На първа инстанция
Арестуван в акция „Октопод“ осъди комисията за конфискация и прокуратурата
Момчил Кръстев и семейството му трябва да получат над 116 000 лева обезщетения
Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (днес вече част от антикорупционната комисия) и прокуратурата са осъдени да платят над 116 000 лева на арестувания и обвинен за участник в престъпната група „Октопод“ Момчил Кръстев, който след това дори не беше съден.
Това става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС), където Кръстев и семейството му са завели искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за над 233 000 лева.
На 10 февруари 2010 г. Момчил Кръстев беше един от зрелищно арестуваните от МВР, заедно с Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, братята Пламен и Йордан Стоянови, както и Николай Велков. Прокуратурата го обвини, че от 1997 г. е участвал във въоръжена организирана престъпна група, образувана и ръководена от Алексей Петров, която се занимавала с пране на пари, данъчни престъпления, изнудване и сводничество. Кръстев остана в ареста само седмица и беше освободен срещу най-леката мярка за неотклонение „подписка“, след като срещу него нямаше събрани никакви доказателства за участие в престъпна група. Разследването срещу него по това мегадело беше прекратено година след арестите. Впоследствие, шумното делото беше разделено на три отделни, станали популярни като „Голям Октопод“, в който останаха тежките икономически престъпления, „Нежен Октопод“ – за сводничество и проституция и „Малък Октопод“ – за рекет и принуда. До съд стигна само последното, а Момчил Кръстев остана обвиняем по „Големия Октопод“ до началото на 2014 г., когато прокуратурата прекрати производството.
От делото, което той е завел срещу Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) и прокуратурата става ясно, че още през април 2010 г. съдът е допуснал възбрана и запори на негово имущество за над 250 000 лева.
Обезпечението било отменено чак през август 2014 г., а исковете, за които било допуснато, не били заведени от тогавашната КОНПИ.
В исковата си молба Кръстев пише, че общественият отзвук от задържането му и обвиненията за участие в „Октопод“ бил огромен и продължителен. Новината за арестите била разпространена дори с клипове в сайта на МВР, били правени коментари от премиера Бойко Борисов и тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, че това е най-големият удар срещу организираната престъпност след 1989 г. Всичко това се отразило изключително негативно върху психиката на Кръстев, преустановил участие в няколко дружества, затворил се в себе си, съпругата му се разболяла заради случилото се с него, а той нямал възможност да ѝ помогне финансово за лечението.
Кръстев, съпругата му и синът му твърдят, че са претърпели вреди от действията на КОНПИ по обезпечение на имущество, заради които не можели да водят нормален живот. Тези страдания Кръстев е оценил на 50 000 лева. Съпругата му и синът са предявили искове за по 20 000 лева.
Отделно твърдят, че са претърпели и имуществени вреди от над 30 000 лева от лихви по неплатени данъци заради невъзможност да се разпореждат с имуществото си, както и над 500 лева от платена наказателна лихва по кредит. Съпругата на Кръстев страдала и от това, че няма възможност да се лекува в чужбина, да ползва избрани хранителни добавки или да опита лечение с алтернативна медицина, а синът му завършвал училище и не можел да учи, където иска, защото семейството му не можело да го издържа.
Искът на Кръстев срещу прокуратурата е за 70 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от повдигнатото обвинение и 42 000 лева за имуществени вреди от пропуснати ползи в четирите години, в които е бил обвиняем, както и за платените през това време адвокатски хонорари.
Съдия Невена Чеуз от СГС намира за доказано, че Кръстев е търпял, както неимуществени, така и имуществени вреди от действията на прокуратурата, но приема за справедливо да уважи иска му до 30 000 лева за преживяния „душевен дискомфорт“. Относно имуществените вреди, съдът приема, че пропуснатите ползи са хипотетична вреда, защото не били представени доказателства, че със сигурност Кръстев е щял да получи определени доходи, ако не е било разследването срещу него. Затова съдът уважава единствено искането на 6000 лева, които е платил на адвокати.
От своя страна, КОНПИ е възразила, че е действала в условията на обвързана компетентност, защото се е водила от подаденото уведомление от прокуратурата. Съдът обаче казва, че тази обвързаност се изчерпва със започване на проверката и след това всички действия на комисията са самостоятелни. В решението на СГС пише, че липсата на доказателства за незаконно придобито имущество или депозирането на иск за обезпечение, без да са налице достатъчно предпоставки, както и за това, че комисията сама не е поискала през тези 4 години отмяна на допуснатото обезпечение, се явява основание за иск срещу нея.
„При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че по отношение на ищците е настъпила значителна отрицателна промяна както в семейния и трудовия им начин на живот, така и в техния бит, възможности и потенциал за развитие. Предвид което и втората предпоставка на фактическия състав на разпоредбата е установен по делото“, пише в решението на СГС. Според съда обаче искът на Кръстев е основателен до 20 000 лева, а на сина му – до 10 00 лева. Изцяло уважен е бил само този на съпругата му за 20 000 лева.
Основателни, според СГС, са всички искове на семейството срещу КОНПИ за имуществени вреди от неплатени данъци и наказателна лихва за общо около 31 000 лева.
Така акцията „Октопод“ само срещу Момчил Кръстев ще струва КОНПИ, която вече е част от от антикорупционната комисия, над 80 000 лева, а прокуратурата е осъдена да плати общо 36 000 лева, като решението на СГС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
Преди две години Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България да плати близо 110 000 евро именно за акция „Октопод“ и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите коментари на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. Делото в Страсбург беше заведено от Алексей Петров, Антон Петров и братята Пламен и Йордан Стоянови.
5
Коментирайте
Цацаров няма да остави нещата така.
Да, в последно време е много активен.
Тоя хич не е нагъл. Съден е за тежки икономически престъпления в крайна сметка. Защо не се разболя докато лапаше?
Що да е нагъл? Не е съден, а обвинен, а обвинението е останало толкова недоказано, че дори сами са се отказали от него. Много ясно, че ще ги съди после той.
Тия от ЕСПЧ по някога като че ли спят. Естествено, че ще има силови арести за такива престъпници.