Апелативният спецсъд поиска от прокуратурата цели изречения в обвинителните актове
Множество неясноти, констатирани от съда, доведоха до окончателно връщане на делото срещу бившия шеф на Фонда за лечение на деца
Делото срещу бившия шеф на Фонда за лечение на деца Павел Александров окончателно е върнато на прокуратурата. Това е определил състав на Апелативния специализиран наказателен съд (Емилия Петкова-председател, Венелин Иванов и Красимира Костова-докладчик), показа справка на „Лекс“.
Съдиите са се съгласили с повечето изводи на първоинстанционния спецсъд, който през август м.г. върна обвинителния акт на прокуратурата заради констатирани съществени нарушения, но в определението на апелативните съдии впечатление правят критичните думи по отношение на лексикалната и граматична издържаност на обвинителния акт.
„Съдебната проверка за процесуалната редовност на проведеното досъдебно производство, е правна, а не литературна, но съдържанието на актовете на провеждащите го органи, в т.ч. на обвинителния акт, трябва да бъде достатъчно ясно, конкретно и разбираемо, за да е достъпно най-малкото за страните по делото. Ето защо, въззивната инстанция обръща внимание на СП, че ако прецени да упражни правомощията си по чл.246 от НПК, корекцията на обвинителния акт трябва да обхване неговата юридическа, но и лексикална и граматическа издържаност, както и изчистването му от ненужно обременяващи повторения“, се казва в определението на АСНС. В него съдиите подчертават, че в обвинителния акт е излишно многократното посочване на разпоредби от законови и подзаконови актове. „Изразяването следва да е прецизно, а изреченията да бъдат довършени и понятни, без липса на думи или цели фрази, отразяваща се на същностното значение на изложението“, пишат още съдиите.
Любопитно в случая е и решението на състава да разгледа протеста на прокуратурата, тъй като той е подаден по старата редакция на НПК. Според нея съдията решава еднолично в закрито заседание и без изслушване на страните дали има основания за прекратяване. Новата редакцията от 5 ноември 2017 г. пък задължава тези въпроси да се обсъждат само в разпоредително заседание със задължително присъствие на прокурора. Два състава на Софийския апелативен съд отказаха изобщо да разгледат протестите на прокуратурата по други две известни дела (бел. ред. за продажбата на дялове от EVN и срещу следователя Иван Христов), тъй като прецениха, че те са подадени в рамките на отменената вече процедура. Макар определението на съда в разпоредително заседание също да подлежи на обжалване и протест, законодателят не е предвидил хипотеза за уреждане на такива неприключили дела и двата състава на САС прецениха, че няма как да се произнесат, с което делата окончателно бяха прекратени. Колегите им от Апелативния спецсъд обаче обаче са преценили, че няма пречка да разгледат протеста на прокуратурата.
В началото на август Специализираната прокуратура внесе в съда обвинителен акт от 500 страници срещу Павел Александров и още трима служители на фонда, който беше разтърсен от скандал с разходването на пари през пролетта на 2016 г., когато бяха извършени и арестите. Срещу Павел Александров бяха повдигнати обвинения за престъпен сговор, длъжностно присвояване, престъпления по служба и неправомерно разходване на пари от бюджета. На съд с него беше предадена и Катерина Котева, главен експерт във фонда, която неправомерно е била определяна от Александров за негов заместник и в отсъствието му продължавала престъпната дейност. Останалите обвиняеми по делото са Татяна Радева – старши експерт „Икономист, организатор на труда“ и Станислава Горанова – главен експерт „Специалист обработка на данни“ и контрольор на дейността на фонда.
Според прокуратурата Александров е имал водеща роля, като сключвал договори на фонда с фирма за съдействие при лечението на деца в чужбина, като главно това ставало в турската болница „Аджъбадем“. Договорите обаче били сключвани без обществени поръчки и така годишно били плащани над 230 000 лева. Александров взимал и еднолични решения за изпращане на деца за лечение в чужди болници по неясни критерии и без да е посочена спешна необходимост. Плащания на фонда са били прехвърляни към бюджета на НЗОК, като Александров и Котева попълвали сами формуляри „S2“, с които задължавали НЗОК да плаща на болници в чужбина за лечението на деца, изпратени там от фонда. С пари на фонда е било финансирано и двегодишно обучение по английски и немски език на служители, при положение че в длъжностната им характеристика е записано изискването за владеене на съответния чужд език, съобщиха тогава от прокуратурата.
Апелативният спецсъд подробно разяснява кои съществени нарушения налагат връщането на акта на прокуратурата, като на първо място изтъква, че в него е посочено, че извършването на престъпленията е ставало, както в София, така и на територията на цялата страна. Според съда това твърдение е произволно и не почива на никаква фактическа обосновка. Друго съществено нарушение е свързано с предмета на престъпния сговор. В една част от обвинителния акт се твърди, че той е постигнат между четиримата обвиняеми, за да вършат длъжностни присвоявания, незаконно разпореждане с пари от държавния бюджет и престъпления по служба, а след това се казва, че сговорът е само между Александров и Горанова.
Освен тези забележки, Апелативният спецсъд подчертава, че щом прокуратурата е решила да повдигне обвинения за сговор, а не за престъпна група, „то използването в акта на думи и изрази от типа на „сдружение“, „престъпно сдружение“, с каквито обстоятелствената му част изобилства, е неуместно, а употребата в същата на „ръководител на групата“ и „членовете ѝ“, е недопустимо“.
Друга причина за връщане на делото е свързана с обвинението срещу Александров за длъжностно престъпление. Съдът посочва, че описанието на това деяние изобилства от повторения на цели пасажи текстове и е поднесено „толкова смислово объркано и неясно, че буквално засяга възможността на привлеченият към отговорност да разбере за какво фактическо противоправно поведение е обвинен“.
Следващо нарушение съдът констатира по отношение на обвиненията в присвояване срещу Александров и Котева, както и за длъжностни престъпления и липсата на фактическо описание за квалификацията „значителни вредни последици“. И двете инстанции са констатирали разминавания между общата щета от тези престъпления и стойността, описана в отделните деяния. Аргумент за връщане на делото е и това, че в обвинителния акт нямало изложени факти за целта за набавяне на облагите от престъпленията по служба на Александров и Котева, като прокуратурата не е посочила името на нито един от доставчиците на медицински изделия, които обвиняемите искали да облагодетелстват.
„Задължението за такава индивидуализация произтича от същността на самия съставомерен елемент и от необходимостта от доказването му, тъй като с обвинителния акт, освен че се предава на съд дадено лице за определено престъпление, се очертават и рамките на предмета на доказване в съдебната фаза. След като прокурорът е счел, че всеки от двамата обвиняеми се е стремил да облагодетелства (и то имотно) търговски доставчици на медицински изделия, той е бил длъжен да посочи кои са тези доставчици, както е процедирал с болничните заведения“, се казва в определението на съда. Отделно от това, в диспозитива на обвинителния акт се казвало, че Александров е нарушил служебните си задължения, а в обстоятелствената му част пишело, че не е изпълнил служебните си задължения, което съдът също подчертава като съществена неяснота относно волята на прокурора.
8
Коментирайте
Те не могат да пишат, бе, човек! Как са влезли в университета, че са и изкарали?!
Какъв университет. Как училище са завършили с таз граматика
Напоследък специалните са много критични
Така трябва да бъде.
Всичко опира до прокурора
Е, тя тая дъвка вече не прави балончета, що да я дъвчат…
Чукча не писател…
Некадърни прокурори или нарочно така тъпо ги правят тия обвинителни актове?!?