Практиката на Върховния касационен съд (ВКС) да квалифицира като незаконна банкова дейност предоставянето на кредити по занятие със собствени пари, които не са от влогонабиране или от друг публичен ресурс, е неправилна и трябва да бъде преодоляна с тълкувателно решение.

Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в предложението си до Наказателната колегия на ВКС да се произнесе с тълкувателно решение по казуса, още повече че адвокатурата е открила и противоречива практика (пълния текст на предложението, виж тук).

Става дума за основния текст от Наказателния кодекс (НК), по който се преследва и т.нар. лихварство. Според чл. 252, ал. 1 от НК, който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото.

Въпросът, който адвокатурата поставя е: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК?“.

Според масовата практика на ВКС системното отпускане на кредити срещу лихва е банково кредитиране и е под разрешителен режим. Престъплението пък е налице, когато заем срещу уговорена лихва се отпуска системно – поне три пъти, а за дейността няма издадено разрешение. Такова разрешение обаче физическо лице поначало няма как да получи, а масовите дела за „лихварство“ са именно срещу отделни физически извършители.

В противовес на това разбиране, адвокатурата се позовава на статия на проф. Пламен Панайотов, в която той обяснява, че отпускането на кредит с лични средства не е банкова дейност и затова може да се осъществява от други финансови институции и физически лица, при различен от банковия режим.

В статията на проф. Панайотов се казва, че основният белег на банковата дейност е „кредитиране с публично привлечен ресурс, както и че като изключителна банкова дейност може да се определят сделките по публичното привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на ценности на депозит, дейността като депозитарна или попечителска институция (чл. 2, ал. 5 във вр. с ал. 2 ЗКИ)“.

Тази дейност изисква и задължително разрешение, тоест лиценз от Българската народна банка (БНБ). Панайотов изрично подчертава и разликата между това разрешение и регистрацията, която пък се изисква за извършване на финансови сделки от други финансови институции. Те обаче подлежат на регистрационен или общ режим. В цитираната статия той посочва, че „няма основание извършването по занятие на финансови сделки или платежни услуги в нарушение на регистрационен, уведомителен или общ режим да се третира като извършването им „без съответно разрешение“. Текстът на чл. 252, ал. 1 НК пък говори само за „разрешение“ и според Панайотов отнасянето му и към останалите случаи „на практика означава прилагане на закона по аналогия“.

От ВАдС посочват, че напълно идентично е разбирането и на БНБ. Според централната банка „банков лиценз се изисква само за такъв вид кредитиране (разбирано също и като предоставяне на заеми), извършвано по занятие, за което се използват парични средства, набрани чрез публично привличане на влогове.“ „Отпускането на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, извършвано като основна дейност, характеризира извършващия го като финансова институция, за което не е необходим банков лиценз“, се казва в становището на БНБ, непроменено от години.

В предложението на адвокатурата се напомня, че разпоредбата на чл. 252, ал. 1 НК е бланкетна и за да бъде осъществен съставът на това престъпление, следва да е нарушена конкретна материалноправна разпоредба от друг нормативен акт, уреждащ материята на банковите сделки.

Според адвокатите изискването в НК за „съответното разрешение“ се отнася единствено към „изключителната банкова дейност“, към която спада публичното привличане на влогове и предоставянето на кредити за своя сметка и на собствен риск, тъй като тази дейност е и монопол на банките. От ВАдС подчертават, че отпускането по занятие на кредити, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не само не е изключителна банкова дейност, но и по дефиниция не може да се осъществява от банка и затова изобщо не представлява „банкова дейност“, съответно не може да бъде престъпление по чл. 252, ал. 1 НК.

„Включването на други финансови сделки в понятието „банкова дейност“ по чл. 252, ал. 1 НК е прилагане на правото по аналогия и е недопустимо“, категорични са адвокатите.

В предложението си те посочват и едно решение на ВКС, което е в противоречие с останалата практика на съда.

„Затова Висшият адвокатски съвет счита, че по поставения въпрос е налице не само неправилна, но и противоречива практика по тълкуването и прилагането на чл. 252, ал. 1 НК, което налага нейното преодоляване чрез постановяването на тълкувателно решение от ОСНК“, пишат в заключение от ВАдС.

20
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Sefa
Sefa
13 май 2020 12:29
Гост

Те нека да седнат да оправят Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и Закона за адвокатурата , а не да се опитват да прокарват лобиски решения за един или друг клиент.

advokat
advokat
13 май 2020 7:41
Гост

Практически – Марияна Момчилова взема кредит от Борис Илиев смешната сума от 500 долара (петстотин), ходи и подписва в кантората на Цветанка Симеонова документи – включително нотариален акт за прехвърляне на собственост, тоест – дълг – срещу собственост, като това не е единичен случай. Съдихме се – като а налево – а надесно – накрая клекнаха – идват едни като мутри – викам направо да припадам от страх – те смешни.
Какво – повсеместно е измамата – дядо Славчо – имаше измама.

Немарчев
Немарчев
12 май 2020 20:49
Гост

А Висшия адвокатски съвет допита ли се до адвокатите, преди да отправи това искане ? Да не се окаже , че някои адвокати имат клиенти обвинени на досъдебна инстанция, и търсят как да ги оневинят ? Пък и се прекалява напоследък с тези тълкувателни дела, направо дописват закона. Върхът е иницираното пак от Висшия адвокатски съвет тълкувателно дело, целящо да преодолее тежките последици за банки и колектори от ТР № 2 от 26.06.2015 година. Ама като знаем клиентите на силните вфигури в този съвет….

без страх
без страх
12 май 2020 13:47
Гост

Вместо да искат издаване на тълкувателен акт, този ВАдС да беше предприела действия с проект на Закон за лихварството, какъвто е действал далеч назад във времето.
Ами четете бе, Уважаеми (по-скоро НЕуважаеми) дами и господа, пък съобразете и новите обществени отношения като изходите от принципите на правовата държава закрепени в КРБ
Изработете един проект, именовайте го „Закон против лихварството“, ами размърдайте се де!

Анонимен
Анонимен
12 май 2020 11:43
Гост

Отново кръпки в НК. Да видим този път нормотворците ни какво ще измъдрят.

Анонимен
Анонимен
12 май 2020 11:44
Гост

Чакай малко. Има много време, докато върховните го измъдрят.

Анонимен
Анонимен
12 май 2020 11:35
Гост

А, като са почнали, поне да вземат да сложат и някаква горна граница на лихвите. Че тези с бързите кредити направо ни съдират кожите.

Анонимен
Анонимен
12 май 2020 11:40
Гост

Е, какво искаш-от днес за утре пари в кеш и то без поръчители. Няма банка, която да ти даде така.

Гергана Т
Гергана Т
12 май 2020 11:34
Гост

Това ще е грешно ако стане факт! Лихварите и бързите кредити трябва да се забранят със закон

Щилян
Щилян
12 май 2020 11:33
Гост

Нали знаете, че повечето от тия обяви че някой дава 5000 лв без документи са цигани и идват да бият после

Костов
Костов
12 май 2020 11:32
Гост

Тотална липда на логика. Така и сектите бяха озаконени и сега апокрифно заради тях умират деца. Ма няма и една секта обвинена в подстрекателство към убийство

Чавдар
Чавдар
12 май 2020 11:31
Гост

Каквото искате правете. Аз от тия бирници пари не вземам

Дани
Дани
12 май 2020 11:30
Гост

Да каже тоя дето го предлага колко пари е взел и от кого.

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
12 май 2020 17:01
Гост

Освен Валя Гигова друг не се вижда в далечината.ВАдвС не се сеща да защити нито самите Адвокати,нито гражданите- все “ богатите“ наглеци са причина за техните искания за тълкуване А ДОРИ не се сещат,че в правото на ЕС има практика,а ТЯ се прилага и в РБ.Бога ми, оттървете ни от невежи управляващи…

Orana
Orana
12 май 2020 11:30
Гост

Говорим за лихварство и то винаги е бли незаконно.

Янева
Янева
12 май 2020 11:29
Гост

Сега разбирам защо имаме скапани закони. Заради такива предложения.

Албена
Албена
12 май 2020 11:29
Гост

Моля? Искате да го озаконите даването на кредити от цигани?

Анонимен
Анонимен
12 май 2020 11:31
Гост

Ама баш! Е, сега съвсем ще го закъсаме.

Вуйчо Ваньо
Вуйчо Ваньо
12 май 2020 11:22
Гост

Айде сега, в тези трудни времена не е редно да отнемаме доходите на дребния и среден бизнес 🙂

SIxtoR.
SIxtoR.
12 май 2020 11:19
Гост

Хубаво, ама къде и как е легализирано системното даване на кредити срещу лихва от физическо лице-лихвар? Според мен, никъде.