Със среднощна заповед
Ананиев отмени принудителното лечение в болница за хората над 60 години с Covid-19
При изричен писмен отказ от настаняване в болница следват 28 дни домашна изолация и лечение. Атакуваха в съда и забраната за събиране на повече от 10 души
БХК поиска съдът да отмени забраната за събиране на повече от 10 човека
Българският хелзинкски комитет (БХК) обжалва друга част от друга заповед на здравния министър Кирил Ананиев от 14 май. Както „Лекс“ писа, след изтичане на извънредното положение, правителството обяви извънредна епидемична обстановка. И във връзка с нея Ананиев издаде четири нови заповеди, с които въвежда определени мерки срещу разпространението на коронавируса.
В една от тях (РД-01-263/14.05.2020 г.) се забранява провеждането на „всякакви организирани събирания на групи над 10 (десет) лица“, като са посочени някои изключения, свързани със спортни мероприятия.
Именно тази забрана БХК обжалва пред Върховния административен съд.
„Забраната за организирани събирания на хора в групи над 10 лица накърнява правото на мирни събрания на гражданите. Това право гарантира на гражданите възможността, наред с друго, да протестират. Такава обща забрана обаче противоречи на Конституцията и международните договори, по които държавата ни е страна“, казва в жалбата адвокат Адела Качаунова, директор на правната програма на БХК.
Тя посочва още: „В дневни часове в централните градски части могат да се видят много повече от десет души, макар тяхното събиране да не е било предварително организирано. Липсва каквато и да е обосновка защо организираното събиране на хора е по-опасно за здравето от неорганизираното, а още повече – липсва възможност такива събирания, които спазват физическа дистанция между участниците и по време на които те носят предпазни средства, да не бъдат ограничавани. Сега са забранени всички събирания, въобще“.
Освен отмяната на забраната за събиране на повече от 10 човека, БХК настоява съдът да спре и предварителното изпълнение на заповедта.
Със среднощна заповед министърът на здравеопазването Кирил Ананиев отмени заповедта си от 14 май, с която разпореждаше задължително болнично лечение за всеки над 60-годишна възраст с потвърден Covid-19. Те, наред с хората с придружаващи хронични заболявания, каквито може да има всеки – например високо кръвно, трябваше принудително да бъдат лекувани в болница, независимо от това как се чувстват и въобще имат ли симптоми на коронавирус (пълния текст на вече отменената заповед виж тук).
Сега Ананиев издаде заповед (пълния ѝ текст виж тук), в която заявява, че на задължителна изолация и/или болнично лечение, по предложение на лекуващия лекар, подлежат потвърдените случаи на Covid-19 на възрастни лица над 60 години, в зависимост от клиничното протичане на заболяването.
Т.е. вече болничното лечение не е задължително, то ще става по предложение на личния лекар, каквото изискване преди нямаше и най-важното – ще зависи от това как протича заболяването при конкретния човек.
Същите изисквания важат и за хората с „придружаващи хронични заболявания и/или имунокомпрометиращи състояния“. Както и за другите две групи, които подлежат на изолация или настаняване в болница – „лица с тежко клинично протичане като задух или затруднено дишане, поява на храчки или хемоптое“ и „лица с невъзможност за изолация и лечение в домашни условия, независимо от клиничното протичане на заболяването“.
В новата заповед на Ананиев се урежда и какво става, ако човек над 60 години с потвърден коронавирус, за когото личният лекар е предложил да бъде настанен в болница, откаже да го направи. Първо в нея се заявява, че отказът за болнично лечение трябва да е направен писмено и изрично. А последицата е „задължителна изолация и/или лечение в домашни условия за период от 28 дни, от датата на потвърдителното лабораторно изследване“.
Това е същият режим като за хората, при които заболяването протича без симптоми или с леки клинични оплаквания. За такива се приемат телесна температура до 38°С, кашлица, неразположение, хрема, възпалено гърло, стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане и/или диария, без промени в психичния статус (т.е. объркване или летаргия) и без придружаващи хронични заболявания и/или имунокомпрометиращи състояния.
Новата заповед беше издадена часове след като група юристи подадоха жалба срещу тази от 14 май в Министерството на здравеопазването. Адвокатите Мария Шаркова, Емилия Недева, Снежана Стефанова и Теодор Стоев настояха за отмяната ѝ, като изложиха серия от аргументи – включително и противоречие на едно подобно разпореждане с Европейската конвенция за правата на човека и Конституцията.
„Вече отменената заповед на министъра на здравеопазването, с която задължително щяха да бъдат лекувани на практика неограничен брой хора без преценка на индивидуалната нужда от това лечение, драматично се конфронтираше с претенциите за правова държава. Без да преповтарям изложените в подадената жалба юридически сривове, трябва да се подчертае, че липсва защитим обществен интерес от въдворяването на големи групи уязвими хора – на възраст над 60 години и страдащи от хронични заболявания, включително и деца, в лечебни заведения при все още неутвърдени лечебни алгоритми. От съдържанието на заповедта от 14 май, следваше, че напълно здрави хора, само поради наличие на положителна проба за Covid-19 ще бъдат принудени да претърпят нежелана, ненужна и неясна по съдържание, предвид липсата на симптоми, терапия в лечебно заведение. На фона на изнесената информация за значителен брой грешни резултати от изследване за наличие на коронавирус, това ни връщаше в едни не толкова далечни мракобесни времена“, коментира пред „Лекс“ адвокат Стефанова, след като стана известно, че министърът е отменил заповедта си.
Един проблем е решен, но много други остават
„Казармената максима, че всяка заповед е предпоследна, в случая със заповедите на министъра на здравеопазването важи със страшна сила. И е хубаво, че законодателят се отказа от идеята си, той да въвежда правилата при извънредна епидемична обстановка с наредба, защото трябваше всеки ден да се издава по един брой на Държавен вестник, за да може да отразява многобройните изменения. Защото ясно се разбра – заповедите на министъра, изрично квалифицирани от законодателя като общи административни актове (ОАА) имат твърде временен характер и подлежат на постоянна промяна“, коментира адвокат Валя Гигова.
По въпроса за въведеното със заповедта на Ананиев от 14 май задължително болнично лечение за някои заразени с коронавирус тя заяви: „Не бива да се забравя, че всеки български гражданин, който е болен, независимо дали от Covid-19, или от друго, не може принудително и въпреки неговата воля да бъде лекуван. Това е право на всеки пациент по Закона за здравето – да откаже медицинска помощ или извършване на определени манипулации. Правата на живот и на личен живот са неотменими и не могат да бъдат засегнати или ограничени против волята на човека. Ако някой е избрал да почине от Covid-19 в дома си, има това право и то не може да бъде нарушавано, като бъде принудително лекуван“.
И макар този проблем да е преодолян с новата заповед, Гигова обръща внимание на други, които остават и в нея. Първият е свързан с компетентността на министъра. „Със заповедта си от късните часове на 19 май (РД-01-271) министърът отмени заповедта си от 14 май (РД-01-264) и на нейно място издаде нова, с която преуреди условията, при които се предвижда задължителна изолация и болнично лечение, както и карантиниране на контактните лица. Всъщност по Закона за здравето при наличие на епидемия, включително и от Covid-19, министърът може да издава заповеди в два случая, които са изрично предвидени в закона.
Първият е, когато определя с ОАА срока на задължителната изолация и то когато лечението се провежда в домашни условия и срока на задължителната карантина на контактните лица и на тези, които са влезли на територията на страната от друга държава. Вторият – е за да утвърди образците за задължителните предписания за болнично и домашно лечение и карантиране.
Затова всички заповеди на министъра, издадени на основание чл. 61 ЗЗ, които въвеждат ограничения или предписания засягащи неограничен кръг лица, вън от срока на задължителна изолация и карантиниране, са извън предметния обхват на неговата компетентност“, обяснява Гигова.
Тя подчертава и друго – здравният министър не може да въвежда допълнителни критерии за лечение, изолация или карантина, извън посочените в закона. „Още по-малко пък с тези заповеди може да се въвеждат критерии, основани на възраст или свързани с общото здравословно състояние, които имат изцяло дискриминационен характер. Така както са формулирани те пряко противоречат на конституционната забрана за недискриминиране на гражданите по възраст и здравословно състояние“, заявява тя.
По думите ѝ единственият ефект от заповедта на Ананиев от 14 май е бил, че хората са спрели да се обръщат към лекар при симптоми на коронавирус от страх да не бъдат вкарани насилствено в болница.
Адвокат Гигова обръща внимание и на друг важен момент – че при публикуването на заповедите на сайта на здравното министерство не се отбелязва часът, а в случаи като тази от 19 май, тя се води от тази дата, но беше огласена след 23 ч. Ако няма час н апубликуване излиза, че тя ще важи и за случаи от самия 19 май, въпреки че този ден на практика беше изтекъл при издаването ѝ.
Аргументите срещу задължителното настаняване в болница заради възраст и други заболявания
Въпреки отмяната на заповедта, си струва да се припомнят част от аргументите на четиримата адвокати в жалбата им.
Те изтъкнаха, че нито Законът за здравето, нито друг нормативен акт предвижда министърът на здравеопазването да определя групи пациенти по различни признаци – възраст, възможност за изолация или с определени симптоми, които да подлежат на задължителна изолация в болница и болнично лечение.
„Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗ регистрацията на едно лице като пациент се осъществява само с неговото съгласие, освен ако в закон не е посочено друго, а в чл. 87, ал. 1 от Закона за здравето е предвидено, че медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. Освен това, на основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗ пациентът по всяко време може да откаже оказването на медицинска помощ, включително и след като е започнало нейното оказване. В чл. 52, ал. 4 от Конституцията на Република България се съдържа забрана за принудително лечение или санитарни мерки, освен в предвидените от закона случаи“, изтъкнаха Шаркова, Недева, Стефанова и Стоев в жалбата си.
Те подчертават, че целта на закона (чл. 61, ал. 1 – 12 от Закона за здравето) е да защити общественото здраве в условията на епидемия, като ограничи разпространението на конкретни болести. „Изолацията и принудителното лечение са две отделни мерки, като едната е насочена към ограничаване на конкретния заразоносител или болен, така че да се избегне пренасянето на заболяването към други хора, а другата – към неговото излекуване. Не е ясно защо в такъв случай хората над 60 години подлежат на принудително лечение в болница, а хората под 60 години имат право да бъдат изолирани вкъщи и да преценят дали да бъдат лекувани или не. Същото важи и за лицата, които имат определени симптоми – няма данни (такива не са посочени от издателя на заповедта), че хората с изброените симптоми или състояния в заповедта (с хронични заболявания, задух и т.н) са по-опасни за общественото здраве, отколкото лица без тези характеристики, че едните следва да бъдат настанявани задължително в лечебно заведение за болнична помощ, а другите – у дома“, написаха адвокатите. И изтъкнаха и друг съществен аргумент – липсва анализ за рисковете от престоя в болница, който е свързан с контакт с други патогени, наличие на вътреболнични инфекции и отражението върху психичното състояние.
Изискванията ЕКПЧ
Европейската конвенция за правата на човека изисква гаранции за законоустановеност и липса на произвол.
Чл.5, §1, б. Е от конвенцията предвижда, че всеки има право на свобода и сигурност. И изброява няколко хипотези, в които лишаването от свобода е допустимо, ако е по „реда, предвиден от закона“. Една от тях е „законосъобразно лишаване от свобода, с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни лица, алкохолици, наркомани или скитници“.
В жалбата си четиримата адвокати подчертават, че Европейският съд по правата на човека вече се е произнасял, че принудителното лечение по Закона за здравето представлява лишаване от свобода, по смисъла на този текст от конвенцията.
„Според трайната практика на ЕСПЧ, за да се спази чл. 5, §1, лишаването от свобода трябва да бъде „правомерно“ и да бъде извършено „в съответствие с процедури, предвидени от закона“. По този въпрос Конвенцията препраща основно към националното законодателство и прогласява задължението за спазване както материалните, така и на процесуалните норми, но освен това изисква всеки случай на лишаване от свобода да съответства на целта на чл. 5: да се защити отделният индивид срещу проявите на самоволие. …Особено значение се придава на качеството на националния закон, който трябва да отговаря на условията за „яснота“ и „предвидимост на правните последици“ така, че да бъде избегнат всякакъв риск от произвол“, се изтъква в жалбата.
В нея се посочва, че съдът в Страсбург приема, че критериите за определяне на законността на задържането във връзка с „инфекциозни болести“ са два. Първият е „дали разпространението на инфекциозни болести е опасно за общественото здраве или безопасност“. А вторият – „дали задържането на инфектираното лице е крайна мярка, за да се предотврати разпространение на болестта, защото се смята или е установено, че по-леки мерки са недостатъчни за закрилата на обществения интерес“. Ако те не са изпълнени, лишаването от свобода не е законно.
Затова в жалбата се подчертаваше, че императивно предвиденото в заповедта на Ананиев задължително болнично лечение на хора над 60 години и на такива с придружаващи хронични заболявания, не предпоставя преценка на конкретния случай от гледна точка на „необходимост“ и „пропорционалност“ на наложената мярка.
Освен това адвокатите сочеха и друг проблем – чл.5§4 от конвенцията изисква незабавен и всеобхватен съдебен контрол върху законността на лишаването от свобода. Мерките по Закона за здравето подлежат на обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд, но процедурата „habeas corpus“ изисква съдебният контрол да е периодичен, а решението на съда да бъде взето „в кратък срок“ . Затова четиримата юристи заключаваха, че липсват гаранции, че в общото производство по АПК, съд ще се произнесе в рамките на продължаващото принудително болнично лечение. И изтъкваха и друг проблем – самата заповед, която предписваше задължителни мерки, без оглед на конкретния случай, на практика лишава съда от възможност да обсъжда обстоятелствата, свързани с дадения човек и да осъществи пълноценен и всеобхватен съдебен контрол.
26
Коментирайте
А мястото на неговия шеф – Мутрата, е в панделата. На пресконференцията онзи ден изрази готовност да влезе там по повод всяваната от него паника сред обществото. Така, че каскатета да не се ослушва ! Иначе ще съм абсолютно сигурен, че е назначен от него. И тогава и той е за кауша.
Стига бе! Не може просто ей така да ни тикат в болници като прокажени.
В Булгаристан няма невъзможни неща.
Мисля, че министърът има ясни симптоми на объркване или летаргия може би.
Голяма част от заповедите му са в противоречие с с Европейската конвенция за правата на човека и Конституцията.
За този човек издаването и отменянето на заповеди явно е някакъв вид негово хоби.
Нали казваха, че няма конспирация и никой не би искал да ни принуди да се ваксинираме и чипираме на сила. Е, сега да видим дали не се развива баш този план
Ужас. Сега Бил Гейтс не може да се разпорежда с животите. Този им план може би няма да сработи. на хората им писва да не могат да пътуват
Така ще е. Свиквайте. Ще ви натикват в кошари принудително за да се пазите от един вирус дето я гио има я го няма.
Вие все още ли се съмнявате, че го има? Не си правете майтап със здравето.
Човека е добър, но това, коеот му делегираха да прави не е ОК и той не може да се справи
Отменя – въвежда, отменя – въвежда. Защо не се мисли преди това какви ефекти биха имали едни заповеди. Не след седмица да се отменят и да олеква целия кабинет така?
Опитват се да върнат комунизма ми се струва с това нарушаване на човешките права + държавна петролна компания + одържавяване на частен бизнес…
То беше нелепо разпореждане извинете
И защо трябваше да се стига до тук. Защо не се обмислят нещата, чак толкова ли е спешно, че на секундата да става, а не на първия час
Хаха, поредното среднощно чудо. Сомнамбулизмът яко прозира в заповедите
То, напоследък, всичко се случва вечер, някаква магичност придават на положението, май.
От месеци съм в недоумение – в това министерство няма ли юристи. Или нивото им е такова едно никакво
В държавната администрация е пълно с калинки. За съжаление и сред юристите. Кой знае, може вече само възпитаници на школата на МВР да назначават. Нали е модерно
Интересно, как щеше да бъде изпълнено нареждането, при отказ на пациента? С полиция?
С инструмента 😊
Такъв хаос с тези заповеди на Ананиев, че е време за довиждане
А за принудителните оставки или т.нар. отсвирване, дали пък не е време?
Особено за министри над 60 години, нали?
Принципът „проба-грешка“ продължава. По-голяма глупост от задължителната болница обаче, май нямаше до сега.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
не само, че трябва да му се забрани да подписва документи, но трябва да бъде приет в заведения, от онези заведения дето те взимат „принудително“