Адвокатурата предлага на ВКС нов подход при доказването на пропуснатите ползи
Защо трябва да бъдат изоставени принципните постановки в тълкувателно решение №3/2012 г. на ОСГТК, обяснява Висшият адвокатски съвет
Върховният касационен съд (ВКС) да обяви за загубило сила тълкуването си от 2012 г. за доказването на пропуснатите ползи при неизпълнение на договорно задължение и да възприеме нов общ стандарт на доказване на пропуснатите ползи и от деликт, и от неизпълнение на договора. Това предлага Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище по тълкувателно дело №3/2021 г. на Гражданската и Търговската колегии на ВКС.
По него пред върховните съдии е поставен въпросът трябва ли причинените от деликт пропуснати ползи да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани пропуснатите ползи от неизпълнение на договорно задължение.
В становище от 29 страници, изготвено от един от водещите ни специалисти по облигационно право доц. Траян Конов, адвокатурата обаче обосновава, стъпвайки на принципните положения в правната наука относно вредите и пропуснатите ползи, че Гражданската и Търговската колегии на ВКС първо трябва да възприемат нов принципен подход и да обявят за загубило сила приетото в тълкувателното им решение №3/2012 г. (пълния му текст виж тук).
А след това да формулират следния стандарт на доказване: „Пропуснати ползи трябва да бъдат съгласно чл. 162 ГПК установени въз основа на нормалния ход на нещата, или според установените в процеса особени обстоятелства на конкретния случай, които обосновават извод, че без деликта, съответно без неизпълнението или неточното изпълнение на договора, ползите с вероятност биха могли да настъпят, като се съобразява и изискването вредите да са преки. При неизпълнение на договор пропуснатите ползи съгласно чл. 82 ЗЗД трябва да са предвидими за длъжника при поемане на задължението, освен ако неизпълнението е недобросъвестно“.
Становището на ВАдС по тълкувателно дело №3/2021 г. на ОСГТК на ВКС представлява задълбочена разработка, с анализ на практиката и на множество правни институти, илюстрирана с ясни примери, която заслужава особено внимание, „Лекс“ представя основните моменти в него (с пълния му текст можете да се запознаете тук).
Критиката на тълкувателно решение №3/2012 г.
През 2012 г. в тълкувателно решение Гражданската и Търговската колегии на ВКС приеха: „При предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага“.
Доц. Конов пише на върховните съдии, че диспозитивът на ТР №3/2012 г. „звучи донякъде търпимо, но мотивите, с цялото ми уважение и с Ваше позволение, са по-скоро смущаващи“. И заявява, че точно в това е проблемът, защото практиката схваща именно мотивите, като съдържащи „принципните постановки“.
В мотивите на ТР №3/2012 г. се приема: „Както в правната доктрина, така и в съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението“. Според доц. Конов това е съвършено правилно, но веднага след това мотивите се заявява: „Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването“.
„Звучи объркващо, кое от двете – предполагаема (вероятна) или реална?“, пита доц. Конов, но изтъква, че още по-смущаващ е възприетият в мотивите стандарт на доказване. Ето какво прие ВКС през 2012 г.: „В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него“.
Според адвокатурата опасността от възприемането на този стандарт на доказване на пропуснатите ползи вече е осъществена – „страните охотно представят антидатирани предварителни договори за продажба и договори за наем“. „Нека се запитаме обаче, колко е нормално и естествено да бъдат сключвани такива договори, когато строежът е само на изкоп и вероятността от забавяне изглежда очевидна?“, пише Конов.
В становището се разяснява понятието за вреда, а след това и за пропусната полза. И се посочва, че до 50-те години на миналия век пропусната полза се схваща като възможно, вероятно, предполагаемо осъществяване на полза, което е възпрепятствано от правонарушението (деликта или неизпълнението). „Факт е, че от края на 50-те години пропуснатата полза, започва да се разглежда повече като сигурен, реален приход, който е осуетен, отколкото като вероятност. Едва ли обаче, тази промяна във фразеологията крие същността разлика в разбиранията, защото и отговорът на въпроса: какво би било, ако би било изпълнено точно – обезщетяване на позитивния интерес, или какво би било, ако не би бил извършен деликтът – обезщетяване на негативния интерес, без съмнение предполага вероятност, защото в реалността, в историята въпросът: „какво би било ако“ просто не стои – там няма „ако“, изтъква Конов. И подчертава, че пропусната полза може да бъде както настояща, така и бъдеща вреда и всичко зависи от момента, в който се разглежда въпросът.
Конов специално цитира определението на проф. Александър Кожухаров: „С други думи пропуснатата полза е тази, която при нормалния ход на нещата или според особените обстоятелства на конкретния случай би могла с вероятност да се очаква“ и го използва след това, за да формулира стандарта на доказване на пропусната полза.
Становището се спира и на законовите изисквания за каузалност на вредите, и на ограничаването на отговорността до преките вреди, и на случаите на съпричиняване.
Стандартът на доказване на вредите и на пропуснатата полза
„Както се казва с цялото ми уважение и с Ваше позволение, може да се мисли, че българската съдебна практика по този въпрос, не оценява правилно стандарта на доказване, като не прави разлика между наказателния процес, където има презумпция за невиновност и гражданския, където няма презумпция за неоснователност на иска, при което решението трябва да се обоснове с преобладаващите по тежест (достоверност) доказателства, съобразени съгласно чл. 12 ГПК“, пише доц. Конов до върховните съдии.
И заявява, че слабост на практиката е, че счита, че доказването на вредите изисква документ – за разходите фактура, или поне експертиза, но категорично се въздържа да излиза от вероятности, прогнози и от житейски презумпции, основани на обикновения ход на нещата. Така, посочва Конов, по същество практиката дава превес на обезщетенията за неимуществени вреди, които се присъждат по справедливост, пред обезщетенията за имуществени, включително настоящи и бъдещи разходи, което води до увеличаване на обезщетенията за неимуществени вреди, така че те да включват и „недоказаните“ имуществени.
„Достатъчно е да се посочат случаите на осакатяване – загубата на крайник лишава пострадалия от възможността да кара кола с механични (ръчни) скорости и изисква автоматични, загубата на два изисква специално оборудване – този бъдещ разход трябва да бъде отчетен като вреда, но прави ли се това? Може би осакатяването изисква и смяна на жилището, което се намира на висок етаж без асансьор, или реорганизация на интериора, за да може да се ползва инвалидна количка – колко често разходите за това се съобразяват като реална имуществена вреда? Ако увреденият е упражнявал любителски някакъв спорт, който сега му е недостъпен, ще трябва да се преориентира към друг, което също изисква разходи. Качествените и адекватно подобряващи живота протези и други помощни средства са скъпи – трябва ли те да останат за сметка на увредения, като му присъдим само стойността на. елементарните или се успокоим, че те са безплатни? Тези въпроси трябва да бъдат съобразявани в съдебната практика като оценка на имуществени вреди, а не да бъдат интегрирани към обезщетението за неимуществени, и трябва да се надяваме, че това вече започва да се прави“, се посочва в становището.
В него се напомня, че според чл. 162 ГПК, „когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице“. Конов със съжаление констатира, че съдилищата масово игнорират първата възможност. А това правило не само забранява да се отхвърли един доказан в основанието си иск, под предлог, че не е доказан размерът му, но и понякога определянето на размера „по преценка“ е единствената възможност за определяне на вредите.
Критериите на проф. Кожухаров
Както беше посочено, становището възприема определението за пропусната полза на проф. Кожухаров – „тази, която при нормалния ход на нещата или според особените обстоятелства на конкретния случай би могла с вероятност да се очаква“.
Двата критерия в него „при нормалния ход на нещата“ и „според особените обстоятелства на конкретния случай“, пише Конов, са алтернативни, но и взаимно допълващи се.
„Алтернативни са, защото, първият допуска предполагането, че от „нормалния ход на нещата“ се предполага настъпването на типични, адекватни вреди, в типичен, адекватен размер, поради което не е необходимо те да бъдат доказвани. … и взаимно допълващи се, защото от „особените обстоятелства на конкретния случай“ може да се заключи, че предвид тях е типично и адекватно да бъде пропусната полза в определен размер, който се съобразява с тези по-специални обстоятелства“, се обяснява в становището.
И се подчертава, че мотивите на ТР № 3/12.12.2012 г. пренебрегват именно тази разлика. На особено доказване подлежат тъкмо „особените обстоятелства на конкретния случай“, а не онова, което с оглед „нормалния ход на нещата“ изглежда вероятно, обяснява доц. Конов.
„Така без да напътва инстанциите по същество да изследват конкретните обстоятелства на отделния казус и да съобразяват границите на гражданската отговорност ТР № 3/12.12.2012 г. въвежда невъведено от закона изискване към пропуснатите ползи и тяхното доказване, пренебрегвайки дискрецията на тези инстанции да съобразяват конкретните за всеки отделен казус обстоятелства и да приемат за доказани или не определени факти“, заключава той.
В становището ТР № 3/12.12.2012 г. е поставено в групата на „онези по-ранни общи актове на ВС на НРБ, които проявяваха неприкрит стремеж да законодателстват, създавайки стриктни ограничения там, където законът е оставил конкретната преценка на съда – например серията общи актове относно ограничаването на кръга на лицата имащи право на обезщетение за неимуществени, а и имуществени вреди“.
„Днес обаче сме свидетели на преосмисляне на тези общи актове – Тълкувателно решени № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК, чийто пробив, макар да може да се желае още – защото не само смъртта, но и осакатяването причинява на близките на пострадалия, понякога дори по-жестоки от смъртта и по-трайни неимуществени вреди, без съмнение е революционен в резултата си да се отклони смело от една константна. но и неправилна практика. Могат да бъдат споменати и други съвременни тълкувателни решения, които скъсват с продължителна, но погрешна традиция. Ето защо има достатъчно основателна надежда ВКС, ОСГТК да преосмисли „принципните постановки“ на ТР № 3/12.12.2012 г. и да го обяви за загубило сила, с което и разглежданият тук тълкувателен проблем би отпаднал, като основание за тази надежда се вижда и честната позиция на ВКС, ОСГТК, че никой не е съвършен и че всеки, в това число и ВКС, ОСГТК, може да греши, щом се налага механизъм за промяна на създадената поради „неточно тълкуване съдебна практика“ – т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК“, пише Траян Конов.
Затова адвокатурата заявява пред ВКС позицията си, че принципните постановки на ТР № 3/12.12.2012 г., дори и да не бъдат изоставени, не бива да бъдат прилагани към обезщетенията за пропуснати ползи на деликтно основание.
И предлага на Гражданската и на Търговската колегии да приемат, че „причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат съгласно чл. 162 ГПК установени въз основа на нормалния ход на нещата, или според установените в процеса особени обстоятелства на конкретния случай, които обосновават извод, че без деликта ползите е вероятност биха могли, да настъпят, като се съобразява и изискването вредите да са преки“.
А ако решат да обявят тълкувателното си решение от 2012 г. за загубило сила, да приемат: „Пропуснати ползи трябва да бъдат съгласно чл. 162 ГПК установени въз основа на нормалния ход на нещата, или според установените в процеса особени обстоятелства на конкретния случай, които обосновават извод, че без деликта, съответно без неизпълнението или неточното изпълнение на договора, ползите с вероятност биха могли да настъпят, като се съобразява и изискването вредите да са преки. При неизпълнение на договор пропуснатите ползи съгласно чл. 82 ЗЗД трябва да са предвидими за длъжника при поемане на задължението, освен ако неизпълнението е недобросъвестно“.
25
Коментирайте
Прав е Конов, проблемът е че много съдии гледат изначално недоброжоелателно на добросъвеастния ищец като човек, който иска да направи пари от нищото. Оставете неимуществените вреди, те имуществените не уважават в приличен размер, насърчавайки вредоносното поведение. Виж, ако е иск на магистрат или управник по ЗОДОВ за недоказано обвинение, развързват щедро кесията на данъкоплатеца.
Представяме ви – ПРОФЕСОР ИВАН АПОСТОЛОВ (1910 – 1981) – забележителен български юрист-цивилист, преподавател, адвокат, арбитър, международен арбитър и главен арбитър на Народна Република България, учен и ерудит. Роден на 2 април 1910 г. в гр. София. Завършил е „Право“ в СУ през 1933 г. Специализира международен арбитраж във Франция (1934 – 1935) и гражданско право и граждански процес в Германия и Италия (1936). Адвокат от 1937 г. Редовен професор по гражданско право от 1941 г. в ЮФ на СУ. Декан и Зам.-декан на ЮФ на СУ. През 1949 г. е отстранен от Университета, поради политически причини. Забранен му е… Покажи целия коментар »
Допълнение: Проф. Иван Апостолов е независим по политическа линия, убеден демократ, обявен за враг на народа през 1949 г. от БКП, почетен арбитър на Международния арбитраж на Монако. Пръв пренася международната практика по арбитраж и граждански процес в социалистическото ни право. През неговата 44-годишна практика на адвокат и арбитър, проф. Апостолов успешно е защитавал интересите на България пред международните съдилища в Германия, Италия, Франция. Владее френски, немски и италиански език.
Автор на близо 500 практико-приложни публикации, свързани с гражданското право, облигационното право, вещното право и гражданския процес.
Адвокатурата от преди 6-7 години коренно си промени нивото на становищата и започнаха да пишат много искания за тълкуване.
Явно нещо се случи положително там.
Има доста съвременни тълкувателни решения, които скъсват с продължителна, но погрешна традиция.
Така и трябва да е. Дано и сега върховните съдии да се вслушат.
Това ТР, което се коментира от доц. Конов, просто преписа закона – чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД и даде не разрешение на съществен правен въпрос, а единствено – да уеднакви някаква каузална практика при смесените договори (предварителен за покупко-продажба и строителство). С една дума – можеше и без него. Но като го има, трябва с разум да се прилага. Само една бележка към коментара – дори и да не бе постановено това ТР, няма пречка изправният кредитор да доказва пропусната полза, вкл. и чрез „антидатирани“ наемни или предварителни договори. Това е въпрос на доказване и чрез… Покажи целия коментар »
Простете за грешката – не „каузална“, а „казуална“ практика
Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало…“ „Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването“.“ Абе защо ми се струва, че няма противоречие в ТР на ВКС. Според ме е това си е чиста проба оборима фактическа презумпция, която търпи доказване. Проф. Конов бърка думите „хипотетична“ и „теоретична“. Когато говори за вреди, съдът има предвид „теоретични“, т.е подлежат на… Покажи целия коментар »
Кожухаров е бил гений, неслучайно още учим по него. Просто трябва да се чете! Браво на ВАдвС, че се е доверил на Конов.
Съмнявам се да има пробив във ВКС. Не за друго, но там съдиите са горделиви, все едно са хванали Господ за шлифера и не обичат да им казват какво да правят. Разумът обикновено е изместен от егото
За съжаление е точно така.
Това, което предлага Конов е което се прави в цяла континентална Европа, хората смятат, съдиите изчисляват и определят обосновани обезщетения за имуществени вреди. Тук наскоро четох за абсурда да се назначава експертиза за елементарни сметки, само дето съдията не беше накарал вещото лице да изчисли ДТ и собствения си хонорар. Та, на кого му се смята. Лекс бяха пуснали една статия за юридическото образование и колеги бяха написали, че трябва да се учи логика в ЮФ, но отсега е ясно, че повечето студенти няма да се справят с математическото мислене. По същата причина и съдиите, които имат сърце, но не… Покажи целия коментар »
Разработките на Травн Конов винаги си заслужават внимание. А в случая той е напълно прав и се надявам ВКС да си промени мнението
„мотивите, с цялото ми уважение и с Ваше позволение, са по-скоро смущаващи“, хаха, деликатен, че все пак върховни съдии 😉
Е, малко излишно и оттам, съвесем не толкова деликатно, но…
Не е точно така
Тъжно е, ако справдливото обезщетение не стига до обезщетявания. Ако пропуснатите ползи влизат в неимуществените вреди според някои виждания на съдиите, не е толкова страшно, колкото вероятността изобщо да не влязат в обезщетението, защото не били осчетоводени.
Това повдига въпросът от нуждата от правосъдие, не е ли така?
Няма как пропуснатите ползи да са неимуществени вреди. И бездруго с последните се злоупотребява поради страха на адвокатите от доказване на имуществени вреди, породен от консерватизма на съда. За съжаление има все по-малко смели и мислещи с главите си съдии, но и адвокатите определено рядко се осмеляват да се борят. Категорично съм против раздуването на обезщетенията за неимуществени вреди – и като обхват, и като размер.
Ааааааааа, много добър! Крайно време е българският съдия да се научи да разсъждава житейски логично, а не буквоядски! Крайно време е, тези, които не искат да са буквояди, пък да спрат да блъскат всичко в неимуществените вреди, за да не ощетяват увредения.
Абсолютно на място е предложението, но то казва също така, че правото трябва да бъде прилагано от съдии с…кураж.
Куражът първо трябва да дойде във ВКС, който да помисли добре върху написаното от Конов. Сега с безумието с договорите за наем, които да не кажа, че на 90% са фалшиви, казано право куме в очи (да знам всички уговорки за частните документи, затова Конов ги нарича антидатирани) се стига до абсурди.
Хубаво е да се даде пример отвисоко, няма спор, но не мисля, че пречи и така на всеки съдия да си чете ТР №3/2012 г. според собственото виждане. Както се казва в статията, в това ТР има и едното, и другото.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Да, уже слышала про этот случай с орехами