Ако съм прокурор… размисли на гимназисти
По инициатива на главния прокурор Сотир Цацаров ученици от пет столични гимназии създадоха есета на теми: „Ако съм прокурор“, „Аз обвинявам“, „Аз – прокурорът“, „Аз съм прокурор“ и „Обвинение към мисълта“.
Свои творби представиха възпитаниците на Националният учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура, Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“, 91 Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“ и Второ средно училище „Емилиян Станев“. Всички те са издадени в книга, а учениците бяха отличени.
Публикуваме две от есетата.
Аз обвинявам…
Мартин Зрънков, НПМГ
Едно общество винаги се е нуждаело от обособени понятия за доброто и злото, формиращи неговите етични норми. Благодарение на изясняването, кои от тях могат да бъдат определени като добри и кои като лоши, в една голяма социална общност и организация, каквато е например една държава, може да бъде установен ред. Той се поддържа от съответните органи чрез прилагането на написаните закони, които са формулирани в зависимост от изградената традиция и ценности на даденото общество за правилно и грешно и техния начин на живот. Във всяка една голяма социална група обаче има хора, които престъпват закона и трябва да бъдат санкционирани за това, защото по този начин те пречат на нормалното и спокойно съжителство, внасяйки смут и безредие в ежедневието на обикновените хора. Ако деянието обаче се нуждае от съдебен процес поради своята сложност, то някой трябва да бъде обвинител по делото – юристът, който ще се бори за възтържествуване на справедливостта. С тази нелека задача се заемат прокурорите, които чрез доказателствата се опитват да стигнат до истината, като по този начин неуморимо се борят за постигането и задържането на мира и хармонията в едно общество. Всичко това е възможно, благодарение на смелостта на някого да изрече думите „Аз обвинявам…“, смелост, която в някои ситуации слага истината пред сигурността на човека, който се е заел с тази тежка, но изключително благородна задача.
Правото, познато ни днес, е започнало своето съществуване много отдавна, още в древността, с появата и развитието на древната Римска империя. Тогава са били изготвени и дванадесетте таблици, които са предшествениците на днешните закони, като те са служели за поддържането на мира и благоденствието във величествената империя. Делата са били разглеждани във форума, където обвинители и защитници са се борили за откриването на истината, доказвайки на съдиите своите твърдения чрез богатата си риторика и острата си мисъл. Нещата днес не са много по-различни и това е така, защото една организирана институция с много членове се нуждае от такава система, която да се справя със случаи, които са сложни и не могат да бъдат постановени решения и изискват време за обследване на казуса. Такива неща се получават, защото законът е направен, за да се спазва от множеството и както всичко останало, което е обвързано с голяма група от хора, той винаги има изключения. Това е така поради причината, че всеки човек е индивидуалност, има своите собствени характерни, физически и други белези, които не съвпадат с тези на останалите. В такива случаи прокуратурата формира обвинение, което влиза като дело в съответния съд. Там прокурорите играят ролята на нападателите, а адвокатите – защитниците на обвиняемия. Въз основа на показанията, аргументацията на двете страни и доказателствата, иззети от следователите, съдиите взимат трудното решение каква присъда заслужава обвиняемият или обвиняемите и дали изобщо заслужават такава. Тази добре организирана система е показала своя позитивен характер към отделните народи през вековете, играейки ролята на храм, в който всички са равни пред един-единствен арбитър – истината.
Тъй като законите няма как да обхванат категорично точно всеки един отделен случай, обвиненията играят една много важна роля. Те попълват празните пространства в съдебната система, като се опитват да уловят всеки отделен случай, без да позволяват на нито един виновник да избяга от задължителните последствия, които съпътстват всяко едно беззаконие. За жалост има някои проблеми, свързани с обвинителните дела, които още не са достигнали абсолютната прецизност. Такъв например е забавянето на едно дело и проточването му в дълъг период от време, нещо, което се среща често и е породено от някои неточно формулирани закони, които се оспорват помежду си и за жалост често пречат на обвинителя да изпълни дълга си. Това е възможно, защото при дълго просрочени случаи някои доказателства стават негодни поради изминалото време, свидетели забравят с точност случилото се, за което дават своите показания и много други. Понякога проблем има и в мерките за безопасност, взети в защита на обвинителите, които не са достатъчни подсигурени от саморазправа, която често се прилага от извършителя, а това е доста обезпокоително. За тези неща нямаме право обаче да порицаваме обвинителите, защото те нямат вина за това. Тези храбри хора трябва всъщност да бъдат поощрявани за своето безстрашие и също така давани за пример на останалите, защото в името на общото благо са готови да се подложат на много труд, стрес и опасности, в името на истината.
В едно добре развито общество като днешното, гражданите трябва да изпълняват своя дълг като такива. Това означава, че тяхно задължение е да са в постоянна готовност и да наблюдават, ако някой друг извършва нередност. По този начин те сами помагат на себе си, елиминирайки възможността някой да попречи на реда и сигурността. Точно заради тези изключително положителни качества на обвинението, което играе ролята на лекар, пазещ мира и благоденствието на страната здрави, хората трябва без страх да се впускат в борбата с нередностите, търсейки правдата и нейното възтържествуване.
Да обвиняваш обаче също е и много отговорно, защото ако наклеветиш някого за деяния, които не са извършени от него уронваш неговия престиж и положение в обществото. Понякога една клевета може да бъде още по-опасна като лиши лицето от свобода и той бъде обвинен за извършеното от друг, като по този начин унищожи живота му.Още по-страшно е, когато някой бъде обвинен безпочвено за причиняване на ужасни неща, влизащи в абсолютен разрез със социалните норми на хората от този регион, и това лъжливо обвинение настрои обществото несправедливо. Много често подобни неща се случват – залъгани граждани, в желанието си справедливостта да възтържествува, взимат закона в свои ръце, наранявайки и понякога дори унищожавайки предполагаемия нарушител. Точно поради тази причина, при наличието на сериозни обвинения, винаги трябва да бъде установявана тяхната достоверност, преди някой да бъде сочен с пръст като престъпник, при положени, че това не е абсолютно сигурно.
Във всяка една система, била тя съдебна или не, могат да бъдат открити грешки обаче това не означава, че тя не функционира добре. Ние като сериозно напреднали в сферата на науката и познанието, трябва постоянно да търсим малките грешки около нас. По този начин, стремейки се към съвършенството, правим живота на себе си и тези около нас по-добър. Точно това е причината обвинението да е толкова съществена част от правораздаването и постоянно да търпи развитие. Когато обаче даден човек се заеме с такова сериозно действие от своя страна, е най-правилно да се обърне към компетентните органи на реда, борците за правда – прокурорите. Те са тези, които са посветени в това поприще и имат уменията и силата да кажат: „Аз обвинявам……“.
Ако съм прокурор…
Яна Стойкова, 91 Немска езикова гимназия „Проф. К. Гълъбов“
Една държава е нищо без система, по която да функционира.
Една система е нищо без правилата, които я дефинират. Тези правила представляват именно законите – а един закон не е нищо без хората, които го спазват.
Но кои са тези хора? Коя е тази система? Коя е тази държава?
Държавата, това съм аз – аз, гражданинът.
Аз, гражданинът, живея свободно в моята страна. Имам правото да гласувам. Имам правото да се образовам. Имам правото да ходя на работа. Имам правото да се оженя, да имам деца, да се радвам на живота. Имам правото всяка сутрин да се събуждам, чувайки песента на птичките и колите на тези клети хорица, станали още по-рано от мен; да се събуждам, усещайки приятния аромат на цъфтящите дървета в градинката пред моя блок, имам правото да изпия чаша топло кафе и да получа сили за новия страшен ден, който ме очаква – с две думи, имам правото да живея. И ободрен, аз, гражданинът, прекрачвам прага на моя дом. В градинката пред блока, под цъфналата джанка ме среща един от тези „клети хорица”, станали още по-рано от мен. И той вдига ръка, но не за поздрав; и той обагря белите цветове с червено; и той лишава мен от правото ми да живея.
Държавата, това съм аз – аз, престъпникът.
Аз престъпникът живея свободно в моята страна. Имам правото да гласувам. Имам правото да ходя на работа. Имам правото да стоя на широкия площад, заобиколен от хора, и да гледам двата лъва и те да гледат мен; да усещам вятъра в косите си и с две думи: да живея свободно. И ето, че за да стигна там, ставам рано, преди птичките да пропеят, по тъмно, под шепота на онзи, който пъха ножа в ръката ми; онзи, който ме заведе в градинката с хубавото дърво и който ме лиши от правото да живея свободно, забивайки ножа от ръката ми в гърдите си.
Държавата, това съм аз – аз, полицаят.
Аз, полицаят живея свободно в моята страна. Имам правото да гласувам. Имам правото да ходя на работа. Имам правото да пресичам улицата, без да осъмна под гумите на някоя кола, да вървя по улицата без да получа удар от падаща саксия с мушкато, имам правото да живея безопасно. Но колко безопасно може да е, когато карам с бясна скорост към някаква междублокова градинка; когато там ме чака този с ножа и посяга с него към мен, и ме лишава от правото ми да живея безопасно.
Държавата, това съм аз – аз, съдията.
Аз, съдията, живея свободно в моята страна. Аз съм този, който определя каква ще е съдбата на престъпника. Аз съм съдникът и съм въплъщението на справедливостта.
Но как функционира справедливостта? Как правата на гражданина да бъдат възстановени? Кой ще се справи с разплитането на загадката, която стои пред него, която е самият закон? Как той, гражданинът, може да си върне правото да спи спокойно, докато птичките и колите му пеят песничка за лека нощ и в съня му цъфналото дръвче е подслон, а не олтар?
Каква е връзката на гражданина с правото?
Връзката на гражданина с правото, това съм аз – аз, прокурорът.
Аз съм птичката, която приспива гражданина. Аз съм светлината, която озарява дръвчето в съня му. Аз съм самото дръвче; зиме го пазя от вятъра и набезите на времето, лете му пазя сянка и му правя хладно. Аз съм земята, от която никне то, и земята, по която стъпва, земята, която го е родила и земята, която ще го прибере. Но аз съм и този, който ще се бори това да не стане прекалено скоро.
Аз, прокурорът, съм изконното право на гражданина да се защитава пред закона. Аз съм пазачът пред портата и когато искаш да преминеш, ще ти кажа: „Тук никой друг не можеше да влезе …” (Франц Кафка „Пред закона”).
3
Коментирайте
Уникални есета! Децата разбират смисъла повече от възрастните!
децата уж са наивни, но сред клишетата са хванали някои доста верни неща. браво!
Тези есета трябва да бъдат прочетени от всеки, който е забравил как е мислил за професията, когато е бил млад. Още по-страшно е, когато някой бъде обвинен безпочвено за причиняване на ужасни неща, влизащи в абсолютен разрез със социалните норми на хората от този регион, и това лъжливо обвинение настрои обществото несправедливо. Това го пише ученик.