Алтернативи за споровете с доставчиците на ток, парно и вода
Идеите на двамата съдии
Как да се промени законодателството, че да се подобрят бързината и качеството на правосъдието по граждански дела? По този въпрос от месеци разсъждават Висшият съдебен съвет, съдии, Министерството на правосъдието и обсъждат различни варианти. Двама съдии от Софийския районен съд – зам.- председателят и ръководител на Първо гражданско отделение Георги Чехларов и Константин Кунчев, участват активно в намирането на решения. Те имат свои идеи, извън предложението за въвеждане на задължителна медиация по някои дела, които предлагат на вниманието на читателите на „Лекс“. Обсъждането и прецизирането им тепърва предстои, но двамата съдии ги поставят на дискусия в правната общност.
Първата група предложения на съдиите Кунчев и Чехларов, които „Лекс“ вече представи са за промени в Гражданския процесуален кодекс и в Кодекса за застраховането.
В днешната статия двамата съдии излагат идеите си как да намалеят най-масовите спорове, които разглеждат районните съдилища – между потребители и доставчици на комунално-битови услуги.
Една висококачествена, ефективна и ефикасна съдебна система е предпоставка за всяко демократично общество. Увеличаването на натовареността на съдилищата и на съдебните разноски, забавянето във времето, предпочитанието за конфиденциалност и желанието на страните да упражняват по-голям контрол върху избора на лицето или лицата, които решават техния спор, както и процедурите, по които се решава той, насърчиха много държави да обмислят алтернативни решения за разрешаване на спорове (наричани по-долу „АРС“). Използването на АРС има изключително значение не само в сферата на правосъдието, но и най-вече по отношение на икономиката и вътрешния пазар и инвестициите. Нещо повече – широкото развитие на качествени структури за АРС е от съществено значение и е иманентна част от политиката за защита на потребителите.
Ето защо е необходимо да се разгледа общото развитие в тази област и да се обмисли дали тези промени са желателни, като се вземат предвид нуждите на обществото и съдебната власт, от гледна точка на правото на справедлив, навременен и ефективен съдебен процес.
В България използването на медиация и на алтернативно разрешаване на спорове все още е на твърде незадоволително ниво. Причините за това са много, но по-важните от тях са липса на достатъчна и задълбочена осведоменост на гражданите, адвокатите и съдиите, липса на добре балансирана правна уредба, на визия и цялостна институционална дискусия за бъдещето и перспективите за развитие на способите за АРС. Следва да се добави и липсата на културно-историческа традиция в приложението тези способи.
В свой доклад Европейската комисия е направила следната констатация за България – потребителското доверие в алтернативното разрешаване на спорове е на едно от най-ниските равнища в ЕС. Оценката на търговците на дребно за разпространението на нелоялни търговски практики пък е една от най-високите в ЕС[1].
В тази връзка е необходимо обмислянето на цялостна реформа на модела на функциониране на АРС, включително нормативно развитие на идеята за задължителност, по примера на модела в Италия[2].
На този етап се обсъжда идеята за задължителна медиация, която да се развива преди образуване на делото и да е предпоставка за допустимост на иска.
Въпреки че задължителната медиация ще насърчи използването на медиацията като алтернатива на съдебното разрешаване на спорове, такова развитие ще бъде в разрез с доброволния характер на медиацията и би могло да засегне упражняването на правото на ефективни правни средства за защита пред съд или трибунал, както е установено в чл. 47 от Хартата. Предварителното прилагане на процедура за извънсъдебно разрешаване на конкретни спорове не би било проблематично само по себе си, но ще трябва да се въведат редица предпазни мерки, за да се гарантира, че не се възпрепятства ефективната съдебна защита, включително възможността потребителят да възрази срещу решението, постигнато в тези извънсъдебни процедури, бързото и при много ниски разходи приключване на тези процедури, както и наличността на временни мерки в извънредни случаи, когато това се налага поради спешността на случая. Чл. 5, §2 от Директивата за медиацията позволява на държавите членки да определят задължителен характер на медиацията или да я обвържат със стимули или санкции преди или след започване на съдебното производство, при условие че това не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.
За процесите на медиация трябва да се въведат подходящи предпазни мерки, за да се ограничи рискът по-слабите страни, като потребителите и непредставени страни по съдебен спор, да бъдат лишени от правото им на независимо съдебно решение или да имат усещане, че са лишени от него. В този ред на мисли е от изключително значение препоръчващите, изискващите или провеждащите медиация да гарантират, че по-слабата страна не пристъпва към уреждане на спора без да разбира своите законни права и че по-силните страни не използват бързи процедури за разрешаване на спорове, включително медиацията, като средство за избягване на правните им задължения или за неправилно подобряване на правното им положение.
В този връзка следва да се съобрази, че Съдът на ЕС (Решение от 14 юни 2017 г. по дело C‑75/16 СЕС) прие, че Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО (Директива за АРС за потребители) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда използването на процедура по медиация при споровете по чл.2, §1 от тази директива като условие за допустимост на съдебния иск или жалба във връзка с тези спорове, доколкото подобно изискване не възпрепятства страните да упражняват правото си на достъп до съдебната система.
Напротив, посочената директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че в рамките на такава медиация потребителите трябва да получат съдействие от адвокат и че те могат да се оттеглят от процедура по медиация само ако докажат наличието на основателна причина в подкрепа на това решение.
От мотивите на решението е ясно, че държавите членки следва да гарантират, че в рамките на тази процедура страните разполагат с възможността да се оттеглят от нея на всеки един етап, ако не са удовлетворени от нейните резултати или от протичането ѝ. Освен това съгласно чл.9, §2, б. „б“ от посочената директива в края на процедурата за АРС на страните само се предлага решение и те са свободни да го приемат, да го откажат или да го спазят и макар чл. 9, § 3 от Директива 2013/11 да установява възможността националните законодателства да предвиждат, че резултатът от процедурите за АРС е обвързващ за търговците, подобна възможност изисква потребителят преди това да е приел предложеното решение.
При изложените съображения за деликатния баланс между достъпа до съд и задължителността на медиацията, може да се направи извод, че най-подходящи дела, за да започне въвеждането на задължителната медиация у нас, са семейните спорове, делбите и търговските спорове между търговци с интерес до 20 000 лв.
Семейните дела и делбите на този етап са еднозначно определени като група най- подходящи спорове. При тези дела медиацията е подходяща, защото това са силно наситени с емоции спорове между равнопоставени страни, които търсят задоволяване на своя интерес по най-добрия начин, тоест има възможност за най-много отстъпки.
Делбените производства в България са гражданските дела с най-голяма продължителност, излизат много скъпо, а страните не получават най-доброто за себе си и накрая всички са недоволни. При разводите пък се наблюдават силно емоционално наситени спорове, като, увлечени от негативизма, страните и техните адвокати често достигат до злоупотреба с процесуални права, като целта е само да се навреди на другия. Това засяга тежко децата, а понякога цели семейства се включват в тези съдебни семейни войни.
На база на анализа на практиката може да се заключи, че при тези дела дългата, тромава и строго формална съдебна процедура изостря конфликтите между хората и прави намирането на най-доброто решение почти невъзможно, като само ескалира допълнителни конфликти. При това положение не е изненада, че степента на удовлетвореност на страните от съдебната процедура в тези случаи е много ниска, защото просто тя е очевидно неподходящата за голяма част от тези спорове.
За да се въведе моделът на задължителна медиация ефективно у нас, обаче следва да се направи цялостна нормативна промяна, което изисква сериозни координирани усилия от държавните органи. Първо, държавата трябва да поеме отговорността – финансова и ресурсна, за управление на процесите по учредяване на медиационни центрове към съдилищата, като същите се предвидят изрично в закона. Второ, държавата трябва да положи усилия за управление и гарантиране на качество на всички медиатори в страна.
На следващо място, се обсъжда възможности да се подобри и реално да се развие моделът за алтернативно разшиване на спорове по потребителски дела.
В България е въведен моделът на Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове в Закона за защита на потребителите и в Правилника за дейността на общите и секторните помирителни комисии.
Приложението им обаче не дава ефективни резултати. Една от причините е, че у нас така и не бяха вложени системни усилия за подобряване на културата на потребителя и за запознаване с правата му. Това е видно от факта, че тези структури нямат почти никакво дейност извън София, което очевидно е неприемливо[3]. Освен това в България не е предвидено задължително участие на търговците в тези производства, а се изисква тяхното съгласие. Това следва да се промени, като се предвиди и задължение за самите търговци да разпространяват възможностите на потребителите да използват този способ за решаване на правен спор.
Самата уредба в директивата е доста ограничена, защото касае само производства заведени от потребител срещу търговец.
В България потребителят е слабо уведомен за тези възможности, а и като психология, ако има проблем, по-скоро чака да го заведат пред съд и се оплаква там.
Директивата следва подход на минимално хармонизиране. Тя не предписва определен модел за корпоративната форма (самоличност), за финансиране или за териториалния и секторния обхват на структурата за АРС. Директивата също така не предписва конкретен вид процедура за АРС и не урежда въпроса дали участието в процедурата е доброволно, или задължително, нито дали резултатът от нея е обвързващ, или не. Предвид подхода на Директивата за минимално хармонизиране, държавите членки могат да установят или да запазят изисквания за качество, които надхвърлят предвидените в нея. Следователно те се ползват със значителна степен на гъвкавост, когато изпълняват задължението си да осигурят „пълен обхват на АРС“ и когато създават своята национална среда за АРС[4].
В този смисъл се предлага да се разшири приложното поле на този способ за алтернативно разрешаване на спорове и да се въведе задължително помирително производство при спорове за доставка на комунално битови услуги. Като се обхванат и споровете, които започват по инициатива на търговеца.
Тези дела са много подходящи, защото при тях се касае за типизирани правоотношения, които са нормативно регулирани почти изцяло, а общите условия на доставчиците минават през контрол на две институции – Комисията за енергийно и водно регулиране и Комисията за защита на потребителите. Съдебната практика до този момент показва, че в тези общи условия няма неравноправни клаузи. В 90% от случаите инициативата за образуване на делото е търговеца. Сега при едно заповедно и последвало исково производство по този тип дела разноските са обичайно над 1000 лв. В това се включват държавните такси, разноските за юрисконсулти и две задължителни експертизи. Към това може да се добавят и от 200 лв. до 500 лв. разноски за особен представител и още толкова, ако особеният представител реши да обжалва.
Изходът за потребителя не е добър във финансово отношение и той остава недоволен от съдебната процедура, не вижда смисъл в нея и плаща почти двойни суми. Тези дела са многобройни, като в някои съдилища са 40% от общия брой дела, като при всички случаи възраженията са свързани с въпроси от техническо естество и по спазване на нормативната уредба от съответния търговец. Гражданите нито разбират, нито им е обяснено как функционира системата за определяне на размера на техните вземания, което е в основата на проблема. Съдебната процедура не дава добър и пълен отговор на възраженията на страните във връзка с техническите изисквания за спазване на нормативната уредба.
Кои са трудностите пред въвеждането на този модел. Първата е свързана с финансовото и ресурсно изграждане на функциониращ, работещ модел на помирителни комисии, които да се администрират и управляват от държавен орган. Поне за финансирането е очевидно, че една от разликите с модела на АРС, уреден по директивата, е, че когато производството се развие по инициатива на търговеца, той задължително ще участва в покриване на част от разноските за работата на тези органи. Като е очаквано тези разходи да са по-ниски от тези, които в момента се правят от дружествата за съдебни производства.
Анализът на практиката показва ясна необходимост да се положат усилия, защото нараства огромното недоволство от съдебната процедура, но първичното недоволство се свързва с лошата уредба на тези отношенията по предоставяне на комунално-битови услуги и от нарушената комуникация между доставчиците и потребителите. Всичко това рефлектира върху ниската събираемостта на дължимите суми, а това води до сериозни икономически загуби, които се увеличават във времето.
Предложението е в началото е да се направят регионални помирителни комисии в градовете, където има търговци, извършващи доставка на топлинна енергия. Предимствата на предлаганата уредбата са, че потребителят ще получи по-евтина и бърза процедура, в която свободно ще може да изложи всичките си възражения и да потърси независим орган, който да му даде компетентен отговор, ще може да получи цялата информация от търговеца и да потърси решение на проблем, като си спести ненужни разноски.
Идеята е процедурните правила, по които ще се следва да се развие производството пред помирителната комисия, до голяма степен да следват стандарта, заложен в Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове, което в максимална степен ще даде защита и на потребителя, и на търговеца. Същото се отнася и за функциите и структурата на помирителните комисии.
Ето какво нормативно разрешение се обсъжда:
В Закона за енергетиката се създава глава дванадесет „а“ с чл. 200а:
„Глава дванадесет “а“
Извънсъдебно разрешаване на спорове
Чл. 200а.
(1) Доставчикът на енергийни услуги може да предяви пред съд претенция за реализиране на свои права по отношение на потребителя на енергийна услуга само след като е предявил претенцията си пред съответната помирителна комисия. В противен случай образуваното исково или заповедно производство по чл. 410 ГПК са недопустими.
(2) Производството пред съответната помирителна комисия се развиват по реда на Правилника за дейността на помирителните комисии. В производство пред съответната помирителна комисия потребителят може да участва с адвокат, а ако няма имуществена възможност да си осигури такъв, може да поиска предоставяне на безплатна адвокатска помощ по реда на Закона за правната помощ.
(3) Потребителят може да се откаже от участие в производството пред помирителната комисия, но трябва да заяви това изрично в едномесечния срок за отговор, в който случай комисията отбелязва това и прекратява производството пред себе си, като доставчикът на енергийни услуги може да предяви иск или да подаде заявление по чл. 410 ГПК в съда.
(4) Ако потребителят е лично уведомен, но не възрази срещу развитието на производството пред помирителната комисия, производството може да се проведе и без негово участие.
(5) Ако потребителят не може да бъде уведомен лично за образуваното производство пред помирителната комисия след изчерпване на възможните способи за връчване предвидени в ГПК, производството пред помирителната комисия се прекратява и доставчикът на енергийни услуги може да предяви иск или да подаде заявление по чл. 410 ГПК в съда.
(6) След постановяването решението от съответната помирителна комисия то се изпраща на страните и всяка от тях има право изрази несъгласието си с него в срок от 2 седмици от получаването му.
(7) При изразено несъгласие в посочения срок с решението на съответната помирителна комисия, доставчикът на енергийни услуги може да предяви иск или да подаде заявление по чл. 410 ГПК в съда.
(8) Ако никой не възрази в двуседмичен срок от получаване на решението на помирителната комисия, то влиза в сила и въз основа на него може да се издаде изпълнителен лист от съответния районен съд, който в това производство прави проверка и за съответствие на решението със закона и добрите нрави.
(9) В исково производство пред съда събраните доказателства пред помирителната комисия по конкретния случай могат да се ползват от съда.
(10) Срещу влязло в сила неправилно решение на помирителна комисия може да се предяви молба за отмяна на основанията посочени в чл. 303, ал. 1, т. 1 – т. 5 ГПК, като компетентен да се произнесе е съответният окръжен съд, чието решение е окончателно. За производството за отмяна на решението на помирителната комисия се прилага редът, предвиден в чл. 305 – чл. 309 ГПК. При отмяна на решението на помирителната комисия, доставчикът на енергийни услуги може да предяви иск или да подаде заявление по чл. 410 ГПК в съда.
В тази връзка е направено и предложение за въвеждане на рекламационно производство, което да е задължително в случай на претенция от потребителя, че вземанията на търговеца-доставчик са погасени по давност.
Ето какво нормативно разрешение се обсъжда:
В Закона за енергетиката се създава глава дванадесет „а“ с чл. 200б:
„Глава дванадесет “а“
Извънсъдебно разрешаване на спорове
Чл.200б
(1) Потребителят на енергийни услуги има право да иска от доставчика на енергийни услуги отписване на начислени суми за вземания за електрическа енергия, топлинна енергия или природен газ и на свързани с тях лихви за забава, такси и други парични задължения от водената на негово име партида, като направи възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
(2) Възражението следва да бъде отправено с писмено заявление пред доставчика на енергийни услуги, който е длъжен да се произнесе по него в двумесечен срок от постъпването му, като отпише от партидата на потребителя погасените вземания и по този начин се откаже от претендирането им по съдебен или извънсъдебен ред или мотивирано откаже отписване на задълженията.
(3) Потребителят на енергийни услуги може да предяви претенцията си за установяване недължимост на сумите пред съд само ако доставчикът на енергийни услуги не се произнесе по подаденото заявление в срок по ал. 2 или откаже да отпише задълженията. В противен случай преждевременно предявеният иск е недопустим.
С предлаганите изменение в Закона за енергетиката и в Закона за водите ще се въведе нов вид извънсъдебна процедура за доброволно уреждане на спорове, сходна на тази, предвидена в чл.288, ал.11 КЗ (отм.). Целта ѝ е всеки потребител на енергийни услуги да може да подаде заявление до съответното дружество – доставчик на енергийна или ВиК услуга, за предявяване на претенции за надвзети суми за консумирано потребление, както и в хипотезите на изтекли срокове на погасителна давност ( чл. 110 и сл. ЗЗД) за определени задължения.
С писмено искане до доставчика на комуналната услуга ще може да бъдат заличени посочените парични задължения от съответната партида на физическото лице-потребител. С тази процедура търговските дружества ще могат да преценят и да приемат предварително кои вземания са недължими изцяло или отчасти, в т.ч. и тези, които са погасени по давност.
Предложението е да се въведе процедура, с която се предвижда задължение и право на потребителя на енергийна или ВиК услуга за предварително предявяване на вземането си за доброволно уреждане с доставчика на услугата.
Доставчикът на съответната услуга ще е задължен в двумесечен срок от заявеното искане да се произнесе, като има яснота относно дължимостта или недължимостта на вземанията си т.е. ще има яснота дали са налице предпоставките за съдебна защита и ефективното принудително изпълнение. Доколкото съответното дружество – доставчик на енергийна или ВиК услуга, счита, че не са налице предпоставките за уважаване на молбата (изцяло или частично), то следва да се произнесе и да мотивира отказа си в установения от новата разпоредба срок. Само при наличието на отказ или липса на произнасяне от доставчика в определения законов срок потребителят ще може да предяви иск в защита на правото, което претендира.
Предлаганата промяна ще е в изключителен интерес както за потребителите на услугата, така и за доставчика на същата. Тази възможност за извънсъдебно уреждане на спора пести усилия и съдебни разноски на потребителите, което прави въвеждането ѝ социално оправдано, а по отношение на съдилищата ще доведе до ограничаване на нарастващия брой дела.
С предлаганата промяна ще се избегне нуждата потребителите на енергийни и ВиК услуги да завеждат граждански дела за установяване недължимостта на сумите или за доказване на претендираното вземане, което е свързано с извършването на значителни разноски – заплащане на държавна такса, обикновено и на адвокатско възнаграждение. В допълнение, едно гражданско дело продължава обикновено продължително време (често и повече от една година), докато предлаганата извънсъдебна процедура ще е с продължителност максимум два месеца.
Промяната ще е в интерес и на дружествата-доставчици на енергийни услуги. Потребителите ще са задължени да се позоват на претендирано вземане или на изтекла погасителна давност първо извънсъдебно, като по този начин ще се избегне предявяването на искове срещу дружествата, които биват уважавани, съответно дружествата биват осъждани да заплатят всички сторени по делото разноски. В резултат срещу дружествата биват издавани изпълнителни листове за присъдените в полза на потребители съдебни разноски, въз основа на които се образуват множество изпълнителни дела, по които на дружествата се начисляват допълнителни разноски (за такси в изпълнителното производство, за адвокатско възнаграждение). С предвидената промяна на практика ще се предотврати завеждането на хиляди искови и изпълнителни дела, по които доставчиците на енергийни услуги заплащат всички разноски, които общо са в много голям размер без на практика да е налице правен спор между страните, който да обосновава извършването на тези разноски.
Предложената промяна ще е в интерес и на правораздаването. Както вече беше посочено, броят на предявените отрицателни установителни искове срещу доставчиците на енергийни услуги е значителен и се увеличава непрекъснато. Особено голям е броят на делата, заведени от потребители срещу „Топлофикация София“ ЕАД, които се разглеждат в Софийския районен съд.
Следва да се посочи, че всяко гражданско дело е свързано с извършването на разноски, които обичайно многократно надвишават дължимата държавна такса. С предлаганата промяна ще се намали броят на новообразуваните граждански дела и ще се предотврати възможността той неограничено да нараства поне що се отнася до споровете с доставчиците на енергийни услуги. По този начин значително ще се разтоварят органите на съдебната власт, което ще спести много публични средства и ще доведе до повишаването на бързината и качеството на правосъдието.
Освен това предложението е съобразено и с Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за алтернативно решаване на потребителски спорове, където в съображение 17 е посочено, че държавите-членки следва да могат да запазят или да въведат национални разпоредби по отношение на процедурите извън обхвата на настоящата директива, като вътрешните процедури за разглеждане на жалби, управлявани от търговците. Подобни вътрешни процедури за разглеждане на жалби могат да съставляват ефективно средство за решаване на потребителски спорове на ранен етап.
[1] Виж подробности за сравнително правната уредба на задължителната медиация на http://students.parliament.bg/wp-content/uploads/2018/10/%D0%9F%D0%98-211.pdf
[2] Виж Доклад за България за 2019 г., включващ задълбочен преглед относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси, стр. 74, достъпен на http://wp.flgr.bg/wp-content/uploads/2019/02/2019-european-semester-country-report-bulgaria_bg.pdf
[3] Списък на признатите органи за алтернативно решаване на спорове между потребители и търговци на територията на република България виж на https://mi.government.bg/files/useruploads/files/zashtita_na_potrebitelite/spisuk_adr_2018.pdf
[4] Виж ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ относно прилагането на Директива 2013/11/ЕС https://ec.europa.eu/transparency/regdoc/rep/1/2019/BG/COM-2019-425-F1-BG-MAIN-PART-1.PDF
38
Коментирайте
Задълбочен анализ и много хубава втора поредна статия на колегите, едни от качествените съдии в СРС. Не може в СРС и районните съдилища 60% от делата да са на потребители, които не си плащат парното, тока и водата! Съдиите трябва да имат времето да се занимават с истинските дела, а като чакам сутрин на регистратура и гледам какви кашони с искови молби изсипват топлофикация, софийска вода и прочие направо ми става жал за колегите…и съответно не намирам основания да се сърдя за честите забави по моите дела. Успех в начинанията и дано написаното да стане повод за широка дискусия и… Покажи целия коментар »
Прекрасни съдии и двамата, лично ми харесват – сега имат Решения, които не ми харесват – но – по същество са прави и не могат да бъдат критикувани. Идеята е добра (всъщност е забравената стара практика на другарските съдилища и стопанският арбитраж), всяка идея за ограничаване на адвокатурата – това алчно подобие на помощници на съдопроизводството е добра. Самите адвокати са опряли вече до водене на такива накъсани и хаотични дела – било за 200 лева сметка и т.н. Но не трябва да се забравя – че сме най-бедната държава в Европа – а някои хора просто нямат дори възможност… Покажи целия коментар »
Колега Кунчев , както си пишете решенията , такива ви и статиите – твърде много теория и твърде малко практически опит и разбиране за България и българите , а и доста икономическа неграмотност . Ако се въведе вашето предложение има вариант „Топлофикация София“ да фалира за 2-3 месеца . Ограничавате правото на иск на „монополистите“ , а срещу тях не стои „нормален потребител“ , а селски тарикат , който се чуди как да завлече някого , да не си плати сметките и т.н. и т.н. Каква медиация , какви 5 лева . Идиот , който е готов да даде 500… Покажи целия коментар »
Абсолютно несъстоятелни твърдения. На „нормалните“ монополисти потребителите им били „ненормални“. 😉 Да не Ви е яд, че е обратното и хората си търсят правата? Или сте в бизнеса на колекторите за събиране на вземания с два-три ПЪТИ изтекла погасителна давност? Ама така е – на калпавите кредитори все някой им е крив, че са раздавали кредити на кило без обезпечения, пък после – о, ужас, как да си съберем дълга. И то ако изобщо правят опити, защото в 90 % от случаите т.нар. опити за 7-8 години се изразяват цифром и словом в една молба до съдебния изпълнител.
„Калпавият кредитор Топлофикация“ сме на практика всички ние , защото това е ОБЩИНСКО ДРУЖЕСТВО 100 %, а загубите му ги покрива и чичо от село , който си грее топла вода в леген . И за какви „права“ говорим ? В коя Харта пише , че можеш да имаш имот за 150 000 евро и въпреки това да се грееш безплатно , защото е „единствено жилище“. Решението на „колекторските проблеми“ с комуналните сметки е просто – казва се разплащателна сметка и секвестируемо жилище . Като нямаш наличност по сметката да си платиш парното , спират ти тока , телефона ,… Покажи целия коментар »
Сиренето не го раздава нито бай ти Тошо, нито бай ти Филип Димитров, има Конституция от 1991 г. Гражданите имат права на отопление и то на достъпни цени.
Това, че някакви нео-неандерталци са завладели монопола над средствата ни за отопление – не значи, че трябва пък и да им ги плащаме на завишени цени. Направете си нео-неандерталска държава, където да сте мнозинство (а вие сте сигурно вече и в България мнозинство), окупирайте остров Мадагаскар (за по-сигурно и някой съседен остров – че то сте много), пък си направете отделна губерния и си квакайте колкото искате.
„Право на отопление“ ???? А има ли „право на салам“ и „право на хайвер“ ? 50 % от народонаселението са тотални мързеливци , които освен да си чоплят носа и да се наливат с алкохол друго не знаят . Ако сте реализирали „правото си на бензин“ запалете 25-годишната си кола и се разходете из провинцията . Първо вижте на какво ни приличат селата и малките градове – изоставени къщи , пълна разруха . Същите тия мухльовци изоставили къщи и имоти са надошли в София да седят по барчетата между панелките и да „чакат давност“ за „топлото“ и да реализират „правото… Покажи целия коментар »
Топлофикация трудно ще фалира. Това са едни от най- големите обирджии. Е, след банките естествено.
Ами никой не Ви спира, ходете да дадете пример – дърва за цепене има поне. Вие давате ли си сметка, че обиждате трудовите хора – които са с по 600 лв заплата – поради некадърната и неграмотна ГЕРБ, които завладяха и съдебната система. Трудов човек е някой, който не взима пенсията на майка си – за да пише по форумите – впрочем знаете ли, че град Елин Пелин е кръстен на автора на „Андрешко“. И че Елин Пелин е бил любимец на вероятно любимата ви династия на Кобургите, за което време хората не искат и да си спомнят – глад,… Покажи целия коментар »
E , при Кобургите не е имало „Топлофикация“ , която „да измъчва“ софиянци ….с топла вода и отопление . „Трудовите хора“ са си били добре и при Кобургите , и при ГЕРБ , и при БКП . Зле са некадърниците и мързеливците . Също и глупаците , които не разбират , че не е важно да намаляваш РАЗХОДИТЕ , а трябва да увеличаваш ПРИХОДИТЕ. Т.е. не са Енергото и Топлото проблемът в живота ти , а това че си тъп , прост и мързелив .
А тъп ли си да си дваш парите за нещо, което не искаш, не ползваш, но те задължават? Купуваш ли си винетка за магистралата, ако не пътуваш по нея, дължиш ли нещо, ако влезеш в магазин да разгледаш?
Да се грееш без пари не е като да не ползваш . Който не вярва – да нощува една нощ в някоя изоставена къща при минус 10 градуса навън и без да пали огън в центъра на стаята . Аман от тарикати , които искат да се греят за сметка на комшията ! Тая схема не минава , а в Европа дори не могат да разберат „аргументите ви“. Изкарвайте повече пари и няма да ви прави впечатление сметка от 100 или 200 лева месечно . За всеки нормален представител на средната класа това са жълти стотинки , които дава на… Покажи целия коментар »
Абе, каква медиация, уважаеми съдии, като си имаме работа с изключително правно неграмотно население, което разбира само от съд, бирници и тояга. Иначе идеята ви е много добра, но утопична.
така е – хора, които мислят само как да прецакат държавата, монополистите, съседите и роднините, не можеш да ги накараш нищо доброволно. Освен това тия същите все се оказват без доходи и няма какво да им се вземе.
горките монополисти, оставай им по 100 лева бакшиш, а ти искаш аз да плащам с теб, затова, че ти ползваш парно, а аз се топля с климатици
Има начин да се вдигнат доходите на хората – но това е утопията – а не съдийското прозрение, като подчертавам – съдиите Кунчев и Чехларов са перфектни професионалисти.
Никога ГЕРБ няма да вдигнат доходите на населението – нито им помага съд, нито тояга – те си остават все същите дървени глави – така – че трябва да ги премахнем от управлението. Или да ни плащат за удоволствието да живеем по едно и също време с тях.
И все пак някой трябва да направи първата крачка за подобряване на културата на потребителя и за запознаване с правата му. Явно това няма да са доставчиците, защото не е в техен интерес.
На теория – да. На практика обаче знаем какво ще стане.същото като с арбитражите преди да ги забранят за потребителски спорове. Потребителите ще паднат в лапите на монополисти, банки, дружества за бързи кредити и колектори, които ще си няправят помирителни комисии зависими от тях. Сегашната съдебна защита на потрибителите е добра! А съдиите да с признаят, че просто искат да се разтварят от дела. При това – иключително елементарни дела, на които отделят по няколко минути.
Има начини да се осъждат и да ес продължава борбата срещу Виолетка Герова и сие колектори. Те са ерзац противници – не са нито юристи – нито монополисти – даже и не са сополивци.
Ако ги питаш какво е девастация – ще премигнат. За евикция – са чували само когато са завивали от ъгъла на столовата на факултета къмто барчето. Да се плашим от такива дилетанти е все едно да се плашим от октомврийският вятър.
И все пак е малко пресилено да направят медиацията задължителна. Това е редно да бъде личен избор.
Въобще не съм съгласен, че при семейните дела или тези за делба има възможност за отстъпки. Нагледал съм се на циркове как страните със зъби и нокти се борят за парче земя, която в крайна сметка е безпредметно да се разделя.
В днешно време е невъзможно да се отстъпва собственост. Богаташ съм – не крия – че съм работлив и никога не прекланям глава пред трудностите – но препрочитайки класиците – Безос, Бъфет, винаги се натъквам на една особеност – винаги има малко апартаментче богатият човек и така. Не на кредит – не на ипотека – просто човека си цака излишните пари по инвестиции – но не си дава онова легълце и онова късче земичка – където му е майчиното и бащиното и така се правят парите всъщност. Всъщност това което казах е съветът на Безос – винаги да имаш 5… Покажи целия коментар »
Аз съм за задължителната медиация за някои спорове. Пести време и пари. А и защо ще имаме медиатори, ако не се използва капацитетът им
То пък един капацитет. При тях е като при адвокатите-едни могат да си вършат работата за разлика от други. Обаче иначе всички прибират пари.
Няма лош адвокат – както няма и лош модел Ферари – всеки си има собствен чар. Особеностите на клиентите са тема за дисертация и аз впрочем се чудя какво се занимаваме с адвокатите – които са единствените постоянно работещи за правото юристи.
Само се чудят как да си рекламират курсовете.
Медиацията е една добра алтернатива, но трябва нагласа у страните!
И ефекта е нулев. Безработни медиатори.
в 95% от случите тези дела е безсмислено да стигат до съд, единственото което се случва е да се трупат разноски, което ясно в чия полза е, но не е нито на потребителя, нито на доставчиците
Именно за това е разумно да се използват услугите на медиаторите. А и ако се стигне до дело, разноските са много по-големи.
Г-да съдии, идеята за помирителните комисии е много добра. Но само на теория. Тя иска държавата да вкара пари, а мислите ли, че ще го направи? Трябват разяснения, инвестиции… Звучи направо утопично.
съгласна съм с вас колега, но си мисля, че все пак е по-смислено от медиацията, която аз много харесвам, но така и не успя да се наложив България. явно манталитетът ни тук не е подходящ за това иначе смислено извънсъдебно производство. в този смисъл районните съдии имат основание да търсят алтернатива, която виждам и нормативно разработена, за което поздравления.
Медиацията е за интелигентни хора, у нас – съд до дупка!
Държавата няма интерес от бързо правосъдие у нас.
Вие като станете собственик – ще видите какво е да си пазиш парчето – късчето земя или нещото дето го имаш или по наследство – или по брак – по брак е пак по достойнство – и за мъжете и за жените – сещате се – дали дълги крака или дълъг нос – все едно – красотата се измерва в сантиметри. В тази връзка не ми се нрави да прекъсвате хранителната верига на хората с ищах към живота и да им налагате пластмасови вериги – които са и лесно за скъсване. Каква медиация – какви пет лева – единствено адвокат… Покажи целия коментар »
Много добър анализ на европейските изисквания и за недопустимостта на изискването за задължително участие на адвокат, каквото се опитват да прокарат някои, уж, под формата на гаранция за правата на потребителите.
Задължителното участие на адвокат ще напълни гушите на адвокатите.
Като начинаещ юрист имах много досиета. Обработката на документите е занаят. Не е трудно като си на заплата. Но има нужда от разтоварване на системата на съда. При тази крещяща бедност, то какво да направи един пенсионер. Да си замрази мозька от студ, че да не плаща сметки.
Решение на бедността няма, но поне да се смилим над мъките на тези хора, които нито могат да разберат живи ли са или не, бе с две думи нищо.