции да си върщат работата.
С тези дела Европа се опитва да ни обясни, че не оже да имаме ориенталски маниери, но ние сме трудно променящо се племе.
Овчият манталитет трудно ще се изкорени за съжаление.
Можете да проверите и какво се случва по домовете за психично болни или възрастни хора. Агенцията за правата на човека толкова ги защитава, че няма на къде.
Пример е домът в Кула. А и този в Драгалевци.
Ти коментари един след друг ли си пишеш?
Истината е, че се правят предписания и се налагат глоби, но по тези домове се стресват само тогава, когато им се прави проверка. После си карат по стария начин. Неглижират нуждите на хората. Идете в една Англия да видите за какво става дума. Не е като да не се правят глупости и там, но са значително по-малко. Но там имат друг манталитет.
Оказва сече дори и в частни болници, ако попаднеш за по-дълъг срок-примерно десетина дни, понеже си зависим от лечението почва крещене, навикване, надменно отношение, а класиката е разни санитарки и сестри да ти говорят на „ти“, то „ти“-кането от страна на лекарите си е класика в жанра, и самоподразбиращо се. попаднеш ли в нашата държава в ситуация на зависимост, почват издевателствата.
Та не е нужно да ходиш в дом за ментално болни хора, и да попаднеш в болница за рутинна операция на апендицит крещенето ти е в кърпа вързано.
Ами те тези социални служби и Агенция за закрила на детето изобщо вършат ли някаква адекватна работа в страната?
Вършат. Вземат заплати.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Който твърди, че при влошени отношения било в интерес на детето да ходи една седмица при единия и една седмица при другия родител и детето да преживявало ужаса от омразата между родителите си през няколко дни е напълно обезумял и не си дава сметка за дългосрочния ефект върху детската психика. А когато горното се твърди от адвокат, който уж бил преживял раздяла и т.н, то моля всички мъже тук да знаят, че това е ЗЛАТОТЪРСАЧ, който говори само това, което мъжете искат да чуят, без да им казва истината да ефектите върху детето. Такова дете вероятно няма да може да… Покажи целия коментар »