Г-н Николов, реформата на съдебната система отново се оказа „гореща“ тема в предизборната кампания, както обикновено. Каква е Вашата визия за реализирането ѝ, ако народът Ви гласува доверие и отново станете народен представител?

Провеждането на съдебна реформа изисква изготвянето на цялостна концепция, която да обхване всички възможни аспекти. Отделни поправки „на парче“ вероятно биха дали някакъв временен резултат, но не и до траен такъв. Самите промени може да се случват поетапно, а не наведнъж, но е необходима цялостна дългосрочна визия как да изглежда реформираната съдебна система. В момента акцентът за реформиране на Висшия съдебен съвет (ВСС) е съсредоточен предимно върху това да бъде минимизирано „политическото влияние“ чрез редуциране/премахване на парламентарната квота, както и разделяне на самият съвет на съдебен и прокурорски. Изоставен е дебатът за промяна в начина, по който функционира ВСС. За мен е необходимо отваряне на дебат за промяна в насока от постоянно действащ орган ВСС да се трансформира в орган, който действа и взима решения на отделни сесии в рамките на мандата си, като съдиите и прокурорите, членове на съвета, остават действащи магистрати.

Като казахте ВСС – идеите за неговото разпускане и промяна на закона по отношение на неговата структура и функции не са малко. Вие как виждате развитието на структурата на кадровия орган и нуждае ли се той изобщо от промени, тъй като като че ли настоящите му членове смятат, че той и така е ефективен?

ВСС придобива статут на постоянно действащ орган с приемането на новия Закон за съдебната власт през 2007 г. В периода от 1991 г. до 2007 г. ВСС е бил непостоянно действащ орган. Предложения за промени в начина на функциониране на ВСС и връщането на статута му на непостоянно действащ орган са правени първо през 2012 г. Предложение в тази насока има както по политическа линия (Демократи за силна България лансират идеята), така и по линия на съдийската гилдия – Съюзът на съдиите в България (ССБ) прави мотивирано предложение за реформи в няколко насоки, едната от които е именно статутът на ВСС като постоянно действащ орган. Ето аргументацията на ССБ през 2012 г.: Наложителна е преоценка на начина на функциониране на ВСС във връзка с това дали следва той да е постоянно действащ орган, каквато е ситуацията в момента или да се премине към трети модел – ВСС, който заседава на сесии, с помощни консултативни органи към него – постоянни комисии с участие на магистрати.  Нормативното разрешаване на този въпрос има една единствена легитимна цел – да създава гаранции, че кандидати с принципна мотивация ще поискат да станат членове на ВСС.

Постоянно действащият статут на ВСС, който е свързан с откъсване от основната функция на съдиите, прокурорите и другите членове, излъчени от Народното събрание, се оказа непривлекателна професионална перспектива пред повечето съдии, прокурори и представители на други юридически професии, които се ползват с професионален авторитет и безупречна репутация в юридическата общност. Те не желаят за продължителния мандат на ВСС да преустановят основните си трудови функции и се опасяват, че ще се деквалифицират. Това беше една от причините в настоящия първи постоянно действащ ВСС да бъдат номинирани и избрани магистрати на пенсионна възраст. Поради това и част от членовете на ВСС, излъчени от съдийската квота, останаха изолирани и впоследствие подадоха оставките си поради невъзможност да направят работата на ВСС по-ефективна и прозрачна.

Характерът на ВСС като постоянно действащ орган допълнително задълбочи възможностите за задкулисно лобиране, защото членовете му се откъснаха от съдебната работа, загубиха автентичните връзки на равнопоставеност със съдийската и прокурорската общност и със съдебната практика. Поради това считам за наложително ЗСВ да бъде изменен, като членовете на ВСС не се откъсват от основната си трудова функция. Предлаганата промяна ще допринесе да се мотивират за участие в работата на ВСС добрите професионалисти – съдии, прокурори и представители на другите юридически професии. Тя ще способства и за преодоляване на бюрократизирането на органа и неговото откъсване от реалните проблеми на системата, каквито явления наблюдаваме в момента.

Този модел ни е познат от подобно предложение на Съюза на съдиите в България (ССБ). Той обаче крие рискове, твърдят някои Ваши колеги. Смята се, че непостоянен състав на ВСС ще натовари прекалено много и без друго натоварените магистрати, а професионалният капацитет на органа ще бъде отслабен. Изглежда няма пълен консенсус по въпроса.

Опасенията, че така ще се отслаби професионалния капацитет на органа, ефективно се преодоляват чрез въвеждане на постоянни комисии по основните направления на дейността на ВСС. Част от аргументацията към момента може би вече не е актуална – като например тази относно мотивацията, най-вече с оглед на въведените т.нар. „кариерни бонуси“ за членовете на ВСС. Актуална е обаче аргументацията, свързана с откъсването на членовете на ВСС от реалната съдебна работа и от практическите проблеми на гилдията, прекъсването на автентичната връзка с магистратите. Това впечатление се споделя сега от действащи административни ръководители, които критикуват ВСС именно заради откъсването на неговите членове от реалните практически проблеми. Предложението на ССБ е към съответната Колегия на ВСС да се създадат постоянни комисии по атестиране, по професионална етика и по дисциплинарна отговорност, които се състоят от съдии и прокурори.

Въпросът отново е повдигнат за обсъждане през 2015 г. по времето, когато Христо Иванов е правосъден министър, във връзка с актуализирането на стратегията за съдебна реформа и направените тогава промени в съдебната власт чрез изменението на Конституцията (отделянето на двете колегии във ВСС). Предложението за това ВСС да не е постоянно действащ орган, което е било застъпено в стратегията обаче е отхвърлено. Мнения против това предложение има изказани и от страна на съдийската гилдия (съдиите от Варна например са заели активна позиция против идеята).

През 2015 г. по повод тогавашните дебати за стратегията за съдебна реформа в подкрепа на идеята ВСС отново да стане непостоянно действащ орган се изказва Нели Куцкова. По повод предстоящите корекции в Конституцията, съдия Куцкова заяви, че най-добрият вариант по преценка на гилдията, е ВСС да не е постоянно действащ орган, тъй като за пет години магистратите губят своята квалификация. В този смисъл съкращаването на мандата до три години би било частично решение на проблема. Тезата ВСС да не е постоянно действащ орган се подкрепя и от Калин Калпакчиев. В свое интервю от 25 юни 2021 г. той казва: „Аз казах вече, че може да има промяна в модела и начина на функциониране на съвета дори само чрез промяна на Закона за съдебната власт, въпреки че по-радикалната и наложителна промяна е чрез конституционно изменение, но защото там трябва да се променят квоти, състав на съвета и т.н. Това може да стане само с промяна в Конституцията. Но дори само с промяна на Закона за съдебната власт органът може да стане непостоянно действащ, както беше до 2007 г.“.

Практиката показа, че сегашният модел на постоянно действащ ВСС наистина е много вреден и опасен. Но може би по-важното е това, за което и вие казвате, по-важното е да има консенсус първо сред съдиите, след това и обществен, по някакъв начин да успеем да убедим обществото, че такава промяна е необходима и възможна. Защото поне през последните години скандалите имаха този положителен ефект, че показаха защо е важен ВСС – за осигуряване на независимо и близко до хората правосъдие. Така че смятам по две линии: промяна в закона и обществена дискусия с участието на магистратите  най-вече – ние трябва да сме тези, които да убеждаваме хората, че можем да се самоуправляваме. Защото всъщност ВСС е форма на съдийско самоуправление, което трябва да докажем, че е в полза на гражданите, на обществото, а не в наш интерес, като вътрешноведомствен, корпоративен орган. Това не трябва да е така.

Какви ще бъдат в този случай необходимите законови промени, за да се реализира модел на непостоянно действащ ВСС?

Конституцията не определя дали ВСС да е постоянен или непостоянен орган, поради което не се налага нейното изменение конкретно за тази идея. За точно тази промяна само е необходимо единствено изменение на Закона за съдебната власт. Реформата в съдебната система обаче предполага цялостен подход, поради което провеждането само на една промяна няма да доведе до качествени изменения. Цялостната реформа трябва да мине и през дебат за съотношението между магистратската и парламентарната квота (какъвто всъщност е акцентът в момента), евентуално продължителността на мандата, мястото на Прокуратурата, реформа на съдебната карта, довършване на започналата електронизация на съдебните процеси и др., поради което трудно би могло да се избегнат промени в Конституцията.

Смятате ли, че ГЕРБ в крайна сметка ще успее да сближи позициите си по въпросите на съдебната реформа с тези на т.нар. „партии на протеста“ и останалите политически партии, които се очаква да са в ролята на ваша опозиция?

В предизборната програма на „Демократична България“ няма аналогично предложение (но идеята е подкрепяна през годините както от Христо Иванов, така и от ДСБ). Конкретните им предложения в момента са насочени към превръщане на ВСС в административен и кадрови орган само за съдиите, като в краткосрочен план се предлага въвеждане на двойното мнозинство (от всички членове и от съдиите, избрани пряко от съдии) при вземане на решения, засягащи статута и функционирането на съдилищата и кариерното развитие на съдиите и разширяване на функциите на общите събрания на съдилищата. В средносрочен план се предлага редуциране на парламентарната квота във ВСС до 5 от 15 членове, закриване на специализирания съд, кандидатите за председател на ВКС и ВАС да са действащи магистрати от съответния съд, окончателното решение за освобождаването им да се взима от Конституционния съд.

В програмата на „Има такъв народ“ визията им за реформи е само маркирана, без конкретика – цялостна реформа в състава на Висшия съдебен съвет, чрез изцяло премахване на квотата на Народното събрание и прокуратурата.

В програмата на БСП няма нищо по отношение на реформа на ВСС. Маркирали са обаче реформа в съдебната карта (без конкретика). В програмата на „Изправи се, Мутри вън“ също няма подобна идея, единствената по-ясна конкретика е: намаляване на парламентарната квота във ВСС от 11 на 5 членове и намаляване мандата на ВСС от 5 на 4 години.

Вие сам повдигнахте въпроса за мястото на прокуратурата в съдебната система. Каква е позицията на ГЕРБ по въпроса, който се поставя като такъв от изключителна важност от „партиите на протеста“?

Като част от цялостната реформа в съдебната система, следва да се проведе докрай и дебатът за мястото на прокуратурата – в съдебната, в изпълнителната власт или като изцяло самостоятелна и независима институция. Въпросът е многократно повдиган през годините и вечно актуален когато се говори за съдебна реформа. Доста представители и на политическите среди и на магистратите вече са взели отношение, като са изтъквани множество аргументи и в двете насоки.

На този етап обаче няма конкретно представена ясна визия за това как би изглеждала прокуратурата извън съдебната власт, защото опциите за това могат да бъдат различни. Единственото по-конкретно предложение е създаването на Прокурорски съвет (аналог на ВСС), който да е административен и кадрови орган на прокуратурата. Този дебат обаче в контекста на съдебната реформа е добре да се доведе до края. В основата на което и да е предложение за промяна в мястото на прокуратурата следва да е запазване и гарантиране на нейната независимост. За реализиране на каквито и да е промени, свързани с „изваждането“ на прокуратурата от съдебната власт или конституирането на отделен административен и кадрови орган – Прокурорски съвет, е необходима промяна в Конституцията.

Мислите ли, че ще успеете да се разберете с останалите партии по въпроса за мястото на държавното обвинение? По-голямата част от тях като че ли мислят в посока на извеждане на прокуратурата от съдебната власт, чрез конституционни промени, докато ГЕРБ явно заема една по-умерена позиция.

В предизборната програма на „Демократична България“ е застъпена концепцията за създаване на Прокурорски съвет. В дългосрочен план са заложили следните конкретни промени: главният прокурор да се избира от парламента с мнозинство три пети (144 от народните представители) по предложение на министъра на правосъдието; намаляване мандата на главния прокурор на 5 години; изграждане на прокуратурата като самостоятелна независима институция, като кариерните и дисциплинарните правомощия по отношение на прокурорите се осъществяват от Прокурорски съвет в състав 11 членове – 4 от тях, избирани от прокурорите; 5 избрани от парламента (представители на различни юридически професии и организации), главният прокурор (по право), министърът на правосъдието (по право); освобождаване (импийчмънт) на главния прокурор – по инициатива на министъра на правосъдието или една пета от народните представители, като се поддържа от парламента с мнозинство от 140 народни представители. Окончателното решение се взема от Конституционния съд или президента.

В програмата на „Има такъв народ“ визията им за реформа на прокуратурата е въвеждане на пряк избор на Главния прокурор и въвеждане на работещ механизъм за прекратяване на правомощията му; извеждане на прокуратурата от съдебната власт в изцяло отделен независим орган и създаване на Висш прокурорски съвет; създаване на независим Инспекторат за контрол на ВСС и прокуратурата.

В програмата на БСП няма конкретика по отношение на прокуратурата, а в програмата на „Изправи се, Мутри вън“ също няма конкретика в тази насока (реализиране на мащабна съдебна реформа за справедлив досъдебен процес и децентрализиране на прокуратурата).

Каква е позицията на ГЕРБ по отношение на въпроса за съдебната карта и електронното правосъдие? Българските граждани чакат с години решение в някаква посока, а изглежда, че дебатът и действията не са много координирани на този етап.

Дебатът по този въпрос следва да започне отначало. Провалът на ВСС да избере модел за реформа на съдебната карта, който да получи широка подкрепа от всички засегнати страни, е показателен за това, че беше сбъркан подходът. Не бяха дадени достатъчно ясни аргументи и мотиви за избора на модела, за направените проучвания и анализи, за събраните данни. Проблемът не е толкова в това кой точно съд да се „закрие“, да се промени ли подсъдността и т.н., а в начина, по който беше проведен дебатът за тази реформа след анонсиране на избора на т.нар. „модел 4“.

Реформа на съдебната карта обаче е наложителна в контекста на цялостната съдебна реформа и тя не може да бъде сведена само до закриване на определени съдилища. Реформата в съдебната карта задължително върви ръка за ръка с провеждането до край на електронизацията на съдебния процес и неговото материално обезпечаване. Без пълна електронизация, който и да е модел на съдебна карта, не би бил ефикасен.

Какъв е успешният модел на съдебната реформа според вас?

Обособяването на административните съдилища в самостоятелна система е едно от най-далновидните и сполучливи решения на законодателя. Отделянето на административноправните спорове от системата на общите съдилища позволи да бъде значително повишена ефективността и качеството на контрола, който се осъществява върху органите на изпълнителната власт. Със създаването на административните съдилища се изгради един ефективен механизъм за съдебен надзор над актовете и действията на администрацията, който представлява най – значимата гаранция за законност при упражняването на власт от страна на държавните органи и за защита на правата и интересите на гражданите и юридическите лица. По този начин изградената система на административни съдилища в Република България зае своето съществено място сред институциите на правовата държава, предназначени да охраняват ценностите и достижения на съвременната демокрация и правов ред.

Това не е моя лична оценка, а е оценката, която Европейската комисия дава на България за създаването на административните съдилища. За поредна година ЕК публикува Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, в което се съдържа сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на 28-те държави-членки на Евросъюза в областта на административно правосъдие. В този смисъл информационното табло на Европейския съюз в областта на правосъдието прави сравнителен преглед на ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи на държавите членки на ЕС и дава обективна представа, базирана на статистически данни, а не на политически оценки.

Според информационното табло, основните параметри за оценка на отделните правосъдни системи се обуславя от три основни фактора. Първият е за ефикасност – показатели относно продължителността на производствата (т.е. времето, което е необходимо да се разреши един правен спор), за дела на приключените производства (т.е. съотношението между броя на решените и броя на новообразуваните дела) и за броя на висящите дела (тези, които остават за разрешаване от текущата). Вторият е за качество – показатели относно правната помощ, съдебните такси, обучението, наблюдението върху съдилищата, бюджета и човешките ресурси. Третият е за независимост – показатели относно усещането за независимост на съдебната власт сред дружествата и широката общественост, както и относно гаранциите за независимостта на съдиите.

Говорите за съдебна реформа. Как смятате, че дейността на представляваното от вас сдружение на служителите може да повлияе (подпомогне) реформирането на цялата съдебна система?

Реформата в съдебната система, гарантирането на срочното разглеждане на делата и справедливостта засяга не само магистратите, а и съдебната администрация. Редица европейски препоръки, както и последният доклад констатира, че следва да се засили нивото на компетенции на съдебната администрация с оглед на по-доброто обслужване на гражданите. Същите тези препоръки недвусмислено говорят именно за конкретната нужда от дефиниране на позицията на служителя, защото именно съдебният служител е първият, когото срещат гражданите в определен съд и прокуратура. В този смисъл той е носител на огромна отговорност. Да не говорим за значимостта му в професионалния контекст на правораздаването.

За мен е необходимо да се направи пълен функционален анализ на работата на администрацията в органите на съдебната власт. Ние сме единни и отдадени на каузата. За нас като сдружение, е необходима цялостна модернизация на съдебната администрация и нейната дейност, като се започне с детайлен преглед и извеждане на слабостите и пропуските в съществуващите нормативни актове, вътрешни правила, указания, ръководства и наръчници, с цел да се осигури качество и резултатност на работата на администрацията на органите на съдебна власт. Събирането, обсъждането и оценката на тези източници в един обобщен документ ще спомогне за осигуряване ефективност, последователност и визия в работата на администрацията.

Според нас е необходимо е да се осъществят няколко последователни стъпки, за постигане на оптимални резултати. На първо място е именно изготвянето на цялостен функционален анализ на администрацията на органите на съдебната власт, въз основа на който да се прецени какъв да бъде моделът на структура в администрацията. На следващо място административната дейност трябва да бъде уредена по такъв начин, че да спестява финансови и времеви ресурси, както и да разтовари съдиите от несвойствена работа, така че да се насочат към качеството на тяхната работа.

Преосмислянето на съдебните процедури, дигитализирането им, въвеждането на прости и бързи процедури, материалната и технологична обезпеченост, географските, демографски, социални и икономически показатели в различните региони на страната са все необходими елементи за решаване на въпроса с натовареността, както на отделния служител, така и в цялост на администрациите. Необходима е нова нормативна уредба свързана с правила за подбор и назначаване, оценка и атестиране на съдебни служители, възможности за допълнителна квалификация, както и перспективи за кариерно развитие и израстване.

В момента съдебната администрация премина през доста труден период. Последната година, преминала под ударите на световна пандемия се отрази сериозно, както върху личния ни живот, така и в професионалната сфера като цяло. Голяма част от съдебните служители, в условията на пандемия работеха по графици и то в продължение на почти година. По този начин се гарантира до голяма степен опазване на здравето им, но същевременно доведе до доста неприятни заключения, а именно, че администрациите могат да функционират успешно с доста намален капацитет. Трябва точно сега служителите да бъдат по-активни от всякога, да покажем, че системата не може без служителите си, че реформата може да тръгне отвътре, тъй като най-наясно с проблемите и възможните им решения са именно работещите в нея. Не трябва да оставяме решенията да бъдат взимани от някой друг. Ние сме в процес на подготовка на законодателни предложения свързани със статута на съдебните служители и съдебни помощници, за което допълнително ще говорим

На какво считате, че се дължи липсата на доверие в съдебната система от обществото?

Считам, че до голяма степен липсата на доверие в съдебната система се дължи на характера на правораздавателния процес. След разрешаването на правния спор, винаги ще има една недоволна страна, а в някои случай и повече. В този смисъл хората, които губят делата си, естествено търсят причините извън себе си и в случая е удобно да обвиним съдебната система. Това мислене е типично за нашите географски ширини, но трябва да се промени.