Безрезултатната битка срещу интернет измамите с „чудодейни лекарства“
Препоръките към потребителите
След избухването на пандемията от COVID-19 Европейският парламент формулира препоръки към потребителите как да действат, когато видят реклама на лекарства и добавки, които лекуват вируса. Те са напълно валидни и за всички „чудодейни лекарства“.
Твърдения или практики, които би трябвало да ви поставят нащрек:
- изрично формулирани или косвени твърдения, че даден продукт лекува или препятства заразяването с COVID-19;
- използването на неофициални източници за подкрепа на твърденията, например неизвестни лекари;
- използването на логото или имена на държавни органи, международни организации или известни експерти без линкове към официални документи;
- твърдения, че продуктът е “наличен само днес”, “бързо се изчерпва” и други подобни;
- твърдения като “най-ниска цена на пазара”, “единственият продукт, който може да излекува COVID-19”;
- високи цени, обосновани с „чудодейните“ лечебни свойства на продукта.
Слепите проглеждат, хромите прохождат. Не, това не са чудесата на божията благодат, които се предлагат от пастори шарлатани. Това са обещанията, с които хиляди реклами на чудодейни добавки, обявени за лекарства, заливат потребителите в интернет.
Те убеждават наивните, че с тях не само се свалят десетки килограми за месец без никакви усилия, но и хипертонията и ракът изчезват яко дим – само с хапчета. Разбира се, по света нямаше да има милиони затлъстели и починали от инфаркт, инсулт и рак, ако тези хапчета наистина бяха като божията благодат. Уви, те дори не са помазани от медицинската наука. А са хранителни добавки с гръмки обещания за решаване на проблеми от раз.
Рекламите им обаче не са просто поредната невярна информация из необятния интернет, те са измама. Престъпление по чл. 209 от Наказателния кодекс, който предвижда, че този, „който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години“.
Проблемът е от години, но във време на пандемия се поставя особено остро, защото измамниците вече експлоатират и COVID-19, който засяга хиляди и плаши милиони, а лечение за него все още няма. Един най-пресните примери е с плъзналите из български сайтове чудодейни лепенки, които, освен че унищожават и „четирите групи патогени – вируси, бактерии, паразити и гъбички“, убиват и коронавируса (повече за измамата виж тук).
Паралелно с това възрастните хора, които са все по-активни в социалните мрежи, са специално таргетирани и атакувани от десетки реклами за еликсири, които свалят холестерола, предотвратяват инсулти и инфаркти, слагат край на слуховите апарати и какво ли още не. Измамниците все по-често използват имената и лицата на авторитети в медицинската наука или пък си ги измислят, като поставят в рекламите си несъществуващи професори и дори нобелисти.
Заради пандемията от COVID-19 съществуването на проблема най-после беше признато на европейско ниво и ЕС обяви, че трябва да бъде създадено ново законодателство с по-строги изисквания към платформите и другите онлайн посредници за спиране на продажбата на фалшиви, незаконни или увреждащи продукти. А Европейският парламент призова за ефективен контрол на пазара.
Самият факт, че се обявяват подобни намерения и се отправят такива призиви показва, че битката с измамниците е неефективна, а безсилието срещу проблема – очевидно. И е крайно време за много по-строга и ефективна регулация, която да засегне и гиганти като „Гугъл“ и „Фейсбук“, които допускат да бъдат използвани за разпространението на подобни реклами.
„Лекс“ опита да очертае ситуацията в България чрез всички замесени от медиите, през различните регулаторни органи до прокуратурата.
Скорпион пробождаше рака дори от обществена медия
Първото звено, което трябва да не допуска подобни измами, са медиите. Оказва се, че много често чудодейните лекарства се оказват дори на сайтовете на големи медии чрез т. нар. гугъл реклама. За филтрирането ѝ съществуват механизми, които варират според използваната рекламна мрежа, но на практика повечето сайтове не ги прилагат и най-често се ограничават с това да не допускат при тях да се показва сексуално съдържание (например реклами за увеличаване на пениса).
Друг подход на измамниците е да имитират съществуващи медии с добра репутация. Така един от малкото случаи, за които е подадена жалба до институция, беше за две реклами обявяващи „Край на ерата на наднорменото тегло!“ и „Край на ерата на слуховите апарати!“, публикувани уж като статии на известен български здравен портал. Но се оказа, че в случая е злоупотребено с медията и тя няма нищо общо (решението по казуса виж тук). А случаят завърши само с обща препоръка към всички рекламодатели и рекламни агенции да изпращат рекламите си за предварителен преглед от Националния съвет за саморегулация (повече за него и ролята му виж по-долу).
Понякога измамниците си измислят медия. Така несъществуващият „Медицински вестник“ доскоро прокламираше „Метод за почистване на кръвоносните съдове за пенсионери и хипертоници“ чрез несъществуващия професор по кардиология Милен Лазаров. Линковете с интервюто с професора вече не са активни.
Друг път пък авторитетът на медия се използва директно – така „лекарство“ за хипертония наскоро се рекламираше с логото на БНТ, а след като от телевизията се оплакаха, сайтът с чудодейния медикамент изчезна.
Има обаче случаи, когато подобни реклами са „пробивали“ във водещи медии. Преди няколко години по БНР от сутрин до вечер се рекламираше „кубинското чудо“ – син скорпион, който пробожда рака. Внушението беше, че щом скорпион пробожда, значи убива, а щом раковите клетки са убити, значи вече няма рак. Тогавашният директор на „Хоризонт“ Васил Велев си спомня, че сам се е възмущавал от рекламата, но всичко било в ръцете на рекламния отдел, а тогава генералният директор на радиото бил под натиск да приема колкото се може повече реклами и медията да печели. „Идеалният вариант е преди да подпишеш договор, да чуеш за какво иде реч, но никой не информира. Би трябвало да има такава професионална цедка и евентуално консултация със специалисти за рекламирания продукт“, казва Велев. Журналисти от радиото споделят, че тази реклама всъщност първо е била свалена заради несъгласие от медията и след време била пусната в „по-мекия“, познат на публиката пробождащ вариант.
Разбира се, в обществена медия като БНР регламент за отказ на подобни реклами има, има и известна практика. Според Правилника за рекламата и спонсорската дейност на БНР материалите за излъчване на търговски съобщения трябва да отговарят на изискванията на Закона за радиото и телевизията и на техническите изисквания на БНР. При откриване на противоречие, рекламният отдел свиква правната и програмната дирекции и радиото излиза със становище за отказ да се излъчи материалът, а рекламодателят има право да си върне парите обратно. В момента в напреднала фаза било изготвянето на нов правилник.
За 2020 г. досега има един случай на отказана реклама на изделие с медицинско предназначение, в предишните години също имахме отказ за реклама на подобни продукти, съобщиха от пресцентъра на БНР за „Лекс“.
Законовата рамка
Проблемът с пробождащите рак и лекуващите други нелечими болести средства е, че те са със статут на хранителни добавки, не на лекарства. Ако бяха лекарствени продукти, където контролът е далеч по-сериозен, нямаше да могат толкова лесно да подвеждат и щяха да са под опеката на Изпълнителната агенция по лекарствата, която има право да ги спира и да глобява медиите, допуснали неправомерна реклама. Непосредственият контрол се упражнява от длъжностни лица – инспектори и експерти, определени със заповеди на председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, на директора на Изпълнителна агенция по лекарствата или на директора на съответната здравна инспекция.
В Европейския съюз хранителните добавки са регламентирани с директиви и регламенти още от 2002 г. Според еврозаконодателството хранителните добавки се разделят на такива, съдържащи витамини и минерали, и такива, съдържащи други вещества. Изрично се посочват минималните и максималните количества на витамини и минерали, тъй като свръхконцентрации могат да доведат до вредни въздействия. Еврокомисията поддържа и постоянно обновяваща се база данни, където се вписват новите продукти.
У нас хранителните добавки са регламентирани в Закона за храните и Наредба №47 за изискванията към хранителните добавки в България. Според нея в хранителните добавки могат да бъдат влагани стандартизирани растения, части от растения и екстракти от тях, които са безвредни. В специален списък са изброени над 120 растения и части от тях, които са забранени за влагане.
От 9 юни 2020 г. в България действа нов Закон за храните, който регламентира и хранителните добавки и с който на хартия контролът над тях се затяга. Ето какво е определението за „хранителни добавки, дадено в §1, т. 21. от Допълнителните разпоредби на закона: „Хранителни добавки“ са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества“.
Според новия закон всички търговци на храни, т.е. и на хранителни добавки, включително и при опериращите с тях от разстояние, трябва да бъдат регистрирани от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). От агенцията обясниха за „Лекс“, че в момента се подготвя нова Наредба за изискванията към хранителните добавки, която да замени действащата Наредба №47 от 2004 г., но проектът още не е готов и качен за обществено обсъждане.
От БАБХ изтъкват като ключова промяна в закона това, че режимът за дистрибуция на хранителни добавки у нас преминава от уведомителен в регистрационен. Въведени са и повече изисквания към документите, придружаващи заявлението за пускане на пазара на хранителна добавка. „Целта е доказване на състава, свойствата и предназначението на тези храни и регламентиране на нови, по-строги изисквания към търговията с хранителни добавки, както и към търговията от разстояние, съответно да се ограничи възможността за подвеждане на българския потребител“, посочват от агенцията.
Хранителните добавки се вписват в публичен регистър, който е достъпен на страницата на БАБХ. В него досега са регистрирани чрез уведомления над 40 000 наименования на хранителни добавки.
Това разбира се е без значение за измамниците и няма как да ги спре, тъй като те далеч не винаги подават заявления за регистрация.
Контролът
Бизнес операторите, които извършват търговия с храни, вкл. от разстояние, подлежат на периодичен контрол, съобразно оценката на риска на агенцията. И при установяване на несъответствия се извършват проверки, за да се установи кой ги продава. Ако идентификацията е извън компетенциите ѝ, агенцията търси съдействие от органите на реда.
При онлайн търговията това обикновено не се случва и БАБХ не може да достигне до търговеца, затова „напомня, че безопасното пазаруване през интернет до голяма степен е въпрос и на лична отговорност на потребителите, и призовава гражданите за повече бдителност при онлайн пазаруването“.
Според председателя на Асоциацията на производителите и вносителите на хранителни добавки в България Огнян Радев новият режим е по-добър от стария, но не е регистрационен, а полурегистрационен. Всеки производител или търговец си носи отговорността, предоставя сертификат за производство и ако не отговаря на условията, подлежи на санкция. Забранено е хранителна добавка да има претенции, че лекува или профилактира болест, тя само допълва недостиг на някакви вещества и подпомага. Според Радев самите членове на асоциацията са най-заинтересовани сред тях да няма мошеници и много пъти са сезирали БАБХ за нарушения, а агенцията е реагирала.
Обикновено става дума за подвеждаща реклама, която силно преувеличава качествата на рекламирания продукт или откровено лъже за тях.
Покрай пандемията на пазара се появяват и хранителни добавки, които се рекламират с претенции за лекарства, като „Ковирал“ на кардиолога проф. Иво Петров и други учени, които някъде се рекламират почти като лекарства, казва Радев. Самият проф. Петров дава следното обяснение за „своята“ хранителна добавка по Нова телевизия: „Не става въпрос за конкретно лекарство за конкретен причинител, а за комбинация от 19 съставки, които повишават неспецифичния имунитет и намаляват възпалението. Именно бурното възпаление при COVID-19 е един от факторите, който води до неблагоприятни резултати. Балансираната реакция на нашия организъм е това, което може да ни помогне“.
Огнян Радев очаква регулация на онлайн търговията на ниво ЕС, такива обсъждания вече са започнали, но пътят до решението е далечен. И се надява, доколкото хората са разумни същества, сами да си дават сметка, че когато става дума за лечение, лекарят е този, който лекува и предписва какво да се пие, а аптеката е легитимното място да си купиш лекарство или хранителна добавка.
В Комисията за защита на потребителите няма много сигнали за „супер лекове“, но покрай пандемията от COVID-19 има сигнали за препарати, свързани с вируса – като спирт за горене, представян за дезинфектант, казва председателят на комисията Димитър Маргаритов. По думите му, контрол и санкции при търговски измами има, но не и когато не може да се установи търговецът. Той дава за пример мазило, рекламирано от семейство, представено като българско. От комисията установили, че същото семейство в Полша е представяно за полско, в Австрия – за австрийско. „Когато може да се проследи нишката в ЕС, КЗП праща сигнал в съответните страни, но в един момент продуктът престава да се хоства в ЕС, а сървърът е примерно в Панама и следите изчезват“, казва Маргаритов.
Заплетен пък бил казусът с мехлем срещу болежки, предлаган от физическо лице в социалните мрежи. По подобен случай имало решение на съда в Люксембург, с което се признавала търговията от физически лица в социалните мрежи за подлежаща на същия контрол като от юридическите. Все пак срещу нелоялните практики и измами в онлайн търговията с хранителни добавки най-силното оръжие на КЗП е да призовава потребителите сами да внимават на какво се доверяват.
Самоконтролът
Заблуждаващата реклама на хранителни добавки с чудодейна лечебна сила е предмет и на професионална саморегулация. Такава е призван да извършва Националният съвет за саморегулация (НСС), учреден като неправителствена организация от организациите на рекламната индустрия – Българската асоциация на рекламодателите (БАР), Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА) и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО). Съветът работи на базата на етичен кодекс – Национални етични правила за реклама и търговска комуникация в Република България, и се произнася с решения по жалби. За правно обвързващи санкции се е обръщала към други органи – БАБХ, КЗП, СЕМ, сезирала и ГДБОП.
„Хранителните добавки са едно бяло петно у нас. Когато е ясен рекламодателят, нямаме проблеми, но когато не можем да го открием, положението е тежко и за нас, и за държавните органи“, казва председателят на УС на НСС Ели Герганова. Според нея повечето хранителни добавки като тази, пробождаща рака, са „чиста измама“, те са с измамни съдържание и сертификати.
Собственият опит на съвета с тези продукти не е богат. Той може да помоли медии да свалят заблуждаващи реклами на хранителни добавки и преди две години е имало такава кампания, имало и жалби, но ефектът бил почти нулев и жалбите секнали. Рекламодатели пък сами спирали неподходящи реклами и не се е стигало до случай Етичната комисия на НСС да поиска директно от медиите свалянето им.
И според Герганова главният проблем при хранителните добавки с чудодеен ефект е, че те търгуват предимно по интернет, а сайтовете се хостват в чужбина.
Но дори когато веригата производител-търговец е проследима и нарушенията са очевидни, властите пак са безсилни. Разследване на журналистката Валя Ахчиева за euractiv.bg разкрива, че „Гермитокс“ – хранителна добавка, регистрирана като антиоксидант, се продава с етикет и рекламира като продукт, който унищожава паразитите в човешкото тяло. В състава на продукта обаче няма вещество, което да убива паразити, а изпълнителният директор на БАБХ проф. Паскал Желязков признава, че у нас няма лаборатория, която може да определи състава на продукта, в агенцията не разполагат и с методи за анализ и чакат отговор от италианския регулаторен орган, който контролира производството на хранителната добавка. Производителят ѝ у нас Ана Кузнецова пък, която внасяла италианската молекула за продукта, не можела да контролира какво пише на етикета.
Тоталната измама
Върхът на измамите с хранителни добавки, които се ширят у нас, обаче е, когато безпардонно лъжовен лечебен ефект се рекламира чрез използването на измислени истории в измислени интервюта с несъществуващи лица, длъжности и аптечни вериги.
Такъв е случаят с Cardio Active – „лекарство“ за хипертоници, което предотвратява инфаркти и инсулти. В мнимо интервю на Цветанка Ризова от бТВ, свалено на текст и циркулиращо по сайтовете, включително доскоро на сайта на голям столичен всекидневник, несъществуващата като длъжност и име зам.-главен фармацевт в България Цветеслава Минкина е „цитирана“ да казва в социалните мрежи, че на пенсионерите вече им е минал животът и няма смисъл да се харчат пари за тях, като уникалното българско лекарство може да се продава по 4000 лв. във Франция.
„В студиото“ несъществуващият Румен Вълчев, шеф на несъществуващата Дирекция на фармацевтиката в България, изобразен чрез стоп кадър с физиономията на соцдепутата Иво Христов съобщава, че Минкина е уволнена, включително и цялото старо ръководство на „дирекцията“ и че производствената цена на „лекарството“ е 220 лв., но се планирало да е много по-евтино за хората чрез субсидия от някакъв си Национален медицински фонд.
Иво Петров пък, представен като кардиолог и ангиолог и илюстриран със стоп кадър на кардиолога проф. Иво Петров, казва, че Софийският институт по сърдечно-съдова патология (такъв не съществува) работел над 10 години над това лекарство, което действало върху цялата сърдечно-съдова система наведнъж, като изчиства съдовете от замърсяване и разтваря съсиреци. Мнимият Данаил Зоров пък, който е представител на измислената, но иначе най-голяма у нас аптечна верига „Фармасток“, „признава“, че ако тя продава Cardio Activ, няма да може да пласира останалите си лекарства за хипертоници и ще загуби. Но ето, организациите на Иво Петров и Румен Вълчев успели да уредят директно разпространение и чрез подкрепа от държавния бюджет лекарството ще струва само 69 лв. Ама разбира се – заявката се подава онлайн и отива директно в оня институт по сърдечно-съдова патология, където, както всеки може да се досети, са останали само няколко десетки опаковки от първата партида, така че трябва да се побърза.
За този случаи вече дори не са необходими БАБХ, ИАЛ, КЗП, НСС, а единствено прокуратурата.
Оказва се обаче, че дори за него никой не е подал жалба до държавното обвинение.
Погледът на прокурора
Всъщност, макар да не е възможно да се даде точна статистика, защото тези преписки влизат в общия списък на производствата за измами, делата за чудодейни лекарства не са никак много.
Районният прокурор на София Невена Зартова обясни за „Лекс“, че все пак през последните месеци се наблюдава някакво увеличение на жалбите.
Тя очертава предизвикателствата пред прокурорите и разследващите за такъв тип деяния така: „Извършителите използват за реклама на своите продукти множество интернет сайтове, поддържани на сървъри, разположени в различни страни, често извън Европейския съюз. Изключително сложно е установяване на лицето, което стои зад рекламата и изпращането на конкретния продукт. В повечето случаи се установява, че това е или несъществуващо юридическо лице, или такова, имитиращо наименованието на чуждестранно дружество. Естествено е, че в крайна сметка „измамникът“ е конкретно физическо лице или няколко такива, но ние трябва да установим авторството на деянието по безспорен и несъмнен начин – изискване, поставящо множество предизвикателства пред органите на досъдебното производство, които е необходимо да търсят доказателства и в дигитална среда“.
По думите ѝ прокуратурата непрекъснато си взаимодейства с отдела „Киберпрестъпност“ към ГДБОП, който осъществява мониторинг на публични страници в интернет пространството.
И Зартова сочи като основна причина за тези измами (извън желанието на измамниците да печелят като поставят в риск живота и здравето на хората) неосведомеността и доверчивостта на българския потребител.
Районният прокурор на столицата напомня, че в България единствено лекарствени продукти без лекарско предписание могат да бъдат разпространявани по интернет. Продажбата чрез интернет е разрешена само за аптеки, които притежават разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти и за дрогерии, притежаващи удостоверение за регистрация като такива.
„От изключително значение за разкриването и разследването на този вид деяния е гражданите да бъдат активни и да подават сигнали за нередности към съответните държавни институции, а когато имат съмнение, че е извършено престъпление – да сезират прокуратурата“, призовава Зартова.
И да не се доверяват на обещания за чудеса в интернет, защото изглежда засега спасението на давещите се остава дело най-вече на самите тях (препоръките, които трябва да следвате, когато видите реклама на лекарство в интернет, вижте в карето), поне докато всички замесени по веригата на контрола – от платформи като „Гъгъл“ и „Фейсбук“, през медиите до различните регулатори не започнат да „изхвърлят“ измамниците още преди да стигнат до хората.
ИТ специалисти описват проблема с рекламите на „чудодейни“ лекове като телефонна измама, при която телефоните на стотици хиляди, предимно възрастни, хора непрекъснато звънят и работата на институциите е не само да им кажат да не вдигат, а да блокират линията. За момента обаче от нея почти няма резултат.
27
Коментирайте
Цитат: „Метод за почистване на кръвоносните съдове за пенсионери и хипертоници“ чрез несъществуващия професор по кардиология Милен Лазаров. Линковете с интервюто с професора вече не са активни“ Току-що попаднах точно на същата продажба на чудодейни средства, т.е. две години по-късно неактивното пак се е активирало и залива интернет. Ако имаше наказание за тези деяния и ако законът се прилагаше, нямаше да ги има тези измами. Отговорните институции трябва да се заемат по-сериозно с въпроса и да има официално място за подаване на сигнали от граждани, което ще подпомогне тяхната работа!
Забелязал съм,че след напоителна реклама,тези чудодейни добавки се предлагат обикновено на цена 69 лв. за опаковка!Видите ли цена 69 лв за Бога не купувайте!!!
Медицински вестник продължава с простотията. Днес 9,02,22 фейсбук ми ги показа. Няма отърване от тази напаст.
искам продавача да ми го достави лично. ще му платя и ще остане много доволен!
Нормално да се завиши броя на такива измами, герберастите разпропагандираха навсякъде коронавируса, изкуствено завишиха стъкмистиката на коронясани, изпоплашиха де що има старци и олигофрени, измамниците се възползват. За всякакви болести предлагат лек, на истерясалото население. Така ще е.
Не харчете пари за лекарства. Пийте белина.
Трябва да си пълен идиот, за да се вържеш на такава измама.
Какво да правят хората, след като медицината не помага. На всеки му е скъп животът.
Да се сетят тия дето продават лекарства в сайтове за продажби на стоки дали те искат да са потърпевши от подобни измами
Българина щото е тарикат и реши да си накупи хапчета и после да хване да ги продава. За дни се организира далаверата. Хитри сме. Ма не за хубави неща
Това е спекулация с човешкото здраве.
Да видим ще се раздвижат ли нещата и ще спре ли тази пародия с тези лекарства
Как може да кажете, че има интернет измами у нас. Та Гешев така сплаши кокошкарите по селата, че сега ще емне и хакерите. А когато те са на международно ниво, то той ще ги преследва и в Камчатка и в Сибир и в Аляска…светът е настръхнал с надежда Гешев да се справи с тази престъпност
Искам да кажа, че Гешев трябва лично да започне да гони интернет престъпници по селата
Измамите са всякакви от всякакво естество
Инструментът тръби, че се е справил с телефонните измами, ама изглежда не е точно така. Измамници те са изобретатели
Любимо – отваряш сайт за новини и попада на лек за гъбички, косопад или срещу затлъстяване. И се чудиш как може тези реклами да са навсякъде и да не могат да бъдат спрени
След битовата престъпност Гешев да се захване и с тези измами, лично да следи сайтовете и да гони измамници те, викам аз
Това със скорпиона по радиото го помня. Как може да допускат такава реклама, хората може да повярват само защото са чули за него по националното радио, което предполага достоверна информация.
Тези реклами са като паразити. Навсякъде изкачат. Няма ли как да има генерален филтър и да не се появяват
Заглавието трябваше да е: Kак да защитим глупака от измамника
Нека да не слагаме етикети на хората. Тъй се използва и страхът за здравето, говорим не само за хора, които си купуват лекарства за отслабване, а отчаяни които се борят с рак и други неизлечими болести, които са склонни да опитат всичко
Естествено.
Като чета всеки си измива ръцете с наивността на хората. То тя си факт, ама докато по разни сайтове само мислят как да вземат с 10 лева повече от реклама, без да мислят какво показват на хората, тъй ще бъде
Откакто свят светува измамниците експлоатират две неща – човешката алчност и глупост! Битката с тях чини ми се е невъзможна, щото са неизтребими
И не само. Хора, загубили надежда, също се поддават. В отчаянието си търсят помощ навсякъде, вкл. и при такива измамници
И на мен ми излезе сега реклама на чудодейната хранителна добавка Cannabis oil на проф. Милен Лазарое