Адвокатурата иска да се сложи край на противоречията при разпределението в изпълнителното производство
Въпросите на ВАдС
1. Какъв е обхватът на съдебната проверка по реда на чл. 463 ГПК относно законосъобразността на оспорваното разпределение – ограничен ли е съдът от оплакванията в жалбата или може служебно да провери законосъобразността на обжалваното разпределение?
2. Какви са правомощията на съда след отмяна на обжалвано пред него разпределение, изготвено от СИ, респ. след отмяна на решение на окръжния съд, с което се потвърждава оспореното разпределение – да реши въпроса по същество, като сам извърши ново разпределение, или да върне делото на СИ, респ. на окръжния съд за извършване на ново
разпределение?
3. Ползват ли се с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД дължимите, но незаплатени авансово от взискателя такси по
изпълнителното производство?
4. Представлява ли таксата „битови отпадъци” привилегировано вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД?
Ползва ли се от привилегия от втори ред вземането на общината за такса смет и удовлетворяват ли се преди всички дължимите, но неплатени авансово от взискателя, такси по изпълнителното производство? Това са два от четирите въпроса, по които Висшият адвокатски съвет (ВАдС) предлага Върховният касационен съд (ВКС) да излезе с тълкувателно решение (пълния текст на предложението виж тук) заради противоречия в практиката на съдилищата във връзка с разпределението в изпълнителното производство.
Оказва се, че апелативните и окръжните съдилища се разминават във виждането си дали вземането на общината за такса смет се ползва от привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Разпоредбата нарежда във втори ред на привилегированите вземания тези на държавата за „данъци върху определен имот или за моторно превозно средство – от стойността на този имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори“.
Част от съдиите приемат, че въпреки че срещу таксата за битови отпадъци за общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея „с оглед публичния му характер по повод имота“ следва да бъде поставено като привилегировано от втори, а не от шести ред.
ВАдС цитира решение на Окръжния съд във Враца, в което се критикува прочита на чл. 136 ЗЗД, според който с привилегия от втори ред се удовлетворяват само вземанията на държавата за данъци, което не обслужвало целта на закона. Той заявява, че разпоредбата следва да се тълкува разширително, като се позовава и на това, че през 2006 г. с влизането в сила на ДОПК изрично е регламентиран публичният характер на общинското вземане за таксите, установени със закон и заявява, че разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД е по-ранна и не е изрично хармонизирана с регламентацията на събирането на публичните вземания.
Според други съдии обаче няма как да се признае привилегия от втори ред вземането за такса смет, като изтъкват, че разширително тълкуване е недопустимо. Те изтъкват, че такса смет е различна по правната си същност от данъците. Софийският апелативен съд например подчертава, че не всички публични вземания се ползват от привилегията по чл. 136, ал. 2, т. 2 ЗЗД, а само изрично изброените в разпоредбата. И обяснява, че таксата за битови отпадъци „се дължи за услуга, несвързана с имота, а с дейността на лицата, които го стопанисват, като само начинът ѝ на изчисляване все още се свързва с даден имот – чрез данъчната му оценка.”
Спорен в практиката се оказва и въпросът за това дали се ползват с привилегия от първи ред дължимите, но неплатени авансово от взискателя, такси по изпълнителното производство.
Според едното становище те не представляват разноски, направени от взискател и не се удовлетворяват предпочтително. Застъпващите го съдии приемат, че „тези суми съставляват частно вземане на ЧСИ като възнаграждение за положения от него труд и според правилото на чл. 79, ал. 2 ГПК са дължими от длъжника, но това частно вземане не е сред вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД”. И сочат, че те подлежат на събиране след удовлетворяване на всички привилегировани вземания.
Според другото становище начислените и неплатени авансови такси се ползват от привилегията по първи ред, защото са разноски по изпълнението и когато не са внесени от взискателя, се събират от длъжника.
Другите два спорни в практиката въпроси, по които адвокатурата предлага ВКС да излезе с тълкувателно решение, са свързани с правомощията на съда при обжалване на разпределението, извършено от съдебния изпълнител. Първият е дали, когато проверява законосъобразността на разпределението съдът е ограничен от оплакванията в жалбата. Според преобладаващата част от съдебната практика съдът служебно проверява законосъобразността на разпределението, тъй като правилата за привилегиите по чл. 136 ЗЗД са императивни. Съдиите се позовават на препращането в чл. 463, ал. 1 ГПК към разпоредбата на чл. 278 ГПК, която в ал. 2 предвижда, че „при отмяна на обжалвания акт съдът сам решава въпроса по делото”, т. е. действа като пълен въззив. Те се аргументират и с „естеството и предназначението на разпределението, предвиждащо поредност на удовлетворяване на определени вземания от определена събрана сума, поради което логически невъзможно е да се провери правилността само на част от отредените суми, без да се провери правилността на цялостното разпределение на събраната сума съобразно чл. 136 ЗЗД”.
Има обаче и съдии, които застъпват тезата, че при оспорено разпределение те трябва да се произнесат само по оплакванията в жалбата, т.е. че съдът действа като контролно-отменителна инстанция.
Те също се позовават на препратката към чл. 278 ГПК, но към ал. 4 от разпоредбата, която е всъщност към правилата на въззивното производство. А според тях съдът е ограничен от посоченото в жалбата (чл. 269 ГПК) и положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано, ако липсва жалба от другата страна (чл. 271, ал. 1 ГПК).
Пряко свързан с този въпрос е и този дали, когато отмени разпределението, съдът може сам да извърши ново, или трябва да го върне на съдебния изпълнител (съответно на окръжния съд).
Застъпниците на тезата, че съдът сам извършва ново разпределение, се позовават на препратката в чл. 463, ал. 1 ГПК към разпоредбата на чл. 278 ГПК и това, че „при отмяна на обжалвания акт съдът сам решава въпроса по делото”.
А тези, подкрепящи становището, че съдът няма правомощията на пълен въззив, са и на мнение, че няма как той да извърши ново разпределение, а трябва само да даде задължителни указания на съдебния изпълнител.
21
Коментирайте
А защо съда да върши работата на съдебния изпълнител, който си прибира таксичките, без да му пука какво ще пише в разпределението, оставяйки да го пишат някакви лелички и стажанти в кантората му? Не е справедливо някак си. А за осъден по деликтен иск ЧСИ за неправилно разпределение, аз досега не съм чувал
Аз затова имам конструктивно предложение – съдът сам да прави разпределение, но ако го направи, някакъв процент от пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на ЧСИ да отива вбюджета на съда (поне 50 %). И тогава съдебните изпълнители ще внимават много повече, щом парите им могат да хвръкнат.
Голяма каша.
Противорече ли. Направо се тотален леш
Коя е адвокатурата, много моля?! Висшият адвокатски съвет в момента и с този персонален състав е със свалено доверие от общото събрание и представлява само себе си! По закон ВАдвС не представлява адвокатурата, която се състои … ЗА. Когато се пише по този начин … много моля да е коректно, даже и да не е на юридически език.
Безумие
Ми да се сложи де.
Трябва да се отговори и на следния въпрос – „Решението на съда, с което се произнася по разпределението, ползва ли се със СПН или съдът, който ще разглежда деликтният иск срещу съдебния изпълнител може да установи, че разпределението не е било извършено законосъобразно, макар и това да е прието от съда в производството по обжалване на разпределението?“ И по този въпрос има противоречива практика – в единия случай се приема, че това решение формира СПН и ако е потвърдено разпределението, макар и то да е незаконосъобразно, този въпрос не може да се пререшава по деликтния иск (за разлика от обжалването… Покажи целия коментар »
Логично е да има СПН.
Всеки може да подаде сигнал до ВКС за противоречива съдебна практика – посочете влезлите в сила противоречащи си решения в писмо до председателя на ВКС и могат да го добавят.
Само искам да обърна внимание, че изчисляването на такса смет, обвързващо я с данъчната оценка на имота е тотален абсурд.
Спор да няма.
Големината и местонахождението на имота нямат нищо общо с тази такса.
Въпросът за конфликта между чл. 136, ал. 1, т.2 ЗЗД и ДОПК е повдиган и коментиран от проф. Методи Марков и по мой спомен не в полза на произволното разширяване на обхвата на привилегията в ЗЗД
Недоумявам по каква логика се твърди, че ако не е от 2ред, привилегията за ТБО ще е от 5 ред?! Там са вземанията на държавата, освен тия за глоби – т.е. вземане на държавата ли е ТБО? Ми не е. Помислете и не дописвайте закон, който тази година стана на 70 г.! Да ни е жив и здрав ЗДД, както се вика, че само той ни остана в тези тъмни герберастки времена
Хайде стига привилегии за държавата, не стига, че е присъединен взискател по право към всяко ИП, ами и все се нарежда най-отпред, а сега и такса на общините да напраскаме във втори ред. Този етатизъм обхванал някои съдии и винаги да сме в услуга на държавата трябва да спре. Не може да четеш ЗЗД като дявола евангелието. Ако искаха да си вкарат ТБО в т. 2, щяха да го направят, но и 15 години след действието на ДОПК това не се е случило, тъй че да се вкарват всякакви такси и таксички във втори ред е меко казано произвол
Така е, колега, като са свикнали да слагат държавата все най-отпред и най-отгоре. Да не говорим от колко време се обсъжда друг модел за изчисление на такса смет и да се отвърже от данъчната оценка, защото няма как една бабичка в апартамент от 120 кв. м да плаща за боклук толкова колкото 4-членно семейство, обитаващо имот със същата квадратура. Те просто не генерират същото количество боклук и поддържаният с години критерий е противоконституционен!
От години дъвчат тази тема, но все още не са отвързали таксата от данъчната оценка. А адвокатурата може да се за грижи за бабичка та и да се обърне към КС, вместо да защитава хазарта, например
Акълът ми не го побира как ще видиш сбъркано разпределение, но ще го „поправиш“ само частично?! Препратката към чл. 278 ГПК е именно за да укаже, че въззивът е пълен и е пълен абсурд да се позоваваш на препратка в препратката!
Имаше навремето един виц за „Аз кося от тук дотам“, та и тяхната работа.
най-накрая някои се сети