Ако печалбата на производителя остава в големите търговски вериги, защо те фалират?
Законно ли е ограничаването на определени търговски надбавки
На първо място, когато не става въпрос за извънредни ситуации или за монополно положение на търговци, ограничаването на търговските надбавки при хранителни продукти е незаконно, защото ще противоречи на основните правила на конкуренцията, и въобще на пазарната икономика. Пазарните механизми са стълб в Европейското право и в частност в решенията на Съда на ЕС. Въвеждането на такива ограничения би довело до налагането на санкции от Европейската комисия на България.
При лекарствата принципно е възможно налагането на временни ценови ограничения, когато доставчиците на определени медикаменти имат монополно положение. Освен това лекарствените продукти представляват специална категория стоки (Директива 2001/83/EО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба) и при тях са възможни временни ограничения с цел запазване здравето на гражданите. Когато при лекарствата временните ограничения стават постоянни и се прилагат за широк спектър от медикаменти, както това е в България, това представлява незаконна намеса в пазарните механизми и води до периодичен недостиг на немалко видове от тях. Видяхме тежките последствия от липсата на няколко вида ваксини в България. Включително и защото се купуват лекарства от българския пазар и се изнасят за други държави.
Противоречащото с конкуренцията широко и трайно ограничаване на търговските добавки в резултат от държавна намеса е остатък от времето на тоталитарния социализъм, който все още битува в главите на немалко хора. Който не вярва до какво води отхвърлянето на пазарните механизми, може да отиде в най-богатата на петрол държави – Венецуела, и да види с очите си едномилионната инфлация. Могат да се видят и крайните резултати от антипазарното поведение на държавата – огромното количество изоставени празни апартаменти от изселващи се хора и бедността. Само антипазарното поведение може да доведе най-богатата на петрол държава до там да внася петрол (като суровина) от чужбина.
Периодично в България се раздухва истерията как големите търговски вериги прибирали печалбата на производителите. И съответно производителите оставали без печалба. Веднага възниква елементарният въпрос – след като големите търговски вериги реализират, уж, толкова голяма печалба, защо процентът на фалитите при тях е един от най-големите. Миналата година фалираха две от големите търговски вериги – „Карфур“ и „Пикадили“. „Пени Маркет“ – собственост на концерна PEWE – се оттегли от българския пазар. Веригата на магазини „Европа“ сериозно се сви. Но това са 4 вериги от 8-9 големи. Останалите са „Кауфланд“, „Лидл“, „Билла“, „Фантастико“ и не толкова големите „Т-Маркет“. Очевидно приказките за свръхпечалба не се вързват с икономическата действителност.
Нека погледнем печалбата на две от останалите на пазара големи вериги. Да го направим за една от най-успешните години на икономическия подем – 2016 г. Ще видим, че например „Билла“ при оборот от 576 млн. лв. прави печалба от 4,4 млн. лв., т.е. печалбата е само 0,7% от оборота! Тази норма на печалба е всичко друго, но не и голяма. При „Кауфланд“ нормата на печалбата за същата година е 11%, което е нормално, но в никакъв случай прекомерно.
Истината е, че пазарът на големите търговски вериги е силно конкурентен. Засега няма търговец с монополно положение, въпреки че „Кауфланд“ и „Лидл“ имат общ собственик. При проверките картели не са доказани. Незаконосъобразни търговски практики са санкционирани, но това го има във всички държави.
В пазарната икономика само тези, които са наистина добри, оцеляват и се развиват. При това положение, да се ограничи търговската надбавка на някои основни хранителни продукти, ще има отрицателен ефект за не толкова мощните търговски вериги и може да доведе до оттеглянето на още играчи и до монополизация на пазара. Непазарният подход винаги има такива резултати.
Да вземем например хляба, като продукт. На първо място, хляб има навсякъде – и в малките магазинчета, и в големите вериги – т.е. има достатъчно конкуренция при продажбата му. Той е един от продуктите, които най-много се купуват от малките магазини. Налагането на ограничения на големите вериги би довело в добрия случай до удар върху малките магазинчета, които ще продават по-скъпо. А това означава, че за определен период сериозно ще намалеят продажбите им.
Освен това почти всички големи търговски обекти вече сами пекат хляб и тези хлябове, поради това, че са току-що изпечени, заемат все по-голям процент от продажбите. Като се намали търговската надценка при продажбата на хляб, веригите ще започнат да продават своя хляб. А това ще удари много сериозно производителите.
5
Коментирайте
Те веригите фалират, ама и производителите фалират. Но ДДС за стоките от първа необходимост не може да е 20%
Изкупуват млякото за жълти стотинки от животновъдите. А после го продават на няколко пъти по-висока цена.
Това е заради глупостите на ЕС по дотирането. Всички производители на мляко в ЕС получават големи дотации и от ЕС, и от държавите си. И така излиза много по-евтино да внасяш сухо мляко от ЕС вместо да го купуваш от българските производители. Тук проблемът не е в търговците, не е и в производителите. Държавата трябва да защити производителите като се бори срещу пхрекомерното дотиране от държавите в ЕС. Но държавата нищо не прави.
Жалко, че не може да се налагат ограничения поради възможността за налагането на санкции от Европейската комисия.
Искаме цените да не са високи. Ама за да не са високи търговците трябва да притискат производителите за ниски цени. Производителите се поддават на притискането, защото ако не са те – друг ще произведе и достави на търговците – това е конкуренцията. А конкуренция между търговците има и това също сваля цените. Ако търговеца не сваля максимално цените – просто няма да купуват от него и ще фалира. Едновременно с това търговецът трябва да се издържа – има голяма търговска площ, изложени свободно стокщи, които дават и фира, каси, осветление, отопление, реклама и т.н. Ако няма монопол – този механизъм… Покажи целия коментар »