Арбитражът реши: Мажоритарният собственик на БМФ дължи над 25 млн. лв. неустойка от претендирани 52 млн. лв.
Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата е постановил, че фирмата собственик на „Параходство Български морски флот“ АД – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, дължи на държавата малко над 25,3 млн. лева неустойка по договора за приватизация, научи „Лекс“.
Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата Агенция за приватизация) претендираше от купувача на БМФ над 52,2 млн. лева.
По информация на „Лекс“, решението от близо 60 страници, е постановено единодушно от арбитражния състав.
Делото пред Арбитражния съд започна през октомври 2019 г., след като агенцията предявява неустойката и „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД завежда отрицателен установителен иск. Купувачът твърди, че не дължи исканите от агенцията 52,2 млн. лева, включително е навел доводи, че уговорената в договора за приватизация неустойка е нищожна, а и при всички случаи е изпълнил далеч повече от това, което агенцията е зачела.
Както е известно, „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД придоби 70% от „Параходство Български морски флот“ АД през 2008 г. С договора за приватизация купувачът поема за срок от 10 години 13 групи задължения, сред които: за запазване на основната дейност и статут на дружеството (запазване предмета на дейност; недопускане на ликвидация и обявяване на дружеството в несъстоятелност; забрана за преобразуване; ограничения за промяна на акционерното участие и за намаляване на държавното участие в капитала на дружеството); задължения за инвестиции в придобиването на кораби; задължения, свързани с трудовоправни и социални въпроси (поддържане на предложената от купувача средносписъчна численост на плавателния състав и повишаване нивото му на заплащане); задължения, свързани с притежаваните от дружеството кораби (поддържане на средногодишно общ тонаж на корабите не по-малък от 1 300 000 DWT, осигуряване не по-малко от 60% от общия тонаж на корабите да плават под знамето на Република България или под знамето на друга държава – членка на ЕО или на ЕИП; средната възраст на корабите, които плават под знамето на Република България или под знамето на друга държава – членка на ЕО или на ЕИП, да бъде намалена под 20 години) и т.н.
През 2008 г. започна една от най-големите икономически кризи за последните 50 години, която засегна сериозно международния фрахтов пазар. Кораби на възраст над 15 години бяха отхвърлени от пазара – отказвани да бъдат наемани и застраховани. Същевременно, повече от 50% от корабите на дружеството, при приватизацията, са на възраст над 25 години, а близо 75% от тях, са на възраст над 15 години. През този период купувачът – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, успява да подмени голяма част от корабите на „Параходство Български морски флот“, като купува съвременни и високотехнологични кораби, за да осигури конкурентността си на пазара. С това, преизпълнява инвестиционната си програма и освен това средната възраст на корабите се намалява на 10 години.
Спорът между купувача и агенцията, обаче е за поддържане на средногодишен общ тонаж на корабите на дружеството не по-малък от 1 300 000 DWT, за срок от 10 години.
По делото, освен две подробни комплексни експертизи, с които арбитражният състав се е съобразил, са разпитани свидетели на страните и са приети десетки писмени доказателства, които потвърждават, че отчетения от „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД и реално поддържан в „Параходство Български морски флот“ АД среден тонаж на корабите, е бил с над 200 хил. тона по-голям от този, който е приела Агенцията за публичните предприятия и контрол.
По данни на дружеството, към настоящия момент, то притежава флот от близо 1 500 000 DWT, при средна възраст на корабите от 7 години.
По информация на „Лекс“ решението на арбитража е постановено през декември 2021 г. То е окончателно, задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение, но всяка от двете страни по спора има процесуалната възможност да поиска отмяната му в следващите три месеца. Евентуална отмяна на решението означава, че ще отпадне и задължението на „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД да заплати неустойка от над 25,3 млн. лв. и би отворила възможността да се преразгледа и въпросът за нищожността на клаузата за неустойка по договора, което би могло сериозно да засегне интересите на държавата. Ако бъде уважено възражението за нищожност на неустойката, на практика ще означава, че държавата вече няма да има вземане срещу купувача по договора.
29
Коментирайте
При тази обстановка и изпълнени всички други задължения, дори този присъден размер неустойка е прекомерен.
Разгеле! Излязоха с решение.
Определено мисля, че е хубаво, че под някаква форма се развиха нещата в положителна насока.
А и сравнително бързо решиха този сложен казус.
Трябваше нова власт да дойде, че да се разреши казуса. Иначе по време на Влади Горанов…яйде да не започваме, че не знаем къде ще свършим.
Така е. Надеждата ми е в това правителство.
Хубаво, че се разрешава казуса. Че ми се наду главата.
Знаете ли кое му обичам на АБТПП, че там делата ги решават колеги врели и кипели в практика и познаващи не само правото, но и бизнеса. Няма да ти се хлъзнат по някакви абстракции, а решават практично спор, т.е. вършат работа на страните и за оборота. Не съм чел това решение, но резултатът ми изглежда мъдър, някой долу написа соломоновски.
Домусчиев ще плати половината значи и всичко приключва.
Дреме му, нали стана милиардер
Ма стани и ти бе. То понеже не го харесват, не е ясно точно защо, затова и такъв хейт към Лудогорец има…
Кой в България харесва милиардери. Но рецултатите от бизнеса, несвързан с държавата показват, че двамата братя си работят здраво. Построиха фармацевтични заводи за ветеринарната медицина в САЩ, Италия и Индия.
Нелепа е клаузата, която въпреки преизпълнението на инвестициите, т.е. въпреки покупката на по-скъпи и модерни кораби, предвижда неустойка за липса на тонаж. Решението ми се вижда доста балансирано – 50:50. На практика съдът се е съобразил с експертизите.
„не е ясно точно защо“?! Ти явно си просто една глупава ходеща вагина
Ми хайде да плаща бемефето и да се приключва. Като чета за какво иде реч, агенцията да взема парите и да бега, че може да стане по-лошо.
Ще ги вземе, но да, крайно време беше да приключи тази сага
НЕ отиват ли в държавата? Как така да „бега“ ?
Този спор е все едно дали ако в договора си обещал при гангрена да си отрежеш крака, а ти се излекуваш, трябва да плащаш неустойка. Да гледат там изпълнил ли е инвестициите, спазил ли е ангажиментите за персонала, че да не остават хора без работа и туй то
В Рим са казвали pacta sunt servanda, у наше село – кьорав карти не играе, но и нашта държавичка вместо да насърчава инвеститорите и да им помага, гледа да им изпие кръвчицата до последно. Ако се абстрахира човек дали му са симпатични враждуващите Домусчиев и Прокопиев, само се сетете други приватизатори какво направиха с купеното – Баневи и сие, например, и че фирми като БМФ, Дамяница и Каолин още правят бизнес и това стига. Обективно погледнато това беше целта на приватизацията – работещи предприятия, данъци за държавата и работа за хората, щом това го има – всичко е ОК
Разликата е, че Каолин го продадоха 😉 Не че нещо лошо, само за пълнота
E, малко манипулативно изказване. Така имаше една приказка, че не щем некрадливи управляващи, а крадци с мярка, които да остават и за другите.
Тъй де, тогава и вълкът ще е сит, и агнето цяло 😊
Хайдее да видим с летище София какво ще се прави, че и там май същите собственици играят.
Не са Домусчиеви собственици. Феирмите са с установени собственици. А и Домусчиеви не крият собствеността си.
Лошото е, че нямат никаква мярка.
Между другото Домосчиеви и Прокопиев много си приличат по това, че всички са успешни бизнесмени. Повече такива хора + по-малко завист = повече просперитет за българия и по-големи доходи за всички.
Ясно, арбитраж по соломоновски.
Чиста работа. А и „продължаваме промяната“ вече са тук.
Което е добре.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Кои са били арбитрите по делото?