Адвокатурата с унищожителна критика за методиката за обезщетяване на смърт и травми на пътя
Новата методика, която трябва да определи как се изчисляват обезщетенията по Гражданска отговорност при смърт или травма при инцидент на пътя, е ценоразпис, който погазва Конституцията и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ще ощети пострадалите и ще увеличи делата и затова не трябва да бъде приемана. Това заявява Висшият адвокатки съвет (ВАдС) в унищожително критично становище за проекта (пълния му текст виж тук).
Както „Лекс“ писа още през лятото, Гаранционният фонд прие проект на документ, чието пълно наименование е Методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице (с него можете да се запознаете тук).
Нейното създаване е предвидено в Кодекса за застраховането (КЗ), който миналата година беше променен по спешност след тълкувателното решение на трите колегии на Върховния касационен съд (ВКС) от 21 юни 2018 г., с което кръгът на близките, които могат да търсят компенсация за смърт на пътя, на практика беше отворен. Застрахователите заплашиха с ръст на Гражданската отговорност в пъти и прогнозираха фалити. И след опит в КЗ да бъдат въведени лимити на обезщетенията на смърт на пътя, в края на краищата остана само такъв от 5000 лв. за „новите“ близки, които получиха възможност за компенсация след тълкувателното решение – т.е. всички извън съпруга (партньорът в съжителство), децата и родителите. Таванът обаче беше въведен като временна мярка, като депутатите дадоха срок до 7 декември 2019 г. да бъде изготвена методика за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди по Гражданска отговорност.
Според адвокатурата с методиката обаче не просто се уреждат детайли по приложението на законодателството, а на практика се пише ново в нарушение на императивни норми.
В становището се дават серия от примери за некоректни дефиниции, които се правят с методиката, които или са неточни, или директно противоречат на установените в законодателството. Едната е на „деликт“, който в методиката е определен като непозволено увреждане, т.е. понятието е дефинирано чрез себе си, вместо да се съобрази ЗЗД.
Като „неимуществена вреда“ методиката определя „болката и страданията, психическите неудобства, отрицателните емоции и други неимуществени права на увреденото лице, които са засегнати от деликта“. И ВАдС напомня, че неимуществените вреди не са „неимуществени права“, нито болките и страданията са такива. Проблеми има и с определенията за МПС, ПТП и инцидент, които имат своите легални дефиниции, но в методиката им се придава различен смисъл.
ВАдС първо се спира на начините за изчисляване на имуществените вреди. Най-общо в методиката е заложено, че преките загуби като разходи за лечение например, се доказват с документи, а за пропуснатите ползи – т.е. загубеният доход или издръжка, се следва т. нар. „испански модел“, като се използва „актюерски подход“. В проекта е предвидена формула, за която от адвокатурата казват, че и без специални знания е видно, че се отклонява от основаната на закона практика.
Първият проблем е, че обезщетението за загуба от доход ще се плаща еднократно или разсрочено на всеки три години, т.е. в интервал от 36 месеца. „Това е очевидно неприемливо с оглед на това, че пострадалият има ежедневна нужда от издръжка, а три години без обезщетение, освен ако същото не се плати предварително, което няма причина да се очаква, е един твърде голям период“, изтъкват от адвокатурата. И сочат и друго – във формулата е заложено да се отчита процентът на трайно намалена работоспособност. Това на практика означава, че определянето на обезщетението е обвързано от провеждане на друго административно производство и изчакване на резултат от него – това пред ТЕЛК и НЕЛК, а, както ВАдС отбелязва, проблемите с тези комисии са обществено известни. Освен това компенсацията стъпва на последния нетен годишен доход на пострадалия или на средния му доход за последните три години, ако е по-висок, но ако увреденият е безработен, за основа се взема обезщетението за безработица. Адвокатите посочват, че в случая не се съобразяват цензът и потенциалните възможности на пострадалия, които не могат да бъдат осъществени заради увреждането.
След това становището се спира на новия метод за определяне на неимуществените вреди при телесно увреждане. Най-общо методиката стъпва на направена заради нея Класификация на анатомофункционалните последици от травматични увреждания. Тя е изработена от лекари и дава определен брой точки за десетките видове травми. Всяка точка е равна на минималната работна заплата за страната, т.е. 560 лв. в момента, а от догодина 610 лв. Така болките и страданията се определят като сбор от определените точки. Максималният им брой е 200.
Това означава, че максималното обезщетение в момента би било 112 000 лв., т.е. отговорността на застрахователя се лимитира. „Такова обезщетение за най-тежките увреждания е далеч по-ниско от определяните в съдебната практика размери при съобразяване на критерия за справедливост. Това се отнася и за всички останали обезщетения, срещу които стои определен брой точки в методиката“, изтъкват от ВАдС.
Те се спират и на самата класификация на уврежданията и заявяват, че четенето ѝ изисква специални медицински познания, а това създава очевидни практически трудности. Основният проблем, според адвокатите, тук е, че точките често са дефинитивно посочени, а не в диапазон. „Това на практика не представлява методика, а откровен ценоразпис. Място за някаква преценка има само ако точките са посочени в диапазон, но той е твърде стеснен, а методиката не предлага конкретни критерии за отграничаване на различните случаи, а в същото време обезщетението е лимитирано. Спазване на чл. 52 ЗЗД фактически се изключва. Справедливото обезщетение е заместено в проекта с брой точки, чиято стойност е предварително известна“, заявяват те.
Освен това методиката не отчита спецификите за всеки пострадал – като възраст, пол, професия, психофизични увреди, а само каква е травмата. „Такова разрешение изначално представлява нарушение на закона и драстично отклонение от утвърдените в практиката относими факти и обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по размер обезщетение“, заявява ВАдС. И два пример, който ясно илюстрира проблема:
При увреда на ръката на певец и на пианист при равни други условия ще се определи едно и също обезщетение за неимуществени вреди.
Иначе адвокатите заявяват, че с Класификацията на анатомофункционалните последици от травматичните увреждания се поставя добро начало за изброяване и систематизиране на възможните увреди и определяне на тежестта им от медицинска гледа точка.
Начинът за определяне на неимуществените вреди при смърт на пътя в методиката е по-различен. Тя регламентира нещо, което нарича „основна вреда“, за която са заложени минимален и максимален размер на компенсация. За съпруг например границите са от 40 000 лв. до 60 000 лв. според продължителността на съвместния живот. За дете, включително осиновено и отглеждано, методиката оценява неимуществените вреди на от 50 000 лв. до 60 000 лв., ако то не е навършило 18 години, и от 30 000 лв. до 50 000 лв., ако е пълнолетно. За смърт на родител, осиновител и отглеждащ – компенсацията за морални вреди е от 40 000 лв. до 60 000 лв. За всички други близки остава действащият таван от 5000 лв.
Горната граница обаче може да бъде надвишена и компенсацията да бъде увеличена с до 75% над максимума при наличието на т. нар. коригиращи фактори – например при „трайно влошено здравословно състояние“. При смърт на единствен родител, обезщетението на всяко непълнолетно дете се увеличава с до 50%, а на навършилите 18 години – с по 25%. „Добавка“ има и ако на пътя е починала бременна жена. Ако плодът е бил в първите 12 гестационни седмици – към основното обезщетение се добавят 15 000 лв. Ако бременността е по-напреднала – 30 000 лв.
„Кръгът на лицата, имащи право на разглежданото обезщетение се определя дори в разрез с чл. 493а, ал. 3 КЗ. Очевидно авторите на проекта считат, че с методика могат да се въвеждат нови правни норми и то противоречащи на закона, а не само да се определя метод за изчисляване на дължимо обезщетение съобразно законовите изисквания, което е недопустимо. Позоваването на житейски разбирания за справедливост относно кръга на правоимащите лица при наличие на изричен законов текст и задължителна съдебна практика, определяща легитимираните лица не следва да бъде възприемано в законодателството ни“, заявява ВАдС.
Той отхвърля изискването в методиката живеещите на съпружески начала да имат общ адрес, за да им бъде дадено обезщетение. „Наличието на една и съща адресна регистрация не може да представлява обективен критерий, тъй като е ясно, че дори съпрузи с прекрасни отношения не са длъжни, а често и не променят адресната си регистрация отпреди брака, за да имат обща такава“, посочват адвокатите.
И заявяват: „Каквото и да се говори относно приложението на чл. 52 ЗЗД, каквито и критики да има относно разликите в размерите на присъжданите обезщетения, методиката не може да изключва релевантните факти и обстоятелства, които биха гарантирали конкретен и справедлив размер на обезщетение като интензитет на вредата, продължителност на съжителството, отношенията в семейството, икономическата реалност, пола и възрастта на увредения и др.“. Като дават примери: Според методиката едно и също обезщетение ще следва да получи всяко дете на починалия, дори онова, което не познава баща си и никога не се е виждало с него.
Еднакво обезщетение ще получи и съпругата, която има 15 години брак и тази, която се е разделила с мъжа си веднага след сключването на брака, който обаче не е прекратен към датата на смъртта.
Адвокатите критикуват и това, че стъпвайки на правилото, че по Семейния кодекс издръжка на деца се дължи до завършване на образование (или до пълнолетието), методиката регламентира същото, като отбелязват, че това не означава, че те претърпяват загуба на икономическа подкрепа само до този момент. Същото обясняват и за трите години издръжка след развода, предвидени за съпругата. И изреждат множество други проблеми в методиката.
Генералният извод на адвокатурата е, че с нея материята се прехвърля на актюери и медицински специалисти за сметка на юристите. „А споровете в крайна сметка ще отидат в съда, където методиката няма да е задължителна, но ще е довела до размер на обезщетение, което трудно би могло да бъде потвърдено, но при всички случаи ще предизвика воденето на съдебни дела, вместо да ги избегне“, заявява Висшият адвокатски съвет.
И изтъква, че всякакви опити да се интервенира в решаващата дейност на съда при определяне на обезщетенията за вреди по чл. 45 и сл. ЗЗД и тя да бъде подменена с извършване на математически изчисления, води до нейното принизяване и я обезсмисля. „Изработването на каквато и да е методика за определяне обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, може да има само индикативен характер, да служи само за ориентир при тяхното определяне и то от застрахователя на ниво доброволно уреждане на застрахователната претенция по риска „Гражданска отговорност“, заключава ВАдС.
25
Коментирайте
Друго си е хем да имаме най-малки доходи в ЕС, хем да дишаме най-мръсния въздух, хем да ядем най-нискокачествената храна, хем да имаме най-лошото здравеопазване, хем да си плащаме болничния и разбира се – ако пострадаме, да не получим поне някакви пари.
Блестящо становище на адвокатурата, както винаги. Само там останаха кадърни юристи, които мислят преди да действат.
Пълен парадокс е жена, която се е разделила със съпруга си почти веднага след брака, обаче не се е развела и да речем живее на съпружески начала с друг да получи обезщетение колкото съпруга с 15 годишен съвместен живот.
Представяте ли си как ще се зарадва една такава жена, като ѝ пострада формалният съпруг.
Чл. 52 oт 33Д-обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост! Какви са тези, че да слагат прагове и изчисляват чрез формули?
Справедливостта не се съдържа в таблици, диаграми и други подобни. Пошлостта и алчността на мутрите у нас вече взимат грандиозни размери.
В ерата на модерни технологии сме. Дори вече не се налага да контактуваш с човек, за да получиш информация, или услуга. А и по някога самите ние приличаме на роботи. Обаче да приравниш човешкия живот, или здраве на математическа стойност е абсурдно.
Разбрахме, че има много безработни медиатори, но явно и актюерите са в повече.
каквото и да се пише, предлага и променя, всичко накрая зависи от съдиите. А за техните вътрешни убеждения и практики никой не говори при делата за обезщетения при катастрофи. Защото законът е едно, а прилагането му е съвсем друго.
Само кадърните съдии са спасението. Ама не се знае и те колко останаха.
Браво на адвокатите, че се опълчват на произвола на застрахователите. От друга страна тези методики пак са писани от юристи. Интересен сблъсък се получава.
И конструктивен !
Накрая пак Бойко ще трябва да оправя кашата, както стана с болничните и какво ли още не. Зорлем му тикате на човека да управлява държавата ръчно.
Е, не може всичко да му е пълен автоматик. Много ще го улесним.
Добре дошло към серията показухи ще му дойде на Тиквоча.
Застрахователите са изключително нагли и се опитват да покриват загубите от лошото управление на дружествата или от заемите, които са взели, с цената на човешкия живот. Но те са си мутри и са свикнали да действат силово.
Разбирам, че застрахователите се пазят от фалити. Обаче заради тази превенция не може да се погазва Конституцията.
Освен това е в разрез със Закона за задълженията и договорите. Явно Асоциацията на българските застрахователи и Гаранционният фонд не са наясно с нормативната ни уредба.
Много добро становище на адвокатурата. Браво, колеги. Този ценоразпис, както правилно го определяте, е обиден и унизителен.
Мечтата на Менда Стоянова – да заличи чл. 45 – 52 ЗЗД… Последният закон останал неосквернен от кликата на антиюристите в парламента
ама интересен подход са намерили с методичка, пишат си я застрахователите и населението да го д_ха
Ценоразпис на живота! Въвеждане на лимити! Едно дело във ВАС и е паднала!
Kакто и да се извърти, пак ще звучи като ценоразпис.
По начало цената на живота е паднала достатъчно ниско вследствие господството на олигархичния елит и техните лакеи-политиците. Това не прави впечатление на българите, но виж за обезщетенията ще се вдигне пушилка до небесата.
Какво е актуалното развитие на Методиката – окончателно ли потъна в пепелта или ще се прави опит за привеждането й в приемлив вид и прилагането й от съда?