Адвокатурата до ВАС: Съдът няма право да преквалифицира деянието в наказателното постановление
Нито районният, нито административният съд имат правото да преквалифицират нарушението, посочено в наказателното постановление (НП). Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище (пълния му текст виж тук) до Върховния административен съд (ВАС).
То е по тълкувателно дело №1/2020 г. на ВАС, което беше образувано след като върховните съдии установиха драстични разминавания в практиката на районните и административните съдилища по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Те произтичат от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, който гласи: „Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс“.
Едната част от съдиите виждат в това законосъобразна възможност да изменят правната квалификация на нарушението, ако фактическата обстановка е установена вярно, но е подведена под грешна правна норма. Те извеждат това правомощие от чл. 63, ал. 1 ЗАНН, както и от препращането към НПК, което се прави в закона (чл. 84). Така, стъпвайки на правомощието на въззивния и касационния съд в НПК (чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 354, ал. 2, т. 2) да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, изменят правната норма, под която е подведено нарушението в наказателното постановление.
Други съдии приемат, че нито районният, нито административният съд могат да преквалифицират деянието, тъй като това ще ограничи правото на защита на нарушителя. Те застъпват тезата, че когато фактите не отговарят на правната норма, посочена в НП, то трябва да бъде отменено, а не изменено.
Висшият адвокатски съвет подкрепя втората теза и разяснява подробно защо.
Първо от адвокатурата се спират на препращането, което право ЗАНН към НПК. И подчертават, че чл. 84 ЗАНН го урежда само „доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване“.
„Препращането към правилата на НПК обаче в никакъв случай не може да доведе до пренебрегване на особеностите на административнонаказателното производство“, посочва ВАдС. И обяснява, че задължителните реквизити на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), както и на НП са уредени императивно в ЗАНН и според тях постановлението трябва да съдържа „законните разпоредби, които са били нарушени виновно“.
„Включването на тези задължителни реквизити както в съдържанието на АУАН, така и в съдържанието на НП не е случайно. Словесното описание на нарушението, за което се налага определена санкция, трябва да отговаря на правната норма в НП. Континуитетът, преследван от законодателя, е очевиден и има за цел да осигури правото на защита на съответното лице, привлечено към административнонаказателна отговорност, като гарантира, че още от момента на образуване на производството чрез съставяне на АУАН лицето ще знае за какво точно деяние, ясно и точно описано в акта, му се търси отговорност, както и коя конкретна правна норма е нарушило със съответното поведение. Ако описаното в АУАН нарушение не отговаря на посочената правна норма, това води единствено до заключението, че е издаден незаконосъобразен акт – незаконосъобразност, за която административнонаказващият орган е длъжен да следи и при установяването ѝ да я отстрани. Това не може да се извърши при съдебното обжалване на НП и при постановяване на съдебно решение по спора“, пише в становището.
И адвокатите обясняват, че в противен случай, ще излезе, че човек през цялото време се е защитавал срещу нарушение, подведено под определена правна норма, а всъщност тя не е нарушена.
„Правото на защита в този случай не само е накърнено, то е изцяло елиминирано“, заключава ВАдС.
И посочва, че ако съдът може да преквалифицира деянието, на практика ще му се даде правомощие всякога да санира наказателно постановление, издадено при допускане на тежко процесуално нарушение.
В становището си ВАдС подчертава: „Не е възможно чрез препращането към чл. 337 НПК да се дерогират императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Трябва да се държи сметка, че правилата в НПК са уредени с оглед спецификите на наказателния процес и при прилагането им спрямо административнонаказателния същите нито са директно приложими, нито могат да пренебрегват императивно посочените реквизити на АУАН и НП в ЗАНН“.
И излага подробно какви са разликите между правомощията на административнонаказващия орган и на двете съдебни инстанции.
В становището се обяснява кога всъщност съдът ще може да измени НП: „Първоинстанционният съд има правомощието да измени процесното наказателно постановление, ако при правилно установени факти и обстоятелства, идентифициран субект на нарушението и посочено основание, административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Съдът може да намали определеното административно наказание или да го замени с друго по вид, ако то е по-благоприятно за нарушителя. Възможно е също да се стигне до изменение на наказателното постановление от районния съд, когато се установи, че е извършено по-леко по вид административно нарушение и трябва да бъде приложена привилегирована разпоредба, предвиждаща по-леко наказание, или когато след извършване на административното нарушение е настъпила промяна в законодателството, водеща до прилагането на по-благоприятна за нарушителя разпоредба на закона. В тези случаи при явна несправедливост на наложеното наказание първоинстанционния съд има право да измени наказателното постановление“.
Но изрично се подчертава, че тези правомощия коренно се различават от хипотезата, при която съдът би изменил НП, като преквалифицира извършеното нарушение и го подведе под друга правна норма и най-вече те не водят до накърняване на правото на защита.
Затова от адвокатурата посочва, че ВАС трябва да отговори отрицателно на двата въпроса по тълкувателно дело №1/2020 г. Те са формулирани по следния начин:
1. В производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има ли правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказаващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба?
2. В касационното производство по реда на глава дванадесета по Административнопроцесуалния кодекс, след като отмени решението на районния съд, административният съд има ли правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказаващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба?
28
Коментирайте
До късай си дипломата…. Колега, не ви ли прави впечатление, че ВАС и ВКС в цитираното постановление, заемат шизофренична позиция. 1. Считат, че НП не е административен акт 2. Обаче дела по ЗОДОВ се водят точно по реда за отмнени административни актове !!! Мина ли ви ток през ушите … и да се замислите Според мен едно преюдициално питане до СЕС и ще видите, колко бързи националните ни съдлища ще кажат: Ма ние винаги мсе знаели, че е така … След тълкувателно решение 2 от 2016 г на ВАС, за мен те трябва да си скъсат дипломите, а не аз.… Покажи целия коментар »
1. Наказателните постановления в теорията и практиката се приемат за правораздавателни актове.
2. ЗОДОВ се прилага за вреди, причинени от административна дейност, без да е нужно винаги да е свързана с издаден административен акт
Хахаха, колега, колега ….
Ако НП са правораздавателни актове, то тогава имаме извънредни изънсъдебни юрисдикции, което е недопустимо.
НП е инд. адм. акт, по смисъла на АПК. Ако има грешка в подвеждането на нарушението към правна норма, то имаме нищожен ИАА. защото няма формирана вола на АНО.
ВАС ще си плюят в лицето, ако приемат, че могат да изменят НП.
НП не е ИАА. Съобразно основите на действащото наказателно право наказателното постановление не е индивидуален административен акт. в този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, съгласно която същото следва да се счита за административно-правораздавателен акт, а не общ или индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 65, чл. 1, ал.1 и сл. АПК /така Определение № 569/13.01.11 г., адм.д.№ 407/11 г.; Определение № 955/22.01.09 г., адм.д.№ 796/09 г.; Определение № 2058/17.02. 10 г., адм.д.№ 1867/10 г.; Определение № 3739/20.03.09 г. по адм.д.№ 14784/08 г. и т.н./.
Оффффф, дали ще късам или не, си е моя работа. Очевидно сте … каквото ви кажат и папагалствате, а не мислите. То и за заповедта на министъра на здравеопазването пише в чл. 63, ал.11 от Закона за здравето, че е общ адм. акт, но цялата читава правна общност го казва, гласно и ясно, че са нормативни, включително и професор Тодоров, съавтор на последните мащабни изменения в АПК. Погледнете в Тълкувателно постановление 2/2014 г. от 19.05.2015, как върховните съдии от ВАС и ВКС се клинчат и плюнчат, че НП не е административен акт, а ма е по повод административна дейност и… Покажи целия коментар »
НП никога не е, колега, индивидуален административен акт и за него правилата на АПК не се прилагат – учи се още във втори курс на ЮФ, дисциплината се нарича „Административно право и процес“.
Когато АНорган не познава материалния закон и не успява негова норма да я подведе ПРАВИЛНО под фактите….то тогава какво ще коригира съдът. Той не е коректор на АНорган. Фактите НЕ могат да бъдат отделени от правната квалификация, и видиш ли съдът да получава факти и да ги подвежда под нормата. ТОВА е изключителна компетентност на СПЕЦИАЛИЗИРАНИЯ орган, който съставя АУАН. //// има огромем риск ако има само факти то всеки от нас ще бъде нарушител и да доведе до съдебен произвол и разрушаване на правовия ред и смисъла и задачата на адм.наказание и тук паралел не може да се прави… Покажи целия коментар »
Подкрепям меннията на преждеговорившите
Страхотна статия.
Наистина не могат да се връщат нон стп дела, още повече днес, когато има Ковид и без това всичко се отлага
Е, дано скоро да уеднаквят практиката.
Няма. Е такава е ситуацията, че наистина няма нужда да се акцентира върху факта, че нарушителят не е имал възможност да се защитатва
Това, че нарушителят не е имал възможност да си защитава, струва ми се не издържа. Все пак не говорим за ситуация, в която обясняваш, че не си карал с превишена скорост, а съдът да ти каже: добре, ама си бил без аптечка.
Преди години, не помня вече при промяната на кой закон беше, съдии казваха, че не могат да променят актовете на прокуратурата и да връщат нон стоп дела. Ако ПРБ не се е справила както трябва, тогава просто ще има оправдателни присъди
Тъй, тъй, ама НПК им дава право да приложат закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление и на въззив и на касация и го правят. Все пак ЗАНН е по-малкото братче на НК. Да видим ВАС какво ще каже, много интересно дело се оформя
Да, има поле за дебат, защото нарушителят се защитава по фактите в крайна сметка и ако те са неоспорими, правната квалификация ми се струва, че не е такава драма да бъде изменена. От друга страна, който не се е научил, си носи последствията, та и отмяната има основание.
Като чета коментарите, наистина май ще е интересно. Чакаме
И глоби, които ще плащаме ние.
Еееее, за престъпление може да измени, за нарушение не може… Хайде холан, малко прекалиха адвокатите този път.
Затова има ВАС, който ще каже кой, как и защо. И дано поне тълкувателната им практика бъде на по-високо ниво, не като решенията и определенията в последните години
Да, отново двоен аршин.
Пак опитаме до въпроса – може ли съдът да коригира некадърността на органите, издали НП и дали това се прави за сметка на правата на хората
Административнонаказателно отговорното лице не се защитава срещу правна квалификация, защитава се срещу фактите, установени в АУАН, съответно изложени и в постановлението. Нима трябва да бъде оставено без санкция едно напълно доказано откъм факти нарушение, само защото не е подведено под точната правна норма, като може да става дума и за ОФГ?
Глупости на търкалета! Да, едно извършило административно нарушение лице не само може, ами и трябва да бъде оставено без санкция, след като некадърният АНО само си взема заплатата и пише на килограм, без да чете. А трябва да има санкция в тези случаи точно за АНО, и то персонално, а не за службата. Ай сиктир, тъпанари районни инспектори да пляскат актове за всякакви глупости, защото началникът им е сложил норма, а после съда да им санира глупостите.
То и в ОА трябва да е посочена правната норма, по която е квалифицирано деянието, но съдът може да я измени в посочените в статията хипотези… Точната квалификация я дава съдът и при ОА, и при НП, пак да кажа само ако трябва да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Та, хич не съм съгласен!
Разбирам тезата, но как ще научим АНО да пишат кадърни НП, ако съдът после ще им поправя правната квалификация. Не стига, че винаги става дума за специфична материя, която именно АНО, както и издателят на АУАН преди него трябва да познава в детайли, но и да не знаят точно на кой състав от закона им отговаря, хайде стига – лекът е само отмяна
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
И защо съдът да санира пропуски и нарушения на административния орган, всеки трябва да си свърши работата, и не е работа на независимата трета власт да изправя работата на изпълнителната.