Сезирана е Наказателната колегия на ВКС
Адвокатурата поиска тълкувателно дело за разгласяването на материали от разследванията
Из Наказателно-процесуалния кодекс
Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да излезе с тълкувателно решение, в което да каже в какви случаи и при какви условия прокурорът може да разреши разгласяването на материали от разследването. Искане (пълния му текст виж тук) за това внесе Висшият адвокатски съвет (ВАдС).
В него адвокатите поставят и три конкретни въпроса, на които искат да отговори ВКС:
- Съвместимо ли е с презумпцията за невиновност разгласяване на материали, подкрепящи тезата на обвинението, когато това не се налага за опазване на националната сигурност или за провеждането на ефективно разследване чрез търсене на съдействие от обществото?
- Допустимо ли е да се разгласяват материали по разследването, когато самото разгласяване съставлява престъпление?
- Допустимо ли е разгласяване на материали, които се отнасят за трето лице извън кръга на обвиняемите в досъдебното производства?
ВАдС първо посочва, че напоследък прокуратурата разпространява отделни материали от досъдебни производства. „Така чрез медиите широката общественост се запознава с извадки от протоколи за разпити на обвиняеми и свидетели, от подслушани, в резултат на използвани специални разузнавателни средства, телефонни разговори и пр. Във всички случаи оповестените доказателствени материали обслужват тезата на държавното обвинение, докато за обвиняемите лица и техните защитници важи забраната за разгласяване на материалите по разследването, включително и на материали, които са в полза на защитата“, пише съветът. И обяснява, че понякога разпространената информация не се отнася към предмета на разследването, а съдържа защитени от закона данни за трети лица – лични контакти, кореспонденция и т.н., а „в отделни хипотези самото разгласяване съставлява престъпление по Наказателния кодекс“.
Висшият адвокатски съвет определя възприетата от прокуратурата практика като неправилна. В искането си до ВКС той посочва, че тя води до накърняване на основни права на гражданите като презумпцията за невиновност, неприкосновеността на личния живот на гражданите и свободата и тайната на кореспонденцията.
И понеже разгласяването става въз основа на чл. 198, ал. 1 НПК, се иска нормата да бъде разтълкувана от върховните съдии. Тя от една страна урежда принципа, че досъдебната фаза на наказателния процес е закрита и затова не се позволява разгласяване на материалите по разследването, но от друга – не изключва възможността това да стане с разрешение на прокурора.
„Обстоятелството, че нормата не уточнява условията, при които прокурорът може да направи публични материалите от досъдебното производство, и не очертава допустимия обхват на разкриваната информация, води до заключение за непълнота и неяснота на правната регламентация, което обуславя необходимостта от тълкуване, дадено от компетентния орган – Наказателната колегия на Върховния касационен съд“, се изтъква в искането.
В него се напомня, че винаги, когато са разгласявани материали от разследването, прокуратурата е обяснявала, че го прави, за да удовлетвори нуждата на обществото да бъде информирано. Според ВАдС обаче тази теза е неоснователна. И посочва, че чл. 41, ал. 2 от Конституцията изрично изключва свободния достъп до информация, която е държавна или друга защитена от закона тайна или засяга чужди права. „Информационните права на гражданите са гарантирани от публичността на централната съдебна фаза на наказателния процес, но не и на досъдебното производство, което по принцип е закрито“, заявяват адвокатите.
По отношение на това дали е допустимо разгласяването само на избрани материали от разследването адвокатите препращат към практиката на съда в Страсбург и напомнят, че той е приемал, че възможностите на държавните органи и институции да разпространяват публично информация за наказателното производство са ограничени и се свеждат до необходимост да се търси съдействие от обществото за разкриване на престъплението и неговия извършител (например чрез публикуване на снимков материал, видеозапис) или да се обезпечи националната сигурност (например избягване на безредици, екологични опасности).
Що се отнася до втория въпрос, който поставя пред ВКС, адвокатурата заявява, че няма как да се допуска прокурор да извърши престъпление – например разгласяване на чужда тайна (чл. 145 НК) или използване на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство (чл. 145а НК).
За третия въпрос в искането се сочи, че не може информираността на обществото да служи като оправдание за накърняване на личния живот и свободата и тайната на кореспонденцията на разследваните, а още по-малко на такива извън този кръг.
В искането е отделено специално място на въпроса с допустимостта му, тъй като в случая става дума практика на прокуратурата, а не на съдилищата.
„Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ЗСВ оправомощава съответните колегии на върховните съдилища да приемат тълкувателни решения при наличието на противоречива или неправилна практика по тълкуването и прилагането на закона. Съвсем недвусмислено нормата не ограничава обхвата на това правомощие само в рамките на съдопроизводството, а визира практиката на всички държавни органи и институции, които прилагат закона. Затова, по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни не само за съдилищата, но и за останалите органи на съдебната власт, включително прокуратурата, както и за органите на изпълнителната власт, местното самоуправление и всички други органи, които издават административни актове“, изтъква ВАдС.
24
Коментирайте
Такива въпроси не могат да бъдат предмет на ТР
Поначало не следва да се разгласява нищо, докато нямаме краен СЪДЕБЕН акт. Защото след това, при липса на такъв, държавата плаща едни яки обезщетения, които са още по-яки, когато някой е решил да разгласява случая, само защото си играе на водещ процеса орган.
Много правилно са наблегнали на практиката на съда в Страсбург.
За обвиняемите лица и техните защитници важи забраната за разгласяване на материалите по разследването. Тоест- двоен аршин.
Борбата е безмилостно жестока! С Пеевско-боковата мафия.
Самото разгласяване по своята същност за мен съставлява престъпление.
Висш адвокатски съвет с главна буква „В“ и прокуратура с малко „П“ или иначе казано „Дяволът е в детайлите“…а то детайли много, дяволи още повече.
Правила на българския език, бе, братче. Висш адвокаски съвет, Върховна касационна прокуратура – с главни букви, а адвокатура и прокуратура – с малки.
И двете се определят като част от правната номенклатура. У нас има адвокатска номенклатура, която живее и се храни от вноските на бедните си колеги. Нещо като : Гладен сит храни
Ех този Гешев. Ясно е, че каквото и да решат и да тълкуват е все тая. Той си е над закона
За съжаление. А именно той трябва да представлява закона.
Нещо свежо. Обрисуващо ситуацията в страната
Хаххаах вярно е, че е така. Къде е това?
Мисля, че го мернах в София. Много е добро
Понеже се обсъжда Гешев. Ясна работата. Кукловодите са си сложили един човек, който им е изгоден и виси в прокуратурата. Дали са му и ножа и хляба и готово. Няма да закача кукловодите, но ще закача всички, които са против тях.
Ето за това Панов им е като трън в очите.
при какви условия прокурорът може да разреши разгласяването на материали от разследването. “ Като му нареди Бойко или там който го е назначил
Гешев трябва да бъде спрян!
Супер адвокати
Браво на адвокатите, само те имат дупе да се опълчат на Гешевтурата!
А кога Гешев ще се махне?
Уж народа когато поиска да се махне, но това не се случва, затова не знам…
Чакайте да видим ВКС как ще се произнесе.
Присъединете се към дискусията…Това е въпрос на съотношение на правните норми. А именно: общи и специални, материално-правни и процесуално-правни, съотношение на основата на ранга на правната норма, т. е. нейния интензитет. Искането не е написано както трябва, липсва му яснота,пълнота и задълбоченост. Трябвало е да се позове и на Закона за СРС- и там е уредена тази материя.