Апелативният съд реши, че ВКС не може да му диктува, но прати футболист в затвора
Върховните съдии искаха 3 години затвор за Борислав Балджийски, а САС го осъди на 4
Футболистът на „Дунав“ (Русе) Борислав Балджийски отново е осъден на 4 години затвор за убийството по непредпазливост на юриста от „Топлофикация“ Петър Алексов. Това реши Софийският апелативен съд (САС), който за втори път гледа делото, след като веднъж измени присъдата му в условна, но Върховният касационен съд (ВКС) държеше на ефективно наказание.
Решението на апелативните съдии Камен Иванов, Алексей Трифонов и Весислава Иванова е особено интересно заради разсъжденията им доколко са обвързани с указанията на ВКС за вида и размера на наложеното наказание на подсъдимия.
Случаят
Балджийски е подсъдим за инцидент пред казино в столичния кв. „Красно село“ през нощта на 6-и срещу 7-и август 2013 г. Тогава 36-годишният Алексов излизал от казиното, ядосан от победата на футболния „Лудогорец“ срещу сръбския „Партизан“. Покрай него минал автомобил, в който били Балджийски, приятелят му Лъчезар Киров и неговата приятелка Валентина Колева, която шофирала. Алексов започнал да псува и да обижда грозно момичето, при което спътниците спрели, Балджийски слязъл и го ударил, последвала размяна на удари, след което свадата приключила и юристът тръгнал да се връща към казиното. След няколко крачки обаче, Балджийски го настигнал и го ударил още веднъж с юмрук в дясната скула, след което Алексов залитнал и паднал назад, при което ударил тила си в ръба на метална шахта и починал.
Преди две години състав на Софийския градски съд с председател Ани Захариева осъди футболиста на 4 години затвор и 100 000 лева обезщетение за майката на починалия, но след това САС намали наказанието на 3 години затвор и измени присъдата в условна. Делото стигна до ВКС, след като никоя от страните не остана доволна от решението и върховните съдии приеха, че присъдата трябва да е ефективна. Според ВКС по делото не са допуснати нарушения освен в начина на изтърпяване на наказанието. Върховните съдии казаха, че то правилно е било определено на 3 години, но не трябва да е условно. Накратко, решението на САС беше отменено само за да може следващият състав да осъди Балджийски на 3 години затвор.
Такова произнасяне е безпредметно, а контролът е излишен
Апелативните съдии обаче не са съгласни с подобно тълкуване на решението на ВКС, което твърдят, че би ги превърнало само във „формален изпълнител“ на вътрешното убеждение на други. За да решат доколко са обвързани от решението на ВКС, апелативните съдии поставят 3 въпроса:
- само по наказанието ли следва да се произнесат;
- ако не установят нови факти, обвързани ли са с правните изводи на ВКС, с които са отхвърлени всички останали възражения на страните за допуснати съществени процесуални нарушения;
- задължителни ли са указанията на ВКС за ефективна присъда;
По първия въпрос САС приема, че след като актът на предишния състав на апелативния съд е отменен изцяло, то при новото разглеждане на делото трябва да се обсъдят всички въпроси, касаещи правилността на първоинстанционната присъда. Мотивите му в тази насока са, че за разлика от гражданския процес, НПК не урежда т.нар. „ограничен“ въззивен контрол.
По втория въпрос САС отчита противоречива съдебна практика за това дали може при повторното гледане на делото да отговори различно на възражения, по които ВКС вече се е произнесъл, както и при установени едни и същи факти, обвързан ли е да приеме и същата правна квалификация с аргумент, че касационното решението има обвързващ характер поради това, че е влязло в сила и е задължително.
САС пише, че според едното становище в касационната практика, в случай че не се установи нова фактическа обстановка, то правните изводи в касационното решение са задължителни за всички, в това число и за съдебния състав, извършващ последваща касационна проверка.
Според това виждане обсъдените веднъж от ВКС възражения не могат да бъдат пререшавани – нито от въззивния съд при новото разглеждане на делото, нито от следващ касационен състав, освен ако не са установени нови факти.
Другото становище, което в случая се споделя и от САС, е, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е овластен да реши напълно самостоятелно всички въпроси, свързани с правилността на обжалваната присъда, като съобрази само дадените задължителни за изпълнение указания.
Според САС не е логично и автоматично да приема фактическата обстановка и изводите, възприети от предходния му състав, само защото ВКС не е установил нарушения по тях.
„Недопустимо е и препращането към отменителното касационно решение чрез „преписването“ на правните изводи в него, още повече като се отчете, че те касаят проверен съдебен акт на друг съдебен състав. Споделянето на обратното би обезсмислило новата въззивна проверка на какъвто и да е правен въпрос в случаите, в които не се установяват факти, различни от онези, които са били в обхвата на касационната проверка; на практика би ограничило ролята на въззивния съд само до такъв по фактите, а не и по правната квалификация, под която следва да се субсумират“, се казва в решението на САС. Според апелативните съдии мотивите на отменителното решение не са обвързващи с изключение на задължителните указания.
„Те не могат да предрешат изхода при новото разглеждане на делото, защото в хода на последното съдът е длъжен, но и неограничен, да формира собствени изводи по доказателствата, по фактите и по правото“, посочва САС. Виждането на съда е, че когато делото е върнато за преразглеждане, касационната инстанция няма правомощия да го предреши.
„Да се приеме противното, би означавало да се допусне, че вътрешното съдийско убеждение на по-ниската инстанция, което следва да е основано на собствен анализ на доказателствата и на закона, може да бъде подменяно с това на по-горната“, аргументират се апелативните съдии.
Те констатират противоречива практика и по третия въпрос, свързан с това дали са длъжни да пратят Балджийски в затвора, както следва от решението на ВКС. Според едното виждане в практиката, при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да изпълни указанията и за вида, и за размера на наказанието. В други решения пък е възприемано обратното становище, според което тези указания не са задължителни по НПК, а и ВКС не е инстанция по фактите и не може да подменя вътрешното убеждение на съда, решаващ делото по същество, нито пък предварително да му указва каква да бъде неговата оценка, включително за наказанието.
„Ако въззивният съд, комуто делото е върнато за ново разглеждане, се основе директно на изводите на касационната инстанция досежно начина на изтърпяване на наказанието, приемайки ги за задължителни, то неговото произнасяне поначало би било безпредметно, а последващият касационен контрол – излишен. Да се сподели, че две инстанции могат да бъдат „формален изпълнител“ на изразеното от друг съдебен състав вътрешно убеждение, практически означава да се отрече вътрешното им убеждение въобще, да се обезсмислят прерогативите им, да се обезсмисли и самото връщане на делото след като не се очаква нищо друго освен безпрекословно изпълнение на изразеното в отменителното решение виждане“, заключва в обобщение САС и приема, че не е обвързан от решението на ВКС за това какво наказание да наложи в случая.
Какво като е футболист?
В крайна сметка, този състав на апелативния съд не само заменя условната присъда с ефективна, както искаше и ВКС, но и я увеличава на 4 години затвор, както беше постановил първоначално градският съд. Новите моменти в решението са, че според САС Балджийски не е счупил очната ябълка на жертвата при удара в лицето, а евентуалният умисъл при действията му е свързан с тежкото фатално увреждане при падането, което е можел да предвиди.
„Напълно предвидима опасност е получаването на тежка травма, в това число и несъвместима с жизнените функции, при падане по гръб върху твърд терен в резултат на нанесен удар. В конкретната обстановка подсъдимият не е съобразил общовалидните изисквания за внимателност, обмисленост и грижливост към здравето и живота на друг човек, за да избегне нежеланото засягане на обществените отношения. Това е бил длъжен и е могъл да го стори“, казва в мотивите си САС. В тази връзка съдът подчертава, че след като е видял състоянието на Алексов, подсъдимият Балджийски не само не е опитал да помогне и не се е заинтересувал от състоянието му, но е избягал от местопроизшествието заедно с приятелите си.
На следващо място САС отбелязва, че Балджийски не е бил поставен в ситуация, която да налага задължителна физическа защита, тъй като те са били с кола и са можели просто да подминат Алексов и да не обърнат внимание на обидите, които е отправил. Освен това, съдът подчертава, че именно Балджийски пръв е ударил Алексов, след като слязъл от колата.
„По тази причина настоящият съдебен състав, макар да отчита проявената от Петър Алексов словесна провокация за способстващ фактор, определя ответната реакция на подсъдимия като прекомерна. В крайна сметка сбиването е предизвикано от него и свидетеля Киров, а като краен резултат е отнет човешки живот, само защото притежателят му е отправял обиди и псувни. Укорима и завишаваща степента на обществената опасност на деянието е проявената от подсъдимия упоритост да догони пострадалия след приключването на схватката между тримата“, казва в заключение САС.
Всички писмени доказателства, които защитата е представила за личността на Балджийски, работата му като футболист, благодарствените писма до него, социалната му ангажираност за обучение на безработни и необразовани, съдът отчита като позитивни данни за личността му, но само толкова.
„Действително, те разкриват личността на подсъдимия в позитивен план и очертават ниска степен на обществената ѝ опасност, но това смекчаващо обстоятелство така или иначе е отчетено при определяне на санкцията. Съдът не подценява смекчаващия му характер, но отбелязва, че то не притежава характеристика на изключителност, доколкото не разкрива по отличаващ се, извънреден начин личността на подсъдимия. Обичайно, а не израз на изключително по вида си поведение, е хората да се препитават от своя труд и да се възползват от възможността да увеличават по законен начин и с честни усилия своето благосъстояние“, допълва съдът.
Решението не е окончателно и Балджийски може да го обжалва отново пред ВКС.
8
Коментирайте
Не е работа нито на този, нито на който и да било друг Интернет сайт да се превръща в платформа за осъществяване на другарски съд!
Въпросното решение на САС, може да бъде проверено по касационен ред и ако тази възможност бъде използвана от легитимираните затова лица, касационният съдебен състав, на който бъде възложено делото, ще изложи и аргументите си във връзка с правилността на въззивния съдебен акт.
Рядко срещано интелигентно и справедливо решение.
Браво на докладчицата!
След като законът е лишил ВКС от възможност да решава делото по същество в ущърб на подсъдимия първите няколко пъти, значи и казаното от него в тази връзка не може да бъде задължително указание.
Не са ти ясни нещата, ама нищо… И твоето право да се изкажеш трябва да се уважава, ако не другаде поне тук в Интернет.
Добре де, нали само указанията са задължителни, а те били за 3 години затвор. Хем задължителни, хем ги пренебрегнали.
Въпросите, поставени във въззивното решение, са напълно основателни. По моему това решение ще послужи на ВКС да образува т.д. На това му се казва съдебен акт, който допринася за развитието на правото и практиката
Айде сега през Дунава и…
Много рядко срещам на тази страница мнения от Юристи-пишат значими люде, но винаги анонимно , като излагат повърхностно само част от аргументите си, относими само към част от фактите-за да провокират.Зная че можете и повече-напр.кое е важното тук-очертава се разлом между САС и ВКС не случайно-всеки съдия е независим и формира собствено вътрешно убеждение.А ВКС не случайно няма вече онзи авторитет, та да не се оспорват решенията им.Ето защо: съдиите от ВКС са подбрани като че ли на „случаен принци“-доста от тях бяха съдебни изпълнители и изведнъж станата съдии от ВКС.А други нямат необходимият стаж като съдии от други инстанции.Да… Покажи целия коментар »