Председателят на Върховния административен съд:
Ако член на ВСС напусне, да влиза следващият с най-много гласове, а не да правим нови избори
Ще образуваме тълкувателни дела за всички производства, които останаха на една инстанция в административните съдилища, казва Георги Чолаков в интервю за „Лекс“
Георги Чолаков
Георги Чолаков е роден на 19 август 1966 г. в Сливен. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.
Чолаков започва кариерата си като стажант в Окръжния съд в Сливен, а след това става съдия в Районния съд в Котел, който впоследствие оглавява. През 1995 г. става адвокат, но през 2007 г. се връща в съдебната система като съдия в Административен съд – Сливен. От 2009 г. до 2012 г. е нотариус, а от 1 март 2012 г. – съдия във Върховния административен съд.
От 22 ноември 2017 г. е председател на ВАС.
Разговаряме с него за актуалната ситуация в съдебната система и за предизвикателствата пред административното правораздаване.
Г-н Чолаков, в съдебната система предстои да се случи важна промяна – изтича мандатът на Висшия съдебен съвет и трябва да дойде нов. Изборите на съдебната квота вече започнаха, ясни са кандидатите, предстои вотът на магистратите. Половината от състава на Висшия съдебен съвет (ВСС) обаче се конституира от Народното събрание и изгледите това да се случи, особено в настоящата политическа ситуация, са минимални. Затова вече се заговори за възможността бъдещият състав на ВСС да заработи само със съдебната си квота и с т.нар. трима големи, един от които сте Вие. Как гледате на тази идея?
Действително предстои да изтече мандатът на действащия Висш съдебен съвет и на 3 октомври следва да бъде извършена ротацията. Съставът на съдебния кадрови орган се попълва от парламента и от съдебната власт. Съдебната власт трябва да избере единайсет членове – съответно шестима души за Съдийската колегия и петима – за Прокурорската. По толкова избира и Народното събрание.
Процедурата за избор на магистратската квота вече започна. Мина изборът на следователите, сега предстои изборът от съдиите и накрая свои членове следва да изберат и прокурорите. Много се надявам поне съдебната квота да бъде попълнена, тъй като знаете злополучния избор във връзка с попълването на двете свободни места в действащия съвет, който не можа да се осъществи заради липса на активност. Надявам се колегите да проявят по-висока активност и да изберат своите кандидати.
По отношение на въпроса, който касае другата квота – парламентарната, там нещата са деликатни дотолкова, че не виждам никаква яснота или поне започнала процедура, дори и на фаза разговори. Няма никакви приети процедурни правила, няма никаква времева рамка кога ще се състои този избор.
Знаете, че много от колективните органи работят с изтекъл мандат именно поради непопълването им от парламента. Съществува реална опасност това да се случи и за парламентарната квота на ВСС.
Чух говорене, че ВСС може да заработи само с избраните членове от съдебната квота. Аз лично смятам, че колективният орган има общ мандат, което означава, че той може да бъде сменен само и единствено, когато бъде попълнен с всички свои членове от двете квоти.
Ако вземем пример със Съдийската колегия, по закон 8 гласа е максималното изискуемо мнозинство за вземане на решения и то не за всички, а тя би имала точно толкова членове, ако се състои само от квотата на съдиите и двамата председатели на върховните съдилища.
Много важни решения като тези за избор на административни ръководители, за налагане на дисциплинарни наказания и за атестиране на магистрати се взимат именно с мнозинство от 8 гласа.
Знаете, че в момента Съдийската колегия работи в намален състав от 12 души и от тях поради обективни и субективни причини понякога отсъстват членове. Вие сами виждате колко трудно работи този орган в намален състав и се отлагат заседания поради липса на кворум. Ако има само 8 членове, това означава, че може да бъде минирана работата на Съдийската колегия. Определено считам, че когато бъде избрана квотата от парламента, тогава следва да бъде конституиран и новият състав на Висшия съдебен съвет.
Това логично ни води до въпроса дали ако няма избран нов ВСС, е допустимо „старият“ да остане, въпреки изтеклия си мандат. От една страна това на практика ще е удължаване на конституционно установен мандат, а от друга – съдебната власт ще остане без орган, който взема едни от най-важните въпроси за функционирането ѝ. Пленумът на ВАС единствен предприе активни действия за разсичането на този гордиев възел и макар и във връзка с отдавна възникналия казус с Инспектората към ВСС, поиска тълкуване от Конституционния съд (КС) за мандатите на колективните органи. Пленарният състав на съда обаче не изложи пред КС кое според него е правилното тълкуване. Вашата лична позиция каква е?
Аз мисля, че това искане до Конституционния съд даже закъсня във връзка със ситуацията с инспектората, която продължава повече от две години. Знаете, че нито главният инспектор, нито инспекторите са в мандат, т.е. целият състав на ИВСС в момента е извън своя мандат, което поставя на риск актовете, които този състав постановява.
Пленумът на ВАС сезира КС, защото вече има разнопосочна практика на съдилищата във връзка с това каква е съдбата на тези актове. Имаме случаи на обявяване на актове на ИВСС за нищожни, постановявана е и отмяна като незаконосъобразни на такива актове. Съдийската колегия като административен орган със свои решения отказва да образува дисциплинарни производства срещу магистрати по предложение на Инспектората, именно с тези съображения.
Когато сезирахме Конституционния съд, ние не сме взели становище коя от двете тези подкрепяме. Пленумът на ВАС като вносител има право, след като КС допусне въпроса до разглеждане, да изложи аргументи коя от двете тези подкрепя. В тази връзка е насрочен Пленум за 22 юни, на който ще се вземе решение, с което ще изложи аргументи в подкрепа на коя от двете тези са съдиите от ВАС.
Въпросите, които поставихме пред КС, са: „Прекратяват ли се с изтичане на мандата им правомощията на главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет или същите продължават да изпълняват своите функции до избирането от Народното събрание на нов главен инспектор, съответно инспектори?“ и „Конституционно допустимо ли е преустановяване за неопределено време на дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет поради изтичане на мандата на главния инспектор и инспекторите и бездействие на Народното събрание, задължено по Конституция да избере главния инспектор и инспекторите?“.
Тези въпроси се наложи да бъдат поставени, тъй като Народното събрание на практика две години не изпълнява задължението си да избере нов състав. Една необичайна ситуация за правова държава.
Когато се приемат законите, винаги се стъпва на принципа на добросъвестността, т.е. на презумпцията, че всеки държавен орган ще изпълнява добросъвестно своите консититуционни задължения. Аз съм страничен наблюдател на това, което се случва в законодателната власт, но е факт, че четвърто Народно събрание не изпълнява задължението си да попълни състава на инспектората.
Именно, камъкът е в градината на Народното събрание.
Не, ние, като магистрати, изпълняваме нашите задължения и дано да изберем членове на ВСС от нашата квота, но и при нас може да се случи същото, нали?
Мисля, че ако законодателят е достатъчно мъдър, нямаше да остави този вакуум с двамата колеги от Съдийската колегия на ВСС, които напуснаха (Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев подадоха оставки и на тяхно място съдиите не избраха нови членове на ВСС и затова СК на ВСС от една година е с 12, вместо с 14 членове – бел. ред.).
Не виждам никакъв проблем в тази ситуация да се приложи принципът, който се прилага при народните представители и общинските съветници. При тях, ако в рамките на мандата един депутат или общински съветник напусне по някакви причини, без значение какви, на неговото място влиза следващият в листата. Ако в Закона за съдебната власт беше разписана подобна възможност, в момента, в който колегите Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова напуснаха Висшият съдебен съвет, след тях имаше седми и осми при изборите на съдийската квота през 2017 г., и можеха те да попълнят състава на ВСС. Няма обяснение защо законодателят не е предвидил такава възможност, а трябваше да правим изцяло нова процедура, която първо отнема много време и второ е много скъпа.
Нека да излезем от проблемите на ВСС и да поговорим за административното правосъдие. За втора поредна година то беше класирано на първо място по бързина в Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието. Европейската комисия в доклада си за върховенството на закона преди почти година пък заяви, че ефективността на системата на административното правосъдие показва значителен напредък. Какви са обаче следващите задачи, които Вие като председател на ВАС, виждате пред административното правораздаване?
Това, че сме на тези места не означава, че трябва да спрем дотук. Нашата цел е да се задържим там, което е по-важното.
Има много предизвикателства пред административното правораздаване и в момента най-важното за мен е дигитализацията на системата. Активно работим в тази посока във връзка с дигитализация на архивите на всички административни съдилища и на Върховния административен съд, за да може например колегата от съда в Силистра спокойно да влиза и да си прави справка по всички постановени актове по административни дела в цяла България. Работим много активно това да се случи.
Също така сме в процедура за въвеждане на Единната деловодна информационна система (ЕДИС) във всички административни съдилища. Това е следващото ни предизвикателство, което е важно във връзка с дигитализацията на административното правосъдие. Знаете, че въведохме ЕДИС във Върховния административен съд от 1 януари т.г., която е една изключително добре работеща система.
Какво ще промени въвеждането на ЕДИС във всички административни съдилища? Питам Ви от гледна точка не на съдиите, а на страните и адвокатите.
Когато системата заработи навсякъде, делата ще бъдат в електронен вид и ще постъпват в електронен вид във Върховния административен съд. Т.е. чрез ЕПЕП ще може да се правя справки по електронен път по делата в цялата система на административното правосъдие.
Второто, което съм си поставил като задача и работя по нея, е да се изгради свързаност между ЕДИС и ЕИСС. Така делата, които се създават в електронен вид в районните съдилища, по които административните съдилища са касационна инстанция, също ще бъдат получавани в електронен вид. Предвидени са и доработки, за да може ЕДИС да стане и активна информационна система, а не само деловодна – да може страните активно да участват в производството чрез подаване на електронни документи – жалби, искови молби, молби, искания за преписи. Но това предстои.
Преди три години с мащабните изменения в АПК беше променена подсъдността по множество дела, но безспорно най-бурна беше дискусията за данъчните дела, които след тези промени вече се гледат от всички административни съдилища в страната. Данъчните имаха много опасения, че с материята ще се занимават съдии, които досега не са работили по нея. Тогава посочихте, че са нужни две-три години, за да може да се оцени реформата, но бяхте оптимист. Каква е оценката Ви сега, когато има много дела, минали през касационен контрол?
Бил съм прав. Когато водехме тези тежки дебати на ниво изпълнителна и законодателна власт, голямото опасение при тях беше, че 23-те административни съдилища, извън петте, които гледаха дотогава данъчни дела, няма да се справят с материята. Даже си спомням, че тогава само за тези дела законът влезе в сила веднага, а за останалите – чак в началото на следващата година.
Какво направих – веднага организирах обучения. Колегите от данъчните отделения на ВАС се разделиха в екипи и обучиха всички съдии, на които им предстоеше да разглеждат данъчни дела. В момента съм категоричен, че няма разлика в качеството на правораздаването в 28-те административни съдилища.
Този въпрос не стоеше само за данъчните дела, макар че той беше най-остро поставян.
Подсъдността беше променена и по много други дела, например тези по ЗУСЕСИФ. Преди те се гледаха от малко съдилища – по седалището на органа. Сега вече се разглеждат в цяла България, по местоживеенето или седалището на жалбоподателя. На този принцип след промените в АПК през 2019 г. се разпределя местната подсъдност по отношение на всички административни дела. Това беше много добра промяна и аз я отчитам като изключително благоприятна за правораздаването и за хората, защото в момента всеки, който търси правата си срещу незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията, може да подаде жалба там, където е постоянно регистриран или е седалището на дружеството. Преди гражданите пътуваха стотици километри, за да се явяват по делата си на първа инстанция.
А доведе ли разпръсването на данъчните дела до противоречива практика?
Ако следите нашата тълкувателна дейност, знаете, че голяма част от делата, по които се произнасяме с тълкувателни решения, са данъчни. Това се дължи най-вече на ежегодните промени в данъчните закони. Съответно при тези непрекъснати изменения, е нормално да се създаде противоречива практика.
Второ, данъчните казуси са много различни и самото качество на законодателството е такова, че не поставя еднозначно тълкуване на нормите, което също е проблем. Затова, когато има такива противоречиво решавани казуси, образуваме тълкувателни дела.
Правораздаването е човешка дейност. Тук няма как да натиснеш бутон, за да излезе резултатът, но се стремим да намалим колкото се може противоречивата практика.
Един от основните въпроси, чието разрешаване стои пред върховните съдилища, е уеднаквяването на съдебната практика. Преди време по Ваша инициатива във ВАС беше създадено специално аналитично звено, което да подпомага активно тълкувателната дейност на съда. Виждате ли вече ефект?
Действително това беше една идея, която заимствах от Върховния касационен съд, но във ВАС тя се доразви много. Звеното работи много активно, като вече ни сезират както административни съдилища, така и отделни съдии и граждани, с искания за тълкувателни производства.
В момента правим първия анализ на практиката по делата по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Изискали сме от всички административни съдилища информация за това какви проблеми виждат при прилагането на този закон и съответно за констатирана в производства при тях противоречива практика. Възложил съм анализ и на съдиите от Пето отделение, които се занимаваха с тази материя, за да може всички спорни въпроси, които съществуват по правоприлагането на този закон, да бъдат разрешени с едно тълкувателно решение. Това първо улеснява административните органи, улеснява и самите съдилища, и трето – игнорира опцията за противоречива практика. Продължавам да считам, че това е начинът за уеднаквяване на практиката – с тълкувателни решения, и най-вече по едноинстанционните дела, които се разглеждат в 28-те административни съдилища.
Не само делата по ЗДОИ станаха на една инстанция. Кои са следващите, които ще прегледате за противоречива практика?
Следващите дела, по които смятам, че трябва да се прегледа практиката и при необходимост да бъдат образувани тълкувателни дела, са във връзка със спирането на действието на принудителните административни мерки, които също се разглеждат на една инстанция в 28-те административни съдилища.
Вече влязоха в сила решения на Върховния административен съд, според които разрешителните за строеж на Водноелектрическите централи са законни, без да отстъпят отделно право на строеж. Дали това ще е трайната практика на съда според Вас?
Малко предистория – във ВАС като касационна инстанция постъпиха дела, които бяха образувани пред административните съдилища по протести на прокуратурата. При една част протестите бяха уважени, а при друга – отхвърлени, което означава, че административните съдилища са ги решили по различен начин.
Във ВАС вече има две окончателни решения, с които два различни състава са приели, че разрешенията за строеж не са нищожни и засега нямаме противоречива практика по този въпрос. Ще изчакаме да видим какви ще бъдат следващите произнасяния на колегите и ако се установи противоречива практика във ВАС, може да се образува тълкувателно дело.
ВАС е член на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни юрисдикции в ЕС, в която участва и Съдът на ЕС. Какво обсъждате там и какво предстои за административното правораздаване в европейски план? Възможно ли е да се разшири практиката на ВАС, подобно на повечето страни от ЕС, делата в голямата си част да се решават по същество от съда?
В европейски план административното правораздаване, наред с останалите сфери на живота, бизнеса и държавните управления е изправено пред предизвикателствата на усложнената ситуация. На срещите на Асоциацията на държавните съвети и върховните административни юрисдикции се обсъждат актуални въпроси и проблеми на административното правораздаване, споделя се опит и добри практики на страните членки.
На последната сбирка, проведена в края на май 2022 г., беше дискутиран именно въпросът за решаването на административно-правни спорове по същество от съда в случаите, в които административният орган не се е произнесъл (мълчалив отказ) или административният акт е бил отменен от съда. Отчете се тенденция за стремеж за по-широко навлизане на този принцип, чието разрешаване зависи от съдебната практика, подготовката на административните съдии и развитието на законодателството. Беше застъпено мнението, че при настоящите обстоятелства е от още по-голяма важност бързината и ефективността на административното правораздаване в Европа с цел преодоляване на кризите, засягащи гражданите и икономиките на Съюза.
В последните години дигитализацията и модернизацията на всички сфери от живота предполагат по-висок интензитет. Административното правосъдие, което почива на основни принципи от десетилетия, следва да се адаптира и да отговори на потребностите на европейското общество. В този смисъл в повечето развити демокрации през последните пет години се развива тенденцията при решаване на различни административно-правни дела съдът да решава спора по същество, т.е. да има съответната компетентност, подобна на административния орган.
38
Коментирайте
„Не виждам никакъв проблем в тази ситуация да се приложи принципът, който се прилага при народните представители и общинските съветници. При тях, ако в рамките на мандата един депутат или общински съветник напусне по някакви причини, без значение какви, на неговото място влиза следващият в листата.“ Проблем с това има и той е много елементарен. Следващият в листата може да влезе само там, където се гласува по листи. Изборът за членове на ВСС е избор на конкретни личности, а не се гласува по партийни или други листи. Поради същата причина ако президентът подаде оставка, вторият класиран на последните президентски избори… Покажи целия коментар »
Именно.
Тук няма избор за партия по пропорционална система, при който е гласувано ЗА партия, а важоритарно за личност.
Аналогияга е много зле подбрана.
Е, как правосъдието да се адаптира и да отговори на потребностите на европейското общество ! Особено сбтози парадокс единната система на съдилищата.
На Чолаков фантасмагориите.
Много добро предложение на Чолаков.
Защо Точкова не си подаде оставката след като и изтече мандата, а се крие зад бездействието на Народното събрание, нямаше ли така да ускори процеса…
Най-добре Чолаков да ги избира да няма такива неуредици.
E, тогава ще ни уреди с негови хора.
По – добре да ги командирова.
Няма да е лошо г-н Чолаков да вземе отношение по наболелите случаи с делата по ЗАНН и безобразията на административните съэдилища….
Кои са тези безобразия?
Колеги, виждате ли какво ни готви Чолаков- да продължи векуването на сегашния ВСС, който го избра на поста и който той командва както си ще. Един вид – гласувайте си, не ми пречите, избраните от вас няма да ги допусна във ВСС. Сиреч, сегашните безделници ще си останат па постовете, независимо кого ще изберем от магистратската квота. Все пак да припомним на др. Чолаков, че един колективен орган се счита за конституиран тогава, когато са избрани толкова членове, колкото е нужно за сформиране на кворума. Кворумът във ВСС е половината + 1, който ще бъде спазен, тъй като пряко избраните… Покажи целия коментар »
Най-интересният въпрос е последният! Крайно време е ВАС да зареже тази работа с контролно-отменителните решения и да се произнася по същество, където може, да издава сам акта и да приключваме.
Едно време тъй беше…
Да, но това е работа.
Къде-къде по-лесно е да върнеш дебело дело да се събере някоя излишна или вече поискана, но непредставена хартия и после друг да се бръска.
Стига с това служебно начало, което води до абсурда съдилищата сами да водят делата и да събират всички доказателства. У нас това е доведено до абсурд. В крайна сметка страните за какво са? Който не си представя доказателствата, да си носи последиците.
Да, ВАС трябва да бъде задължен законово да се произнася по същество.
Не по всеки въпрос това е възможно. То би означавало съдът да издава разрешения за строеж, да изчислява и определя пенсии и обезщетения, да издава ревизионни актове /което на практика административтите съдилища правят и сега – погрешно законово решение/ и т.н. АПК и сега предвижда първоинстанционните съдилища да решават по същество дела, когато е обективно възможна, но не може това да става винаги. Тук законът си е добре. В противен случай да закриваме администрацията и съдилищата да решават всичко по същество. Тъкмо ще спестим от издръжка. Предложението също не е добро. По-сщество ВАС да започне да си гледа делата като… Покажи целия коментар »
Не е много редно това, което се предлага. Да не кажа – никак не е редно. „Следващият“ може да не покрива минималната бройка гласове за избор, а на вече избран и втъпил в длъжност член на ВСС да му бъде въздействано да напусне и той да бъде заменен от този, който иначе никога не би помирисал длъжността, ако се разчиташе на честни резултати от избори. Освен това между провеждането на изборите и напускането на член на ВСС и замяната му с този следващ може да изтече повече време, да се натрупа информация за този „следващ“ която го представя в неблагоприятна… Покажи целия коментар »
А да си представим ситуация, при която например петима члена си подадат оставки или някой почине и т.н., а може да се случи и повече от петима да напуснат, всичко се случва в живота. Тогава какъв е изходът? След като никого не харесваме и 2/3 от съдиите не гласуваха на избора есента, ВСС престава да функционира. И тези съдии-избиратели, когато престанат да вземат заплати (защото повечето именно там ги боли), ще нададат най-силен вой. Същото чувам и сега – че в София активно се агитира да се провали избора, което в настоящия момент в никакъв случай не е работещо. Трябва… Покажи целия коментар »
Нови избори – много ясно какво.
И е въпрос на организация и спазване на закона да се проведат бързо и организирано.
Аз винаги гласувам, защото орган ВСС трябва да има и то с избрани редовно членове, а не с предлагания пълнеж „по листата“, т.к. тук листа няма. Тук има представяне и обсъждане на лични концепции и гласуване за личност. Неизбраният остава неизбран и това е. Ако напусне член на Съвета – прави се нов избор и толкоз. Не е зле просто да се помисли и приеме законово за избран да се счита кандидатът, спечелил най-много гласове от гласувалите. Не е толкоз трудно да се приеме и приложи. Но идеята да влиза следващият по ред е неоправдана логически и законово. Такъв ред… Покажи целия коментар »
На всички е ясно, че без Висш съдебен съвет не може. Няма кой да има кой да отпусне пари за покриване на нуждите на съдилищата и прокуратурата, няма да има кой да атестира, обявява конкурси, да пенсионира магистрати и т.н. Същевременно съдебната власт може да мине спокойно без ИВСС, който е един излишен орган. Вероятно КС ще спаси положението и ще даде приоритет на непрекъсваемостта на функционирането, а не на мандатите. И макар да не съм съгласен с тази теза, се надявам поне да има поставен някакъв срок, а не както е ИВСС да си карат направо втори мандат.
Сега ще видим в КС какво мазало ще настане. Мандатът е основа на демокрацията. Власт не може да се ограничава безсрочно. Това би било безумие! Ако си го представим за друг орган, ще е диктатура. Би било срамно през 21 век, но не че не сме се срамили
ЕИСС е един голям провал. ВСС бързаше да я вкара, за да усвои едни пари. Нямаше дълго тестване и Чолаков се поучи от това. ЕДИС беше пробвана много дълго, за да свикнат съдиите във ВАС с нея. Сега, дали е добра, има ли проблеми и т.н. не е ясно, вероятно и там се случват бъгове, но май работи доста по-добре от провалената ЕИСС
EДИС беше. огромен проблем.Дори не беше и система. Много по-зле от ЕИСС. Но във ВАС се намериха хора които да работят денонощно върху нея и да не си прехвърлят топката, /както става с ЕИСС/ така, че системата наистина да заработи. И тя заработи добре.
Извод – където има воля и желание за работа – нещата се получават колкото и зле да е положението!
ЕДИС е създадена за 29 съдилища и струва 2 млн. лв., влезли в дълбокия джоб на частна еднолична фирма. Създадена е преди 8 години и от тогава не може да се въведе в съдилищата, а едва от 2022 г. се въведе само във ВАС. В останалите АдмС не е въведена.
ЕИСС струва 900 хил. лв. за 153 съдилища, като е въведена в 152 и то с голям зор – факт, но работи.
Извод 1 – С трици маймуни не се ловят.
Извод 2 – Саботажът от ВСС е огромен.
И какво ще стане с избраните членове на ВСС, ако парламентът две години не сколаса да си попълни квотата. Хора с изтекли мандати, които трябва да се върнат да правораздават евентуално, ще се занимават с атестиране и хипотетично дисциплинарна отговорност на избрани членове на ВСС?
Нямат право с изтичане на мандата, автоматично се прекратяват правомощията.Стига сте повтаряли тази глупост колкото да им давате сили и идеи за все повече простотии! А и както се вижда някой ще умрат от алкохолизъм за такова време…..
Съдиите няма да гласуват като следователите. Избирателната активеност няма да е по-висока от тази на последните избори.
Mоже и да последват паламентарния пример.
Аз предлагам и ако на един член на ВСС му изтече мандата, да влиза следващият избран 🙂
Хаха, викаш да не правим сега избори, да си влизат следващите. Лошото е, че в НС няма следващ избран. Там се договарят точни бройки и се одобряват, задкулисието в действие
То и сега е така.
Ново
-
МВР трябва да доказва, че събира само при „абсолютна необходимост“ ДНК и отпечатъци за полицейска регистрация
-
Прокуратурата е осъдена да плати 60 000 лева заради нежеланието да намери виновните за срутената сграда на „Алабин“
-
ГЕРБ сезира Конституционния съд за мандата на ВСС и избора на тримата големи в съдебната система
Достатъчно е само да му погледнем биографията – влиза и излиза от съдебната система когато си поиска, междувременно става нотариус, адвокат и накрая, за разкош, го „издърпват“ във ВАС, че и го правят него председател! Всеки редови юрист знае или поне има представа колко “ лесно“ е в наши дни да смениш толкова много различни юридически професии. Надали това е станало с труд или благодарение на качествата на този господин като юрист. Всички други коментари за съдебната ни система, конкурсите в нея и други подобни са излишни!