Според апелативния съд
Ако основният свидетел в делото за срутената сграда на „Алабин“ беше прав, нямаше да е жив
И втората инстанция оправда подсъдимите
Софийският апелативен съд (САС) изцяло потвърди оправдателната присъда за четиримата подсъдими за срутването на сградата на ул. „Алабин“ в столицата, под която загинаха две момичета преди близо 14 години.
Трагедията се случи на 19 септември 2006 г., а делото започна на първа инстанция 10 години по-късно. Подсъдими за причинената смърт на двете момичета са собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма „Хрисома“, инженер Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“ и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу който делото беше гледано задочно, защото е в чужбина.
Сградата на „Алабин“ рухна около 18 ч., когато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета са починали на място.
Разследването се проточи 10 години, като делото на два пъти беше прекратявано, но в крайна сметка беше внесен обвинителен акт в съда, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров, който е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони. Той обаче многократно променяше показанията си в хода на разследването, отричаше се от едни и даваше други.
Накрая пред съда каза, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси (повече за мотивите на СГС – виж тук). Съдия Величка Маринкова от Софийския градски съд прие, че сградата е била в аварийно състояние заради лошо проектиране и е можела да падне във всеки един момент, каквото беше крайното заключение на назначените от съда вещи лица.
Съставът на САС с председател Камен Иванов и членове Владимир Астарджиев (докладчик) и Стефан Илиев напълно споделя изводите на първата инстанция, включително за недоверието към предишните показания на свидетеля Александров, които прокуратурата държеше да бъдат приети за достоверни.
„Показанията на този свидетел за участие в някакво събаряне на елементи преди падането на сградата са нелогични, непоследователни и невъзможни (според заключението на последната съдебно-техническа експертиза ако са били извършвани такива дейности свидетелят Александров не би могъл да свидетелства, доколкото би бил затрупан под останките на сградата)“, се казва в мотивите на втората инстанция.
В тях съдиите допълнително подчертават, че на жилищните етажи не е имало бетонни или стоманени колони, за да бъдат премахвани. Нямало и носещи дървени колони, които пък не се разбиват с „Канго“ и „Хилти“, както той е твърдял.
Единственият друг свидетел, който е говорил за по-големи разрушения в сградата, била жена, която обаче имала стара вражда с подсъдимия Кирчев. Според съда показанията ѝ са силно повлияни дори от омраза към него и фирмата му, защото била лишена от жилище, което обитавала 15 години и искала да купи.
За неадекватните показания на тази свидетелка, апелативните съдии припомнят само, че тя обвинява семейството на Кирчев в „енергийно облъчване и тероризъм“.
Съдът отказва да повярва и на още един свидетел, който пък говори за трети лица, които били работили на обекта, а той разбрал за това от съвсем други хора. И заявява:
„Първата инстанция е дала подробен и задълбочен прочит на тези показания, но въззивният съд е длъжен да подчертае, че в наказателния процес като източник на фактически положения могат да служат единствено лични възприятия на определен свидетел, а не „чувал съм”, „разбрах”, „една жена ми каза” и др. подобни възпроизвеждания.
В наказателния процес слуховете, догадките и предположенията не могат да заместят фактите“.
В крайна сметка съдът приема, че работниците не са разрушавали стени и не това е причина за срутването на сградата. Според САС е имало много възможности, които да са предизвикали това срутване, но не може да се каже, че извършваните дейности от подсъдимите са в пряка връзка с трагедията.
„Извършваните в сградата дейности не са били от естеството да предизвикат нарушения в конструкцията на сградата и да доведат до срутването на стената, убила двете жертви“, пише в заключение САС, а решението му може да бъде протестирано от прокуратурата и пред Върховния касационен съд.
13
Коментирайте
Трагедията е голяма, оплескването на делото – колосално
Дали няма да има обезщетения за бавно правосъдие? Прокуратурата години наред се куми какво да го прави и накрая го внесе, според мен, с ясното съзнание, че нищо няма да излезе
Много силно и ясно казано. Добре, че все пак останаха значими дела в СГС и САС, че да четем такива решения, но скоро и те ще свършат и ще четем само специалното правосъдие
А, ще четеш…Там спазват позивната да не публикуват осъдителните, а те други пък не постановяват.
На вниманието на Иван Гешев и прокуратурата, които много обичат вероятностите: „В наказателния процес слуховете, догадките и предположенията не могат да заместят фактите“
И все пак някой трябва да е виновен за смъртта на твзи две млади жени. Обвинението спи ли?
При калпави свидетели какво да се направи? Особено тази с енергийното облъчване.
Има моменти в живота, когато трагедиите се случват поради някаква нелепа случайност, за която виновни няма
Неадекватните показания на Николай Александров може би си имат обяснение.
Имат – я заплашван, я почерпван.
Така в Булгаристан. Да живее правосъдието ни.
Ама как, бе? Нали Костов е виновен?
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Гешев, размърдай се! Сега е удачният момент да изпъкнеш. Много слабо обвинение. Къде е справедливостта.