Внесоха още предложения за промени в ГПК
Без освобождаване от такси и разноски при очевидно неоснователен или недопустим иск
При обиди и лош език, съдът първо да дава указания да бъдат премахнати от молбата и ако не бъдат изпълнени, да прекратява делото
Хората, които подават очевидно неоснователни или недопустими искове, да не се освобождават от такси и разноски по делата, дори ако съдът е установил, че действително не разполагат със средства да ги платят. Тази мярка за борба с т. нар. вечни ищци предлага председателката на правната комисия в парламента Анна Александрова.
Предложението ѝ е направено между първото и второто четене на промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), внесени от група депутати от БСП начело с Крум Зарков, според които съдът ще връща исковата молба, ако съдържа груби или нецензурни думи, обиди или заплахи (повече за законопроекта можете да си припомните тук).
Александрова се прицелва в друг проблем – хората, които подават десетки, а някои даже и стотици искове, които са очевидно неоснователни. Масовата практика на тези вечни ищци е да искат да бъдат освободени от държавни такси и да им бъде назначен служебен адвокат. Наскоро именно заради недопустимо дело и осъждането на ищеца по него да плати 10 000 лв. държавна такса съдия Райна Мартинова от Софийския градски съд беше заплашена с обезглавяване и подложена на тормоз от мъж, водещ над 250 дела.
Сега шефката на правната комисия предлага в чл. 83 ГПК, който урежда освобождаването от такси и разноски, в нова ал. 4 да се регламентира: „Не се допуска освобождаване от държавна такса и разноски дори и при наличие на предпоставките по ал. 2, когато съдът прецени, че искът е очевидно неоснователен или недопустим“.
„Целта на предложението е да се ограничи злоупотребата с процесуални права, респективно очевидната злоупотреба с правото на иск. В практиката са известни случаи, в които определено лице завежда множество дела, чието разглеждане и приключване затруднява особено много работата на натоварените съдилища. Злоупотребата с процесуални права уврежда и насрещните страни по делата и на практика не осъществява целта на правосъдието“, заявява в мотивите си председателката на правната комисия.
Анна Александрова изтъква и друг мотив за предлаганата от нея промяна – при освобождаване на ищеца от такси и разноски, те се поемат от държавата и е най-малкото неоправдано за една очевидна злоупотреба с правото на иск да плащат данъкоплатците. „Отговорността за плащане на таксите и разноските върху отхвърлената част от исковете ще има ограничаващ ефект върху визираната злоупотреба с процесуални права“, заявява тя (пълният текст на предложенията на Александров виж тук).
Колегата ѝ от Обединени патриоти Христиан Митев пък е внесъл предложения (пълния им текст виж тук), с които отстранява един проблем в предложенията на БСП, заради който те не бяха подкрепени от адвокатурата и бизнеса. Освен това дава и детайлна регламентация за това кой иск е недопустим и очевидно неоснователен.
Предложението на БСП процесуално действие, отправено чрез груби или нецензурни думи или съдържащо обиди или заплахи, да се смята за неизвършено беше критикувано от адвокатурата, тъй като съдът е длъжен служебно да указва нередовността на извършените от страните процесуални действия, как може да бъде поправена и да даде срок за това. И едва ако това не се случи, действието може да се счита за неизвършено.
Сега предложенията, внесени от Митев, които са изготвени от съдии от Софийския районен съд, решават този проблем. Идеята е в чл. 101 ГПК да се запише следното: „Когато в процесуално действие са използвани обиди, клевети, заплахи или други подобни изрази, насочени към съда, страните или техните близки, съдът указва на страната да извърши действието без използване на такива изразни средства и я предупреждава, че при неизпълнение на указанието в дадения срок действието ще се счита неизвършено, както и че последващи действия с използване на такива изразни средства ще се считат за неизвършени, без да бъдат давани нови указания“.
Кои искове са недопустими
Паралелно с това съдиите предлагат детайлна уредба (в изцяло нов чл. 130 ГПК) кога искът е недопустим и съответно се оставя без разглеждане, а делото се прекратява. Първата хипотеза, която искат да се уреди в ГПК (в чл. 130, ал. 2), е, че е недопустим иск, „с чието предявяване се цели единствено накърняване на права и законни интереси на другата страна“, т.е. той се предявява за цели, различни от тези, за които е предвиден като институт.
Авторите на предложението дават пример от практиката с предявяване на множество искания за откриване на производство по несъстоятелност от привидни кредитори, с които се създава негативен образ на дружеството и то може изкуствено да бъде доведено до фалит. „Законът предвижда материална отговорност за вреди в тези случаи, но когато едно дружество изпадне в неплатежоспособност, „последната му грижа“ е да води искове за вреди. Когато още в началото на процеса се установи, че единствената цел е накърняването на законните интереси, т.е. налице е злоупотреба с право, производството ще може да бъде прекратено по чл. 130 ал. 2“, се обяснява в мотивите.
В тях се дава и друг пример – с предявяване на искове срещу магистрати за техни актове (именно такова дело прекратява заплашваната с убийство съдия Райна Мартинова). „И тук поначало е предвидено делото срещу магистрата да се прекрати заради функционалния му имунитет, но „злото вече е сторено“ – магистратите са принудени да участват като страни в съдебни производства на три инстанции, което се прави с цел да бъдат отведени от определени дела или да се издейства обезщетение за бавно правосъдие. Това също представлява превратно упражняване на процесуално право. Накрая делото започва срещу съда или прокуратурата и държавата, макар понякога още от самото начало да е ясно, че то е неоснователно. При настоящата уредба, въпреки това биха се събирали доказателства, а такива дела нерядко достигат и до ВКС“, се посочва в мотивите.
Като недопустим (чл. 130, ал. 3) се регламентира и всеки иск, при чието предявяване се използват обиди, клевети, заплахи и други подобни изрази, които са насочени пряко към съда, страните или техни близки и могат да засегнат в значителна степен тяхната чест и достойнство. Христиан Митев предлага в тези случаи съдът да указва на ищеца да подаде нова молба, следвайки изискването за добросъвестност (на чл. 3 ГПК). А ако той не го направи „или отново използва такива изрази в своите процесуални действия в писмена или устна форма до приключване на устните състезания“, първата инстанция да прекратява производството.
Урежда се и още една хипотеза на недопустим иск (чл. 130, ал. 4) – когато е очевидно неоснователен, или както обясняват вносителите в мотивите си, когато воденето на процеса е безсмислено, защото дори при доказване на всички твърдения, искът не би бил уважен. И предлагат в ГПК да се запише, че искът е очевидно неоснователен, „когато от изложените в исковата молба обстоятелства не могат да се породят защитени от правния ред субективни права“.
В тези случаи съдът ще указва това на ищеца и ще му дава възможност да поясни и допълни твърденията си и да уточни правния си интерес от делото. Едва ако това не се случи, ще прекратява делото. Това правило ще се прилага до насрочване на делото, а по искане на ответника – най-късно в първото заседание.
Остава съществуващата възможност срещу определението за прекратяване да се подаде частна жалба.
„Нерядко още от прочита на исковата молба е видно, че от изложените обстоятелства не могат да се породят защитени от правния ред субективни права. Изходът от делото е предначертан, но цялата правосъдна машина „се върти“. Това води до загуба на ценен ресурс, който иначе би могъл да бъде спестен: или насочен към по- експедитивно решаване на други казуси. Същевременно събирането на доказателства по такива дела може да коства разноски за ответника или бюджета, които впоследствие да не могат да бъдат възстановени поради финансовото състояние на недобросъвестния ищец. В тези случаи чл. 130, ал. 4 предоставя възможност за прекратяване“, обясняват авторите на предложението.
Прекратяване на делото при системна недобросъвестност
„Когато ищецът, съответно въззивникът или касаторът използва изразни средства по чл. 130, ал. 3 при извършване на процесуалните си действия във или извън съдебно заседание и въпреки отправеното предупреждение за последиците по настоящия член той продължи с тяхното използване, до приключване на устните състезания съдът може да прекрати първоинстанционното производство по неговия иск, съответно въззивното или касационното производство по неговата жалба, независимо дали е приложил някоя от мерките по чл. 89 или чл. 141, ал. 4“. Това да гласи нов чл. 231а в ГПК, предлага още Христиан Митев.
И обяснява, че целта на разпоредбата е да предотврати упражняването на процесуалните права по грубо недобросъвестен начин. „Съдът и ответната страна не следва да бъдат обект на груби, агресивни и системни нападки. Подобно поведение е забранено още на конституционно ниво. Най-ефективният способ за осигуряване на добросъвестно процесуално поведение е угрозата от прекратяване на делото“, пише той. Като подчертава, че ищецът не губи правото си на иск и може да предяви нов, а и прекратяването на делото подлежи на обжалване.
„Предлаганото разрешение изключва провеждането на несправедлив процес (не се предвижда „служебна загуба“ по същество; отпада рискът от реална или предполагаема предубеденост на съда; защитава се възможността ответникът адекватно да упражнява правата си), гарантира се честно проявление на състезателното начало, запазва се авторитетът на съда“, се подчертава в мотивите.
25
Коментирайте
Очевидно неоснователните или недопустими искове е абсурдно да се освобождават от такси. Те именно затрудняват производството и губят ценно време.
Категорично ЗА! Не съм съгласна да плащам аз за своеволията на вечните ищци.
Много са меки даже. Направо при обиди и лош език, съдът да прекратява делото.
Да. Какво толкова ще ги бавят.
А бе стига с тази очевидна неоснователност! Това е отказ от правосъдие! Разбирам като основание за касация, ама въобще за допускане на иска до разглеждане. too much
Защо имам негативна реакция. За кое не съм прав? Опасността е от отказ от правосъдие. Другото е 6 – указания, упорство да не изпълнят и прекратяване, възможност за обжалване.
Отказ от правосъдие ли е, когато съдът ти каже, че искът ти е неоснователен? Ми не, то е точно провеждане на правосъдие. И тук е така, само че се спестява събиране на доказателства и заседания, когато неоснователността се вижда от космоса. Това съответства на принципа за процесуална икономия. Гражданите имат право на правосъдие – произнасяне по спора, а не някой да харчи публичните ресурси и да им чеше крастата да се явяват в зала, когато това е безсмислено. В крайна сметка това е добро и за ищеца, и за ответника, които спестяват нерви и разноски. Разбира се, трябва доста стеснително… Покажи целия коментар »
Ами трябва да разбереш , че наистина има очевидно неоснователни искове . Например , социално слаб завежда дело за имуществени вреди от ЧЕРНА МАГИЯ. Иска 10-15 експертизи от академици от БАН на стойност 10 000 лева . Ищецът може да е обикновен луд или да си прави майтап , а държавата остава назад с едни 10 000 лева само за експертизите . Не е ли по-добре тези пари да отидат за топла супа на наистина нуждаещите си , вместо за замервания на сигнали на извънземни ….
В белите държави има summary judgement. Те ти правосъдие – то ще има СПН. Но това е още по-грубо, защото не може да подадеш нова читава молба.
Чл.130 от ГПК е правна норма,която противоречи на Конституцията.Обсъжданите т.н.изменения на ГПК са в нарушение на КЗПЧОС и ХОПЕС и не могат да станат норма от закон.Правото на иск за защита на права е гарантирано и никакви витиевато вметнати аргументи не могат да се толерират.
За мен сега е намерен балансът! Първоначалните предложения бяха просто плашещи, комунисти, какво да ги правиш…
в български условия ще доведе до много съдебен произвол, респ. до дела в Страсбург за отказ от правосъдие – особено това с неоснователния иск – как без да е минало съдебното дирене, съда ще решава че е очевидно неоснователен? Не говоря за абсурдни казуси,когато се иска по давност признаване на собственост в/у Босфора
Май точно за такива случаи става дума.
Виждате докъде стигна ситуацията със съдия Мартинова, след като разпореди на онзи вечен ищец да плати държавна такса. Нещата ескалираха. От една страна наистина така може да ги спрат донякъде, но ми харесват малко повече идеите на Митев
А защо съдиите освобождават от държавна такса вечните ищци. Някои от тях въобще не са социално слаби и могат да си позволят да плащат, но играят театър пред съда. Аз ако съм няма да им простя
Театърът обаче е труден за доказване ….ако са осъдени на доживотен затвор и вече са 7-8 години в затвора не може да се очаква да имат имущество . Ето за такива ищци става въпрос доста често ….
Предложението е хубаво , но трябва добре да се обмисли . Според мен делата по очевидно неоснователните искове трябва да се прекратяват на това основание , без причината за това да е невнесена такса . Иначе въпросът се измества от ОЧЕВИДНАТА НЕОСНОВАТЕЛНОСТ към СОЦИАЛНАТА НЕПОНОСИМОСТ на таксата , а знаем , че нашите пропорционални такси без таван са всъщност доста високи . Съответно ставаме уязвими по претенции пред съда в Страсбург за отказ от правосъдие . Също и „очевидна неоснователност“ на исковете е много тясно понятие , която може да се приложи само в изключителни случаи….Сложни и противоречиви са нещата… Покажи целия коментар »
Хайде сега. Преди време лице заведе дело срещу НС, заради „некачествен“ закон. Повечето съдии биха казали първосигнално ,че искът е очевидно неоснователен. Да де, ама се оказа основателен, на основание правото на Съюза. Става дума за присъденото обезщетение от 400 000 лв. как предварително ще знаеш дали искът е очевидно неоснователен или очевидно недопустим. Това ще се разбере едва в крайния съдебен акт. Ако бъде приет този закон, това щ ее закон, с основание за дело срещу НС. на някой съдия може да му се види предварително почевидно неоснователен такав ис8к. Ама като задълбаете -не е толкова очевидно кое как… Покажи целия коментар »
Имаш право на чж срещу опред. за прекратяване. И правният интерес е очеизбоден
Те или спят и не произвеждат никакви, или го правят с две леви ръце.
Ами, ако е разумно написано, сигурно няма да е „очевидно“ неоснователен. А и се дават указания. Освен това, защо мислиш, че съдията ще мисли едно в началото и друго – в края? Тук става въпрос по-скоро за спор по правото, а не по фактите, т.е. съдебното дирене е излишно.
Разбирам идеята на г-жа председателката – като не им „опростят“ таксата и не им дадат правна помощ, сами ще се откажат. Обаче ми се струва малко палиативна мярка. От друга страна, това с очевидно неоснователните искове понякога може и да е на ръба, макар да виждам доста добро обяснение. Опасявам се да не се използва от местни съдебни бабаити, които могат да си отмъщават на ищци.
Този Митев ме изненадва приятно. Разбирам, че не е писал той предложенията, но е проява на здрав разум и разбиране на правото, че ги е внесъл. Имало надежда в нашия парламент
Това вече е друга бира!
Това са изключително разумни промени за Гражданския процесуален кодекс. Искрено се надявам да бъдат приети.