Адвокатурата настоява чрез ЗАНН да падне клеймото „вечен нарушител“
В Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) да се предвиди процесуален ред за заличаване на последиците от наложените административни наказания след изтичане на определени срокове. За това настоява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище по мащабния проект за промени в ЗАНН, по който в момента за втори път тече обществено обсъждане (пълния текст на становището виж тук).
С проекта се правят множество изменения. Сред тях например e регламентирането на възможност извършителите на административни нарушения да сключват споразумения, като срещу това да получават „бонус“ и да плащат не пълния размер на глобата, а 70% от минималния. Предвиден е и друг стимул – нарушителят да получава 20% отстъпка от глобата, ако не обжалва наказателното постановление, а я плати в 14-дневен срок от връчването му. Срокът за обжалване на наказателните постановления се удължава от 7 на 14 дни (повече за промените в ЗАНН виж тук).
В законопроекта, създаден от работа група към вицепремиера Екатерина Захариева, в която влизат юристи от различни области на правото, обаче не е предвидена възможност за реабилитация на нарушителите. Затова в становището си до кабинета на Захариева от адвокатурата настояват тя да бъде регламентирана.
„Тази sui generis административно-наказателна реабилитация е изключително важен институт, тъй като в момента извършителите на престъпления, установени с влязла в сила присъда се реабилитират след изтичането на предвидените в НК срокове, докато нарушителите в административно-наказателните производства остават вечни нарушители“, заявява ВАдС.
Адвокатурата, чиито представители също участваха в работата по измененията в ЗАНН, подкрепя повечето от тях, но и отправя критики към отделни предложения. Тя не е съгласна да бъдат удължени преклузивните срокове, в които може да се образува административнонаказателно производство. В момента ЗАНН предвижда, че то не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (за серия от нарушения – данъчни, финансови и тн. срокът е две години).
С проекта общият срок от три месеца остава, но за данъчни, финансови, митнически и много други нарушения в част от случаите е предвидено да е четири месеца, в други – шест месеца (точната формулировка на новата разпоредба на чл. 34 виж в пълния текст на законопроекта тук).
„Считаме, че предложеното изменение на чл. 34, ал. 1, т.2 от ЗАНН, не е мотивирано и не следва да се приема, тъй удължаването на преклузивните административни срокове в полза на администрацията по същество представлява покана за бездействие, насърчаване на недисциплинираността и неизпълнение на вменените ѝ със специалните закони правомощия и функции. Липсата на сериозни мотиви, особено когато чрез удължаването на сроковете се засягат правата на гражданите, юридическите лица и неперсонифицираните сдружения е недопустимо. Следва да се отчете и ясно изразената тенденция сроковете за извършване на действия от страна на администрацията при упражняването на нейните законови правомощия да бъдат скъсявани, а не обратното“, заявява Висшият адвокатски съвет.
Той категорично се противопоставя и на друго предложение в проекта – наказващият орган да може да връща акта на съставилия го за отстраняване на процесуални нарушения (чл. 52 ЗАНН). Идеята е ако при издаване, предявяване или връчване на акта е допуснато отстранимо нарушение на процедурата, довело до ограничаване на правата на нарушителя, наказващият орган връща преписката на актосъставителя. Това ще може да става само веднъж и ще се прави с мотивирано постановление със задължителни указания по приложението на закона.
„Предложеното изменение на чл. 52 ЗАНН предоставя възможност за недопустимо вмешателство на административнонаказващия орган в дейността на актосъставителя. Актосъставителят, по аналогия със следствените органи в наказателния процес, действа независимо и при издаването на АУАН се ръководи единствено от закона (чл. 14 НПК). Действия в изпълнение на задължителните указания на административнонаказващия орган драстично накърняват този принцип“, заявява ВАдС.
Той вижда и друг проблем: „Възможността за съставянето на втори акт, а според възможностите, които дава предложената уредба и на последващи актове, стига само да се вместят в рамките на сроковете по чл. 34 и 34а ЗАНН, противоречи на принципа non bis in idem. При издаването на АУАН актосъставителят трябва да съблюдава принципа на законност и действията му в нарушение на този принцип не могат да бъдат толерирани чрез предоставяне на възможности да се коригират пропуски и нарушения, които съдебната практика приема за съществени“.
Адвокатурата изразява съмнение, че даването на възможност за отстраняване на нарушенията противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека. „Това е значим проблем особено в случаите, когато нарушителят е възразил срещу акта и задействането на процедурата по издаване на втори акт за същото твърдяно нарушение, на практика, се основава на вече упражненото право на защита от страна на твърдения нарушител на този етап от развитието на производството“, се посочва в становището.
Освен това от ВАдС изтъкват и друг съществен проблем – връщането за отстраняване на процесуални нарушения ще доведе до значително забавяне на производството. „Аналогия с института на връщането на делото за доразследване в наказателния процес според нас не може да бъде правена. Аргументът, че предоставената правна възможност чл. 52 ЗАНН да се прилага и при хипотезата на допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя, не оправдава нарушаването на принципа non bis in idem“, се заявява в становището.
18
Коментирайте
Очертава се един доста смислен ЗИД. Да не повярва човек! 🙂
Да го видим черно на бяло първо. Иначе-ДА!
Възможността извършителите на административни нарушения да сключват споразумения е много сижеа алтернатива.
Въпреки съображенията на адвокатурата, с които по принцип съм съгласен, според мен проектът за промени в ЗАНН е добър като цяло. Но пък се замислих дали след неговото приемане, не трябва да се поднови голяма част от администрацията и да се назначат компетентни хора, които съвестно ще си вършат работата така, че да бъдат обективни, за да не страдат хората.
Това няма как да стане, ще трябва да подменят 90% от администрацията, която е пълна с калинки, с хора на тоя и оня. Не знам докога обаче ще търпим това положение.
Така е, но не зависи от нас. Шуробаджанащина от всякъде.
няма с какво да се поднови 🙂
Да не искат и тук да въведат своеобразно разпоредително заседание. Дайте на администрацията по-дълъг срок, оставете я да си вее байряка, после да се усети, че има работа да върши, да се събере сама със себе си и да реши какво ще прави. И всичко това за сметка на хората.
Ще си връщат актовете и ще си ги поправят. А бе кьорав карти не играе, ако един АУАН не можеш да съставиш и да връчиш като хората – пътя, чантата и за хляб
Удължаването на срока, в който чиновниците могат да се туткат и накрая да ти натресат акт е пълен скандал. Защо да става 4, да не говорим за 6 месеца! Що за произвол се стимулира така? Вместо да се накара администрацията да работи й се казва, я по-спокойно, по-яваш яваш, раята нека си чака
Ееее, този път ще се съглася с адвокатите. Наистина е време да се сложи край на вечния нарушител.
За кокошка няма прошка, той народът си го е казал
Интересно с какви мотиви това предложение не е било прието от т. нар. работна група? Какви биха могли да са съображенията. Единственото, което ми хрумва е, че съдилищата ще се задръстят от искания за заличаване на последиците от административното наказване, което не трябва да е аргумент изобщо
Ама защо се опитваш да влезеш в главата на някакви малоумници. Въпросът е сега това да бъде коригирано
Като цяло промените са доста мислени и обосновани. Затова прокрадването на подобни „странни“ изменения се набива на очи и е интересно защо са прокарани
Правилно, не може за най-тежките престъпления да има реабилитация, а за административни нарушения – не.
Да, имайки впредвид тежестта на двете е абсурдно.
Добре е, че има инициатива за реформа, но така не се ли приписват неща директно от НК и НПК, все пак се касае за административно производство (в широк смисъл, преди да са скочили буквоядите), а не за тромав „промишлен“ наказателен процес. Тук не се засяга личната неприкосновеност на нарушителя. Трябва друга уредба и по-скоро деформализиране на производството и доуреждане на съдебната фаза на процеса – сега по някакъв отвлечен тълкувателен път се прави преценка на доказателства, на това, ще юрисконсулти могат да се явяват на страната на наказващия орган и т.н.. В други държави такова чудо като АУАН, че и… Покажи целия коментар »